С Абидал в Барса най-сетне замирисва на стратегия
Няма кой да оспори това: напускането на Неймар остави кървяща гнойна рана в организма на Барселона. Като всеки катарзис обаче може да се окаже, че точно тази в началото нетърпима болежка от поруганата чест и предаденото доверие е, въпреки и с леко забавяне и минаване през под паника реакции, катализаторът за напипване на някакво стратегическо мислене. Започна да добива контури някакъв проект за деяние, който, по сходство на интервала на Жоан Лапорта след Жоан Гаспарт, да може да върне на правия път безредно управлявания години наред каталански клуб.
Барса е същинска машина за харчене на пари след раздялата с бразилеца, отпътувал си за едно тракване на пръстите време след заплащането от Пари Сен Жермен на неустойката за анулиране на контракта му с „ лос асулграна”. С платените 75 млн. евро плюс 11 милиона бонуси за Френки де Йонг от Аякс общата сума на разноските за нови играчи в последните две години набъбна до покъртителните €618,47 млн. при доходи от продадени в размер на €386,25 млн. за интервала (€222 млн. единствено от Неймар плюс положителни приходи от Паулиньо, Йери Мина, Люка Динь и Пако Алкасер).
Това прави -232,22 млн. евро чистия баланс за последните два сезона, като включим и Де Йонг. Според неписаните правила в Кан Барса всяко лято има планувани по твърдо 60 млн. евро за нови попълнения плюс каквото се изкара от продажби. Ако това продължава да важи, клубът не би имал средства за влагане в идващия трансферен прозорец и даже към този момент е на минус от близо €40 млн. поради уредената покупка на многообещаващия централен защитник Жан-Клер Тодибо от Тулуза.
Като прибавим и идното удължение на контракта на Жорди Алба (друг е въпросът, че актуалният изтича, когато левият бек ще е на 31 години, което води до подозрения в разумността на сходен ход), Барса ще би трябвало да продава, с цел да купува още. А потребност има, тъй като настъпи моментът да се откри правоприемник на Луис Суарес, чието равнище на показване надали ще продължи на същата висота по-дълго от през идващия сезон, след чийто край ще е на 33 години. Смяната на остарялата армия великани – с изключение на Суарес, близо до футболния си край са още Жерард Пике, Серхио Бускетс и, колкото и през днешния ден това да е немислимо, Лионел Меси – е стратегическата топ задача на техническия секретариат на Барса.
Именно тези четири митове са и най-високо платените фигури в тима, а менажирането на перо „ заплати” в бюджета е активността, която ще дефинира бъдещето на ерата „ Бартомеу” в Барса. За финансовата 2017/18 година възнагражденията на играчите на тима са били зашеметяващите 487 млн. евро, с €92 млн. над идващия Реал Мадрид, и са „ изяли” цели 70% от оборота на клуба. Това гласят данните на уважавания блог за футболни финанси Swiss Ramble, до момента в който съгласно тези на УЕФА цифрите са надлежно 378 млн. евро и 58% от оборота (там обаче работят с публична статистика от клубовете, тъй че не се включват прикрити способи за погашение на приходи като да вземем за пример имидж права и разнообразни бонуси).
Споменатата остаряла армия от Меси, Пике, Бускетс и Суарес гълта най-вече пари, следвани от Коутиньо и Юмтити, след това и от Дембеле, Тер Стеген и Ракитич, от юни и Де Йонг, а както към този момент бе упоменато, следва и вероятно решение за скъпо възобновяване на контракта на Алба.
Очакваната покупка на правоприемник на Суарес и вероятно на Пике (набелязан е Матейс де Лихт, мечтан обаче и от съвсем всички европейски грандове) може напълно да натовари бюджета на клуба, така че няма да е чудно да се потърси преференциална продажба на скъпи активи като Ракитич и даже може би Коутиньо, който носи големи амортизационни разноски откъм трансферна сума и заплата, а бъдещето му на терена е неразбираемо поради невъзможността да играе в халфовата линия и отнемането на мястото му в атакуващата от изригналия Дембеле. Други като Рафиня, Денис Суарес, Артуро Видал, Малком, Алейш Видал и Андре Гомеш също могат да оказват помощ да се понапълни касата.
Затова и при триумф на чистката и при повече разсъдък в скаутирането (осигуряване на съответни наследници на Суарес и Пике след триумфа с възможния правоприемник на Бускетс) и вземането на решения за възобновени контракти (като в тази ситуация със застаряващия Алба) клубът може това лято да сложи устойчиво основата на стабилно развиване в средно- и дълготраен проект. Това би било голяма заслуга на пристигналия през юли м.г. Ерик Абидал, който към този момент направи първите стъпки към стабилизиране на курса след паническите покупки след раздялата с Неймар и фиаското в преследването на Антоан Гризман.
Барса има няколко обезпечени фундамента на тима за идните най-малко шест-седем години в лицето на Марк-Андре тер Стеген, Юмтити, Де Йонг, Артур и Дембеле (ако французинът, несъмнено, продължи да е порядъчен като напоследък и мисли единствено за футбол). В случай че към тях през лятото се прибавят Де Лихт и топ гений, който да се учи от Суарес и да го наследи, ядрото ще е обезпечено задълго напред и ще остане само да се изготви проект за живота след Меси, с цел да бъде развиването гладко и бъдещето умерено. Също и да се избере подобаващ правоприемник на Ернесто Валверде, който да върне остарялото ДНК-Барса в играта с изумителната най-малко на хартия междинна линия от професор Бускетс, Де Йонг и Артур и запас от младите дарования Пюидж, Аленя и Ориол Бускетс.
Разковничето обаче е единствено в едно: президентът Джосеп Бартомеу да делегира повече пълномощия на Абидал, с цел да продължи французинът започнатата работа в най-хубавите обичаи на Чики Бегиристайн, и да се престане с директните намеси и с безредната промяна на посоките през няколко месеца. Само по този метод промяната на поколенията в Барса може да се окаже по-безболезнена и плавна от предстоящото. А за какво не и по-евтина.
Барса е същинска машина за харчене на пари след раздялата с бразилеца, отпътувал си за едно тракване на пръстите време след заплащането от Пари Сен Жермен на неустойката за анулиране на контракта му с „ лос асулграна”. С платените 75 млн. евро плюс 11 милиона бонуси за Френки де Йонг от Аякс общата сума на разноските за нови играчи в последните две години набъбна до покъртителните €618,47 млн. при доходи от продадени в размер на €386,25 млн. за интервала (€222 млн. единствено от Неймар плюс положителни приходи от Паулиньо, Йери Мина, Люка Динь и Пако Алкасер).
Това прави -232,22 млн. евро чистия баланс за последните два сезона, като включим и Де Йонг. Според неписаните правила в Кан Барса всяко лято има планувани по твърдо 60 млн. евро за нови попълнения плюс каквото се изкара от продажби. Ако това продължава да важи, клубът не би имал средства за влагане в идващия трансферен прозорец и даже към този момент е на минус от близо €40 млн. поради уредената покупка на многообещаващия централен защитник Жан-Клер Тодибо от Тулуза.
Като прибавим и идното удължение на контракта на Жорди Алба (друг е въпросът, че актуалният изтича, когато левият бек ще е на 31 години, което води до подозрения в разумността на сходен ход), Барса ще би трябвало да продава, с цел да купува още. А потребност има, тъй като настъпи моментът да се откри правоприемник на Луис Суарес, чието равнище на показване надали ще продължи на същата висота по-дълго от през идващия сезон, след чийто край ще е на 33 години. Смяната на остарялата армия великани – с изключение на Суарес, близо до футболния си край са още Жерард Пике, Серхио Бускетс и, колкото и през днешния ден това да е немислимо, Лионел Меси – е стратегическата топ задача на техническия секретариат на Барса.
Именно тези четири митове са и най-високо платените фигури в тима, а менажирането на перо „ заплати” в бюджета е активността, която ще дефинира бъдещето на ерата „ Бартомеу” в Барса. За финансовата 2017/18 година възнагражденията на играчите на тима са били зашеметяващите 487 млн. евро, с €92 млн. над идващия Реал Мадрид, и са „ изяли” цели 70% от оборота на клуба. Това гласят данните на уважавания блог за футболни финанси Swiss Ramble, до момента в който съгласно тези на УЕФА цифрите са надлежно 378 млн. евро и 58% от оборота (там обаче работят с публична статистика от клубовете, тъй че не се включват прикрити способи за погашение на приходи като да вземем за пример имидж права и разнообразни бонуси).
Споменатата остаряла армия от Меси, Пике, Бускетс и Суарес гълта най-вече пари, следвани от Коутиньо и Юмтити, след това и от Дембеле, Тер Стеген и Ракитич, от юни и Де Йонг, а както към този момент бе упоменато, следва и вероятно решение за скъпо възобновяване на контракта на Алба.
Очакваната покупка на правоприемник на Суарес и вероятно на Пике (набелязан е Матейс де Лихт, мечтан обаче и от съвсем всички европейски грандове) може напълно да натовари бюджета на клуба, така че няма да е чудно да се потърси преференциална продажба на скъпи активи като Ракитич и даже може би Коутиньо, който носи големи амортизационни разноски откъм трансферна сума и заплата, а бъдещето му на терена е неразбираемо поради невъзможността да играе в халфовата линия и отнемането на мястото му в атакуващата от изригналия Дембеле. Други като Рафиня, Денис Суарес, Артуро Видал, Малком, Алейш Видал и Андре Гомеш също могат да оказват помощ да се понапълни касата.
Затова и при триумф на чистката и при повече разсъдък в скаутирането (осигуряване на съответни наследници на Суарес и Пике след триумфа с възможния правоприемник на Бускетс) и вземането на решения за възобновени контракти (като в тази ситуация със застаряващия Алба) клубът може това лято да сложи устойчиво основата на стабилно развиване в средно- и дълготраен проект. Това би било голяма заслуга на пристигналия през юли м.г. Ерик Абидал, който към този момент направи първите стъпки към стабилизиране на курса след паническите покупки след раздялата с Неймар и фиаското в преследването на Антоан Гризман.
Барса има няколко обезпечени фундамента на тима за идните най-малко шест-седем години в лицето на Марк-Андре тер Стеген, Юмтити, Де Йонг, Артур и Дембеле (ако французинът, несъмнено, продължи да е порядъчен като напоследък и мисли единствено за футбол). В случай че към тях през лятото се прибавят Де Лихт и топ гений, който да се учи от Суарес и да го наследи, ядрото ще е обезпечено задълго напред и ще остане само да се изготви проект за живота след Меси, с цел да бъде развиването гладко и бъдещето умерено. Също и да се избере подобаващ правоприемник на Ернесто Валверде, който да върне остарялото ДНК-Барса в играта с изумителната най-малко на хартия междинна линия от професор Бускетс, Де Йонг и Артур и запас от младите дарования Пюидж, Аленя и Ориол Бускетс.
Разковничето обаче е единствено в едно: президентът Джосеп Бартомеу да делегира повече пълномощия на Абидал, с цел да продължи французинът започнатата работа в най-хубавите обичаи на Чики Бегиристайн, и да се престане с директните намеси и с безредната промяна на посоките през няколко месеца. Само по този метод промяната на поколенията в Барса може да се окаже по-безболезнена и плавна от предстоящото. А за какво не и по-евтина.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ