За парите, космите на главата и законите на живота
Някои от вас мислят, че великите хрумвания раждат благополучие в света. За разяснение на тази мисъл ще ви опиша една легенда. Един осиромашал немски принц желал да се ожени за една красавица; само че тя му споделила: „ Аз съм жена с огромни искания, ще ми построиш превъзходен дворец, и каквото ми се доще, ще би трябвало да ми го набавиш; в случай че се съгласяваш на всичко това, ще те взема; подготвен ли си? " – „ Готов съм на всичко, тъй като с тебе ще бъда благополучен ", дал отговор принцът. Оженил се той и тръгнал да търси благосъстояния посредством окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му споделил: „ Ожених се за една доста взискателна жена и ми трябват доста пари, ще можеш ли да ми услужиш? " – „ Мога, само че с едно изискване: за всяка торбичка пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си. " – „ Достатъчно имам, ще ти дам повече. " – „ Не! Само по 10 ми трябват; всякога, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш. " – „ Е, осигурихме се – рекъл си той, – пристигна най-сетне денят на щастието в моя дом. " Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива отново да вземе пари, само че няма към този момент косми. „ Да ти дам друго нещо ", му споделил той. – „ Не, косми, косми ми трябват. "
Само тогава той схванал, че в тези косми се крие човешкият темперамент. Малките привидно неща той е пожертвал сякаш за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на 10 години подобен блян, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се превръщате на остаряло огромно изсъхнало дърво, което е знак на пропаднал човешки темперамент. Да не се наскърбяваме от истината. Но всякой, който се наскърбява от истината, Бог го смята за остарял човек. Такъв е законът пред Бога: Господ до момента по никакъв начин не се е обиждал. Няма друго създание, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, само че Той в никакъв случай не Си е дори веждите навъсвал. Тихо и умерено гледа Той и споделя: „ Тези деца ще схванат закона; в този момент натрупат грехове, и по тази причина ще носят този товар ". – „ Тежко, доста е тежко, бедност, какво ще вършим? " – Ще работите. – „ Другояче не може ли? " – Не може, ще работите. – „ Големи сме. " – Ще се смалите – ще станете деца. Като се върнете вкъщи, пробвайте се да станете деца и ще видите по какъв начин ще се подмладите. Остарели сте – за какво? – Защото носите света на гърба си.
Снимки: petardanov.com
