Нов модел на регионална политика ще помага за повишаване благосъстоянието на хората в регионите
Няма да има район без финансиране от Европейски Съюз или бюджета, отстраняваме така наречен „ бели петна “ с районни планове сред общини и области
Ползите от измененията в статистическото райониране на страната ще се усетят от популацията след 2021 година, когато вследствие на плануваните промени в метода към районите и новите благоприятни условия на финансиране от Европейски Съюз, вложенията ще доближат до хората и ще способстват в допълнение за повишение на техните приходи и богатство. Това разяснява пред публицисти зам.-министърът на районното развиване и благоустройството Деница Николова в границите на полемика за измененията в Закона за районното развиване, която се организира в София. В нея участваха също Сергей Цветарски - ръководител на Националния статистически институт, проф. доктор арх. Веселина Троева - изпълнителен шеф на Националния център за териториално развиване и специалисти от Министерство на регионалното развитие. Зам.-министър Николова акцентира, че упоритостта на Министерство на регионалното развитие е до края на годината измененията в Законна за районно развиване и новото райониране на страната, предвиждащо отделяне на четири региона за обмисляне от равнище 2, да има утвърждение от Министерския съвет и при започване на идната година той да бъде в Народното събрание за гласоподаване. " Надявам се за консенсусно решение, тъй като този закон е значим и за стратегическите документи и подготовката за финансирането след 2020 година ", сподели тя.
Заместник-регионалният министър изясни, че с измененията в Закон за регионалното развитие се дава опция за нов вид районна политика и нов метод към нея за развиване на районите и вземането на решения за тях. Тя акцентира, че страната със своите естествени дадености и географско състояние допуска диференциран метод за развиване и даде образец, че не можем да развиваме с идентични политики и решения Дунавската низина и Югозападна България. " Ето за какво е необходим диференциран метод за вложения, с цел да насърчаваме присъщите потребности на избран район, да се възползваме от опциите ", изясни тя. Новото райониране дава предпоставки за целеустремен модел на влияние върху районите, съгласуван със спецификите и популацията на всеки регион и капацитетите за развиване, уточни заместник-министърът.
Друг значим акцент с измененията в Закона за районното развиване е понижаване броят на стратегическите документи, които сега са над 400, само че не са " облечени ” с финансиране. Въвеждат се три съществени равнища за стратегически документи - национално, районно и общинско равнище, като локалните управляващи ще създават проект за интегрирано развиване на общината.
" Целта ни е да има по-ясен резултат от нашите вложения, тъй като на равнище район мъчно реализираме резултата на добавена стойност от плановете ", разяснява Николова. В момента част от обитаемоте места нямат достъп до европейско финансиране. За в бъдеще можем да преодоляваме тези " бели петна " като даваме опция за осъществяване на общи планове сред общините и областите.
Предвижда се и усилване на ролята на районните препоръки за развиване, които като конструкция сега са лишени в огромна степен от благоприятни условия за взимане на решения с въздействие за вложения на районно равнище. " Разширяваме опциите на съвета и дефинираме рамка за оценка и взимане на решения за вложения на районно равнище, за установяване на източници за финансирането им ", сподели още Николова.
Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски уточни по време на полемиката, че с новото райониране се извършва условието на правилник 1059 на Европейски Съюз от 2003, който открива териториалните единици за статистически цели за регионите от равнища 1, 2 и 3. " За страдание неподходящите демографски процеси у нас в последните години доведоха до понижаване на регионите за обмисляне, които сега са 6. С обособяването на 4-те нови региона ние ще реализираме еднородност на единиците, които следим, за обезпечаване на информация. Целта е да има тъждество с единиците в целия Европейски Съюз, това е главната функционалност на статистиката, с цел да са сравними данните в европейски мащаб ", разяснява той. Цветарки изясни, че смяна в броя на регионите от равнище 2 може да се прави един път на 3 години, като страната ни би трябвало да е подготвена с новото райониране до 1 февруари следващата година. Председателят на Национален статистически институт удостовери, че два от регионите у нас – Северозападен и Северен Централен са с под минимално условия брой население от 800 хиляди души. В същото време Югозападният регион е с няколкократно по-висок брой население. " Четирите нови региони ще са устойчиви откъм население и няма да се трансформират отново в идващите 7-8 години. В вероятност в идващите 50 години няма да имаме регион, който да отпадне от условието за население. От днешна позиция това наподобява извънредно резистентен вид и няма да се постановат промени по него ", безапелационен бе той.
Проф. Веселин Троева разяснява, че системата от стратегически документи за районно и пространствено развиване се трансформира поради търсения резултат да имаме по-малко, само че стойностни документи, фокусирани върху целите на страната и уравновесеното развиване, овързани с политиката за районно развиване и останалите политики в страната. " Целта ни е да имаме по-ефективно потребление на по-ограничените запаси ", сподели тя.
Заместник-министър Деница Николова акцентира, че отделянето на София като независим регион за обмисляне ще има отрицателно следствие върху 2 млн. души, които живеят в столицата. " Така ще се скъсат функционалните връзки на София с останалите градове и ще има заплаха за реализацията на основни обекти и планове, които са предпочитани за Югозападна България ", съобщи тя. Заместник-министърът уточни, че поради включването на София в Югозападния регион няма да се стигне до понижаване на европейското финансиране за останалите области, нито пък ще има ощетени области и общини. " Всички региони ще получат европейско финансиране, проекто-бюджетът за страната ни е към този момент разгласен, следва да бъдат извършени договаряния на равнище Съвет на Европейски Съюз.
Дискусията за предлаганите промени в Закона за районното развиване се предаваше онлайн в интернет, като феновете също имаха опция да задават въпроси и мнения. В нея участваха народни представители, регионални шефове, представители на ръководещите органи на оперативните стратегии, на Националното съдружие на общините в Република България, синдикални и работодателски организации, академичната и научната общественост, неправителствени цивилен организации и министерства.
Ползите от измененията в статистическото райониране на страната ще се усетят от популацията след 2021 година, когато вследствие на плануваните промени в метода към районите и новите благоприятни условия на финансиране от Европейски Съюз, вложенията ще доближат до хората и ще способстват в допълнение за повишение на техните приходи и богатство. Това разяснява пред публицисти зам.-министърът на районното развиване и благоустройството Деница Николова в границите на полемика за измененията в Закона за районното развиване, която се организира в София. В нея участваха също Сергей Цветарски - ръководител на Националния статистически институт, проф. доктор арх. Веселина Троева - изпълнителен шеф на Националния център за териториално развиване и специалисти от Министерство на регионалното развитие. Зам.-министър Николова акцентира, че упоритостта на Министерство на регионалното развитие е до края на годината измененията в Законна за районно развиване и новото райониране на страната, предвиждащо отделяне на четири региона за обмисляне от равнище 2, да има утвърждение от Министерския съвет и при започване на идната година той да бъде в Народното събрание за гласоподаване. " Надявам се за консенсусно решение, тъй като този закон е значим и за стратегическите документи и подготовката за финансирането след 2020 година ", сподели тя.
Заместник-регионалният министър изясни, че с измененията в Закон за регионалното развитие се дава опция за нов вид районна политика и нов метод към нея за развиване на районите и вземането на решения за тях. Тя акцентира, че страната със своите естествени дадености и географско състояние допуска диференциран метод за развиване и даде образец, че не можем да развиваме с идентични политики и решения Дунавската низина и Югозападна България. " Ето за какво е необходим диференциран метод за вложения, с цел да насърчаваме присъщите потребности на избран район, да се възползваме от опциите ", изясни тя. Новото райониране дава предпоставки за целеустремен модел на влияние върху районите, съгласуван със спецификите и популацията на всеки регион и капацитетите за развиване, уточни заместник-министърът.
Друг значим акцент с измененията в Закона за районното развиване е понижаване броят на стратегическите документи, които сега са над 400, само че не са " облечени ” с финансиране. Въвеждат се три съществени равнища за стратегически документи - национално, районно и общинско равнище, като локалните управляващи ще създават проект за интегрирано развиване на общината.
" Целта ни е да има по-ясен резултат от нашите вложения, тъй като на равнище район мъчно реализираме резултата на добавена стойност от плановете ", разяснява Николова. В момента част от обитаемоте места нямат достъп до европейско финансиране. За в бъдеще можем да преодоляваме тези " бели петна " като даваме опция за осъществяване на общи планове сред общините и областите.
Предвижда се и усилване на ролята на районните препоръки за развиване, които като конструкция сега са лишени в огромна степен от благоприятни условия за взимане на решения с въздействие за вложения на районно равнище. " Разширяваме опциите на съвета и дефинираме рамка за оценка и взимане на решения за вложения на районно равнище, за установяване на източници за финансирането им ", сподели още Николова.
Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски уточни по време на полемиката, че с новото райониране се извършва условието на правилник 1059 на Европейски Съюз от 2003, който открива териториалните единици за статистически цели за регионите от равнища 1, 2 и 3. " За страдание неподходящите демографски процеси у нас в последните години доведоха до понижаване на регионите за обмисляне, които сега са 6. С обособяването на 4-те нови региона ние ще реализираме еднородност на единиците, които следим, за обезпечаване на информация. Целта е да има тъждество с единиците в целия Европейски Съюз, това е главната функционалност на статистиката, с цел да са сравними данните в европейски мащаб ", разяснява той. Цветарки изясни, че смяна в броя на регионите от равнище 2 може да се прави един път на 3 години, като страната ни би трябвало да е подготвена с новото райониране до 1 февруари следващата година. Председателят на Национален статистически институт удостовери, че два от регионите у нас – Северозападен и Северен Централен са с под минимално условия брой население от 800 хиляди души. В същото време Югозападният регион е с няколкократно по-висок брой население. " Четирите нови региони ще са устойчиви откъм население и няма да се трансформират отново в идващите 7-8 години. В вероятност в идващите 50 години няма да имаме регион, който да отпадне от условието за население. От днешна позиция това наподобява извънредно резистентен вид и няма да се постановат промени по него ", безапелационен бе той.
Проф. Веселин Троева разяснява, че системата от стратегически документи за районно и пространствено развиване се трансформира поради търсения резултат да имаме по-малко, само че стойностни документи, фокусирани върху целите на страната и уравновесеното развиване, овързани с политиката за районно развиване и останалите политики в страната. " Целта ни е да имаме по-ефективно потребление на по-ограничените запаси ", сподели тя.
Заместник-министър Деница Николова акцентира, че отделянето на София като независим регион за обмисляне ще има отрицателно следствие върху 2 млн. души, които живеят в столицата. " Така ще се скъсат функционалните връзки на София с останалите градове и ще има заплаха за реализацията на основни обекти и планове, които са предпочитани за Югозападна България ", съобщи тя. Заместник-министърът уточни, че поради включването на София в Югозападния регион няма да се стигне до понижаване на европейското финансиране за останалите области, нито пък ще има ощетени области и общини. " Всички региони ще получат европейско финансиране, проекто-бюджетът за страната ни е към този момент разгласен, следва да бъдат извършени договаряния на равнище Съвет на Европейски Съюз.
Дискусията за предлаганите промени в Закона за районното развиване се предаваше онлайн в интернет, като феновете също имаха опция да задават въпроси и мнения. В нея участваха народни представители, регионални шефове, представители на ръководещите органи на оперативните стратегии, на Националното съдружие на общините в Република България, синдикални и работодателски организации, академичната и научната общественост, неправителствени цивилен организации и министерства.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ