Защо Костов лъже – част 1
Няколко дни след полутайната колекция в столичния хотел „ Балкан “, на която групата „ Прокопиев “ плака за свободата на словото у нас, от сенките изплува техният нравствен татко – експремиерът Иван Костов.Появата му, несъмнено, напълно не е инцидентна. Тя е просто епизод следващ от дейното мероприятие против страната, при започване на Европредседателството, проведено от маргинални политици и тяхната кафява пропагандна машина.
Припомняме, че първите два епизода от сюжета на кукловодите предвиждаха публикуването на материали в интернационалните издания, очернящи България и българското държавното управление, както и организирането на улични митинги против законните родни институции.
Задкулисието хвърли милиони за осъществяване на дилемите, само че към момента забележим резултат няма. И с цел да се ускори резултата на замисленото на сцената би трябвало да излезе и самият Костов, който да каже – тези момчета в действителност са положителните, те са почтени частници, бият се против злото и mafiata.
И драгалевският лаборант го направи. Нещо повече – експремиерът даже разгласява два обширни материала, в които се опита да потвърди, че бандитската приватизация е просто почтен развой от трансформацията на българската стопанска система в прехода от тоталитаризъм към народна власт. И естествено – че едрите приватизатори Прокопиев и Донев в действителност не са ограбили страната, тъй като са положителни предприемачи задачите в бяло.
Уви, номерът на Костов не се получи. И ще потвърдим това в серия от мнения. Приемете сегашния за къса въведения към същинското ядене.
И въпреки всичко – какво сподели Костов? А точно – за какво съгласно него приватизацията му е почтена?
Отговор – тъй като:
1. България е претърпяла две огромни стопански рецесии – 1990/1991 и 1996/1997
2. Безработицата в страната е висока
3. Бюджетният недостиг е висок
4. Икономиката не пораства
5. Подлежащите на приватизация предприятия се намират във в действителност банкрут.
По този метод учредителят на ДСБ Костов дава отговор на цитираните от Никола Филчев (главен прокурор на Р. България в интервала 1999-2006г.) публични данни на българската прокуратура, съгласно които през приватизацията държавни активи за 30 милиарда $ са продадени за не повече от 3 милиарда $. Ясно е, че мъчно може да съпоставим институционален източник с източник – оправданията на Костов в медията-бухалка „ Медиапул “ (малотиражен уебсайт благосъстоятелност на някогашна Костова служителка, само че под директния надзор на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев). И въпреки всичко дано се опитаме да го създадем. И то по повод (на първо четене) единствено на една договорка – тази за „ Каолин “.
През 1997г. белгийският вложител „ Сибелко “ (световен водач във въпросния отрасъл) предлага 20 милиона $ за закупуване на предприятието за рандеман на строителни материали (монопол освен в България, а и на Балканите). Белгийците даже изявяват предпочитание да вдигнат офертата до 30 милиона $ според от диалозите с страната.
Две години по-късно, обаче, договарянията са прекъснати. Чуждите вложители са изгонени, а държавното управление взема решение да продаде „ Каолин “ на 28 годишния столичен публицист с разградски корен Иво Прокопиев. Странно по какъв начин невръстният анализатор се снабдява с актив, продаден в следствие за стотици милиони. Нито е учил/работил в тази сфера, нито е правоприемник на голямо положение, става дума за най-обикновен упорит юноша (не сме чули да е търкал талончета от лотарията). Явно Костов по някакви си негови аргументи е решил, че журналистът Прокопиев схваща от рандеман на строителни материали. Учудващо, че не е дал отговор на това тъкмо решение в другояче дългите си публикации, с които преди няколко дни зарадва обществото.
Но да продължим описа „ Каолин “.
След като Костов взема решение, че Прокопиев би трябвало да вземе „ Каолин “ държавната машина е задвижена, с цел да окаже цялостно подпомагане на журналиста, предстоящ мултимилионер. И се случва следното:
1. РМД-то на Прокопиев е единствен претендент за закупуване на „ Каолин “. Евентуалните други участници са спрени с всевъзможни процедурни хватки.
2. В РМД-то на Прокопиев нелегално е включен неговият брат (без да има стаж като служащ на „ Каолин “), още веднъж с помощта на необятно затворените очи на държавните институции.
3. Цената – 3 милиона $ (сравнете сами с 20-те в началото препоръчани от белгийците, сума която евентуално щеше да се повиши до 30). Забележете – Прокопиев не заплаща кеш даже 3-те милиона. От сърцето му се откъсват едвам 300 хиляди $, една част от остатъка е разсрочена за 10 годишен интервал (Погасени от Прокопиев, употребяващ облагата на към този момент неговия „ Каолин “. Тоест от джоба му за възнаграждение на остатъка не излиза и стотинка, а изпомпва предприятието), друга е платена посредством компенсаторки – фамозният инструмент за машинация на страната.
4. Наказателна отговорност – прокурорите по проблема намерено работят за Прокопиев, което автоматизирано му обезпечава щит против неоправдателна присъда. Първоначалното обвиняване е оттеглено. Ето за какво предприемачът през днешния ден толкоз гневно се пробва да овладее държавното обвиняване. Просто този мач той го е играл преди 15 години и знае какъв брой е значимо това.
5. Епилог – Прокопиев даде 300 хиляди $ от джоба си и получи 150 милиона лв. от последвалата препродажба на „ Каолин “. Завиждаме благородно. И неблагородно.
Ето това е приватизацията, за която приказва някогашният основен прокурор Никола Филчев. Това е приватизацията, която брани Костов.
Така бе приватизиран „ Каолин “, само че освен „ Каолин “.
Това се случи в годините на Костовата разбойническа приватизация. Когато псевдодесният проруски Командир подари българската стопанска система на червени олигарси като Прокопиев и Донев – извън (уж) сини, само че от вътрешната страна кървавочервени с произход водещ към Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и висшата номенклатура.
Тук евентуално идва моментът да попитаме за „ Кремиковци “, „ БГА Балкан “, „ Гранитоид “, „ Химко “ и още куп други български предприятия… Отговорите ще са същите.
Това е приватизацията на Иван Костов. Фактите са тези, с каквито и стопански рецесии, бюджетни дефицити, безработици, БВП-та и банкрути да се оправдава експремиерът. Впрочем – той има право на отбрана, в това число и юридическа такава. Но пък ние имаме право да изобличаваме лъжите му. Или както сподели шефът на КОНПИ Пламен Георгиев – бандитите рядко си признават.
Няма да си признае и Костов. Но оценката за неговата приватизация я даде българският народ, изпратил го на бунището на политическата ни история. Гражданите добре знаят, че Костовата приватизация:
1. Не беше почтена
2. Не беше западна
3. Не беше демократична
4. В страната не влязоха пари от нея
5. Подари стопанската система на ограбили страната червени (и пребоядисани в синьо) олигарси
Примерът „ Прокопиев и Каолин “ дава отговор по точки на всяка от гореизброените констатации.
Не е почтено, тъй като Прокопиев е единственият кандидат-купувач (след като принудително „ Сибелко “ е отстранен).
Не е западно, тъй като е РМД.
Не е демократично, тъй като се гони непознатият вложител
Не влязоха пари, тъй като за 300 хиляди $ Прокопиев получи актив за стотици милиони.
Подарък – тъй като няма по какъв начин другояче 28 годишен публицист да се разсъни наедрял фабрикант, притежател на най-голямото дружество за рандеман на строителни материали. Не единствено в България, само че и на Балканите.
А Костов дано си написа. Те и два % не останаха вярващите в обезверените оправдания на един провален политик.
И последно, само че не на последно място – кой се опасява от проверка на приватизацията? Ами от наказателна отговорност? Ще ги познаете по делата/амбразурата. И по Матросовската отбрана за грабежа на века.
Припомняме, че първите два епизода от сюжета на кукловодите предвиждаха публикуването на материали в интернационалните издания, очернящи България и българското държавното управление, както и организирането на улични митинги против законните родни институции.
Задкулисието хвърли милиони за осъществяване на дилемите, само че към момента забележим резултат няма. И с цел да се ускори резултата на замисленото на сцената би трябвало да излезе и самият Костов, който да каже – тези момчета в действителност са положителните, те са почтени частници, бият се против злото и mafiata.
И драгалевският лаборант го направи. Нещо повече – експремиерът даже разгласява два обширни материала, в които се опита да потвърди, че бандитската приватизация е просто почтен развой от трансформацията на българската стопанска система в прехода от тоталитаризъм към народна власт. И естествено – че едрите приватизатори Прокопиев и Донев в действителност не са ограбили страната, тъй като са положителни предприемачи задачите в бяло.
Уви, номерът на Костов не се получи. И ще потвърдим това в серия от мнения. Приемете сегашния за къса въведения към същинското ядене.
И въпреки всичко – какво сподели Костов? А точно – за какво съгласно него приватизацията му е почтена?
Отговор – тъй като:
1. България е претърпяла две огромни стопански рецесии – 1990/1991 и 1996/1997
2. Безработицата в страната е висока
3. Бюджетният недостиг е висок
4. Икономиката не пораства
5. Подлежащите на приватизация предприятия се намират във в действителност банкрут.
По този метод учредителят на ДСБ Костов дава отговор на цитираните от Никола Филчев (главен прокурор на Р. България в интервала 1999-2006г.) публични данни на българската прокуратура, съгласно които през приватизацията държавни активи за 30 милиарда $ са продадени за не повече от 3 милиарда $. Ясно е, че мъчно може да съпоставим институционален източник с източник – оправданията на Костов в медията-бухалка „ Медиапул “ (малотиражен уебсайт благосъстоятелност на някогашна Костова служителка, само че под директния надзор на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев). И въпреки всичко дано се опитаме да го създадем. И то по повод (на първо четене) единствено на една договорка – тази за „ Каолин “.
През 1997г. белгийският вложител „ Сибелко “ (световен водач във въпросния отрасъл) предлага 20 милиона $ за закупуване на предприятието за рандеман на строителни материали (монопол освен в България, а и на Балканите). Белгийците даже изявяват предпочитание да вдигнат офертата до 30 милиона $ според от диалозите с страната.
Две години по-късно, обаче, договарянията са прекъснати. Чуждите вложители са изгонени, а държавното управление взема решение да продаде „ Каолин “ на 28 годишния столичен публицист с разградски корен Иво Прокопиев. Странно по какъв начин невръстният анализатор се снабдява с актив, продаден в следствие за стотици милиони. Нито е учил/работил в тази сфера, нито е правоприемник на голямо положение, става дума за най-обикновен упорит юноша (не сме чули да е търкал талончета от лотарията). Явно Костов по някакви си негови аргументи е решил, че журналистът Прокопиев схваща от рандеман на строителни материали. Учудващо, че не е дал отговор на това тъкмо решение в другояче дългите си публикации, с които преди няколко дни зарадва обществото.
Но да продължим описа „ Каолин “.
След като Костов взема решение, че Прокопиев би трябвало да вземе „ Каолин “ държавната машина е задвижена, с цел да окаже цялостно подпомагане на журналиста, предстоящ мултимилионер. И се случва следното:
1. РМД-то на Прокопиев е единствен претендент за закупуване на „ Каолин “. Евентуалните други участници са спрени с всевъзможни процедурни хватки.
2. В РМД-то на Прокопиев нелегално е включен неговият брат (без да има стаж като служащ на „ Каолин “), още веднъж с помощта на необятно затворените очи на държавните институции.
3. Цената – 3 милиона $ (сравнете сами с 20-те в началото препоръчани от белгийците, сума която евентуално щеше да се повиши до 30). Забележете – Прокопиев не заплаща кеш даже 3-те милиона. От сърцето му се откъсват едвам 300 хиляди $, една част от остатъка е разсрочена за 10 годишен интервал (Погасени от Прокопиев, употребяващ облагата на към този момент неговия „ Каолин “. Тоест от джоба му за възнаграждение на остатъка не излиза и стотинка, а изпомпва предприятието), друга е платена посредством компенсаторки – фамозният инструмент за машинация на страната.
4. Наказателна отговорност – прокурорите по проблема намерено работят за Прокопиев, което автоматизирано му обезпечава щит против неоправдателна присъда. Първоначалното обвиняване е оттеглено. Ето за какво предприемачът през днешния ден толкоз гневно се пробва да овладее държавното обвиняване. Просто този мач той го е играл преди 15 години и знае какъв брой е значимо това.
5. Епилог – Прокопиев даде 300 хиляди $ от джоба си и получи 150 милиона лв. от последвалата препродажба на „ Каолин “. Завиждаме благородно. И неблагородно.
Ето това е приватизацията, за която приказва някогашният основен прокурор Никола Филчев. Това е приватизацията, която брани Костов.
Така бе приватизиран „ Каолин “, само че освен „ Каолин “.
Това се случи в годините на Костовата разбойническа приватизация. Когато псевдодесният проруски Командир подари българската стопанска система на червени олигарси като Прокопиев и Донев – извън (уж) сини, само че от вътрешната страна кървавочервени с произход водещ към Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и висшата номенклатура.
Тук евентуално идва моментът да попитаме за „ Кремиковци “, „ БГА Балкан “, „ Гранитоид “, „ Химко “ и още куп други български предприятия… Отговорите ще са същите.
Това е приватизацията на Иван Костов. Фактите са тези, с каквито и стопански рецесии, бюджетни дефицити, безработици, БВП-та и банкрути да се оправдава експремиерът. Впрочем – той има право на отбрана, в това число и юридическа такава. Но пък ние имаме право да изобличаваме лъжите му. Или както сподели шефът на КОНПИ Пламен Георгиев – бандитите рядко си признават.
Няма да си признае и Костов. Но оценката за неговата приватизация я даде българският народ, изпратил го на бунището на политическата ни история. Гражданите добре знаят, че Костовата приватизация:
1. Не беше почтена
2. Не беше западна
3. Не беше демократична
4. В страната не влязоха пари от нея
5. Подари стопанската система на ограбили страната червени (и пребоядисани в синьо) олигарси
Примерът „ Прокопиев и Каолин “ дава отговор по точки на всяка от гореизброените констатации.
Не е почтено, тъй като Прокопиев е единственият кандидат-купувач (след като принудително „ Сибелко “ е отстранен).
Не е западно, тъй като е РМД.
Не е демократично, тъй като се гони непознатият вложител
Не влязоха пари, тъй като за 300 хиляди $ Прокопиев получи актив за стотици милиони.
Подарък – тъй като няма по какъв начин другояче 28 годишен публицист да се разсъни наедрял фабрикант, притежател на най-голямото дружество за рандеман на строителни материали. Не единствено в България, само че и на Балканите.
А Костов дано си написа. Те и два % не останаха вярващите в обезверените оправдания на един провален политик.
И последно, само че не на последно място – кой се опасява от проверка на приватизацията? Ами от наказателна отговорност? Ще ги познаете по делата/амбразурата. И по Матросовската отбрана за грабежа на века.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ