Училището, медиите, миналото. Защо България е по-близо до руската гледна точка за войната
Няколко социологически проучвания от последните седмици демонстрират, че позицията на българите във връзка с войната в Украйна се приближава повече до съветската, в сравнение с при жителите на други европейски страни. Свободна Европа попита специалисти за какво това е по този начин.
Българите минимум съчувстват на украинците и минимум винят Русия за войната по отношение на другите европейски страни. Едновременно с това болшинството българи не са уверени в познанията си за историята на българо-руските връзки.
Това са главните заключения на три проучвания, оповестени през последните седмици в България, Англия и Европейския съюз. От тях излиза, че България се приближава до съветската позиция за войната повече от останалите страни в Европа.
На какво се дъжи това? Свободна Европа попита проф. Васил Гарнизов, антрополог и политолог от Нов български университет, и доцент Алексей Пампоров, социолог от Института по философия и социология на Българската академия на науките (БАН). Според тях аргументите са няколко: наследството на комунистическия режим, дефицитите в образованието, медийната среда, а също и демографската и икономическата обстановка.
„ Това, което ни отличава от множеството европейци, са настояванията за неутрална позиция. Тоест нито – нито “, споделя Васил Гарнизов.
Алексей Пампоров отдава това на „ боязън от войната “.
Българите, войната и Русия
През последните седмици излязоха няколко проучвания, които демонстрират, че българите в по-голяма степен се приближават до съветската позиция за войната, в сравнение с жителите на другите страни от Европейския съюз.
Първото от тях е на, предоставено от Европейската комисия. То демонстрира, че българите минимум съчувстват на украинците от всички жители на страни в Европейски Съюз, в това число и от Унгария, която е на предпоследна позиция.
Дни по-късно и английско изследване на маркетинговата компания YouGov и Европейския академични институт, съгласно което българите минимум винят Русия за започнатата война в Украйна.
В сряда и трето, българско проучване на ЕСТАТ, съгласно което над 80% от българите не се усещат уверени в знанията си за историята на българо-руските връзки. Според създателите на изследването това непознаване на историята, както и страхът от допустима съветска офанзива против България, водят до липса на справедлива преценка за обстановката в Украйна.
Проучванията демонстрират и още нещо - превес на българите, които поддържат Украйна и НАТО , по отношение на подкрепящите Русия. Тази поддръжка обаче съгласно новите данни е най-малка спрямо останалите европейски страни.
"Неутрална позиция "
По думите на проф. Васил Гарнизов е основно, че има превес на българите, които споделят проевропейски позиции. Според него този превес се вижда ясно в проучване на Алфа Рисърч от края на месец април.
То демонстрира, че над 60% от българите считат, че мястото на България е в Европейски Съюз и НАТО, до момента в който едвам 15% считат, че мястото на страната е в съюз с Русия и страни към нея.
Наблюдава се и внезапен спад в персоналния рейтинг на съветския президент Владимир Путин . След спада до 32 на 100, които организацията регистрира в първите дни на войната, при второто проучване доверието в него е слязло на 25%, а недоверието се е покачило до 61%.
Данните на ЕСТАТ също демонстрират желание за участие в НАТО, въпреки и с по-малък % – от 47.9%, а поддръжката за Русия в спора е едвам 23.6%.
Васил Гарнизов и Алексей Пампоров считат, че отличителна линия на отношението на българите към войната е настояването за неутрална позиция .
„ По-скоро това, което ни отличава от множеството европейци, са настояванията за неутрална позиция. Тоест нито – нито “, споделя Гарнизов.
По негови думи в страната има болшинство, което поддържа Украйна и група от 20-25%, която ясно поддържа позицията на Русия.
„ Всички останали избират една трета версия, която споделя „ Моля ви, оставете ни да си живеем живота и не ни забърквайте в огромните международни каши “. Това не значи, че те поддържат Русия, нито Украйна. Не значи и че са срещу Европейски Съюз и НАТО обаче “, споделя антропологът.
Доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към Българска академия на науките също счита, че огромна част от хората по-скоро странят от безапелационна позиция. Това по негови думи не е в резултат на апатичност, както е посочено в проучването на ЕСТАТ, а от боязън от войната , от това, че те не утвърждават войната като цяло.
Наследството на предишното
Относно извода на ЕСТАТ, че неналичието на обективност се дължи на непознаването на историята и страха от война, Гарнизов споделя, че е допустима и друга дефиниция.
„ Ние имаме нещо като взаимозависимост от пътя си. Като си вървял доста време по веднъж, ти си го утъпкал, в него има някаква инерция, има някакви клишета. Превърнал си едни легенди и подправени вести в просвета и във всекидневна визия за света “, споделя той.
Една от значимите задания на страната е да дава рамки за смисъл на своите жители.проф. Васил Гарнизов
Според Гарнизов доста хора носят наследството на комунистическия режим.
„ Имаме една нереформирана страна, която не знае, че една от значимите ѝ задания е да дава рамки за смисъл на своите жители “, споделя той.
Училището и медиите
Според Гарнизов различен фактор, който дефинира отношението на българите към войната в Украйна, е положението на просветителната система . Той счита, че просветителният министър би трябвало да заеме ясна и безапелационна позиция по значими публични въпроси.
„ Да събере шефове, районни инспекторати, да каже вижте, няма да идеологизираме нищо, би трябвало да съобщим на учениците какво се случва. На тази и тази дата този и този беше атакуван, такива и такива жертви има. Не става дума да идеологизираме образованието, а става дума за това, че страната би трябвало да има позиция и тя да бъде дефинирана “.
Отношението на българите към войната на Русия е значително повлияно и от медийната среда , споделя Гарнизов.
„ Официалните канали за информация на обществеността не престават да тиражират повече проруската версия за събитията, в сравнение с нашата европейска и натовска версия за събитията “, прибавя антропологът.
По негови думи България е систематично подлагана на „ вражеска агитация “ също и през обществените мрежи.
Според Алексей Пампоров за близостта на някои българи с съветската позиция способства и политиката на България по отношение на нейна прилежаща страна - Северна Македония .
„ В някакъв смисъл съветската мегаломанска идея съответствува с нашата мегаломанска идея за Северна Македония. По метода, по който доста хора в България споделят, че няма македонски език и македонците са българи, които са не запомнили, че са българи, по същия метод в Русия се изяснява, че украинският е акцент на съветския “, добавя Пампоров.
Бедността и неналичието на състрадание
Алексей Пампоров показва като основен фактор демографията и икономическата беднотия на българското население.
„ България е страна със мощно застаряващо население. Имаме 33-35% небогати възрастни хора, това е доста характерна каста “, споделя той.
„ Големите равнища на беднотия в България карат доста хора да са недоволни от това, което държавното управление прави. Изведнъж се оказа, че то може да поддържа обществено настаняване, може да поддържа претовареност и то на стотици хиляди души и да се погрижи бързо за статута на доста хора “.
В момента в България обитават към 103 000 украинци. Много от тях сега са настанени в хотели, чиито притежатели получават обезщетения от страната.
Един от акцентите в проучването на „ Евробарометър “ е ниското състрадание към потърпевшите от войната украинци. По наблюденията на Гарнизов то въпреки всичко е по-високо, в сравнение с поддръжката за предходни талази от сирийски, афгански и иракски бежанци.
„ Като цяло способността ни да съчувстваме на жертвите, на слабите, на бежанци, на хора, които страдат от апетит в Африка, които страдат от разнообразни заболявания и впрочем, не е доста висока в България “, споделя Гарнизов.
„ И това е огромен проблем, той значи, че ние не можем да се сложим на мястото на другия, да изпитаме болката му “, прибавя той.
Българите минимум съчувстват на украинците и минимум винят Русия за войната по отношение на другите европейски страни. Едновременно с това болшинството българи не са уверени в познанията си за историята на българо-руските връзки.
Това са главните заключения на три проучвания, оповестени през последните седмици в България, Англия и Европейския съюз. От тях излиза, че България се приближава до съветската позиция за войната повече от останалите страни в Европа.
На какво се дъжи това? Свободна Европа попита проф. Васил Гарнизов, антрополог и политолог от Нов български университет, и доцент Алексей Пампоров, социолог от Института по философия и социология на Българската академия на науките (БАН). Според тях аргументите са няколко: наследството на комунистическия режим, дефицитите в образованието, медийната среда, а също и демографската и икономическата обстановка.
„ Това, което ни отличава от множеството европейци, са настояванията за неутрална позиция. Тоест нито – нито “, споделя Васил Гарнизов.
Алексей Пампоров отдава това на „ боязън от войната “.
Българите, войната и Русия
През последните седмици излязоха няколко проучвания, които демонстрират, че българите в по-голяма степен се приближават до съветската позиция за войната, в сравнение с жителите на другите страни от Европейския съюз.
Първото от тях е на, предоставено от Европейската комисия. То демонстрира, че българите минимум съчувстват на украинците от всички жители на страни в Европейски Съюз, в това число и от Унгария, която е на предпоследна позиция.
Дни по-късно и английско изследване на маркетинговата компания YouGov и Европейския академични институт, съгласно което българите минимум винят Русия за започнатата война в Украйна.
В сряда и трето, българско проучване на ЕСТАТ, съгласно което над 80% от българите не се усещат уверени в знанията си за историята на българо-руските връзки. Според създателите на изследването това непознаване на историята, както и страхът от допустима съветска офанзива против България, водят до липса на справедлива преценка за обстановката в Украйна.
Проучванията демонстрират и още нещо - превес на българите, които поддържат Украйна и НАТО , по отношение на подкрепящите Русия. Тази поддръжка обаче съгласно новите данни е най-малка спрямо останалите европейски страни.
"Неутрална позиция "
По думите на проф. Васил Гарнизов е основно, че има превес на българите, които споделят проевропейски позиции. Според него този превес се вижда ясно в проучване на Алфа Рисърч от края на месец април.
То демонстрира, че над 60% от българите считат, че мястото на България е в Европейски Съюз и НАТО, до момента в който едвам 15% считат, че мястото на страната е в съюз с Русия и страни към нея.
Наблюдава се и внезапен спад в персоналния рейтинг на съветския президент Владимир Путин . След спада до 32 на 100, които организацията регистрира в първите дни на войната, при второто проучване доверието в него е слязло на 25%, а недоверието се е покачило до 61%.
Данните на ЕСТАТ също демонстрират желание за участие в НАТО, въпреки и с по-малък % – от 47.9%, а поддръжката за Русия в спора е едвам 23.6%.
Васил Гарнизов и Алексей Пампоров считат, че отличителна линия на отношението на българите към войната е настояването за неутрална позиция .
„ По-скоро това, което ни отличава от множеството европейци, са настояванията за неутрална позиция. Тоест нито – нито “, споделя Гарнизов.
По негови думи в страната има болшинство, което поддържа Украйна и група от 20-25%, която ясно поддържа позицията на Русия.
„ Всички останали избират една трета версия, която споделя „ Моля ви, оставете ни да си живеем живота и не ни забърквайте в огромните международни каши “. Това не значи, че те поддържат Русия, нито Украйна. Не значи и че са срещу Европейски Съюз и НАТО обаче “, споделя антропологът.
Доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към Българска академия на науките също счита, че огромна част от хората по-скоро странят от безапелационна позиция. Това по негови думи не е в резултат на апатичност, както е посочено в проучването на ЕСТАТ, а от боязън от войната , от това, че те не утвърждават войната като цяло.
Наследството на предишното
Относно извода на ЕСТАТ, че неналичието на обективност се дължи на непознаването на историята и страха от война, Гарнизов споделя, че е допустима и друга дефиниция.
„ Ние имаме нещо като взаимозависимост от пътя си. Като си вървял доста време по веднъж, ти си го утъпкал, в него има някаква инерция, има някакви клишета. Превърнал си едни легенди и подправени вести в просвета и във всекидневна визия за света “, споделя той.
Една от значимите задания на страната е да дава рамки за смисъл на своите жители.проф. Васил Гарнизов
Според Гарнизов доста хора носят наследството на комунистическия режим.
„ Имаме една нереформирана страна, която не знае, че една от значимите ѝ задания е да дава рамки за смисъл на своите жители “, споделя той.
Училището и медиите
Според Гарнизов различен фактор, който дефинира отношението на българите към войната в Украйна, е положението на просветителната система . Той счита, че просветителният министър би трябвало да заеме ясна и безапелационна позиция по значими публични въпроси.
„ Да събере шефове, районни инспекторати, да каже вижте, няма да идеологизираме нищо, би трябвало да съобщим на учениците какво се случва. На тази и тази дата този и този беше атакуван, такива и такива жертви има. Не става дума да идеологизираме образованието, а става дума за това, че страната би трябвало да има позиция и тя да бъде дефинирана “.
Отношението на българите към войната на Русия е значително повлияно и от медийната среда , споделя Гарнизов.
„ Официалните канали за информация на обществеността не престават да тиражират повече проруската версия за събитията, в сравнение с нашата европейска и натовска версия за събитията “, прибавя антропологът.
По негови думи България е систематично подлагана на „ вражеска агитация “ също и през обществените мрежи.
Според Алексей Пампоров за близостта на някои българи с съветската позиция способства и политиката на България по отношение на нейна прилежаща страна - Северна Македония .
„ В някакъв смисъл съветската мегаломанска идея съответствува с нашата мегаломанска идея за Северна Македония. По метода, по който доста хора в България споделят, че няма македонски език и македонците са българи, които са не запомнили, че са българи, по същия метод в Русия се изяснява, че украинският е акцент на съветския “, добавя Пампоров.
Бедността и неналичието на състрадание
Алексей Пампоров показва като основен фактор демографията и икономическата беднотия на българското население.
„ България е страна със мощно застаряващо население. Имаме 33-35% небогати възрастни хора, това е доста характерна каста “, споделя той.
„ Големите равнища на беднотия в България карат доста хора да са недоволни от това, което държавното управление прави. Изведнъж се оказа, че то може да поддържа обществено настаняване, може да поддържа претовареност и то на стотици хиляди души и да се погрижи бързо за статута на доста хора “.
В момента в България обитават към 103 000 украинци. Много от тях сега са настанени в хотели, чиито притежатели получават обезщетения от страната.
Един от акцентите в проучването на „ Евробарометър “ е ниското състрадание към потърпевшите от войната украинци. По наблюденията на Гарнизов то въпреки всичко е по-високо, в сравнение с поддръжката за предходни талази от сирийски, афгански и иракски бежанци.
„ Като цяло способността ни да съчувстваме на жертвите, на слабите, на бежанци, на хора, които страдат от апетит в Африка, които страдат от разнообразни заболявания и впрочем, не е доста висока в България “, споделя Гарнизов.
„ И това е огромен проблем, той значи, че ние не можем да се сложим на мястото на другия, да изпитаме болката му “, прибавя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ