Някой ден, когато пандемията от COVID-19 е далечен спомен, учените

Някой ден, когато пандемията от COVID-19 е отдалечен спомен, учените евентуално ще поумуват върху превъзходството на хорър жанра в афиша през последните две години. Затворените киносалони и студиа се отразиха (почти) пагубно на огромните суперпродукции, фантастичните сюжети и комиксовите герои, само че филмите на ужасите не спряха да шестват сполучливо по екраните. Разбира се, повода е доста по-проста от ужаса, настанил се в всекидневието ни през 2020/21 - това е обичайно печеливш род, изключително на фона на ниските бюджети, с които се зарежда производството. Затова не е изненада, че в сложни моменти пресметливият Холивуд залага на ужасите. Проблемът е, че доста рядко някой от средностатистическите хоръри, бълвани на конвейер от огромните студиа, в действителност си заслужава. Такъв е казусът и с новата продукция на Paramount " Усмивка ". Междувременно качествените представители на жанра като It Follows, Hereditary или The Witch не получават въобще българско разпространяване (или най-вече да стигнат до някой фестивал), та хорър почитателите са привикнали да търсят нужното им в пиратските извори. 

Но да се върнем към " Усмивка " - филм на режисьора Паркър Фин, който се пробва да преработи психическата контузия в свръхестествена страшилка, като междунавременно набута и малко феминистки лозунги в гювеча. Младата психиатърка доктор Роуз Котър (симпатичната Соси Бейкън) става очевидец на драматичен случай със своя пациентка. От този момент тя стартира да се сблъсква с плашещи, необясними феномени, за които няма никакво пояснение. Околните все по-често я мислят за луда, а самата тя потъва все по-дълбоко в лапите на ужаса. А в действителност всичко се корени в първичната контузия, която Роуз носи от детството си. 

Усмивката като знак на злокобното е необятно употребена в попкултурата - от клоуна в " То " до сардоничната мимика на " Жокера " (а за какво да не се върнем и епохи обратно към " Човекът, който се смее "?), само че тук тя е лепната на история, която няма особена потребност от нея. " Усмивка " разчита на страховити кадри и прекомерно графично показано принуждение и страдалчество, вместо да влияе психически. По това ще познаете, че става дума за последствен хорър без особена фикция. Както множеството жанрови представители, и този преповтаря и рециклира до погнуса. И въпреки че американската рецензия е благосклонна към " Усмивка " и неговия евентуален боксофис триумф, 115 минути дълготрайност за средняшки хорър са прекалено много.