Димитър Ганев: Управление без Продължаваме промяната е невъзможно
" Няма по какъв начин да има ръководство без „ Продължаваме промяната “, те са в някакъв смисъл kingmaker-а на този избор, както „ ИТН “ бяха в последните два Народното събрание ".
Това съобщи в изявление за политологът и съосновател на Изследователски център TREND Димитър Ганев. Броени дни преди изборите 2 в 1 той изясни и главните заключения от последното изследване на организацията.
Г-н Ганев, беседваме няколко часа откакто публикувахте последните данни от .
Преди всичко би трябвало да имаме поради, че e обикновено партиите да съумяват да активизират хората да излязат до урните малко по-успешно, в сравнение с претендентите за президент. Все отново партиите имат структури, отработени механизми и впрочем, а и на самите партии им е по-голям парламентарния избор. Президентският остава за тях като периферен. Но все пак, имайте поради, че отивайки до изборната секция е по-възможно хората да гласоподават и за двата избора, тъй че разликата евентуално ще е под 1-2% сред двата вота.
Ключова се обрисува да е борбата за второто място – какво се случва на този стадий?
Очертава се на практика паритет сред Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “ с някои разяснения. Първо, при по-висока интензивност новата групировка излиза с едни гърди напред, а при по-ниска – Българска социалистическа партия. Това е по този начин, защото по-високата интензивност обичайно активизира повече електорални периферии, до момента в който при по-ниската твърдите партийни ядра имат по-висока относителна тежест. „ Продължаваме промяната “ е партия, която на този стадий разполага с най-голяма електорална външна страна, т.е. те имат най-голяма опция за готовност при една възможна висока интензивност. Второ, данните, които получаваме, са на база само и единствено територията на страната. Трябва да се има поради, че евентуално „ Продължаваме промяната “ има много по-голям капацитет от Българска социалистическа партия за вота в чужбина. По всичко проличава, че първи мандат ще вземе обединението ГЕРБ-СДС, само че няма да успее да го осъществя, както не съумя през април и през юли. В случая обаче кой ще вземе втория мандат, наподобява най-важният въпрос, тъй като от това дали групировката към Кирил Петкови и Асен Василев или Българска социалистическа партия ще вземе мандат зависят и възможностите за това дали ще има кабинет.
Показват ли тези резултати задаващо се парламентарно болшинство и в случай че да – кой ще е главният фактор за образуването му?
Няма по какъв начин да има ръководство без „ Продължаваме промяната “, те са в някакъв смисъл kingmaker-а на този избор, както „ ИТН “ бяха в последните два Народното събрание. Ако си представим кабинет без новата групировка, то остава вид за коалиция сред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ – този вид е изключен за мен. Тук обаче има и една специфичност – „ Продължаваме промяната “ несъмнено няма да имат сили да образуват независим кабинет единствено с партиите на митинга, т.е. без Българска социалистическа партия няма да стане. Именно левицата се обрисува да е също с основна роля.
Към днешна дата допустимо ли е да се стигне до следния процес, при който на гласоподавателите ще ни се наложи да отидем за четвърти път до урните?
Не го изключвам. Смятам, че въпреки всичко по-консенсусното държание на Кирил Петков и Асен Василев, които не чертаят дебели червени линии, не приказват за „ чегъртане “, по-скоро декларативното им предпочитание да има постоянен кабинет, ми дава по-големи очаквания това да се случи. Но все пак конструирането на постоянен кабинет към момента ми наподобява като задача с нараснала компликация. Какъвто и кабинет да бъде образуван той съвсем несъмнено няма да изкара цялостния си мандат, да не кажа безусловно несъмнено.
Преминаваме към президентския избор - все още данните демонстрират съвсем сигурен балотаж.
Единствената изненада може да е ненадейно висока изборна интензивност. Знаете, че с цел да имаме определен президент на първи тур би трябвало да са изпълнени две условия – над 50% дали своят вот от списъчния състав, който прочее е много раздут и действително би трябвало да са дали своят вот над 3 400 000 души. Второто изискване е някой от претендентите да има над 50% от вота. Изследването ни демонстрира, че нито едно от двете условия няма да бъде изпълнено, само че отново споделям – високата интензивност може и да обърка тези сметки и Румен Радев да завоюва още на първи тур, поради по-широката му външна страна за разлика от тази на проф. Анастас Герджиков.
Успяхте ли да уловите динамичността в резултатите след въвеждането на зеления документ, наблюдавате ли разбърквания или фрапантни промени?
Имахме терен на изследване, който беше преди въвеждането на така наречен „ зелен документ “, само че днешните данни са на практика след въвеждането му. Определено има вреда по отношение на Радев, само че тя е в границите на няколко процентни пункта надолу. Не можем да приказваме за някакво трагично разбъркване на настройките в последните седмици. Радев действително потегля от доста висока позиция и мъчно се можем да чакаме структурни промени.
През годините точно дебатите сред главните претенденти доста са видоизменяли картината на електоралните настройки безусловно няколко дни преди вота. Считате ли, че подобен спор преди 14 ноември трябваше да се състои и смятате ли, че може да има подобен идната седмица преди възможния пък балотаж на 21 ноември?
Разбира се, че трябваше да се състои подобен спор. Това е извънредно значим формат, който в страна като Съединени американски щати е даже институционализиран. Очевидно в щаба на Румен Радев са решили, че възможни вреди от неявяването на спор с главните му съперници няма да му навреди чак толкоз доста и няма да преобърне по някакъв метод настройките. Дебат сред двата тура обаче е безусловно наложителен.
Каква е вашата политологична прогноза за настройките и вота в чужбина?
Ако проучваме изборите в чужбина в последните 20 години, то ясно ще се види, че постоянно отвън границите ни се гласоподава против статуквото и за смяната. В случая имаме нов притежател на смяната в лицето на Кирил Петков и Асен Василев, тъй че вота зад граница в огромната си част ще бъде разпределен сред обединенията „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, „ ИТН “, а и Възраждане също имаше положително показване. Статуквото постоянно е доста подценено в чужбина, като изключение прави единствено Движение за права и свободи, поради стабилната му поддръжка в република Турция.
Интервю на Ивайло Илиев.
е по поръчка на вестник " 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на идните парламентарни и президентски избори. е осъществено в интервала 1-7 ноември 2021 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблети измежду 1013 пълнолетни респонденти.
Това съобщи в изявление за политологът и съосновател на Изследователски център TREND Димитър Ганев. Броени дни преди изборите 2 в 1 той изясни и главните заключения от последното изследване на организацията.
Г-н Ганев, беседваме няколко часа откакто публикувахте последните данни от .
Преди всичко би трябвало да имаме поради, че e обикновено партиите да съумяват да активизират хората да излязат до урните малко по-успешно, в сравнение с претендентите за президент. Все отново партиите имат структури, отработени механизми и впрочем, а и на самите партии им е по-голям парламентарния избор. Президентският остава за тях като периферен. Но все пак, имайте поради, че отивайки до изборната секция е по-възможно хората да гласоподават и за двата избора, тъй че разликата евентуално ще е под 1-2% сред двата вота.
Ключова се обрисува да е борбата за второто място – какво се случва на този стадий?
Очертава се на практика паритет сред Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “ с някои разяснения. Първо, при по-висока интензивност новата групировка излиза с едни гърди напред, а при по-ниска – Българска социалистическа партия. Това е по този начин, защото по-високата интензивност обичайно активизира повече електорални периферии, до момента в който при по-ниската твърдите партийни ядра имат по-висока относителна тежест. „ Продължаваме промяната “ е партия, която на този стадий разполага с най-голяма електорална външна страна, т.е. те имат най-голяма опция за готовност при една възможна висока интензивност. Второ, данните, които получаваме, са на база само и единствено територията на страната. Трябва да се има поради, че евентуално „ Продължаваме промяната “ има много по-голям капацитет от Българска социалистическа партия за вота в чужбина. По всичко проличава, че първи мандат ще вземе обединението ГЕРБ-СДС, само че няма да успее да го осъществя, както не съумя през април и през юли. В случая обаче кой ще вземе втория мандат, наподобява най-важният въпрос, тъй като от това дали групировката към Кирил Петкови и Асен Василев или Българска социалистическа партия ще вземе мандат зависят и възможностите за това дали ще има кабинет.
Показват ли тези резултати задаващо се парламентарно болшинство и в случай че да – кой ще е главният фактор за образуването му?
Няма по какъв начин да има ръководство без „ Продължаваме промяната “, те са в някакъв смисъл kingmaker-а на този избор, както „ ИТН “ бяха в последните два Народното събрание. Ако си представим кабинет без новата групировка, то остава вид за коалиция сред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ – този вид е изключен за мен. Тук обаче има и една специфичност – „ Продължаваме промяната “ несъмнено няма да имат сили да образуват независим кабинет единствено с партиите на митинга, т.е. без Българска социалистическа партия няма да стане. Именно левицата се обрисува да е също с основна роля.
Към днешна дата допустимо ли е да се стигне до следния процес, при който на гласоподавателите ще ни се наложи да отидем за четвърти път до урните?
Не го изключвам. Смятам, че въпреки всичко по-консенсусното държание на Кирил Петков и Асен Василев, които не чертаят дебели червени линии, не приказват за „ чегъртане “, по-скоро декларативното им предпочитание да има постоянен кабинет, ми дава по-големи очаквания това да се случи. Но все пак конструирането на постоянен кабинет към момента ми наподобява като задача с нараснала компликация. Какъвто и кабинет да бъде образуван той съвсем несъмнено няма да изкара цялостния си мандат, да не кажа безусловно несъмнено.
Преминаваме към президентския избор - все още данните демонстрират съвсем сигурен балотаж.
Единствената изненада може да е ненадейно висока изборна интензивност. Знаете, че с цел да имаме определен президент на първи тур би трябвало да са изпълнени две условия – над 50% дали своят вот от списъчния състав, който прочее е много раздут и действително би трябвало да са дали своят вот над 3 400 000 души. Второто изискване е някой от претендентите да има над 50% от вота. Изследването ни демонстрира, че нито едно от двете условия няма да бъде изпълнено, само че отново споделям – високата интензивност може и да обърка тези сметки и Румен Радев да завоюва още на първи тур, поради по-широката му външна страна за разлика от тази на проф. Анастас Герджиков.
Успяхте ли да уловите динамичността в резултатите след въвеждането на зеления документ, наблюдавате ли разбърквания или фрапантни промени?
Имахме терен на изследване, който беше преди въвеждането на така наречен „ зелен документ “, само че днешните данни са на практика след въвеждането му. Определено има вреда по отношение на Радев, само че тя е в границите на няколко процентни пункта надолу. Не можем да приказваме за някакво трагично разбъркване на настройките в последните седмици. Радев действително потегля от доста висока позиция и мъчно се можем да чакаме структурни промени.
През годините точно дебатите сред главните претенденти доста са видоизменяли картината на електоралните настройки безусловно няколко дни преди вота. Считате ли, че подобен спор преди 14 ноември трябваше да се състои и смятате ли, че може да има подобен идната седмица преди възможния пък балотаж на 21 ноември?
Разбира се, че трябваше да се състои подобен спор. Това е извънредно значим формат, който в страна като Съединени американски щати е даже институционализиран. Очевидно в щаба на Румен Радев са решили, че възможни вреди от неявяването на спор с главните му съперници няма да му навреди чак толкоз доста и няма да преобърне по някакъв метод настройките. Дебат сред двата тура обаче е безусловно наложителен.
Каква е вашата политологична прогноза за настройките и вота в чужбина?
Ако проучваме изборите в чужбина в последните 20 години, то ясно ще се види, че постоянно отвън границите ни се гласоподава против статуквото и за смяната. В случая имаме нов притежател на смяната в лицето на Кирил Петков и Асен Василев, тъй че вота зад граница в огромната си част ще бъде разпределен сред обединенията „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, „ ИТН “, а и Възраждане също имаше положително показване. Статуквото постоянно е доста подценено в чужбина, като изключение прави единствено Движение за права и свободи, поради стабилната му поддръжка в република Турция.
Интервю на Ивайло Илиев.
е по поръчка на вестник " 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на идните парламентарни и президентски избори. е осъществено в интервала 1-7 ноември 2021 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблети измежду 1013 пълнолетни респонденти.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ