Непродуктивно и вредно. Трябва ли да се редактират книги заради груб език със задна дата?
Няколко издатели провокираха остри рецензии на запад с решението си да отстранен обидни от модерна позиция думи от книгите на типичен създатели като Марк Твен, Роалд Дал и Агата Кристи. Какви са причините на издателите и какво споделят критиците им?
Героиня в разказ от 1920 година, разказана като " циганка ", през днешния ден участва просто като " млада жена " в последното издание на книгата.
Романът е " Аферата в Стайлс ", а авторката му е най-известната писателка на престъпни романи - Агата Кристи . За тази и редица други редакции в наличието на книгите на британски на Кристи
Целта е да се отстранен изрази, които към днешна дата се считат за обидни и расистки. Това надалеч не е първият случай през посбедните години, в който произведения, считани за мостри в литературата, са преработвани след гибелта на създателите им с сходни претекстове. По-известните случаи включват още литературното завещание от Роалд Дал , Астрид Линдгрен, Марк Твен, Иън Флеминг.
Всеки един от тези случаи докара до мощна дискусия и обвинявания в цензура. Издателите, които вземат решения за редакция, споделят, че преправянето на неприемливия език прави книгите по-подходящи както за актуалния четец, по този начин и за преподаване в класните стаи. Според доста критици, създатели и преподаватели обаче преправянето може да има доста отрицателни последици.
" Не става въпрос просто за редакция, а за целенасочена интервенция в понятийния багаж на творбата ", написа за Свободна Европа Дария Карапеткова , преводачка от италиански език и преподавателка в Софийския университет.
Според нея проблематичните думи от модерна позиция са значимо удостоверение за стила и пристрастията на създателя, за публичните настройки и езиковите практики в дадена ера. " Намирам за непродуктивно и нездравословно всичко това да бъде съобразявано с нечии модерни критерии за допустимост ", прибавя тя.
Какво трансформират редакторите
Един от по-ранните образци за сходна редакторска интервенция е от немското издателство " Фридрих Йотингер " , което през 2009 година отпечатва нова версия на детската класика " Пипи Дългото чорапче " на Астрид Линдгрен. В новата версия бащата на Пипи към този момент се назовава не " негърският крал ", а " южноморският крал ".
Малко по-късно през 2011 година американското издателство Ню Саут Букс (NewSouth Books) в щата Алабама преиздава " Приключенията на Том Сойер " и " Хъкълбери Фин " на Марк Твен, като заменя думите " инджун " и " чернокож " (неприемливата на британски " nigger " ) надлежно с " индианец " и " плебей ".
Сред по-скорошните образци е писателят на детски книги Роалд Дал, за чиито книги издателство Пъфин (Puffin) заяви при започване на годината, че ще бъдат модифицирани. Асошиейтед прес (АП) писа, че в новите издания героят Огъстъс Глуп от " Чарли и шоколадовата фабрика " (1964 г.), към този момент не е " извънредно пълен ", а единствено " голям ". Думата " черен " е отстранена от описанието на ужасните трактори във " Фантастичният господин Фокс " и е заменена с " убийствени, брутално изглеждащи чудовища ", прибавя АП.
Телеграф заяви, че измененията са направени, откакто през 2020 година издателството е почнало обзор на творчеството на създателя, като за задачата е наело консултантската компания Инклусив Майндс (Inclusive Minds) , която предизвиква " приобщаването и достъпността на детската литература ".
Вследствие на подбудените полемики издателство, че ще издаде две версии на книгите на Дал - една изменена и една класическа, с цел да даде избор на читателите. Писателят е упрекван в антисемитски изявления, за които фамилията му се извини обществено през 2020 година
През февруари стана ясно, че се приготвят нови модифицирани издания на книгите на Иън Флеминг за Джеймс Бонд, а месец по-късно Телеграф заяви и за към този момент направените промени в книгите на Кристи от издателство " Харпър Колинс ". Авторските права се държат от нейния правнук Джеймс Причард.
Какво споделят издатели
Причард е един от бранителите премахването на обидните от съвлеменна позиция думи. " Прабаба ми не би желала да обиди никого ", " Единственото, което ме интересува, е хората да могат да се любуват на историите на Агата Кристи вечно. "
Издателите постоянно се опират и на аргумента, че в случаите с детски книги някои учебни заведения се отхвърлят да ги преподават поради езика в тях. Едно от най-често забраняваните заглавия в учебни заведения в Съединени американски щати да вземем за пример е " Хъкълбери Фин " (издадена 1884 г.) на Марк Твен. Книгата е подложена на критика за недодялан език и това, че нея думата " чернокож " се появява 219 пъти.
Издателството Нюсаут Букс, че новите версии са основани като " опция за учители, които желаят да употребяват книгите в класните стаи, само че не могат да ги показват в истинския им тип заради напън от страна на родители или админи да изключат книгите " от образователните стратегии.
Проф. Алън Грибен , учител по британски език в университета " Обърн " в Монтгомъри, Алабама, споделя пред Би Би Си, че е правил доста обществени четения на книгите на Марк Твен и че когато е заменил думата " чернокож " с " плебей ", публиката се е чувствала по-комфортно.
Според други преподаватели обаче расизмът в една книга може да бъде употребен като мотив казусът да бъде прегледан по-дълбоко в клас.
" Ако (езикът) е прекомерно афектиран, не му е мястото в учебно заведение, само че в случай че показва метода, по който хората са се чувствали във връзка с расата или робството в подтекста на тяхното време, това е нещо, за което бих говорила при преподаването му ", споделя пред Ню Йорк Таймс Елизабет Абшър , гимназиална учителка по британски език в щата Аризона.
Не можеш да накараш историята на расизма в Америка да изчезнед-р Сара Чърчуел
В " Хъкълбери Фин " " става дума за момче, което израства като расист в расистко общество и се научава да отхвърля този расизъм, и това няма смисъл, в случай че книгата не е расистка ", споделя доктор Сара Чърчуел , учител по американска литература, пред английската медия. " Не можеш да накараш историята на расизма в Америка да изчезне. "
Доц. Дария Карапеткова също счита, че е надалеч по-смислено творбата да се употребява като образец, който да " аргументира възможната потребност от преосмисляне и да поправя практиката отсега нататък, а не със задна дата ".
Какво споделят критиците
Според критици, с които беседва, посмъртното редактиране на книги може да се смята за посягане върху креативната автономност на създателите и за еднакво на цензура. Може да докара и до по-сериозни последствия в бъдеще.
" Трябва да се замислите за прецедента, който създавате, и за това какво би се случило, в случай че някой с други предразположения или идеология вземе писалката и стартира да зачертава неща ", споделя Сузан Носъл , основен изпълнителен шеф на американския ПЕН клуб.
Според Карапеткова " сходна смяна в наличието може единствено да притъпи персоналната дарба за сериозен прочит и морална реакция от страна на читателя ". " Ролята на литературата е и да предизвика, и да извисява, и тя може да го реализира даже в случай че ни тласне към отменяне на това, което ни наподобява недопустимо ", споделя още тя.
Критична позиция заеха също редица създатели и обществени персони, измежду които английският министър председател Риши Сунак , както и британско-американският публицист от индийски генезис Салман Рушди .
Авторът написа в своя профил в Туитър, че " издателството на (Роалд) Дал би трябвало да се срами " и дефинира решението за преправяне на книгите му като " неуместна цензура ".
Рушди е един от най-награждаваните модерни писатели и корав бранител на свободата на словото. През 1989 година е упрекнат от иранския аятолах Рухола Хомейни в осквернение поради книгата му “Сатанински строфи ”. Тогава водачът издава “фетва ”, с която заповядва изтезанието на Рушди.
Оттогава писателят живее на запад като емигрант, а през 2022 година беше атакуван с нож по време на своя литературна лекция в института " Шътокуа " в щата Ню Йорк. В резултат на офанзивата загуби едното си око.
Героиня в разказ от 1920 година, разказана като " циганка ", през днешния ден участва просто като " млада жена " в последното издание на книгата.
Романът е " Аферата в Стайлс ", а авторката му е най-известната писателка на престъпни романи - Агата Кристи . За тази и редица други редакции в наличието на книгите на британски на Кристи
Целта е да се отстранен изрази, които към днешна дата се считат за обидни и расистки. Това надалеч не е първият случай през посбедните години, в който произведения, считани за мостри в литературата, са преработвани след гибелта на създателите им с сходни претекстове. По-известните случаи включват още литературното завещание от Роалд Дал , Астрид Линдгрен, Марк Твен, Иън Флеминг.
Всеки един от тези случаи докара до мощна дискусия и обвинявания в цензура. Издателите, които вземат решения за редакция, споделят, че преправянето на неприемливия език прави книгите по-подходящи както за актуалния четец, по този начин и за преподаване в класните стаи. Според доста критици, създатели и преподаватели обаче преправянето може да има доста отрицателни последици.
" Не става въпрос просто за редакция, а за целенасочена интервенция в понятийния багаж на творбата ", написа за Свободна Европа Дария Карапеткова , преводачка от италиански език и преподавателка в Софийския университет.
Според нея проблематичните думи от модерна позиция са значимо удостоверение за стила и пристрастията на създателя, за публичните настройки и езиковите практики в дадена ера. " Намирам за непродуктивно и нездравословно всичко това да бъде съобразявано с нечии модерни критерии за допустимост ", прибавя тя.
Какво трансформират редакторите
Един от по-ранните образци за сходна редакторска интервенция е от немското издателство " Фридрих Йотингер " , което през 2009 година отпечатва нова версия на детската класика " Пипи Дългото чорапче " на Астрид Линдгрен. В новата версия бащата на Пипи към този момент се назовава не " негърският крал ", а " южноморският крал ".
Малко по-късно през 2011 година американското издателство Ню Саут Букс (NewSouth Books) в щата Алабама преиздава " Приключенията на Том Сойер " и " Хъкълбери Фин " на Марк Твен, като заменя думите " инджун " и " чернокож " (неприемливата на британски " nigger " ) надлежно с " индианец " и " плебей ".
Сред по-скорошните образци е писателят на детски книги Роалд Дал, за чиито книги издателство Пъфин (Puffin) заяви при започване на годината, че ще бъдат модифицирани. Асошиейтед прес (АП) писа, че в новите издания героят Огъстъс Глуп от " Чарли и шоколадовата фабрика " (1964 г.), към този момент не е " извънредно пълен ", а единствено " голям ". Думата " черен " е отстранена от описанието на ужасните трактори във " Фантастичният господин Фокс " и е заменена с " убийствени, брутално изглеждащи чудовища ", прибавя АП.
Телеграф заяви, че измененията са направени, откакто през 2020 година издателството е почнало обзор на творчеството на създателя, като за задачата е наело консултантската компания Инклусив Майндс (Inclusive Minds) , която предизвиква " приобщаването и достъпността на детската литература ".
Вследствие на подбудените полемики издателство, че ще издаде две версии на книгите на Дал - една изменена и една класическа, с цел да даде избор на читателите. Писателят е упрекван в антисемитски изявления, за които фамилията му се извини обществено през 2020 година
През февруари стана ясно, че се приготвят нови модифицирани издания на книгите на Иън Флеминг за Джеймс Бонд, а месец по-късно Телеграф заяви и за към този момент направените промени в книгите на Кристи от издателство " Харпър Колинс ". Авторските права се държат от нейния правнук Джеймс Причард.
Какво споделят издатели
Причард е един от бранителите премахването на обидните от съвлеменна позиция думи. " Прабаба ми не би желала да обиди никого ", " Единственото, което ме интересува, е хората да могат да се любуват на историите на Агата Кристи вечно. "
Издателите постоянно се опират и на аргумента, че в случаите с детски книги някои учебни заведения се отхвърлят да ги преподават поради езика в тях. Едно от най-често забраняваните заглавия в учебни заведения в Съединени американски щати да вземем за пример е " Хъкълбери Фин " (издадена 1884 г.) на Марк Твен. Книгата е подложена на критика за недодялан език и това, че нея думата " чернокож " се появява 219 пъти.
Издателството Нюсаут Букс, че новите версии са основани като " опция за учители, които желаят да употребяват книгите в класните стаи, само че не могат да ги показват в истинския им тип заради напън от страна на родители или админи да изключат книгите " от образователните стратегии.
Проф. Алън Грибен , учител по британски език в университета " Обърн " в Монтгомъри, Алабама, споделя пред Би Би Си, че е правил доста обществени четения на книгите на Марк Твен и че когато е заменил думата " чернокож " с " плебей ", публиката се е чувствала по-комфортно.
Според други преподаватели обаче расизмът в една книга може да бъде употребен като мотив казусът да бъде прегледан по-дълбоко в клас.
" Ако (езикът) е прекомерно афектиран, не му е мястото в учебно заведение, само че в случай че показва метода, по който хората са се чувствали във връзка с расата или робството в подтекста на тяхното време, това е нещо, за което бих говорила при преподаването му ", споделя пред Ню Йорк Таймс Елизабет Абшър , гимназиална учителка по британски език в щата Аризона.
Не можеш да накараш историята на расизма в Америка да изчезнед-р Сара Чърчуел
В " Хъкълбери Фин " " става дума за момче, което израства като расист в расистко общество и се научава да отхвърля този расизъм, и това няма смисъл, в случай че книгата не е расистка ", споделя доктор Сара Чърчуел , учител по американска литература, пред английската медия. " Не можеш да накараш историята на расизма в Америка да изчезне. "
Доц. Дария Карапеткова също счита, че е надалеч по-смислено творбата да се употребява като образец, който да " аргументира възможната потребност от преосмисляне и да поправя практиката отсега нататък, а не със задна дата ".
Какво споделят критиците
Според критици, с които беседва, посмъртното редактиране на книги може да се смята за посягане върху креативната автономност на създателите и за еднакво на цензура. Може да докара и до по-сериозни последствия в бъдеще.
" Трябва да се замислите за прецедента, който създавате, и за това какво би се случило, в случай че някой с други предразположения или идеология вземе писалката и стартира да зачертава неща ", споделя Сузан Носъл , основен изпълнителен шеф на американския ПЕН клуб.
Според Карапеткова " сходна смяна в наличието може единствено да притъпи персоналната дарба за сериозен прочит и морална реакция от страна на читателя ". " Ролята на литературата е и да предизвика, и да извисява, и тя може да го реализира даже в случай че ни тласне към отменяне на това, което ни наподобява недопустимо ", споделя още тя.
Критична позиция заеха също редица създатели и обществени персони, измежду които английският министър председател Риши Сунак , както и британско-американският публицист от индийски генезис Салман Рушди .
Авторът написа в своя профил в Туитър, че " издателството на (Роалд) Дал би трябвало да се срами " и дефинира решението за преправяне на книгите му като " неуместна цензура ".
Рушди е един от най-награждаваните модерни писатели и корав бранител на свободата на словото. През 1989 година е упрекнат от иранския аятолах Рухола Хомейни в осквернение поради книгата му “Сатанински строфи ”. Тогава водачът издава “фетва ”, с която заповядва изтезанието на Рушди.
Оттогава писателят живее на запад като емигрант, а през 2022 година беше атакуван с нож по време на своя литературна лекция в института " Шътокуа " в щата Ню Йорк. В резултат на офанзивата загуби едното си око.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ