Политиките, които могат да объркат плановете на централните банки
Някои от най-големите стопански системи в света – и техните централни банки – са изправени пред сложна задача тази година да укротят инфлацията посредством по-високи лихвени проценти, без да провокират криза.
Независимо дали им харесва или не, Федералният запас на Съединени американски щати, Bank of England и други централни банки в този момент са в центъра на политически спор, който може да заплаши тяхната самостоятелност, както и способността им да работят уверено, с цел да лимитират растящите цени.
Това пише Стив Шифърс, почетен теоретичен помощник в Градски проучвателен център за политическа стопанска система в Лондонското сити и Лондонския университет, в публикация за The Conversation, в която преглежда методите, по които политиката може да се намеси в проектите на централните банки през 2023 година
Инфлацията като световно предизвикателство
Високата инфлация е може би най-голямото предизвикателство пред международната стопанска система през тази година.
Инфлацията се форсира бързо и в този момент е на или покрай най-високия си ритъм от десетилетия в множеството развити стопански системи като Съединени американски щати и в Европа, което води до застоялост или спад на стандарта на живот. Това най-тежко удари най-бедните, които харчат по-голяма част от приходите си за храна и сила.
Рязкото повишаване на инфлацията изненада централните банки след две десетилетия на ниска и постоянна инфлация. Те реагираха посредством нападателно повишение на лихвените проценти през втората половина на 2022 година, като Фед беше водещ. Централната банка на Съединени американски щати подвигна лихвите с 4,25 пр.п. за шестмесечен интервал, а Bank of England, Европейската централна банка и други последваха стъпките ѝ.
Тази тактика наподобява работи. Инфлацията в Съединени американски щати се забави, до момента в който последните данни в Обединеното кралство и еврозоната демонстрират, че инфлацията е достигнала пика и може да тръгне надолу.
Но повишението на лихвените проценти, което се чака да продължи през 2023 година, въпреки и с по-бавни темпове, може в допълнение да препъне вероятностите за стопански напредък, които към този момент наподобяват мрачни за развитите стопански системи, коментира Шифърс.
Организацията за икономическо съдействие и развиване предвижда, че през 2023 година както Съединени американски щати, по този начин и еврозоната ще набъбнат единствено с 0,5% - много под историческите междинни стойности, до момента в който най-голямата стопанска система в Европа, Германия, ще се свие с 0,3%. Bank of England предвижда, че английската стопанска система ще продължи да се свива доникъде на 2024 година
Фискални разноски и инфлация
Това ни води до първия политически проблем, който може да разстрои проектите на централната банка: държавните разноски.
Политиката се играе по разнообразни правила. В Съединени американски щати разноските се усилиха доста, най-много със законопроекта за инфраструктура от 1,2 трлн. $, признат в края на 2021 година, и законопроекта за бюджет от 1,7 трлн. $, утвърден през декември.
Този тип експанзионистична фискална политика, изключително в случай че е продължителна, може да подкопае опитите на централните банки да се борят с инфлацията. Тъй като те се стремят да понижат инфлацията посредством ограничение на търсенето, увеличените държавни разноски имат противоположен резултат. Това може да принуди Фед и други банки да покачат лихвите даже повече от нужното.
Правителствата в Европа и в Обединеното кралство бяха принудени да харчат милиарди, с цел да субсидират сметките за сила на семействата и бизнеса, до момента в който икономическото закъснение понижи техните данъчни доходи, което докара до внезапно възходящи държавни дефицити.
Независимо от това консервативният кабинет на Острова даде приоритет на битката с инфлацията, като разгласи съкращения на дотациите за сила плюс по-високи налози и в допълнение стесняване на обществените разноски, в случай че завоюва идващите общи избори, които ще се проведат през 2024 година Тези дефлационни ограничения са прекомерно непопулярни политически.
Bank of England към този момент е разграничена дали и какъв брой бързо да продължи да покачва лихвите, отбелязва Шифърс.
Независимостта на централната банка е под въпрос
Централните банки са изправени и пред различен политически проблем, който е по-екзистенциален и прави задачата им още по-деликатна.
През последните 20 години тяхната самостоятелност от държавните управления и слагането на цел за инфлация от към 2% им помогнаха да завоюват публичното доверие, което е на исторически ниски равнища през по-голямата част от 21 век.
Сега доверието и независимостта им могат да бъдат застрашени, написа анализаторът.
Централните банкери в Европа са наясно с опасенията на обществото, че по-високите лихвени проценти могат да задушат растежа, частично тъй като европейските стопански системи са съществено наранени от войната в Украйна. Домакинствата са притиснати от по-високите разноски за обслужването на ипотечните заеми, което може да удари жилищния пазар.
В същото време напъните на централната банка да убеди служащите да не желаят по-високи заплати, с цел да не помпат инфлацията, което би разрешило лихвените проценти да не се повишават, имаха величествен противоположен резултат, изключително във Англия.
Дългогодишното политическо напрежение за ролята на ЕЦБ беше изострено след избирането на десни държавни управления в няколко страни от еврозоната.
Традиционно, под въздействието на немската Бундесбанк, ЕЦБ се тревожи за инфлацията повече от другите централни банки. Под конкуриращ се политически напън тя се придвижи по-бавно от някои други централни банки, с цел да анулира политиката си на ниски – и даже негативни – лихвени проценти.
От другата страна на Атлантическия океан, където шефът на Федералния запас Джеръм Пауъл отхвърли всеки опит да смекчи фокуса си върху инфлацията, политическият напън може да нарасне както отляво, по този начин и отдясно, изключително в случай че Доналд Тръмп стане републиканският претендент за президент. Това в последна сметка може да накара Конгреса или нова администрация да се опита да промени метода на централната банка, нейното управление и даже нейния мандат.
Неизследвани хоризонти
Всичко изброено до тук може да не се окаже проблем, в случай че се осъществен прогнозите на централните банки за внезапен спад на инфлацията до края на 2023 година Но тези прогнози се основават на убеждението, че цените на силата ще паднат още повече, показва Шифърс.
Точно както през 2022 година централните банки не съумяха да схванат инфлационната опасност задоволително рано, други опасности отвън техния надзор, както и политическите събития, могат да попарят очакванията им. Те включват ескалация на войната в Украйна, която може да увеличи в допълнение цените на силата, повече спирания на веригата за доставки от Китай и повишение на възнагражденията.
Тъй като рецесията с разноските за живот в този момент е преди всичко в дневния ред в доста развити страни, определянето на лихвените проценти престана да бъде просто механически въпрос и се трансформира в мощно политически. И държавните управления, и централните банки навлизат в неразучени води в опита си да лимитират инфлацията, без да задушават растежа. Ако техните прогнози се окажат прекомерно оптимистични, политическите, както и икономическите разноски могат да бъдат високи.
Всичко това значи, че вероятностите за инфлация са мощно несигурни. А опасенията от стагфлация в стила на 70-те години на предишния век – висока инфлация и застой на икономическия напредък – може да се трансфорат в действителност.
Независимо дали им харесва или не, Федералният запас на Съединени американски щати, Bank of England и други централни банки в този момент са в центъра на политически спор, който може да заплаши тяхната самостоятелност, както и способността им да работят уверено, с цел да лимитират растящите цени.
Това пише Стив Шифърс, почетен теоретичен помощник в Градски проучвателен център за политическа стопанска система в Лондонското сити и Лондонския университет, в публикация за The Conversation, в която преглежда методите, по които политиката може да се намеси в проектите на централните банки през 2023 година
Инфлацията като световно предизвикателство
Високата инфлация е може би най-голямото предизвикателство пред международната стопанска система през тази година.
Инфлацията се форсира бързо и в този момент е на или покрай най-високия си ритъм от десетилетия в множеството развити стопански системи като Съединени американски щати и в Европа, което води до застоялост или спад на стандарта на живот. Това най-тежко удари най-бедните, които харчат по-голяма част от приходите си за храна и сила.
Рязкото повишаване на инфлацията изненада централните банки след две десетилетия на ниска и постоянна инфлация. Те реагираха посредством нападателно повишение на лихвените проценти през втората половина на 2022 година, като Фед беше водещ. Централната банка на Съединени американски щати подвигна лихвите с 4,25 пр.п. за шестмесечен интервал, а Bank of England, Европейската централна банка и други последваха стъпките ѝ.
Тази тактика наподобява работи. Инфлацията в Съединени американски щати се забави, до момента в който последните данни в Обединеното кралство и еврозоната демонстрират, че инфлацията е достигнала пика и може да тръгне надолу.
Но повишението на лихвените проценти, което се чака да продължи през 2023 година, въпреки и с по-бавни темпове, може в допълнение да препъне вероятностите за стопански напредък, които към този момент наподобяват мрачни за развитите стопански системи, коментира Шифърс.
Организацията за икономическо съдействие и развиване предвижда, че през 2023 година както Съединени американски щати, по този начин и еврозоната ще набъбнат единствено с 0,5% - много под историческите междинни стойности, до момента в който най-голямата стопанска система в Европа, Германия, ще се свие с 0,3%. Bank of England предвижда, че английската стопанска система ще продължи да се свива доникъде на 2024 година
Фискални разноски и инфлация
Това ни води до първия политически проблем, който може да разстрои проектите на централната банка: държавните разноски.
Политиката се играе по разнообразни правила. В Съединени американски щати разноските се усилиха доста, най-много със законопроекта за инфраструктура от 1,2 трлн. $, признат в края на 2021 година, и законопроекта за бюджет от 1,7 трлн. $, утвърден през декември.
Този тип експанзионистична фискална политика, изключително в случай че е продължителна, може да подкопае опитите на централните банки да се борят с инфлацията. Тъй като те се стремят да понижат инфлацията посредством ограничение на търсенето, увеличените държавни разноски имат противоположен резултат. Това може да принуди Фед и други банки да покачат лихвите даже повече от нужното.
Правителствата в Европа и в Обединеното кралство бяха принудени да харчат милиарди, с цел да субсидират сметките за сила на семействата и бизнеса, до момента в който икономическото закъснение понижи техните данъчни доходи, което докара до внезапно възходящи държавни дефицити.
Независимо от това консервативният кабинет на Острова даде приоритет на битката с инфлацията, като разгласи съкращения на дотациите за сила плюс по-високи налози и в допълнение стесняване на обществените разноски, в случай че завоюва идващите общи избори, които ще се проведат през 2024 година Тези дефлационни ограничения са прекомерно непопулярни политически.
Bank of England към този момент е разграничена дали и какъв брой бързо да продължи да покачва лихвите, отбелязва Шифърс.
Независимостта на централната банка е под въпрос
Централните банки са изправени и пред различен политически проблем, който е по-екзистенциален и прави задачата им още по-деликатна.
През последните 20 години тяхната самостоятелност от държавните управления и слагането на цел за инфлация от към 2% им помогнаха да завоюват публичното доверие, което е на исторически ниски равнища през по-голямата част от 21 век.
Сега доверието и независимостта им могат да бъдат застрашени, написа анализаторът.
Централните банкери в Европа са наясно с опасенията на обществото, че по-високите лихвени проценти могат да задушат растежа, частично тъй като европейските стопански системи са съществено наранени от войната в Украйна. Домакинствата са притиснати от по-високите разноски за обслужването на ипотечните заеми, което може да удари жилищния пазар.
В същото време напъните на централната банка да убеди служащите да не желаят по-високи заплати, с цел да не помпат инфлацията, което би разрешило лихвените проценти да не се повишават, имаха величествен противоположен резултат, изключително във Англия.
Дългогодишното политическо напрежение за ролята на ЕЦБ беше изострено след избирането на десни държавни управления в няколко страни от еврозоната.
Традиционно, под въздействието на немската Бундесбанк, ЕЦБ се тревожи за инфлацията повече от другите централни банки. Под конкуриращ се политически напън тя се придвижи по-бавно от някои други централни банки, с цел да анулира политиката си на ниски – и даже негативни – лихвени проценти.
От другата страна на Атлантическия океан, където шефът на Федералния запас Джеръм Пауъл отхвърли всеки опит да смекчи фокуса си върху инфлацията, политическият напън може да нарасне както отляво, по този начин и отдясно, изключително в случай че Доналд Тръмп стане републиканският претендент за президент. Това в последна сметка може да накара Конгреса или нова администрация да се опита да промени метода на централната банка, нейното управление и даже нейния мандат.
Неизследвани хоризонти
Всичко изброено до тук може да не се окаже проблем, в случай че се осъществен прогнозите на централните банки за внезапен спад на инфлацията до края на 2023 година Но тези прогнози се основават на убеждението, че цените на силата ще паднат още повече, показва Шифърс.
Точно както през 2022 година централните банки не съумяха да схванат инфлационната опасност задоволително рано, други опасности отвън техния надзор, както и политическите събития, могат да попарят очакванията им. Те включват ескалация на войната в Украйна, която може да увеличи в допълнение цените на силата, повече спирания на веригата за доставки от Китай и повишение на възнагражденията.
Тъй като рецесията с разноските за живот в този момент е преди всичко в дневния ред в доста развити страни, определянето на лихвените проценти престана да бъде просто механически въпрос и се трансформира в мощно политически. И държавните управления, и централните банки навлизат в неразучени води в опита си да лимитират инфлацията, без да задушават растежа. Ако техните прогнози се окажат прекомерно оптимистични, политическите, както и икономическите разноски могат да бъдат високи.
Всичко това значи, че вероятностите за инфлация са мощно несигурни. А опасенията от стагфлация в стила на 70-те години на предишния век – висока инфлация и застой на икономическия напредък – може да се трансфорат в действителност.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ