Божествените имена на месеците от календара
Няколко хиляди години са минали, до момента в който светът се сплоти към общ метод за отброяване на времето. Да, хиляди.
Още античните цивилизации преди пет и повече хилядолетия разкрили способи по какъв начин да наблюдават и регистрират прекосяването на живота от един цикъл в различен. Кога ще залезе слънцето, с цел да изгрее луната, по кое време е интервалът за засяване на реколтата и след какъв брой време ще е подготвена за събиране.
За отброяване на времето в актуалния свят използваме календар от 12 месеца, имената на които са дадени още в антични времена. На множеството европейски езици звучат много сходно и даже да не говорите немски да вземем за пример, няма по какъв начин да не разберете кой месец е Dezember.
Кой и по какъв начин дава имената на месеците?
Поради своите грешки още античните календари претърпявали голям брой промени, в това число прибавяне на повече месеци и дни, с което продължителността на годината нараствала. Колкото и необичайно да е, в тях е имало и дни, които не попадали в нито един месец - те били просто “дупка” в годината.
Първият месец от годината е кръстен на римския господ Янус. Богът е изобразяван с две лица, обърнати в противоположна посока - едното гледа към предишното, а другото към бъдещето.
В антични времена портите на храма на Янус са били отворени по време на война и затворени по време на мир. Това е повода римският господ да се смята за настойник на портите и новите инициативи. Първият ден от месеца бил празник и също носел име в негова чест.
Познат в наши дни като месецът на любовта и виното, “февруари” идва от латинската дума Februaе - филтриране, и от името на господ Фебруум.
Древните римляни нарекли месеца на празник на очистването на тялото през това време от годината. Много от вас в този миг ще се досетят за какво точно през февруари почитателите на учителя Петър Дънов съблюдават така наречен житен режим за филтриране на душата и тялото.
Древният календар на Римската република е имал 10 месеца и единствено 304 дни, а годината започвала от настоящия трети месец в Григорианския календар - месец март. Той е наименуван на римския господ на войната Марс (Martius).
В древността през март са се подновявали военните походи, които били прекъсвани през студените зимни месеци. След промяната на Юлий Цезар март е преместен и преди него се прибавят още два месеца, а всяка четвърта година се счита за високосна и има един ден повече.
Името на четвъртия месец от година - април, е взето от латинската дума за “разцъфтявам” - aperio.
По същата логичност и античните българи дали името на месеца преди приемането на латинския еквивалент. Те наричали месеца брезов - на брезата, която цъфтяла в този интервал от годината.
Можем да кажем, че месеците май и юни са нежните месеци, тъй като носят имената на антични богини.
Май от древногръцката богиня на зеленината и цветята - Мая (Maius), а юни - на римската богиня Юнона, настойничка на брака, богатството на дамите и раждането.
След нежните месеци, идват два, носещи имената на двама от най-великите, авторитетни и значими мъже в историята на човечеството.
Юли носи името на политика, пълководец и публицист - Юлий Цезар, а август - на първия римски император и негов правоприемник - Октавиан Август.
Именно Юлий Цезар дружно с математика Сосиген през 46 година пр.н.е. реформират употребения до тогава римски календар. Така с новите усъвършенствания се вкарва използването на Юлианския календар, носещ името точно на Гай Юлий Цезар.
Въпреки измененията във към този момент новия и по-точен Юлиански календар, имената на последните четири месеца от годината били непокътнати.
Най-вероятно е имало опити да се намерят други имена на септември, октомври, ноември и декември, само че все пак те запазили дотогавашните си наименования за числата 7, 8, 9 и 10, останали от античния римски календар. Спомняте си - в него годината стартира от март, надлежно септември се пада седми месец, а декември - десети.
Имената на месеците в българския календар
През XVI век Юлианският календар остава в историята откакто папа Григорий XIII вкарва ново отброяване на дните от годината, носещо неговото име - Григориански календар.
България публично приема Григорианското летоброене едвам четири века след одобряването му в европейските страни. Дотогава страната ни употребява Юлианското преброяване, а това е повода при нас към момента да се приказва за някои исторически дати по остарял (по Юлианския календар) и нов (по Григорианския календар) жанр.
А преди тези значими събития и приемането на латинските еквиваленти, българите употребявали лични имена на месеците, наименувани на измененията, които настъпвали в околната среда през съответния интервал от годината. По тази причина и въпреки с много остарели думи, множеството от тях бихте могли да разберете и да си обясните и в този момент.
Няма по какъв начин да не сте чували за Голям и Малък сечко - надлежно януари и февруари.
Януари бил месецът на “горящия пън ", а февруари - “на страшния лед ". Името на март е бил сухият месец - Сухи, а след него идва Брезов - април. Брезов означавало "многоцветният месец " или месецът, през който брезите цъфтят. Следвали топлите месеци, през които земята “оживявала”. Май бил Тревен - "тревистият месец ", юни - Изок, на скакалците, които нападали посевите. Юли - месецът на жътвата и прибиране на реколтата, наричали Чръвен, съгласно някои източници на тип червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала алена багра. Името на месец август било Зарев - месецът за оране на нивите, а на цъфтежа на смрадликата бил наименуван деветият месец - Руен. Няма по какъв начин да объркате месеца на падащите листа - октомври и остарялото му име Листопад. Не толкоз ясно обаче е името на ноември - Груден, поради студа, който сковавал земята грудки (буци). Без пояснения последният месец декември бил просто Студен.
Още от създателя:
Още античните цивилизации преди пет и повече хилядолетия разкрили способи по какъв начин да наблюдават и регистрират прекосяването на живота от един цикъл в различен. Кога ще залезе слънцето, с цел да изгрее луната, по кое време е интервалът за засяване на реколтата и след какъв брой време ще е подготвена за събиране.
За отброяване на времето в актуалния свят използваме календар от 12 месеца, имената на които са дадени още в антични времена. На множеството европейски езици звучат много сходно и даже да не говорите немски да вземем за пример, няма по какъв начин да не разберете кой месец е Dezember.
Кой и по какъв начин дава имената на месеците?
Поради своите грешки още античните календари претърпявали голям брой промени, в това число прибавяне на повече месеци и дни, с което продължителността на годината нараствала. Колкото и необичайно да е, в тях е имало и дни, които не попадали в нито един месец - те били просто “дупка” в годината.
Първият месец от годината е кръстен на римския господ Янус. Богът е изобразяван с две лица, обърнати в противоположна посока - едното гледа към предишното, а другото към бъдещето.
В антични времена портите на храма на Янус са били отворени по време на война и затворени по време на мир. Това е повода римският господ да се смята за настойник на портите и новите инициативи. Първият ден от месеца бил празник и също носел име в негова чест.
Познат в наши дни като месецът на любовта и виното, “февруари” идва от латинската дума Februaе - филтриране, и от името на господ Фебруум.
Древните римляни нарекли месеца на празник на очистването на тялото през това време от годината. Много от вас в този миг ще се досетят за какво точно през февруари почитателите на учителя Петър Дънов съблюдават така наречен житен режим за филтриране на душата и тялото.
Древният календар на Римската република е имал 10 месеца и единствено 304 дни, а годината започвала от настоящия трети месец в Григорианския календар - месец март. Той е наименуван на римския господ на войната Марс (Martius).
В древността през март са се подновявали военните походи, които били прекъсвани през студените зимни месеци. След промяната на Юлий Цезар март е преместен и преди него се прибавят още два месеца, а всяка четвърта година се счита за високосна и има един ден повече.
Името на четвъртия месец от година - април, е взето от латинската дума за “разцъфтявам” - aperio.
По същата логичност и античните българи дали името на месеца преди приемането на латинския еквивалент. Те наричали месеца брезов - на брезата, която цъфтяла в този интервал от годината.
Можем да кажем, че месеците май и юни са нежните месеци, тъй като носят имената на антични богини.
Май от древногръцката богиня на зеленината и цветята - Мая (Maius), а юни - на римската богиня Юнона, настойничка на брака, богатството на дамите и раждането.
След нежните месеци, идват два, носещи имената на двама от най-великите, авторитетни и значими мъже в историята на човечеството.
Юли носи името на политика, пълководец и публицист - Юлий Цезар, а август - на първия римски император и негов правоприемник - Октавиан Август.
Именно Юлий Цезар дружно с математика Сосиген през 46 година пр.н.е. реформират употребения до тогава римски календар. Така с новите усъвършенствания се вкарва използването на Юлианския календар, носещ името точно на Гай Юлий Цезар.
Въпреки измененията във към този момент новия и по-точен Юлиански календар, имената на последните четири месеца от годината били непокътнати.
Най-вероятно е имало опити да се намерят други имена на септември, октомври, ноември и декември, само че все пак те запазили дотогавашните си наименования за числата 7, 8, 9 и 10, останали от античния римски календар. Спомняте си - в него годината стартира от март, надлежно септември се пада седми месец, а декември - десети.
Имената на месеците в българския календар
През XVI век Юлианският календар остава в историята откакто папа Григорий XIII вкарва ново отброяване на дните от годината, носещо неговото име - Григориански календар.
България публично приема Григорианското летоброене едвам четири века след одобряването му в европейските страни. Дотогава страната ни употребява Юлианското преброяване, а това е повода при нас към момента да се приказва за някои исторически дати по остарял (по Юлианския календар) и нов (по Григорианския календар) жанр.
А преди тези значими събития и приемането на латинските еквиваленти, българите употребявали лични имена на месеците, наименувани на измененията, които настъпвали в околната среда през съответния интервал от годината. По тази причина и въпреки с много остарели думи, множеството от тях бихте могли да разберете и да си обясните и в този момент.
Няма по какъв начин да не сте чували за Голям и Малък сечко - надлежно януари и февруари.
Януари бил месецът на “горящия пън ", а февруари - “на страшния лед ". Името на март е бил сухият месец - Сухи, а след него идва Брезов - април. Брезов означавало "многоцветният месец " или месецът, през който брезите цъфтят. Следвали топлите месеци, през които земята “оживявала”. Май бил Тревен - "тревистият месец ", юни - Изок, на скакалците, които нападали посевите. Юли - месецът на жътвата и прибиране на реколтата, наричали Чръвен, съгласно някои източници на тип червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала алена багра. Името на месец август било Зарев - месецът за оране на нивите, а на цъфтежа на смрадликата бил наименуван деветият месец - Руен. Няма по какъв начин да объркате месеца на падащите листа - октомври и остарялото му име Листопад. Не толкоз ясно обаче е името на ноември - Груден, поради студа, който сковавал земята грудки (буци). Без пояснения последният месец декември бил просто Студен.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ