Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника в БАН, пред „Труд“: Губим милиони за наука по технологията на корупцията
Някой чувал ли е нещо за оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ (ОПНОИР)? Това е стратегия със солидно финансиране от 1,3 млд. лева – израз на желанието на Европейски Съюз да подкрепи България в науката, новите технологии и нововъведенията. „ За страдание у нас тя е обвързвана със кавги, които имат не теоретичен, а престъпен темперамент “, споделя проф. Лъчезар Аврамов, шеф на Института по електроника на Българска академия на науките. Професорът е създател на първото у нас частно високотехнологично сдружение „ ОПТЕЛЛА “, удостоено от МОН с премията „ Питагор “ – за най-успешна компания в областта на проучванията и тяхното приложение. Поради това той е спряган през 2016 година като предвидим победител в състезанието на ОПНОИР в региона на биотехнологиите и медицината. Но този конкурс не е извоюван от никой, а в този момент е обект на правосъдни каузи. Разговаряме с проф. Аврамов за това.
– Проф. Аврамов, по какъв начин се стигна до такава степен, че четири консорциума от видни български учени водят правосъдни борби сега, вместо да се радват на отпуснатите им за нови проучвания евросредства?
– Всичко стартира от насладата, че в България за първи път от присъединението й към Европейски Съюз, има оперативна стратегия, която поддържа науката и образованието. Това е опция, от която към този момент са се възползвали всички новоприсъединили се страни, като се изключи нашата. У нас в предприсъединителните договаряния Глава „ Наука “ беше затворена първа – преценена като маловажна, несъмнено. Според мен това е една от аргументите за научната и икономическата ни съсипия. Тъй или инак, за идващия преговорен интервал (2014-2020) успяхме да договорим оперативна стратегия, наречена „ Наука и обучение за образован напредък “. Тя е за близо милиард и половина лв., от които към 1 милиард е за образованието, а останалото – за науката. И ето, че в средата на 2016 година по нея бяха оповестени първите два състезанието. Названието на единия беше „ Създаване и развиване на центрове за върхови достижения “, а на другия – „ Създаване и развиване на центрове за подготвеност. “ Аз образувах колектив с висок теоретичен и прибавен капацитет и се явих на първия от тях.
– Щях да позная, че сте кандидатствал с план за върхови достижения. Понеже съм чела, че вие сте първият академик от Източна Европа, номиниран за премията на Европейски Съюз „ Декарт “ – за извънредно високи достижения в региона с онкологичните болести.
– Вярно е това. Но имайте поради, че научната работа е групова. Ние имаме 10 лаборатории в Института по електроника на Българска академия на науките, едната от които е ядро на Национален център по биомедицинска фотоника. Това е виртуална конструкция, която сплотява няколко научни института и университета, които създават физически и фотохимични способи за диагностика и лекуване на рак. В лабораторията по биофотоника, ние освен получаваме ново познание, само че и имаме създадени редица медицински апарати и способи, като да вземем за пример този за фотодинамичната терапия на рак. При него се употребява опцията за повишение на чувствителността на раковите кафези към светлина посредством селективно въвеждане в тях на специфични химически и нанопрепарати (това са извънредно дребни частици, невидими за човешкото око – б.а.) Целта е с изключителна точност да се убият единствено раковите кафези, като прилежащите им се запазят здрави. Тази цел е невероятно да бъде реализирана с стандартните способи на лекуване. За да продължим да работим и да надградим това, което сме постигнали до момента, ние кандидатствахме по оперативната стратегия за основаване на Център на върхови достижения. За страдание, получихме нестимулиран отвод за финансирането му. И го обжалвахме в административния съд.
– Познавам още един български академик, който е получил отвод за финансиране по тази оперативна стратегия. Това е доцент Иван Бъчваров, който е ръководител на Центъра за нововъведения „ Джон Атанасов “. Той също се занимава с нанотехнологии и материали.
– Ние работим с доцент Бъчваров в една и съща област. Занимаваме се с лазери и приложението им в медицината. Бяхме се уговорили дори да аплайваме в разнообразни състезания по направлението „ Качество на живота, биотехнологии “ и да си сътрудничим, в случай че някой от нас завоюва. Знаехме, че при конструирането на оперативната стратегия е взето решение да има 4 огромни центъра за върхови достижения, които се финансират с по 70 млн. лева и 8 центъра за подготвеност, които се финансират с по 30-35 млн. лева Доцентът показа план на център за подготвеност, а аз – план за един от огромните центрове, който се споделя „ Биофотоника и наномедицина “ и е дело на консорциум от физици, химици, инженери, биолози, лекари, философи, науковеди и социолози. Дефинираната цел на консорциума, който аз управлявам, е смяна на парадигмата на медицината в България посредством прекосяване от стандартизирана към персонализирана медицина, а също проучване на въздействието на този развой върху обществото, учените и научните проучвания.
– Какво значи това?
– Това значи самостоятелен метод при лекуването, най-вече на хронично и раково заболели. Стандартизираната медицина е нискоефективна. Още Хипократ е споделил, че не заболяването, а индивидът е обект на лекуване. Имам 30-годишен опит в проучванията на онкологичните болести и настоявам, че двама души с идентични болести на един и същи орган не могат да се лекуват по идентичен метод, тъй като се получава друг резултат. Ние сме радетели на персонализираната онкология. Освен стратегия за проучвания в областите на фотомедицината, генетиката и молекулярната биология, ние сме изготвили и народен антираков проект за законова, административна, научна и здравна промяна. Проектирали сме нова система, която ще наблюдава и проучва положението на всеки обособен пациент по финансови и медицински параметри. Целта й е да се обезпечи на пациента по-ефективно и щадящо лекуване, а също по този начин, като се усъвършенства организацията, да се пестят средства. Ще се икономисват милиарди, които се прахосват в неефективно лекуване в този момент. Това го демонстрира опитът на Холандия, Дания и Норвегия, където сходна система към този момент се ползва. Смята се, че Холандия има най-добре проведеното опазване на здравето на нашия континент. Там пациентът, откакто бъде диагностициран, влиза в осведомителна система, в която се отразява всеки лековит ход на болестта му, всяко евро, вложено в него. Така се управляват и разноските, и резултатите от лекуването. Защо да не създадем това и у нас, вместо да поносим тоя безпорядък, в който никой не знае кой кого лекува, по какъв начин и какъв брой харчи?
– Ами нали се прави електронна здравна карта в този момент?
– Тя е единствено един съставен елемент от системата. Той е нужен, с цел да се построи база данни, без която здравна политика не може и не трябва да се прави. Но здравната карта е първа крачка, а би трябвало да идем и по-нататък. Не са задоволителни финансовите сметки – брой кревати, лекари и лекарства. Трябва да се регистрира най-важното нещо – резултатите от лекуването. В момента страната не се интересува от него, то е отвън нейното полезрение. В Холандия са пресметнали, че за последното десетилетие 95% от химиотерапиите и 90% от имунотерапиите при рак на гърдата са били неправилни. Това е довело до повишение на смъртността и 8 милиарда $ вреда. С новата система ще се управляват и вложенията, и лечебният резултат. Внедряват я в този момент и в Германия, и във Франция. Разбира се, внедряването не става за месец – два. За страдание ние не получихме еврофинансирането, от което се нуждаем, с цел да продължим нашата работа.
– Някой различен се е показал на състезанието по-добре от вас?
– Не е казусът в това.
– А къде е казусът тогава?
– В състезанията по оперативната стратегия за просвета и обучение има корупционен план. Понеже става дума за хубави хапки по 70, по 30 и 35 млн. лева, които се дават за петгодишен проект на активност. Тази стратегия беше подготвяна прекомерно дълго, само че процедурата за осъществяване на състезанията със състезаващи се в тях научни консорциуми и организации съответстваха с краткотрайното престояване на Меглена Кунева на позицията министър на образованието и науката. За състезанието, който е обвързван с качеството на живота, има 4-ма претенденти. Единият е моят консорциум. Другият е на пловдивски университети, чийто план се отнася за храните и здравето – това е също съвременна и значима тема. Третият е основан към медицинския университет във Варна и е обвързван с трансланционната и персонализираната медицина. Четвъртият консорциум е фалшификат – сред болница „ Лозенец “ и Медицинския факултет на СУ, като шефът на болничното заведение е и декан на факултета. Тоя консорциум сред един човек и плана му за трансплантации е изработен с транспарантната цел да се вземат парите по програмата. Самите състезания бяха проведени по невиждан и чужд в международната просвета метод – с социална поръчка от Министерството на образовянието е науката (МОН) за компания, която да ги организира, като намери оценители. По тоя метод, след завършването на състезанията, и компанията, и оценителите изчезват и никой не може да упражни надзор и да носи отговорност за резултатите. А парите отиват, където би трябвало!
– Министерството избира с конкурс компания, на която да заплати, с цел да организира други състезания? Правилно ли разбрах?
– Да. Така не се прави на никое място по света!
– Коя компания беше определена?
– Италианската компания „ Прогети проект “ – без никакъв опит в такава активност. Задължението й бе да откри способени рецензенти за комплицираните научни планове на обща стойност 350 млн. лева
– Никак не е елементарно да се сформира жури, от което зависи раздаването на толкоз доста европейски пари. Не е ли разумно членовете му да бъдат посочени от структури на Евросъюза?
– Логично е, само че не е практично. Експертите на Европейски Съюз мъчно могат да бъдат манипулирани, а тук задачата е друга. Парите са европейски, само че администрирането им е на МОН. Изпълнява го една основна дирекция към МОН, която в течение на състезанията се трансформира в Изпълнителна организация „ ОПНОИР “. Но тя не избира оценителите. И в последна сметка се получава добре проведен безпорядък с авансово избран победител. Италианската компания, която очевидно няма потенциал, не е търсила и не е намерила способени рецензенти по нашите планове. Това е явно, тъй като по еднакъв аршин някои от оценителите дават нули, а други – оптимални оценки!
– Сигурен ли сте? Или просто сте афектиран от оценките на вашия план?
– Не съм афектиран, омерзен съм. Това са анонимни рецензенти, които са дали поръчкови резултати и са изчезнали. И никой не може да им търси отговорност за нищо. Друг въпрос е, че ние ги знаем кои са. Защото е толкоз корумпирана процедурата, че тече информация като от строшено буре и всеки знае всичко. Аз знам кои са моите оценители, доцент Бъчваров знае кои са неговите. Имаме им CV-итата. Моят план, писан от 20 професори, е оценен от продавач на медицински произведения. Оценителите са с по-ниска подготовка от оценените – това е фундаментално безсрамие, което не се позволява на никое място по света. Мирише на политическа корупция.
– Или най-малко на хабене на европейски пари.
– Държавата е абдикирала от задължението си да управлява тези пари. 70 млн. са единствено в моя конкурс. Общо два по 70 млн. лева, два по 35 млн. и осем по 30 млн. лева – това са средствата, които попадат някъде, без ясни правила, може би и в корумпирани ръце.
– Корумпирани ръце?
– А какви? Конкурсът беше извършен от италианската компания, която няма никаква подготвеност за това, само че пък е обвързвана с една юридическа група, близка до една адвокатска фирма, която е известна с операция на правосъдни резултати. Целта е милионите да бъдат дадени на обвързвания с нея подправен консорциум. Конкурсът е доста комплициран. Проектните документи са хиляди страници, в които са изпълнени високи научни условия. Ние в нашия план се позоваваме на няколкостотин лични научни изявления и потвърждаваме, че сме представени няколко хиляди пъти от задгранични създатели. В другия план няма нищо сходно, само че той получи най-вече точки. Така се убедихме, че оценяването в състезанието не е нищо друго, с изключение на механизъм за отменяне на конкуренцията.
– Но нали никой не е спечелил този конкурс?
– Да, не завоюва никой. И четирите консорциума бяха отхвърлени, в това число и този, който беше най-високо оценен. Защото държавното управление се смени, финалът на състезанието се забави, въпросният консорциум се оказа непосредствен до към този момент някогашни съдружници на властта и беше политически отсечен.
– В България всеки е непосредствен до някого.
– Да. Затова са условни политическите вражди и другарства. Но провеждането на този конкурс, за който ви описвам, е престъпно действие, което лишава българските учени от безплатно отпуснати европейски средства. Бюджетът на науката в България е доста по-малко от 70 млн. лв.! Това е последна беднотия. И политическа непредвидливост. 70% от европейските пари се дават за закупуване на съвременна научна инсталация, а ние ги губим. Някой ще каже: европейците ни дават пари, с цел да купим тяхната инсталация. И по този начин да е, ние имаме изгода, с овехтялата инсталация няма по какъв начин да работим на равнище.
– И в този момент? Каква правосъдна борба водите?
– И четирите консорциума апелират получените отводи за финансова поддръжка, които единствено административният съд може да анулира. Мотивът на отводите беше „ ниска оценка “ – за всички планове, като се изключи този, който е авансово платен и политически отритнат. И единствено за него – забележете това! – е извършено правосъдно съвещание. За другите се се намира време повече от 4 месеца. Сигурно е инцидентно! При тези темпове на правосъдие времето изтича и България губи парите за просвета. Сега интригата е в съда, само че то е единствено детайл от технологията на корупцията. Затова ще сезираме за случилото се всички европейски антикорупционни институции.
Нашият посетител
Проф. Лъчезар Аврамов е роден през 1952 година в София. Завършил е Физическия факултет на СУ “Кл. Охридски ”. Първото му работно място е в Института по електроника на Българска академия на науките. Защитил е дисертация в Биологическия факултет на московския университет “Ломоносов ”. Хабилитиран е по “инженерни науки ” в софийския Технически университет. Доктор е на физическите науки в Българска академия на науките. Има над 40-годишен опит в научните проучвания на взаимоотношенията сред светлинното и лазерното излъчване с живата материя и човешкия организъм. Ръководител е на десетки взаимни планове с европейски, съветски и индийски научни колективи. Основател е на високотехнологичния Медицински център “Интегративна медицина ”, който реализира доста положителни резултати при лекуването на рака.
– Проф. Аврамов, по какъв начин се стигна до такава степен, че четири консорциума от видни български учени водят правосъдни борби сега, вместо да се радват на отпуснатите им за нови проучвания евросредства?
– Всичко стартира от насладата, че в България за първи път от присъединението й към Европейски Съюз, има оперативна стратегия, която поддържа науката и образованието. Това е опция, от която към този момент са се възползвали всички новоприсъединили се страни, като се изключи нашата. У нас в предприсъединителните договаряния Глава „ Наука “ беше затворена първа – преценена като маловажна, несъмнено. Според мен това е една от аргументите за научната и икономическата ни съсипия. Тъй или инак, за идващия преговорен интервал (2014-2020) успяхме да договорим оперативна стратегия, наречена „ Наука и обучение за образован напредък “. Тя е за близо милиард и половина лв., от които към 1 милиард е за образованието, а останалото – за науката. И ето, че в средата на 2016 година по нея бяха оповестени първите два състезанието. Названието на единия беше „ Създаване и развиване на центрове за върхови достижения “, а на другия – „ Създаване и развиване на центрове за подготвеност. “ Аз образувах колектив с висок теоретичен и прибавен капацитет и се явих на първия от тях.
– Щях да позная, че сте кандидатствал с план за върхови достижения. Понеже съм чела, че вие сте първият академик от Източна Европа, номиниран за премията на Европейски Съюз „ Декарт “ – за извънредно високи достижения в региона с онкологичните болести.
– Вярно е това. Но имайте поради, че научната работа е групова. Ние имаме 10 лаборатории в Института по електроника на Българска академия на науките, едната от които е ядро на Национален център по биомедицинска фотоника. Това е виртуална конструкция, която сплотява няколко научни института и университета, които създават физически и фотохимични способи за диагностика и лекуване на рак. В лабораторията по биофотоника, ние освен получаваме ново познание, само че и имаме създадени редица медицински апарати и способи, като да вземем за пример този за фотодинамичната терапия на рак. При него се употребява опцията за повишение на чувствителността на раковите кафези към светлина посредством селективно въвеждане в тях на специфични химически и нанопрепарати (това са извънредно дребни частици, невидими за човешкото око – б.а.) Целта е с изключителна точност да се убият единствено раковите кафези, като прилежащите им се запазят здрави. Тази цел е невероятно да бъде реализирана с стандартните способи на лекуване. За да продължим да работим и да надградим това, което сме постигнали до момента, ние кандидатствахме по оперативната стратегия за основаване на Център на върхови достижения. За страдание, получихме нестимулиран отвод за финансирането му. И го обжалвахме в административния съд.
– Познавам още един български академик, който е получил отвод за финансиране по тази оперативна стратегия. Това е доцент Иван Бъчваров, който е ръководител на Центъра за нововъведения „ Джон Атанасов “. Той също се занимава с нанотехнологии и материали.
– Ние работим с доцент Бъчваров в една и съща област. Занимаваме се с лазери и приложението им в медицината. Бяхме се уговорили дори да аплайваме в разнообразни състезания по направлението „ Качество на живота, биотехнологии “ и да си сътрудничим, в случай че някой от нас завоюва. Знаехме, че при конструирането на оперативната стратегия е взето решение да има 4 огромни центъра за върхови достижения, които се финансират с по 70 млн. лева и 8 центъра за подготвеност, които се финансират с по 30-35 млн. лева Доцентът показа план на център за подготвеност, а аз – план за един от огромните центрове, който се споделя „ Биофотоника и наномедицина “ и е дело на консорциум от физици, химици, инженери, биолози, лекари, философи, науковеди и социолози. Дефинираната цел на консорциума, който аз управлявам, е смяна на парадигмата на медицината в България посредством прекосяване от стандартизирана към персонализирана медицина, а също проучване на въздействието на този развой върху обществото, учените и научните проучвания.
– Какво значи това?
– Това значи самостоятелен метод при лекуването, най-вече на хронично и раково заболели. Стандартизираната медицина е нискоефективна. Още Хипократ е споделил, че не заболяването, а индивидът е обект на лекуване. Имам 30-годишен опит в проучванията на онкологичните болести и настоявам, че двама души с идентични болести на един и същи орган не могат да се лекуват по идентичен метод, тъй като се получава друг резултат. Ние сме радетели на персонализираната онкология. Освен стратегия за проучвания в областите на фотомедицината, генетиката и молекулярната биология, ние сме изготвили и народен антираков проект за законова, административна, научна и здравна промяна. Проектирали сме нова система, която ще наблюдава и проучва положението на всеки обособен пациент по финансови и медицински параметри. Целта й е да се обезпечи на пациента по-ефективно и щадящо лекуване, а също по този начин, като се усъвършенства организацията, да се пестят средства. Ще се икономисват милиарди, които се прахосват в неефективно лекуване в този момент. Това го демонстрира опитът на Холандия, Дания и Норвегия, където сходна система към този момент се ползва. Смята се, че Холандия има най-добре проведеното опазване на здравето на нашия континент. Там пациентът, откакто бъде диагностициран, влиза в осведомителна система, в която се отразява всеки лековит ход на болестта му, всяко евро, вложено в него. Така се управляват и разноските, и резултатите от лекуването. Защо да не създадем това и у нас, вместо да поносим тоя безпорядък, в който никой не знае кой кого лекува, по какъв начин и какъв брой харчи?
– Ами нали се прави електронна здравна карта в този момент?
– Тя е единствено един съставен елемент от системата. Той е нужен, с цел да се построи база данни, без която здравна политика не може и не трябва да се прави. Но здравната карта е първа крачка, а би трябвало да идем и по-нататък. Не са задоволителни финансовите сметки – брой кревати, лекари и лекарства. Трябва да се регистрира най-важното нещо – резултатите от лекуването. В момента страната не се интересува от него, то е отвън нейното полезрение. В Холандия са пресметнали, че за последното десетилетие 95% от химиотерапиите и 90% от имунотерапиите при рак на гърдата са били неправилни. Това е довело до повишение на смъртността и 8 милиарда $ вреда. С новата система ще се управляват и вложенията, и лечебният резултат. Внедряват я в този момент и в Германия, и във Франция. Разбира се, внедряването не става за месец – два. За страдание ние не получихме еврофинансирането, от което се нуждаем, с цел да продължим нашата работа.
– Някой различен се е показал на състезанието по-добре от вас?
– Не е казусът в това.
– А къде е казусът тогава?
– В състезанията по оперативната стратегия за просвета и обучение има корупционен план. Понеже става дума за хубави хапки по 70, по 30 и 35 млн. лева, които се дават за петгодишен проект на активност. Тази стратегия беше подготвяна прекомерно дълго, само че процедурата за осъществяване на състезанията със състезаващи се в тях научни консорциуми и организации съответстваха с краткотрайното престояване на Меглена Кунева на позицията министър на образованието и науката. За състезанието, който е обвързван с качеството на живота, има 4-ма претенденти. Единият е моят консорциум. Другият е на пловдивски университети, чийто план се отнася за храните и здравето – това е също съвременна и значима тема. Третият е основан към медицинския университет във Варна и е обвързван с трансланционната и персонализираната медицина. Четвъртият консорциум е фалшификат – сред болница „ Лозенец “ и Медицинския факултет на СУ, като шефът на болничното заведение е и декан на факултета. Тоя консорциум сред един човек и плана му за трансплантации е изработен с транспарантната цел да се вземат парите по програмата. Самите състезания бяха проведени по невиждан и чужд в международната просвета метод – с социална поръчка от Министерството на образовянието е науката (МОН) за компания, която да ги организира, като намери оценители. По тоя метод, след завършването на състезанията, и компанията, и оценителите изчезват и никой не може да упражни надзор и да носи отговорност за резултатите. А парите отиват, където би трябвало!
– Министерството избира с конкурс компания, на която да заплати, с цел да организира други състезания? Правилно ли разбрах?
– Да. Така не се прави на никое място по света!
– Коя компания беше определена?
– Италианската компания „ Прогети проект “ – без никакъв опит в такава активност. Задължението й бе да откри способени рецензенти за комплицираните научни планове на обща стойност 350 млн. лева
– Никак не е елементарно да се сформира жури, от което зависи раздаването на толкоз доста европейски пари. Не е ли разумно членовете му да бъдат посочени от структури на Евросъюза?
– Логично е, само че не е практично. Експертите на Европейски Съюз мъчно могат да бъдат манипулирани, а тук задачата е друга. Парите са европейски, само че администрирането им е на МОН. Изпълнява го една основна дирекция към МОН, която в течение на състезанията се трансформира в Изпълнителна организация „ ОПНОИР “. Но тя не избира оценителите. И в последна сметка се получава добре проведен безпорядък с авансово избран победител. Италианската компания, която очевидно няма потенциал, не е търсила и не е намерила способени рецензенти по нашите планове. Това е явно, тъй като по еднакъв аршин някои от оценителите дават нули, а други – оптимални оценки!
– Сигурен ли сте? Или просто сте афектиран от оценките на вашия план?
– Не съм афектиран, омерзен съм. Това са анонимни рецензенти, които са дали поръчкови резултати и са изчезнали. И никой не може да им търси отговорност за нищо. Друг въпрос е, че ние ги знаем кои са. Защото е толкоз корумпирана процедурата, че тече информация като от строшено буре и всеки знае всичко. Аз знам кои са моите оценители, доцент Бъчваров знае кои са неговите. Имаме им CV-итата. Моят план, писан от 20 професори, е оценен от продавач на медицински произведения. Оценителите са с по-ниска подготовка от оценените – това е фундаментално безсрамие, което не се позволява на никое място по света. Мирише на политическа корупция.
– Или най-малко на хабене на европейски пари.
– Държавата е абдикирала от задължението си да управлява тези пари. 70 млн. са единствено в моя конкурс. Общо два по 70 млн. лева, два по 35 млн. и осем по 30 млн. лева – това са средствата, които попадат някъде, без ясни правила, може би и в корумпирани ръце.
– Корумпирани ръце?
– А какви? Конкурсът беше извършен от италианската компания, която няма никаква подготвеност за това, само че пък е обвързвана с една юридическа група, близка до една адвокатска фирма, която е известна с операция на правосъдни резултати. Целта е милионите да бъдат дадени на обвързвания с нея подправен консорциум. Конкурсът е доста комплициран. Проектните документи са хиляди страници, в които са изпълнени високи научни условия. Ние в нашия план се позоваваме на няколкостотин лични научни изявления и потвърждаваме, че сме представени няколко хиляди пъти от задгранични създатели. В другия план няма нищо сходно, само че той получи най-вече точки. Така се убедихме, че оценяването в състезанието не е нищо друго, с изключение на механизъм за отменяне на конкуренцията.
– Но нали никой не е спечелил този конкурс?
– Да, не завоюва никой. И четирите консорциума бяха отхвърлени, в това число и този, който беше най-високо оценен. Защото държавното управление се смени, финалът на състезанието се забави, въпросният консорциум се оказа непосредствен до към този момент някогашни съдружници на властта и беше политически отсечен.
– В България всеки е непосредствен до някого.
– Да. Затова са условни политическите вражди и другарства. Но провеждането на този конкурс, за който ви описвам, е престъпно действие, което лишава българските учени от безплатно отпуснати европейски средства. Бюджетът на науката в България е доста по-малко от 70 млн. лв.! Това е последна беднотия. И политическа непредвидливост. 70% от европейските пари се дават за закупуване на съвременна научна инсталация, а ние ги губим. Някой ще каже: европейците ни дават пари, с цел да купим тяхната инсталация. И по този начин да е, ние имаме изгода, с овехтялата инсталация няма по какъв начин да работим на равнище.
– И в този момент? Каква правосъдна борба водите?
– И четирите консорциума апелират получените отводи за финансова поддръжка, които единствено административният съд може да анулира. Мотивът на отводите беше „ ниска оценка “ – за всички планове, като се изключи този, който е авансово платен и политически отритнат. И единствено за него – забележете това! – е извършено правосъдно съвещание. За другите се се намира време повече от 4 месеца. Сигурно е инцидентно! При тези темпове на правосъдие времето изтича и България губи парите за просвета. Сега интригата е в съда, само че то е единствено детайл от технологията на корупцията. Затова ще сезираме за случилото се всички европейски антикорупционни институции.
Нашият посетител
Проф. Лъчезар Аврамов е роден през 1952 година в София. Завършил е Физическия факултет на СУ “Кл. Охридски ”. Първото му работно място е в Института по електроника на Българска академия на науките. Защитил е дисертация в Биологическия факултет на московския университет “Ломоносов ”. Хабилитиран е по “инженерни науки ” в софийския Технически университет. Доктор е на физическите науки в Българска академия на науките. Има над 40-годишен опит в научните проучвания на взаимоотношенията сред светлинното и лазерното излъчване с живата материя и човешкия организъм. Ръководител е на десетки взаимни планове с европейски, съветски и индийски научни колективи. Основател е на високотехнологичния Медицински център “Интегративна медицина ”, който реализира доста положителни резултати при лекуването на рака.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ