Някой ден ще имам син...
Някой ден ще си родя наследник и ще върша всичко наопаки. От тригодишен ще му дублирам: " Миличък, не си задължен да бъдеш инженер. Не си задължен да бъдеш правист. Не е значимо какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор! “
И на своята тридесета годишнина той ще пристигна при мен, потен, оплешивяващ смешник с размазан грим на лицето, и ще каже: „ Мамо, аз съм на трийсет години, а съм смешник в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен?! Какво си си мислела, когато ми споделяше, че висшето обучение не е наложително? Какво си желала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да вземам решение задания, да играя с момчетата? “
А аз ще кажа: „ Миличък, не желаех да те карам принудително – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата. “
А той ще отговори : „ Аз не знаех до какво ще докара това, бях малък и не можех да вземам решение нищо, а ти, ти, ти ми провали живота “ , и ще доразмаже грима по лицето си с замърсен ръкав.
Тогава ще стана, ще се вгледам в него деликатно и ще кажа: „ Значи по този начин: на света има два вида хора – едните живеят, а другите търсят отговорни . Ако не разбираш това, значи си глупак “.
Той ще каже „ ах “ и ще припадне. За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.
Или няма да е по този начин...
