Безработицата в кризата по отрасли – под очакванията, но в никакъв случай незначителна
Няма две отзиви, че рецесията с ковид постави завършек на рекордните достижения на пазара на труда, които бяхме привикнали да следим през последните няколко години. Съдейки по данните от последните една-две седмици обаче наподобява и че ударът по заетостта не е бил толкоз тежък, колкото мнозина чакаха след оповестяването на ограниченията и фактическото запрещение на активността на цели браншове на стопанската система за два месеца. По тази причина, през днешния ден ще разгледаме въздействието на рецесията и ограничаващите ограничения върху обособените стопански действия през данните за безработицата, събрани от Агенцията по заетостта в хода ѝ.
Трябва да стартираме с уточнението, че „ разплитането “ на чистия резултат на рецесията е нелека задача, защото генерирането на нова безработица е част от естественото действие на пазара на труда; рухването ѝ под избрани граници даже навежда на мисълта за ниска еластичност на трудовия пазар. Освен това, отвън изгубилите работата си в резултат на директното запрещение на избрани действия (ресторанти, питейни заведения, спортни събития, просвета, транспорт), има и непряко наранени – от обвързваните браншове, които в естествени времена обслужват затворените, до заводи, спрели работа поради неналичието на поръчки от западните си сътрудници. Накрая, надалеч не е без значение и резултатът на политиките за опазване на работни места, най-много по линията на схемата „ 60-40 “.
Според данни от Агенцията по заетостта сред 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 хиляди души, от които 88 хиляди души са директно наранени от рецесията. Трябва да отбележим, че това число е под някои доста упования (за съпоставяне, виж прогнозата на ИПИ по сектори), които сочеха към над 200 хиляди нови безработните, даже и да допуснем, че и част от петдесетте хиляди безработни, които не са показали рецесията като причина за загубата на работата си, са били наранени от нея. Разбира се, доколкото рецесията към момента не е свършила и възобновяване на трудовия пазар не е започнало[1], е рано да вършим крайни изводи. По-интересни обаче са данните за браншовете, от които идват новите безработни, показани в графики 1 и 2 по-долу, които дават визия за тежестта на удара, нанесен им от рецесията.
Източник: Агенция по заетостта
Трябва да стартираме с уточнението, че „ разплитането “ на чистия резултат на рецесията е нелека задача, защото генерирането на нова безработица е част от естественото действие на пазара на труда; рухването ѝ под избрани граници даже навежда на мисълта за ниска еластичност на трудовия пазар. Освен това, отвън изгубилите работата си в резултат на директното запрещение на избрани действия (ресторанти, питейни заведения, спортни събития, просвета, транспорт), има и непряко наранени – от обвързваните браншове, които в естествени времена обслужват затворените, до заводи, спрели работа поради неналичието на поръчки от западните си сътрудници. Накрая, надалеч не е без значение и резултатът на политиките за опазване на работни места, най-много по линията на схемата „ 60-40 “.
Според данни от Агенцията по заетостта сред 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 хиляди души, от които 88 хиляди души са директно наранени от рецесията. Трябва да отбележим, че това число е под някои доста упования (за съпоставяне, виж прогнозата на ИПИ по сектори), които сочеха към над 200 хиляди нови безработните, даже и да допуснем, че и част от петдесетте хиляди безработни, които не са показали рецесията като причина за загубата на работата си, са били наранени от нея. Разбира се, доколкото рецесията към момента не е свършила и възобновяване на трудовия пазар не е започнало[1], е рано да вършим крайни изводи. По-интересни обаче са данните за браншовете, от които идват новите безработни, показани в графики 1 и 2 по-долу, които дават визия за тежестта на удара, нанесен им от рецесията.
Източник: Агенция по заетостта
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ