Няма изненада в това, че в Европейският съюз, ние и

Няма изненада в това, че в Европейският съюз, ние и румънците сме с най-малка покупателна дарба, в случай че се пресметне тя през това какъв брой гориво може да купи междинният приход.  Вероятно в случай че се калкулира през други значими артикули, резултатът ще е същият - просто българите и румънците сме най-бедни в Евросъюза.

Където прочее влязохме дружно през 2007 година И политиците, и публичното мнение на Запад постоянно “пакетират ” съседките България и Румъния - и за достижения, и за рецензии, и при предубеждения и стандарти измежду по-богатите европейци.

След 1989 година страните ни се развиват със сходна скорост и това може да се види по доста стопански и обществени индикатори и трендове. В обществения спор у нас през годините постоянно се употребяват сравненията на достиженията и неуспехите от вида “изпреварихме ли румънците, или те нас ни изпревариха ”, само че са все в духа на една по-скоро доброжелателна конкуренция.

Сега двете страни отново са пред общ рубикон - ще бъдем ли позволени в Шенгенското пространство, “вътрешния кръг ” на Евросъюза. Логично е България и Румъния да влязат в зоната за свободно пътешестване още веднъж дружно и ще е тъжно, в случай че разнообразни салда на огромните в Европейски Съюз доведат до друго развиване.

Европейската комисия дава рамо, само че сигналите за участието ни от Нидерландия и Швеция са отрицателни, а през вчерашния ден стана ясно, че и Австрия е в тази група. Това не звучи тъкмо в духа на европейската взаимност, за която толкоз доста се приказва в последно време. България е на първа линия на мигрантския поток от юг и има потребност от поддръжка. Да, България и Румъния изостават след другите страни членки, само че с цел да наваксат, им би трябвало и поддръжка извън. А участие в Шенген с изключение на другото би било и доста значим знак за окуражаване. Обратно - следващо закъснение на участието ни ще добави отчаяние.