България може и да спечели Евровизия. И на никой няма да му пука
Няма безусловно никакво значение на кое място приключи България на " Евровизия ". И 2-и, и 20-и, състезанието у нас и надлежно - селекцията, която вършим от няколко години насам, са симптоматични за проблем, който имаме доста от дълго време и който все пак, никой не смята за нужно да реши. И разумно, в следствие, той се задълбочава.
В доста европейски страни, и изключително в съизмеримите с нас прилежащи балкански страни " Евровизия " е голяма еуфория. Новините към състезанието се посрещат с огромен интерес, полемиките са бурни, а селекциите - едно от най-обсъжданите музикални събития за годината.
Нищо такова не се случва в България. И това е изцяло разумно. Когато нещо се опорочи през цялото време , е доста мъчно да бъде върнат импулсът на възторг и доверие в него.
Първата " Евровизия " фактически генерира сериозен интерес. Подборът беше посредством гласоподаване за песни претенденти. Цяла България се беше подготвила да направи своя дебют пред музикална Европа с " Единствени " на Слави Трифонов и Софи Маринова. Такъв беше регламентът, че гласовете се събираха задоволително време преди финала, с цел да е ясно, че това е безспорният избор на българите. И когато в последния миг стана ясно, че още веднъж ни чака спекулация, която ще подмени вота и избора на публиката, всичко се срина. Покупко-продажбата на първата " Евровизия " беше реалност и България изпрати неподкрепяната от никого " Лорейн " на група Кафе.
Последиците бяха доста по-големи от един предупреден срам на състезанието и един вътрешен скандал. Българите останаха с чувството, че " Евровизия " ще е следващият платен и свирен мач, следващото крушение, следващото задкулисие. И взеха решение, че щом ще е по този начин, няма смисъл да им пука.
С този окончателно погубен подтик се заредиха разумните ни провали на " Евровизия ". Сериозните музиканти също отхвърлиха да влизат в сходна опорочена скица и вследствие на селекциите се явяваха слаби песни и още по-слаби реализатори. За тях гласоподаваха шепа хора и същата шепа хора в следствие въобще си правеха труда да наблюдават състезанието.
Естествено, България имаше своите лъчи светлина. Най-яркият - " Вода " на Елица и Стунджи , които съумяха да потвърдят, че с изключителна ария, с хубостта на българската музика, на българския фолклор и на българската сила, сме способни да надвием геополитическия избор, тъй като Европа откликва, когато види нещо положително и същинско.
Уви, никой не си взе поука и не стигна до извода, че това може да бъде печеливша формула за нас. Никога по-късно не се поставиха старания за толкоз качествена ария с корени, генезис и темперамент.
И по този начин стигаме до последните 3 години, в които усетихме, че сме във напредък на " Евровизия ". Второто присъединяване на Поли Генова зае 4-ото място на финала, а след нея Кристиян Костов записва най-хубавото ни класиране в историята - 2-о място. Показателно е, че тази година като че ли се подразбираше, че България и Equinox автоматизирано са финалисти - нещо, за което допреди години даже не можехме да помислим.
За тези триумфи обаче плащаме висока цена. И тя е цената на обезличаването, на това да си продаваме душата на западния поп музикален усет, с цел да можем да се харесаме. Цената селекцията да се прави на мрачно, без да е ясно кой взе участие и кой по какви критерии печели. Докато страни като Гърция и Сърбия пращат песни, които могат да бъдат пратени единствено от Гърция и Сърбия, ние пращаме шведски поп, който със същия триумф може да показва Германия, Литва или Азербайджан.
И на никой не му пука. Няма за какво. Когато нещо се избира от твое име без никой да те уведоми и да изиска единодушието ти, престава да ти пука. Повечето българи нямат визия кои са Equinox и не могат да запеят " Bones ". Просто тъй като не им пука. Като на изборите, на които половината страна не отива - при съмнителна организация, при съмнението, че други вземат решение, ти просто избираш да не бъдеш част от далаверата.
Един прекрасен безоблачен ден, с инерцията, която е набрала, и с комерсиалните западни песновки, които праща, с цел да се хареса на всички, България може и да завоюва " Евровизия ". И никой няма да се зарадва. Защото на никой не му пука.
Пътят към стойностното и почтено показване, което може да върне интереса към състезанието, е дълъг и сложен. И други страни вършат вътрешни селекции без гласоподаване, само че този способ работи единствено при заложена концепция за издирван музикален артикул с еднаквост. А това е нещо, което при нашата селекция липсва. Ето за какво, макар че рискуваме да влошим резултатите си, е добре българската ария на " Евровизия " да бъде върната на българите. Всяка година шведски поп на британски е унизително, обезличаващо и обезсърчаващо. Българите би трябвало да имат правото да изберат своя представител, а родните музиканти - да имаш еднакъв късмет.
Може и по този начин да не спечелим. Но е 100 пъти по-достойно да не спечелим със своя ария, в сравнение с със непозната. И е 100 пъти по-достойно да покажем на Европа същинското си лице и душа, даже с риск то да не допадне на всички, в сравнение с да изваждаме всяка година една маска за всеядни, с която да се вършим на нещо, което не сме, и която всички знаем, че е подправена.
Автор: Десислава Любомирова
В доста европейски страни, и изключително в съизмеримите с нас прилежащи балкански страни " Евровизия " е голяма еуфория. Новините към състезанието се посрещат с огромен интерес, полемиките са бурни, а селекциите - едно от най-обсъжданите музикални събития за годината.
Нищо такова не се случва в България. И това е изцяло разумно. Когато нещо се опорочи през цялото време , е доста мъчно да бъде върнат импулсът на възторг и доверие в него.
Първата " Евровизия " фактически генерира сериозен интерес. Подборът беше посредством гласоподаване за песни претенденти. Цяла България се беше подготвила да направи своя дебют пред музикална Европа с " Единствени " на Слави Трифонов и Софи Маринова. Такъв беше регламентът, че гласовете се събираха задоволително време преди финала, с цел да е ясно, че това е безспорният избор на българите. И когато в последния миг стана ясно, че още веднъж ни чака спекулация, която ще подмени вота и избора на публиката, всичко се срина. Покупко-продажбата на първата " Евровизия " беше реалност и България изпрати неподкрепяната от никого " Лорейн " на група Кафе.
Последиците бяха доста по-големи от един предупреден срам на състезанието и един вътрешен скандал. Българите останаха с чувството, че " Евровизия " ще е следващият платен и свирен мач, следващото крушение, следващото задкулисие. И взеха решение, че щом ще е по този начин, няма смисъл да им пука.
С този окончателно погубен подтик се заредиха разумните ни провали на " Евровизия ". Сериозните музиканти също отхвърлиха да влизат в сходна опорочена скица и вследствие на селекциите се явяваха слаби песни и още по-слаби реализатори. За тях гласоподаваха шепа хора и същата шепа хора в следствие въобще си правеха труда да наблюдават състезанието.
Естествено, България имаше своите лъчи светлина. Най-яркият - " Вода " на Елица и Стунджи , които съумяха да потвърдят, че с изключителна ария, с хубостта на българската музика, на българския фолклор и на българската сила, сме способни да надвием геополитическия избор, тъй като Европа откликва, когато види нещо положително и същинско.
Уви, никой не си взе поука и не стигна до извода, че това може да бъде печеливша формула за нас. Никога по-късно не се поставиха старания за толкоз качествена ария с корени, генезис и темперамент.
И по този начин стигаме до последните 3 години, в които усетихме, че сме във напредък на " Евровизия ". Второто присъединяване на Поли Генова зае 4-ото място на финала, а след нея Кристиян Костов записва най-хубавото ни класиране в историята - 2-о място. Показателно е, че тази година като че ли се подразбираше, че България и Equinox автоматизирано са финалисти - нещо, за което допреди години даже не можехме да помислим.
За тези триумфи обаче плащаме висока цена. И тя е цената на обезличаването, на това да си продаваме душата на западния поп музикален усет, с цел да можем да се харесаме. Цената селекцията да се прави на мрачно, без да е ясно кой взе участие и кой по какви критерии печели. Докато страни като Гърция и Сърбия пращат песни, които могат да бъдат пратени единствено от Гърция и Сърбия, ние пращаме шведски поп, който със същия триумф може да показва Германия, Литва или Азербайджан.
И на никой не му пука. Няма за какво. Когато нещо се избира от твое име без никой да те уведоми и да изиска единодушието ти, престава да ти пука. Повечето българи нямат визия кои са Equinox и не могат да запеят " Bones ". Просто тъй като не им пука. Като на изборите, на които половината страна не отива - при съмнителна организация, при съмнението, че други вземат решение, ти просто избираш да не бъдеш част от далаверата.
Един прекрасен безоблачен ден, с инерцията, която е набрала, и с комерсиалните западни песновки, които праща, с цел да се хареса на всички, България може и да завоюва " Евровизия ". И никой няма да се зарадва. Защото на никой не му пука.
Пътят към стойностното и почтено показване, което може да върне интереса към състезанието, е дълъг и сложен. И други страни вършат вътрешни селекции без гласоподаване, само че този способ работи единствено при заложена концепция за издирван музикален артикул с еднаквост. А това е нещо, което при нашата селекция липсва. Ето за какво, макар че рискуваме да влошим резултатите си, е добре българската ария на " Евровизия " да бъде върната на българите. Всяка година шведски поп на британски е унизително, обезличаващо и обезсърчаващо. Българите би трябвало да имат правото да изберат своя представител, а родните музиканти - да имаш еднакъв късмет.
Може и по този начин да не спечелим. Но е 100 пъти по-достойно да не спечелим със своя ария, в сравнение с със непозната. И е 100 пъти по-достойно да покажем на Европа същинското си лице и душа, даже с риск то да не допадне на всички, в сравнение с да изваждаме всяка година една маска за всеядни, с която да се вършим на нещо, което не сме, и която всички знаем, че е подправена.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ