Няма демографска катастрофа, това е твърде силен термин. Българите ще

...
Няма демографска катастрофа, това е твърде силен термин. Българите ще
Коментари Харесай

Проф. Антоанета Христова: Няма демографска катастрофа, българите ще ни има

Няма демографска злополука, това е прекомерно мощен термин. Българите ще ни има. Всички прогнози, дори най-негативните, не сочат понижаване на популацията под 5 800 000. Около 6 млн. души се въртят най-негативните прогнози.

Това сподели в изявление за БГНЕС ръководителят на Института за проучването на популацията и индивида проф. Антоанета Христова.

Проф. Христова направи разбор на демографската обстановка в страната, очерта някои от отрицателните трендове и аргументи за тях, както и вероятни подходи за тяхното превъзмогване.

„ Демографската обстановка се дефинира като тревожна, тъй като ние сме в непрекъснато положение на отрицателен демографски приръст. Тенденции се дефинират от някои параметри, главно раждаемост “, изясни проф. Христова.

Според данните в България на жена във фертилна възраст се пада по 1,5 деца - индикатор, подобен с този от останалите европейски страни. „ С проучвания на нашия институт се откри, че идеалът на българската жена е да има две деца. Затова има накъде да се правят политики, в случай че се основат нужните условия “, аргументира се тя.

Другите тревожни фактори са високата смъртност, застаряване на популацията и миграционните процеси, само че съгласно проф. Христова малко се прави за тяхното превъзмогване.

„ Струва ми се, че настоящето държавно управление отделя най-вече пари по избрани обществени политики, в опазването на здравето също. Но факт е, че може би казусът е в това защо се дават. Има някои неща, които не костват и пари. Колегите в института, който управлявам, имат доста оферти по тематиката. Вече сме ги предали на УС на Българска академия на науките. Следва да бъдат предоставени на Министерски съвет, да бъдат прегледани експертно и да се започва сериозна работа в демографска посока “, прикани тя.

Проф. Христова и екип на ръководения от нея институт към Българска академия на науките вземат участие в план, в границите на който е изследвана ролята на човешкия фактор при случаите на пътя.

„ Войната по пътищата е реалност. Даваме едни от най-високите проценти на починали и потърпевши в Европа. На този декор си задаваме въпроса - какъв е процентът на човешкия фактор? Защо водачът в България на пътя се държи по друг метод от водачите в Германия, Франция, Испания или някоя друга страна “, изясни експертът.

Проектът е предоставен по европейска стратегия от транспортното министерство и е стартирал в средата на 2017 година. Той дава опция да се започват политики, свързани с сигурността на придвижването и предварителна защита, ориентирана към човешкия фактор.

„ Трябваше да съобразим всички фактори по този начин, че да променим характерностите, по които се правят оценка сега професионалните водачи, както и методът, по който се прави психическа оценка на тези водачи, които са създали доста огромни катастрофи “, посочи проф. Христова. Според нея точно тези хора, за които има нормативно условие да преминат на психична оценка, са минавали по методики, които към този момент не са настоящи.

„ Защо не са настоящи? Първо – тъй като са основани през 1974 година. Период, в който системата, средата и културата са били напълно разнообразни от актуалните. Второ – включени са характерности, които актуалните проучвания в областта на транспортната логика на психиката демонстрират, че не се съотнасят към рисковото държание на пътя “, счита проф. Христова.

За образец тя уточни изследваното до този миг равнище на просветеност, за което с доста научни проучвания е потвърдено, че то няма отношение към пътните произшествие. В момента се изследва склонността на човек да демонстрира ревнивост, само че до този миг резултатите демонстрират, че и тя не оказва въздействие.

„ Надяваме се до края на годината да осъществим задачата по този контракт, а точно да предоставим на Министерство на превоза нови методики, а те ще имат авторско право върху тях, тъй като те са неповторими и създадени за българска среда. В момента 320 лаборатории в страната работят със старите методики. Те би трябвало да бъдат заменени, а хората – подготвени. Но това ще бъде откакто ние предоставим подготвени методиките “, прецизира проф. Христова. Заедно с новите методики от института ще дават и профил на рисковите водачи, освен на експертите, само че и на феновете. Изследванията демонстрират, че хората, склонни да поемат опасности на пътя се отличават с няколко характерности – високи равнища на експанзия, конкуренция на пътя и външен локус на надзор (хора, обвиняващи средата за протичащото се). /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР