Маймуните боравят с парите така, както повечето инвеститори на фондовите борси
Няколко месеца, откакто приматите почнали да получават пари за свършена от тях работа, освен научили, че могат да си купят плодове, само че сложени в обстановка на избор, сами отивали при този, който им дава повече за по-малко жетони.
Няколко месеца, откакто приматите почнали да получават пари за свършена от тях работа, освен научили, че могат да си купят плодове, само че сложени в обстановка на избор, сами отивали при този, който им дава повече за по-малко жетони.
Концепцията за парите може да се усвои даже от същества с “мозък колкото грахово зърно ” и потребности, лимитирани до храна и секс, демонстрира изследване
Могат ли парите да трансформират навиците даже на маймуните? – Да!
Отговора дават икономистът Кийт Чен и професорът по когнитивна просвета и логика на психиката Лори Сантос - учени в университета в Йейл. През 2005 година те провели опит със седем маймуни от типа капуцини, считани от някои зоолози за едни от най-глупавите примати, а други ги дефинират пък като едни от най-умните маймуни на новото време.
Учените въвели трудови връзки измежду общността на маймуните и почнали да им заплащат за осъществената от тях работа. След няколко месеца капуцините били научени освен по какъв начин практично да разполагат с парите, които получавали, само че почнали да демонстрират и черти от характера, типични за хората – лакомия, свирепост, гняв в отстояване на парите си и недоверчивост към останалите.
“Никой в никакъв случай не е виждал едно куче умишлено, справдливо и с някаква цел да обмени кокали с друго куче, да вземем за пример ”, споделя Чен, който с проучването потвърждава тезата си, че уменията на хората да обменят парична валута принадлежи единствено на човекоподобната раса.
Проучването се провело на остров край крайбрежията на Пуерто Рико. Първоначално то било без съответна цел – Чен и Сантос решили просто да дават пари на маймуните и да видят какво ще се случи. Вместо същински банкноти обаче те им давали железни жетони, а след няколко месеца капуцините разбрали, че против тях могат да получават плодове. Идеята за парите, както посочили резултатите, може да бъде усвоявана от същества с “мозък, колкото грахово зърно ” и потребности, лимитирани само до храна и секс.
Последвала втората фаза на изследването, в която на всяка маймуна били раздадени 12 жетона, които трябвало сами да решат по какъв начин ще похарчат. Идеята била капуцините да схваната концепцията за бюджетиране.
Изследователите основали и дребен спонтанен пазар, на който се предложили храни с друга цена. Искали да ревизират дали маймуните обръщат внимание какъв брой пари дават и дали ще се опитат да ги усилят, изяснява психологът Лори Сантос.
“Това, което ни изненада, е, че с малко образование маймуните започнаха да купуват храна на по-ниска цена. Освен това
отиваха да пазарят доста
повече от тези, които им
даваха повече храна
за по-малко жетони ”,
споделя тя.
Поредното доказателство за това, че капуцините осъзнават концепцията на парите, идва откакто един от тях се пробва да си купи нещо по-вкусно за ястие с парче краставица, изрязана под формата на жетоните, които получавали.
По време на изследването учените виждат още няколко неща. Първо маймуните стартират да демонстрират опортюнистични пристрастености, като употребяват всеки комфортен миг и заграбват останали без контрол жетони. С това показвали, че схващат цената им. В друга обстановка пък един от капуцините съумял да се добере до кутията, в която се съхранявали жетоните, и да вземе всички, които били вътре, което основало лек безпорядък по време на изследването.
Насред хаоса обаче излседователят Чен съумял да улови по какъв начин
една от маймуните дала
част от жетоните си на
друга в подмяна на секс
Първоначално той решил, че това може да е израз на любов, само че останал сюрпризирана, когато видял, че щом актът завършил, капуцинът, който получил жетоните, отишъл да си купи грозде. Това съгласно учените била първата демонстрация на проституция измежду маймунското общество.
На различен стадий от проучването откривателите въвели опция за избор. Маймуните можели да търгуват с един от двама души. Разликата била, че единият давал две зърна грозде за един жетон – сигурна договорка без загуби, другият давал или едно, или три зърна грозде за един жетон. Втората алтернатива крие по-голям риск, тъй като в половината от опитите могат да получат едно зърно грозде, а в другата половина – три.
Този образец, съотнесен към действителния живот на хората, наподобява по този начин: имате алтернатива да вземете обезпечена сума от 2000 $ или късмет да получите 1000 или 3000 $.
Повечето хора ще заложат
на сигурните 2000 $.
Е, по този начин постъпват
и маймуните,
което ненапълно не е изненада, въпреки всичко имаме общи гени.
Ситуацията става по-интересна, когато откривателите трансформират опита по този начин, че маймуните да имат същата опция за избор, само че с друга насочна точка. Така единият продавач, макар че те виждат, че има три зърна, продължава да дава на маймуните две против един жетон. За тях “това е неизбежна, само че дребна загуба ”, изяснява проф. Сантос. Другият е рисков - от време на време дава на маймуните три зърна грозде, от време на време лишава две и дава единствено едно.
Съотнесена към хората, обстановката ще наподобява по този начин: разполагате с 3000 $. Знаете, че сигурно ще загубите 1000 $ и ще ви останат 2000, само че може и да рискувате. Ако заложите половината от времето, ще загубите 2000 и ще ви останат 1000 $, само че през другата половина няма да губите нищо. Какво ще извършите?
Оказва се, че множеството хора ще изберат най-рисковия вид. Резултатите от изследването изненадващо посочили, че и маймуните вършат същото. Мисълта, че ще изгубят, е толкоз мъчителна, че рискуват да претърпят по-голяма загуба поради опцията да не изгубят нищо.
Резултатите от двете тестови обстановки посочили, че приматите са статистически неразличими от множеството вложители на фондовите тържища, споделя икономистът Чен.
Решенията, които хората
вземат по отношение на парите,
постоянно наподобяват неразумни
и могат да доведат до
ценови балони и сривове на
финансовите пазари
Това, което желае да каже проф. Сантос посредством своя опит с капуцините, е, че евентуално към момента съществуват някои еволюционни поведенчески особености, които мъчно се заличават.
И въпреки всичко обстоятелствата от изследването с капуцините демонстрират следното: когато бъдат научени да употребяват пари, маймуните реагират доста рационално в първоначални обстановки, като залагането на сигурна по-голяма облага да вземем за пример, реагират ирационално в рискови обстановки като хазарта, не се оправят със икономисване на пари, крадат, когато имат тази опция, употребяват парите за храна, а в някои случаи даже и за секс. С други думи държанието им съвсем не се разграничава от това на типовете, които доста от сътрудниците на Чен учат, а точно Homo sapiens, т.е. индивидите. /24chasa.bg
Няколко месеца, откакто приматите почнали да получават пари за свършена от тях работа, освен научили, че могат да си купят плодове, само че сложени в обстановка на избор, сами отивали при този, който им дава повече за по-малко жетони.
Концепцията за парите може да се усвои даже от същества с “мозък колкото грахово зърно ” и потребности, лимитирани до храна и секс, демонстрира изследване
Могат ли парите да трансформират навиците даже на маймуните? – Да!
Отговора дават икономистът Кийт Чен и професорът по когнитивна просвета и логика на психиката Лори Сантос - учени в университета в Йейл. През 2005 година те провели опит със седем маймуни от типа капуцини, считани от някои зоолози за едни от най-глупавите примати, а други ги дефинират пък като едни от най-умните маймуни на новото време.
Учените въвели трудови връзки измежду общността на маймуните и почнали да им заплащат за осъществената от тях работа. След няколко месеца капуцините били научени освен по какъв начин практично да разполагат с парите, които получавали, само че почнали да демонстрират и черти от характера, типични за хората – лакомия, свирепост, гняв в отстояване на парите си и недоверчивост към останалите.
“Никой в никакъв случай не е виждал едно куче умишлено, справдливо и с някаква цел да обмени кокали с друго куче, да вземем за пример ”, споделя Чен, който с проучването потвърждава тезата си, че уменията на хората да обменят парична валута принадлежи единствено на човекоподобната раса.
Проучването се провело на остров край крайбрежията на Пуерто Рико. Първоначално то било без съответна цел – Чен и Сантос решили просто да дават пари на маймуните и да видят какво ще се случи. Вместо същински банкноти обаче те им давали железни жетони, а след няколко месеца капуцините разбрали, че против тях могат да получават плодове. Идеята за парите, както посочили резултатите, може да бъде усвоявана от същества с “мозък, колкото грахово зърно ” и потребности, лимитирани само до храна и секс.
Последвала втората фаза на изследването, в която на всяка маймуна били раздадени 12 жетона, които трябвало сами да решат по какъв начин ще похарчат. Идеята била капуцините да схваната концепцията за бюджетиране.
Изследователите основали и дребен спонтанен пазар, на който се предложили храни с друга цена. Искали да ревизират дали маймуните обръщат внимание какъв брой пари дават и дали ще се опитат да ги усилят, изяснява психологът Лори Сантос.
“Това, което ни изненада, е, че с малко образование маймуните започнаха да купуват храна на по-ниска цена. Освен това
отиваха да пазарят доста
повече от тези, които им
даваха повече храна
за по-малко жетони ”,
споделя тя.
Поредното доказателство за това, че капуцините осъзнават концепцията на парите, идва откакто един от тях се пробва да си купи нещо по-вкусно за ястие с парче краставица, изрязана под формата на жетоните, които получавали.
По време на изследването учените виждат още няколко неща. Първо маймуните стартират да демонстрират опортюнистични пристрастености, като употребяват всеки комфортен миг и заграбват останали без контрол жетони. С това показвали, че схващат цената им. В друга обстановка пък един от капуцините съумял да се добере до кутията, в която се съхранявали жетоните, и да вземе всички, които били вътре, което основало лек безпорядък по време на изследването.
Насред хаоса обаче излседователят Чен съумял да улови по какъв начин
една от маймуните дала
част от жетоните си на
друга в подмяна на секс
Първоначално той решил, че това може да е израз на любов, само че останал сюрпризирана, когато видял, че щом актът завършил, капуцинът, който получил жетоните, отишъл да си купи грозде. Това съгласно учените била първата демонстрация на проституция измежду маймунското общество.
На различен стадий от проучването откривателите въвели опция за избор. Маймуните можели да търгуват с един от двама души. Разликата била, че единият давал две зърна грозде за един жетон – сигурна договорка без загуби, другият давал или едно, или три зърна грозде за един жетон. Втората алтернатива крие по-голям риск, тъй като в половината от опитите могат да получат едно зърно грозде, а в другата половина – три.
Този образец, съотнесен към действителния живот на хората, наподобява по този начин: имате алтернатива да вземете обезпечена сума от 2000 $ или късмет да получите 1000 или 3000 $.
Повечето хора ще заложат
на сигурните 2000 $.
Е, по този начин постъпват
и маймуните,
което ненапълно не е изненада, въпреки всичко имаме общи гени.
Ситуацията става по-интересна, когато откривателите трансформират опита по този начин, че маймуните да имат същата опция за избор, само че с друга насочна точка. Така единият продавач, макар че те виждат, че има три зърна, продължава да дава на маймуните две против един жетон. За тях “това е неизбежна, само че дребна загуба ”, изяснява проф. Сантос. Другият е рисков - от време на време дава на маймуните три зърна грозде, от време на време лишава две и дава единствено едно.
Съотнесена към хората, обстановката ще наподобява по този начин: разполагате с 3000 $. Знаете, че сигурно ще загубите 1000 $ и ще ви останат 2000, само че може и да рискувате. Ако заложите половината от времето, ще загубите 2000 и ще ви останат 1000 $, само че през другата половина няма да губите нищо. Какво ще извършите?
Оказва се, че множеството хора ще изберат най-рисковия вид. Резултатите от изследването изненадващо посочили, че и маймуните вършат същото. Мисълта, че ще изгубят, е толкоз мъчителна, че рискуват да претърпят по-голяма загуба поради опцията да не изгубят нищо.
Резултатите от двете тестови обстановки посочили, че приматите са статистически неразличими от множеството вложители на фондовите тържища, споделя икономистът Чен.
Решенията, които хората
вземат по отношение на парите,
постоянно наподобяват неразумни
и могат да доведат до
ценови балони и сривове на
финансовите пазари
Това, което желае да каже проф. Сантос посредством своя опит с капуцините, е, че евентуално към момента съществуват някои еволюционни поведенчески особености, които мъчно се заличават.
И въпреки всичко обстоятелствата от изследването с капуцините демонстрират следното: когато бъдат научени да употребяват пари, маймуните реагират доста рационално в първоначални обстановки, като залагането на сигурна по-голяма облага да вземем за пример, реагират ирационално в рискови обстановки като хазарта, не се оправят със икономисване на пари, крадат, когато имат тази опция, употребяват парите за храна, а в някои случаи даже и за секс. С други думи държанието им съвсем не се разграничава от това на типовете, които доста от сътрудниците на Чен учат, а точно Homo sapiens, т.е. индивидите. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ