СИЛАТА НА РОКА 8 Финал
Няма да повярвате какъв съм късметлия! Свършва финалната вечер на състезанието „ Силата на рока ”, 8-о издание, ужасно беше, раздадени са премиите и дори метрото още работи. Прибирам се, сядам на една дребна водка, до момента в който ми се притопля вечерята, пущам тв приемника за някакви вести от деня (мазохист съм си, признавам) и попадам на „ Международен фестивал за поп и рок музика София 2018 ”, излъчен по българската национална канализация, т.е. един от Канал-ите. Хапвам, пийвам, виждам го целия и се веселя на шанса си да бъда онлайн на другия фестивал. И, че съм изгледал този, с цел да знам до каква степен е стигнала демагогията и халтурата из музикално мултимедийните среди.
Ооо, не, не съм срещу: за всеки пасажер би трябвало да се композират влакове и по-добре е да има качествена известна музика (бивша сцена, наречена по този начин някъде във времето, когато Демокрацията сякаш беше пристигнала и се надявахме на всякакви неща). И ние в България сме имали (дори сцена да е било; пишещият не споделя обезателно определението) доста хубава поп музика. Някои младежи и „ старци ” не престават дори да я вършат и през днешния ден. Иначе…, нали знаете кой е другият жанр, трансформирал се в управническо кредо, веселяшки декор на празниците им и налагащ се като национална „ просвета ”? Започва с „ поп ” и, с тире или без тире, следва късата, по-популярна форма, на „ фолклор ”. Ама не е фолклор и това е най-тъжното.
Нещо много стряскащо ми направи усещане. Ако не съм прав в догатката си, апелирам да бъда извинен от засегнатите (да се схваща: българската национална канализация, която може да си смени заставките и логата на каналите, само че софтуерните си неандерталщини – не). В „ интернационалния поп и рок фестивал ” видях цели две групи, блус и рок, би трябвало да желая и от тях опрощение: за какво участвахте, благи другари? Трябвало да се появят и „ П.И.Ф. ”, само че отказали при " тези условия на провеждането му ". Е, подозренията ми са за пълен/частичен плейбек и че нищо не се е трансформирало за Българска национална телевизия от времето на оня „ Златен Орфей ”, където златната статуетка взеха група „ Ера ” с „ Градът ” на Малковски – които преди този момент бяха изправили на нокти всички сподвижници на Хачо (сори, Мастъре) или Ласка, към този момент не помня, с „ претенциите ” си да бъдат на сцената отвред „ онлайн ”.
Поп и рок фестът на водещите бил също 8-о издание (ако съм запомнил правилно). Дошъл е ред за „ повсеместен принос ” на Георги Христов – справедливо, поддържам. Между наградените излиза с бялото си киче Етиен с дамите си – да, също поддържам: положително парче, положително осъществяване. Победител – Марги Хранова… те, певиците от нашето соцдетство, които не се излагат, останаха на пръстите на една ръка; веселя и́ се. Пейо Пеев връчва грамотата на името на Пеци Гюзелев на участниците от „ Делта Рустърс ” (демек: за рок фалшификация в главното поп гювече). Понеже е най-после – изгледал съм го всичкото това „ интернационален софийски фестивал ” и доброжелателно съм се подсмихвал на журито с едни дружни петици-шестици-седмици на места за някои и цялостни десетки за други – към този момент се веселя и за „ П.И.Ф. ”, че са пренебрегнали националните камери и се чудя за участвалите им събратя.
А другояче – пищно; огромната зала на НДК. Не ги броих, само че евентуално 10-членно жури, което не е отишло за другарството и уискито, с което нас ни почерпи Милена, а за порядъчен хонорар – нали това е „ цветът ” на журитата, поп лъвовете на България. Съпровождащ бенд от експерти, познавам някои от тях. Ха-ха, да не би когато свири бенда да е онлайн, или най-малко на полу-живо, а в случай че си група и искаш да си свириш самичък – да не може. Няма да е тъй; „ Делта ”-та и „ Блек Роуз ” ги даваха да държат принадлежности без да го има бендът на сцената. Абе, и аз към този момент не мога да се светна. Предизборните и изборните вечери са все от западняшки виртуални студия, само че като се свири рок на фестивал – нещо не е наред. Още по-виртуално става.
Леле, какъв брой място им отделих на безконечните национални поп служители! Не мога да ги нарека „ сътрудници ”, по тази причина моля по този начин: на 9-я фест най-малко направете поп и рок присъединяване 50:50. Или махнете непотребното от логото. На Милениния следващ осми фестивал „ Силата на рока ” до финала стигнаха единствено 2 столични групи и 6 от страната. Софийска взе специфичната премия на публиката, а трите „ публично ” огромни наградата – извънстолични банди. Да довърша и за по-истинския фестивал.
Вече писах кой кой е и какво е показал в първата вечер. Сега в Маймунарника, навън и на по-голяма сцена, всички бяха по-освободени и още по-надъхани. А свириха леко, от сърце и с хъс, тръпката остана споделена във въздуха под дърветата и – въпреки да нямаше пого и извънредно луди хедбенгъри (май не е съвременно вече) – състезанието мина в надсвирване за кеф и за публиката.
Журито е същото (виж репортажът от вчера); Васко „ Чайката ” носеше плика с 500-те лв. на „ Музикаутор ” в джоба си, напълно естествено най-после решавахме петимата и от 4 награди общо, имахме разногласия единствено за една – и то за третото място. Нивото беше високо. Не че всички бяха като претенденти да подгряват „ Металика ”, само че да кажа, един „ поточен ” концерт с „ Високо напрежение ”, „ Холера ” и „ Летците ” (съвсем примерно) би бил напълно действителен.
НАГРАДИТЕ: Специалната от публиката – за една от двете софийски обединения на финала (и 2-те от „ Драго Дръмс Скуул ”-а на Драго, „ Атлас ”; другия Несторов, екс-„ Херманс Улф Бенд ”; Киро Начев от „ Блек Роуз ”; Мишо от „ Хоризонт ” и Стела Георгиева) – и това са хлапетата от The Rebels … С многото девойки, дългокосия тъмен баскитарист и 7-годишният Божо на китарата, който даже солираше за кефа на публиката.
(Впрочем, другите хлапета от The Roost, с изключение на повтореното конкурсно парче, забиха кавъри на Милена, Стенли и на „ БГ Рок ”-а на Гошо Минчев и Ники Качаров и в случай че вокалистката е „ мутирала ” в някои пасажи – това си е от възрастта – по този начин накефиха публиката, че доста новоотворени бири се появиха по масите.)
За третата премия спорихме много. Опазвайки персоналните данни и желания на журито, ще кажа единствено, че претендентите бяха две банди. Взеха я Alive от Бургас – триото, основано преди броени дни в едноименен бар там. Бяха над много от другите. Личното ми мнение е, че подобаващото им място е клуб (засега), а за лайвсцена им би трябвало най-малко още един човек и повече авторски репертоар.
Нямахме никакви прения към първите две места. В предната вечер, сякаш, най-малко още една групировка вървеше натам, само че след финала в Маймунарника останаха тези. И са радикално разнообразни и са абсолютно висши.
Второто място изкачиха добричлиите (работещи обаче в Пловдив) от Le’ Push и какъвто и запис да създадат, не виждам кое радио не би го пуснало. Трима души – без барабани освен това – а музика и глас за цялостна сцена! Блус, братино, и повече от блус. Южняшки вокал, звучащ нито дрезгаво, нито нежно; по-скоро тежко. Ънплъгд-групата от най-мечтаните по-камерни сбирки но „ МТV ”. И това трето парче за тревата… Текст, музика, звученето… ами, нищо по-малко от шлагер.
Първото място отиде в Плевен. Чайката им връчи плика с 500-те лв. на „ Музикаутор ”. Убийствен, компактен, мощен, единно звучащ, театрално поднесен от вокала им, жизнен рок. Имаха шанса на жребия да свирят по мрачно и удоволствието от единението група-публика беше още по-цветно. RPM примерно демонстрираха, че не им би трябвало саксофон: с китара може да се направи всичко, което сякаш липсва (вие единствено си мислите така). Певецът им разказваше, танцуваше с публиката. Беше възбуждащо стилно и мощно. Като този фестивал. „ Силата на рока ” качи на сцена момчета и девойки, които нямаше от кое място да познаваме. А в този момент ще следим за бъдещето им.
Да речем, че на финала една тайфа някак не се оправи (но нищо фрапантно; просто като помислихме с журито, ами оставаха последни). Но цялото равнище бе високо. „ Летците ” изпяха един пънк за родния град Сливница, който може да е другото парче за дребния град, друго от ню уейв. Текст, обръщение, задявка, носталгия, мелодика – тъй като това не е „ Златен Орфей ”, останаха без премия.
Както и врачаните High Voltage и русчуклиите от Born for Vengeance – мощни, стилни и с заричане, че занапред ще ги виждаме и чуваме насам-насам. (Дано освен и на Софийския поп рок фест на малкия екран, последващи издания.)
Равносметката е позитивна. Това е свободен конкурс, пращаш си демото и идваш да го изсвириш. За някои има още време. Дори единствено поради възрастта (която не е затруднение, а бъдеще). Други имат самочувствието, вършат нелоши части, само че проличава, че по-голямата (или по-редовната) сцена би била реактива, който да покаже дали вървят в вярната посока, или действителността ще се блъсне в самооценката. Трети… те пък вършат усещане, че си имат всичко. Талант, хрумвания, моженето, нюх за сцена и пристрастеност в магията, наречена Live. Ама са родени или се подвизават някъде в Добрич, Враца, Плевен и не стигат до „ поп и рок фестивал ” в Столицата. Отделно, че го вършат безусловно онлайн и, в случай че одобряват да ударят един плейбек – ей така, за популярност и присъединяване – националната канализация би трябвало да им го запише. Понеже в Плевен или Враца общината няма пари да се занимава и с хевиметъл.
„ Силата на рока ” отметна осмо издание и с едно провалено (от безпаричие и държавно-културно безхаберие), прави близо 10 години опит. Че то, преди 10 години Папи Ханс го нямаше дори. Константин може да издаде още книги, само че може да не продължи да бъде шоузвезда. А рокът ще го има. Какъвто е – съгласно времето си и без презумпцията, че нещата стават със забавяне у нас, тъй като Западът е неразрешен и е надалеч (пък и е кисел). За политиците ни Видовден може и да не настъпи още декада време, народът ще продължи да си заплаща парното и задълженията на частните съдия-изпълнители (и към помазаните банки), без да одяла тояга за неотложен електорален избор. Но рокът се развива.
Само че, както и по соцвремето, ни радиа, ни малките екрани му дават място. Нито тези, дето купуват парцели с цел да ги ремонтират и отдадат за облаги, ще влагат в рока. Вече бях се уведомил от Нета, а говорихме и с Чайката, ПРОФОН брои ротациите на БГ частите (познайте – еърплея се прави от австралийска компания!), само че в България към момента няма ранглиста по продажби (оправданието за всички е бедността и Мрежата). Т.нар. „ шоубизнес ” у нас се виртуализира с Биг-, Вип- и Шит-Брадъри. Онзи упоменатия Ханс, от интелектуално семейство и написал умна книга, прави кекс, и тогава се прочува. А, и естествено, влиза в същите „ Брадъри ”. (Вчера го написах – колцина у нас са чували за плевенската тайфа Pantommind, които не обикалят по земляческите клубове по света на гастрол, а ги издават по света, тъй като западняшки музикален предприемач ги е решил като инвестиция.)
Естрадата бе подложена на юношески линч в годините на митингите и очакванията за народна власт. Па́рата трябваше да откри отдушник. „ Ера ” взе формалния „ Орфей ”, падна комисията на КТР и в Благоевград – вместо Ален мак – Кирил Икономов спретна „ Златен Рок Орфей ”! И след това? Нататък? Днес?
Медиите като медиатор? Заради ангажимент и дебелоглав в архивирането на рок историята ни („ Цветята от края на 80-те ” въобще не са довършени), групирам и сканирам печатни медии от интервала 1987-1992 година, изявления за българския рок, без този на доайените. Над 30 източника съм отхвърлил дотук. Ако загатна единствено профилираните (или самоспециализиралите се, нищо неприятно, те си вършеха работата), ще отбележа: всичките типове „ Ритъм ” (вестник, списание, „ Нов ” и пр.), „ Рок Булевард ”, „ Меридиан Рок Шоу ”; „ Поп рок вестник ” и „ 5-линие ” (на „ Нар.младеж ”); „ Рок Стандарт ”, „ Неделна Рок Демокрация ”; тематичните „ Рок Сокак ” (на „ Труд ”) и страниците в „ Пулс ”, „ Диалог ”, „ Студ.трибуна ”, „ Комс.искра ” (Пловдив), „ Нар.дело ” и „ Полет ” (Варна). Българският рок (актуалното потомство за посочения интервал, не доайените) е бил забавен като тематика и в „ Отечество ”, „ Веч.новини ”, „ Антени ”, „ 24 часа ”, „ 168 часа ”, „ Ла Страда ”, „ Патриот ”, „ Премиера ”, „ Лада ”, „ Арт Хоризонт ”, „ Арм.младеж ”… Днес няколко уеб страницата се регистрират на рока наш, в случай че си почитател – ще откриеш още няколко (даже по-любопитни, само че не с новини), хоствани от българи в чужбина. И това е всичко. Аудионосители, че и дискове, като понавлязоха, се издаваха от 10-тина компании. Може и да са спестявали на реализатори и създатели точните числа на тиражите, несъмнено, че се и самопиратираха, само че най-малко на витрините имаше избор. Заедно с довчерашната сцена, която се цифровизира. По български, сатисфекшъна го имаше – по този начин, както ги имаше по едно и също време „ Бургас, морето и трудовите хора ” и Блус-Феста.
Днес царува пустош. Щом има „ братя ”, чалга, но „ България търси гении ”, къде е рокът? „ Бийтълс ” не са ли известни най-малко колкото кралицата? „ Стоунс ” или да съм географски правилен, „ Флитууд Мак ” не са ли по-популярни от Никсън и Буш? Защо у нас „ Щурците ” не са по-велики от Бай Тошо? Или от телохранителя му?
Ще кажете: пустотата през днешния ден е на всички места. Икономика, национални полезности, благоденствието. Така е. Но някъде някои вършат по нещичко. Дори, тъй като са принудени. Рокът е род от изкуството. Може да е отдушник. Да бъде език за връзка. Да крещи послания. Комсомолците от края на 80-те доста добре знаеха какво може рокът. Затова и се заеха да го „ направляват ”. Гореизброените печатни издания са от тези години. Социалистическата преса. И пропагандата последователно намаляваше от ден на ден поради осведомителното любознание. Цензурата беше на Първия Софийски рок фестивал, когато смъкнаха „ Кале ” от сцената (но фестът се проведе), или когато на „ Рок под звездите ” в Приморско милицията дръпна шалтера на тока на последното сборно парче. Но имаше и Софийският Рок Ринг – на „ Академик ”, в два дни, с 1110 минути рок и 40 групи от цялата страна с общо 10-хилядна аудитория.
Спирам. Сегашната агитация, политика и цензура се материализира в обществено-политическия живот, в партийното строителство, в краденето на поръчки и фондове, в медиите, дето вървят с спечелилите. Рокът просто е неглижиран. И тъпо, че не се изявява по този начин, че най-малко да ги накара да го цензурират. Но за всичко си има време. Време да сееш и време да прибираш. Да съграждаш и да разрушаваш. Може да не доживея. Времето ще пристигна. Не е като чувал с бюлетини да го зарежеш пред залата.
Рок Фестивалът на Милена, следващият, малък-голям, какъвто беше, мина. Задава се идващият. Има кой да свири и има кой да слуша. Добре, и с поп музиката е по този начин. За пердах са медиаторите. И те ще го схванат последни един прекрасен гръмък ден, когато земетръсен бас ще ги удари в телесата. Умовете им от дълго време са продадени. Но лековете за стави и кървящи венци няма да им оказват помощ. Вярвам го.
Ооо, не, не съм срещу: за всеки пасажер би трябвало да се композират влакове и по-добре е да има качествена известна музика (бивша сцена, наречена по този начин някъде във времето, когато Демокрацията сякаш беше пристигнала и се надявахме на всякакви неща). И ние в България сме имали (дори сцена да е било; пишещият не споделя обезателно определението) доста хубава поп музика. Някои младежи и „ старци ” не престават дори да я вършат и през днешния ден. Иначе…, нали знаете кой е другият жанр, трансформирал се в управническо кредо, веселяшки декор на празниците им и налагащ се като национална „ просвета ”? Започва с „ поп ” и, с тире или без тире, следва късата, по-популярна форма, на „ фолклор ”. Ама не е фолклор и това е най-тъжното.
Нещо много стряскащо ми направи усещане. Ако не съм прав в догатката си, апелирам да бъда извинен от засегнатите (да се схваща: българската национална канализация, която може да си смени заставките и логата на каналите, само че софтуерните си неандерталщини – не). В „ интернационалния поп и рок фестивал ” видях цели две групи, блус и рок, би трябвало да желая и от тях опрощение: за какво участвахте, благи другари? Трябвало да се появят и „ П.И.Ф. ”, само че отказали при " тези условия на провеждането му ". Е, подозренията ми са за пълен/частичен плейбек и че нищо не се е трансформирало за Българска национална телевизия от времето на оня „ Златен Орфей ”, където златната статуетка взеха група „ Ера ” с „ Градът ” на Малковски – които преди този момент бяха изправили на нокти всички сподвижници на Хачо (сори, Мастъре) или Ласка, към този момент не помня, с „ претенциите ” си да бъдат на сцената отвред „ онлайн ”.
Поп и рок фестът на водещите бил също 8-о издание (ако съм запомнил правилно). Дошъл е ред за „ повсеместен принос ” на Георги Христов – справедливо, поддържам. Между наградените излиза с бялото си киче Етиен с дамите си – да, също поддържам: положително парче, положително осъществяване. Победител – Марги Хранова… те, певиците от нашето соцдетство, които не се излагат, останаха на пръстите на една ръка; веселя и́ се. Пейо Пеев връчва грамотата на името на Пеци Гюзелев на участниците от „ Делта Рустърс ” (демек: за рок фалшификация в главното поп гювече). Понеже е най-после – изгледал съм го всичкото това „ интернационален софийски фестивал ” и доброжелателно съм се подсмихвал на журито с едни дружни петици-шестици-седмици на места за някои и цялостни десетки за други – към този момент се веселя и за „ П.И.Ф. ”, че са пренебрегнали националните камери и се чудя за участвалите им събратя.
А другояче – пищно; огромната зала на НДК. Не ги броих, само че евентуално 10-членно жури, което не е отишло за другарството и уискито, с което нас ни почерпи Милена, а за порядъчен хонорар – нали това е „ цветът ” на журитата, поп лъвовете на България. Съпровождащ бенд от експерти, познавам някои от тях. Ха-ха, да не би когато свири бенда да е онлайн, или най-малко на полу-живо, а в случай че си група и искаш да си свириш самичък – да не може. Няма да е тъй; „ Делта ”-та и „ Блек Роуз ” ги даваха да държат принадлежности без да го има бендът на сцената. Абе, и аз към този момент не мога да се светна. Предизборните и изборните вечери са все от западняшки виртуални студия, само че като се свири рок на фестивал – нещо не е наред. Още по-виртуално става.
Леле, какъв брой място им отделих на безконечните национални поп служители! Не мога да ги нарека „ сътрудници ”, по тази причина моля по този начин: на 9-я фест най-малко направете поп и рок присъединяване 50:50. Или махнете непотребното от логото. На Милениния следващ осми фестивал „ Силата на рока ” до финала стигнаха единствено 2 столични групи и 6 от страната. Софийска взе специфичната премия на публиката, а трите „ публично ” огромни наградата – извънстолични банди. Да довърша и за по-истинския фестивал.
Вече писах кой кой е и какво е показал в първата вечер. Сега в Маймунарника, навън и на по-голяма сцена, всички бяха по-освободени и още по-надъхани. А свириха леко, от сърце и с хъс, тръпката остана споделена във въздуха под дърветата и – въпреки да нямаше пого и извънредно луди хедбенгъри (май не е съвременно вече) – състезанието мина в надсвирване за кеф и за публиката.
Журито е същото (виж репортажът от вчера); Васко „ Чайката ” носеше плика с 500-те лв. на „ Музикаутор ” в джоба си, напълно естествено най-после решавахме петимата и от 4 награди общо, имахме разногласия единствено за една – и то за третото място. Нивото беше високо. Не че всички бяха като претенденти да подгряват „ Металика ”, само че да кажа, един „ поточен ” концерт с „ Високо напрежение ”, „ Холера ” и „ Летците ” (съвсем примерно) би бил напълно действителен.
НАГРАДИТЕ: Специалната от публиката – за една от двете софийски обединения на финала (и 2-те от „ Драго Дръмс Скуул ”-а на Драго, „ Атлас ”; другия Несторов, екс-„ Херманс Улф Бенд ”; Киро Начев от „ Блек Роуз ”; Мишо от „ Хоризонт ” и Стела Георгиева) – и това са хлапетата от The Rebels … С многото девойки, дългокосия тъмен баскитарист и 7-годишният Божо на китарата, който даже солираше за кефа на публиката.
(Впрочем, другите хлапета от The Roost, с изключение на повтореното конкурсно парче, забиха кавъри на Милена, Стенли и на „ БГ Рок ”-а на Гошо Минчев и Ники Качаров и в случай че вокалистката е „ мутирала ” в някои пасажи – това си е от възрастта – по този начин накефиха публиката, че доста новоотворени бири се появиха по масите.)
За третата премия спорихме много. Опазвайки персоналните данни и желания на журито, ще кажа единствено, че претендентите бяха две банди. Взеха я Alive от Бургас – триото, основано преди броени дни в едноименен бар там. Бяха над много от другите. Личното ми мнение е, че подобаващото им място е клуб (засега), а за лайвсцена им би трябвало най-малко още един човек и повече авторски репертоар.
Нямахме никакви прения към първите две места. В предната вечер, сякаш, най-малко още една групировка вървеше натам, само че след финала в Маймунарника останаха тези. И са радикално разнообразни и са абсолютно висши.
Второто място изкачиха добричлиите (работещи обаче в Пловдив) от Le’ Push и какъвто и запис да създадат, не виждам кое радио не би го пуснало. Трима души – без барабани освен това – а музика и глас за цялостна сцена! Блус, братино, и повече от блус. Южняшки вокал, звучащ нито дрезгаво, нито нежно; по-скоро тежко. Ънплъгд-групата от най-мечтаните по-камерни сбирки но „ МТV ”. И това трето парче за тревата… Текст, музика, звученето… ами, нищо по-малко от шлагер.
Първото място отиде в Плевен. Чайката им връчи плика с 500-те лв. на „ Музикаутор ”. Убийствен, компактен, мощен, единно звучащ, театрално поднесен от вокала им, жизнен рок. Имаха шанса на жребия да свирят по мрачно и удоволствието от единението група-публика беше още по-цветно. RPM примерно демонстрираха, че не им би трябвало саксофон: с китара може да се направи всичко, което сякаш липсва (вие единствено си мислите така). Певецът им разказваше, танцуваше с публиката. Беше възбуждащо стилно и мощно. Като този фестивал. „ Силата на рока ” качи на сцена момчета и девойки, които нямаше от кое място да познаваме. А в този момент ще следим за бъдещето им.
Да речем, че на финала една тайфа някак не се оправи (но нищо фрапантно; просто като помислихме с журито, ами оставаха последни). Но цялото равнище бе високо. „ Летците ” изпяха един пънк за родния град Сливница, който може да е другото парче за дребния град, друго от ню уейв. Текст, обръщение, задявка, носталгия, мелодика – тъй като това не е „ Златен Орфей ”, останаха без премия.
Както и врачаните High Voltage и русчуклиите от Born for Vengeance – мощни, стилни и с заричане, че занапред ще ги виждаме и чуваме насам-насам. (Дано освен и на Софийския поп рок фест на малкия екран, последващи издания.)
Равносметката е позитивна. Това е свободен конкурс, пращаш си демото и идваш да го изсвириш. За някои има още време. Дори единствено поради възрастта (която не е затруднение, а бъдеще). Други имат самочувствието, вършат нелоши части, само че проличава, че по-голямата (или по-редовната) сцена би била реактива, който да покаже дали вървят в вярната посока, или действителността ще се блъсне в самооценката. Трети… те пък вършат усещане, че си имат всичко. Талант, хрумвания, моженето, нюх за сцена и пристрастеност в магията, наречена Live. Ама са родени или се подвизават някъде в Добрич, Враца, Плевен и не стигат до „ поп и рок фестивал ” в Столицата. Отделно, че го вършат безусловно онлайн и, в случай че одобряват да ударят един плейбек – ей така, за популярност и присъединяване – националната канализация би трябвало да им го запише. Понеже в Плевен или Враца общината няма пари да се занимава и с хевиметъл.
„ Силата на рока ” отметна осмо издание и с едно провалено (от безпаричие и държавно-културно безхаберие), прави близо 10 години опит. Че то, преди 10 години Папи Ханс го нямаше дори. Константин може да издаде още книги, само че може да не продължи да бъде шоузвезда. А рокът ще го има. Какъвто е – съгласно времето си и без презумпцията, че нещата стават със забавяне у нас, тъй като Западът е неразрешен и е надалеч (пък и е кисел). За политиците ни Видовден може и да не настъпи още декада време, народът ще продължи да си заплаща парното и задълженията на частните съдия-изпълнители (и към помазаните банки), без да одяла тояга за неотложен електорален избор. Но рокът се развива.
Само че, както и по соцвремето, ни радиа, ни малките екрани му дават място. Нито тези, дето купуват парцели с цел да ги ремонтират и отдадат за облаги, ще влагат в рока. Вече бях се уведомил от Нета, а говорихме и с Чайката, ПРОФОН брои ротациите на БГ частите (познайте – еърплея се прави от австралийска компания!), само че в България към момента няма ранглиста по продажби (оправданието за всички е бедността и Мрежата). Т.нар. „ шоубизнес ” у нас се виртуализира с Биг-, Вип- и Шит-Брадъри. Онзи упоменатия Ханс, от интелектуално семейство и написал умна книга, прави кекс, и тогава се прочува. А, и естествено, влиза в същите „ Брадъри ”. (Вчера го написах – колцина у нас са чували за плевенската тайфа Pantommind, които не обикалят по земляческите клубове по света на гастрол, а ги издават по света, тъй като западняшки музикален предприемач ги е решил като инвестиция.)
Естрадата бе подложена на юношески линч в годините на митингите и очакванията за народна власт. Па́рата трябваше да откри отдушник. „ Ера ” взе формалния „ Орфей ”, падна комисията на КТР и в Благоевград – вместо Ален мак – Кирил Икономов спретна „ Златен Рок Орфей ”! И след това? Нататък? Днес?
Медиите като медиатор? Заради ангажимент и дебелоглав в архивирането на рок историята ни („ Цветята от края на 80-те ” въобще не са довършени), групирам и сканирам печатни медии от интервала 1987-1992 година, изявления за българския рок, без този на доайените. Над 30 източника съм отхвърлил дотук. Ако загатна единствено профилираните (или самоспециализиралите се, нищо неприятно, те си вършеха работата), ще отбележа: всичките типове „ Ритъм ” (вестник, списание, „ Нов ” и пр.), „ Рок Булевард ”, „ Меридиан Рок Шоу ”; „ Поп рок вестник ” и „ 5-линие ” (на „ Нар.младеж ”); „ Рок Стандарт ”, „ Неделна Рок Демокрация ”; тематичните „ Рок Сокак ” (на „ Труд ”) и страниците в „ Пулс ”, „ Диалог ”, „ Студ.трибуна ”, „ Комс.искра ” (Пловдив), „ Нар.дело ” и „ Полет ” (Варна). Българският рок (актуалното потомство за посочения интервал, не доайените) е бил забавен като тематика и в „ Отечество ”, „ Веч.новини ”, „ Антени ”, „ 24 часа ”, „ 168 часа ”, „ Ла Страда ”, „ Патриот ”, „ Премиера ”, „ Лада ”, „ Арт Хоризонт ”, „ Арм.младеж ”… Днес няколко уеб страницата се регистрират на рока наш, в случай че си почитател – ще откриеш още няколко (даже по-любопитни, само че не с новини), хоствани от българи в чужбина. И това е всичко. Аудионосители, че и дискове, като понавлязоха, се издаваха от 10-тина компании. Може и да са спестявали на реализатори и създатели точните числа на тиражите, несъмнено, че се и самопиратираха, само че най-малко на витрините имаше избор. Заедно с довчерашната сцена, която се цифровизира. По български, сатисфекшъна го имаше – по този начин, както ги имаше по едно и също време „ Бургас, морето и трудовите хора ” и Блус-Феста.
Днес царува пустош. Щом има „ братя ”, чалга, но „ България търси гении ”, къде е рокът? „ Бийтълс ” не са ли известни най-малко колкото кралицата? „ Стоунс ” или да съм географски правилен, „ Флитууд Мак ” не са ли по-популярни от Никсън и Буш? Защо у нас „ Щурците ” не са по-велики от Бай Тошо? Или от телохранителя му?
Ще кажете: пустотата през днешния ден е на всички места. Икономика, национални полезности, благоденствието. Така е. Но някъде някои вършат по нещичко. Дори, тъй като са принудени. Рокът е род от изкуството. Може да е отдушник. Да бъде език за връзка. Да крещи послания. Комсомолците от края на 80-те доста добре знаеха какво може рокът. Затова и се заеха да го „ направляват ”. Гореизброените печатни издания са от тези години. Социалистическата преса. И пропагандата последователно намаляваше от ден на ден поради осведомителното любознание. Цензурата беше на Първия Софийски рок фестивал, когато смъкнаха „ Кале ” от сцената (но фестът се проведе), или когато на „ Рок под звездите ” в Приморско милицията дръпна шалтера на тока на последното сборно парче. Но имаше и Софийският Рок Ринг – на „ Академик ”, в два дни, с 1110 минути рок и 40 групи от цялата страна с общо 10-хилядна аудитория.
Спирам. Сегашната агитация, политика и цензура се материализира в обществено-политическия живот, в партийното строителство, в краденето на поръчки и фондове, в медиите, дето вървят с спечелилите. Рокът просто е неглижиран. И тъпо, че не се изявява по този начин, че най-малко да ги накара да го цензурират. Но за всичко си има време. Време да сееш и време да прибираш. Да съграждаш и да разрушаваш. Може да не доживея. Времето ще пристигна. Не е като чувал с бюлетини да го зарежеш пред залата.
Рок Фестивалът на Милена, следващият, малък-голям, какъвто беше, мина. Задава се идващият. Има кой да свири и има кой да слуша. Добре, и с поп музиката е по този начин. За пердах са медиаторите. И те ще го схванат последни един прекрасен гръмък ден, когато земетръсен бас ще ги удари в телесата. Умовете им от дълго време са продадени. Но лековете за стави и кървящи венци няма да им оказват помощ. Вярвам го.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ