Детето ще ви прости много неща, но не и тези три!
Няма непогрешим родител.
Със сигурност всеки е съжалявал за казана дума, изпуснати нерви, нараснал звук, плясване.
Детето ще ви елементарни това. Друг е въпросът дали вие ще си го простите.
Ако не сте се научили да контролирате нервите си на зрелост, по какъв начин очаквате да го прави детето?
То ви обича и ще ви елементарни всички неточности и дефекти, само че не и тези 3 неща:
1. Липсата на време и внимание.
Родителите постоянно бързат. Най-често работят и двамата. Понякога разполагат с баба или баби да оказват помощ, от време на време не. При всички случаи (особено при втория) животът на родителите е динамичен, като че ли денят минава на бързи обороти и вечерта, когато се прибират вкъщи, желаят просто да си починат. Само че тъкмо това е и времето, което детето чака с неспокойствие да показа с вас – игрите си, усещанията си от деня, претърпяното. Иска Върховен административен съд единствено за себе си, тъй като през целия ден е бил с други. Много постоянно родителите отхвърлят внимание на детето, като му споделят: „ Утре ще си играем! “ или „ Утре ще четем приказка, доста съм изтощен през днешния ден! “, единствено че на следващия ден се повтаря същото и след това отново, и отново. Докато един ден детето пораства и към този момент не желае нито да му четете приказка, нито да си играе с вас, а просто да бъде с приятелите си.
И тогава горчиво съжалявате за пропуснатите мигове, само че към този момент е късно.
Детето ви няма потребност от нова играчка, а от време с вас, внимание и любов.
2. Подценяването, рецензиите и унижението.
Някои родители не осъзнават какво предизвикват на децата си, когато непрекъснато ги съпоставят с другите деца и им натякват непознатите достижения. Това стартира от най-ранна възраст. Виж еди-кой си по какъв начин слуша майка си, а ти?! Когато детето тръгне на учебно заведение, нещата единствено се утежняват. Родители, които са склонни да подлагат на критика и подценяват детето си, в действителност го подлагат на огромно оскърбление, тъй като постоянно го засрамват и пред другите хора. В учебно заведение имат навика да съпоставят оценките му с тези на другите деца, да му споделят, че е глупав/а или мързелив/а, да се чудят по какъв начин по този начин другите могат, а пък единствено той/ тя не. Подобно държание може да бъде извънредно травматично за едно дете и родителите, които се държат по този метод, в действителност нямат визия какво предизвикват на децата си. Вместо да се усещат обичани, ценени, закриляни в дома си, измежду най-близките си хора, дребните се усещат подложени на непрекъснат тормоз. Ако не могат да се усещат спокойни вкъщи, къде тогава?
3. Отмяната в отговорностите.
Всяко дете би трябвало да бъде научено на отговорност от най-ранна възраст и да има своите отговорности. На 3 да си подреди играчките, на 4 да постави масата, да се облича единствено, да си оправя леглото и облеклата, на 5 да оказва помощ в чистенето и така нататък Ако спрете да мислите за децата си като за безпомощни създания, които имат потребност да вървите по петите им 24 часа в денонощието, се лъжете грубо. Колкото по-рано им възложите отговорности, толкоз по-добре ще се оправят с порастването. Вероятно изначало ще са ви доста признателни, че вместо тях ще приберете играчките, че вместо тях ще им оправите леглото, че вместо тях ще ги облечете и така нататък, само че когато пораснат, ще схванат каква неприятна услуга сте им създали, тъй като на процедура сте им лишили опцията да посрещнат живота с всичките му провокации, трудности и тествания. Всъщност вие сте пропуснали да го подготвите за живота, който по този начин или другояче ще му се случи.
Най-доброто, което можете да дадете на децата си, е любов, внимание, време, само че не ги отменяйте в дребните им отговорности. Един ден ще ви благодарят.
