Е-отпадъците – съкровище не само за олимпийски медали
Някои от най-богатите европейски находища на скъпи метали се намират не къде да е, а в сметищата за електронни боклуци на Стария континент
Старата електроника съдържа огромни количества злато, сребро, мед, платина и паладий (снимка: CCO Public Domain)
Япония не стопира да показва всички новаторски способи, посредством които счита да направи Олимпийските игри в Токио през 2020 година незабравимо прекарване. Като се стартира от електрически микробусчета и се мине през системите за сигурност посредством различаване на лица до роботите, които ще сервират питиета, храна и други неща – всеки, който отиде да гледа игрите онлайн, ще ги помни години наред.
Една от забележителностите са медалите. Организационният комитет за Олимпийските и Параолимпийските игри през 2020 година разкри дизайна на скъпите плочки. Медалите, които ще висят на вратовете на спортистите-победители във всяка игра, ще нaподобяват по форма „ дялан камък ”, споделиха основателите им. Но най-интересният факт за медалите е различен – те са направени от възобновени метали от изхвърлена остаряла електроника.
Между април 2017 година и март 2019 година хората от цяла Япония предаваха своите дребни електронни устройства, с цел да бъдат направени от тях 5000-те медали за игрите. Именно от остарели смарт телефони, таблети и други джаджи са добити нужните количества злато, сребро и бронз.
Според комисията, инженерите са съумели да рециклират 32 кг злато, 3 500 кг сребро и 2200 кг бронз (той се състои от 95% мед и 5% цинк). Всичко това е извлечено от 78 985 тона електроника. Тази цифра включва зашеметяващите 6,21 милиона остарели мобилни телефона, предадени в магазините на NTT DoCoMo в цялата страна.
Електронните сметища
Старата електроника съдържа огромни количества злато, сребро, мед, платина и паладий. В огромната си част тези материали не се рециклират. Те най-често отиват на сметищата. А количествата са зашеметяващи. Последните публични числа по тематиката разкриха, че през 2016 година суровините в изхвърлените електроуреди и електроника са тежали колкото 4500 Айфелови кули. По-конкретно, това са 45 милиона тона.
още по тематиката
Паричната стойност на скъпите първични материали, пратени на депата, бе 55 милиарда евро. 55 милиарда евро на боклука!
Това е повода икономистите да разясняват, че някои от най-богатите европейски находища на скъпи метали се намират не къде да е, а в сметищата за е-отпадъци на континента.
Тенденцията единствено ще се ускорява. Скоро всеки европейски жител ще има по към 250 кг електроника, съгласно оценка на Университета на Организация на обединените нации. Това е количество, 3,5 пъти по-голямо от междинното тегло на възрастен човек. Наред с това на всеки европеец ще се падат приблизително по 17 кг акумулатори и съвсем 600 кг коли. Всичко това дава обещание растеж на електронните боклуци, надлежно и на скъпите първични материали, които сметищата „ крият ”.
Говори се към този момент дори за „ сметищно миньорство ” – извличане на скъпи първични материали от отпадъците. Нещо повече – от предходната година работи профилиран онлайн справочник, който следи и предвижда потоците от материали в 30 европейски страни, проследявайки пътя им от продажбата до сметището. Това е базата данни urbanmineplatform.eu.
Потенциал за милиарди
Скритите съкровища в остарялата електроника са обилни. Наскоро стартират план в шведската компания Boliden разкри, че преработването на изхвърлените първични материали има голям стопански смисъл. С спомагателна инвестиция посредством заем от Европейска инвестиционна банка компанията разшири производството си, във връзка което управлението на компанията показа показателни числа.
„ Тази инвестиция значи, че ще можем да обработваме три пъти повече електронен скрап, с което общият годишен потенциал ще доближи 120 000 тона. Това ще разреши производството на спомагателни 2 тона злато, 30 тона сребро и 15 000 тона мед, както и други метали ”, изясни генералният управител на фабриката Роджър Съндквист.
Макар че компанията не показва какви са базовите числа, към които ще бъдат допълнени въпросните 2 тона злато и 30 тона сребро, споделеното дава визия за цената на ресурсите, които биват изхвърляни посредством пращането на остарялата електроника на сметището.
Старата електроника съдържа огромни количества злато, сребро, мед, платина и паладий (снимка: CCO Public Domain)
Япония не стопира да показва всички новаторски способи, посредством които счита да направи Олимпийските игри в Токио през 2020 година незабравимо прекарване. Като се стартира от електрически микробусчета и се мине през системите за сигурност посредством различаване на лица до роботите, които ще сервират питиета, храна и други неща – всеки, който отиде да гледа игрите онлайн, ще ги помни години наред.
Една от забележителностите са медалите. Организационният комитет за Олимпийските и Параолимпийските игри през 2020 година разкри дизайна на скъпите плочки. Медалите, които ще висят на вратовете на спортистите-победители във всяка игра, ще нaподобяват по форма „ дялан камък ”, споделиха основателите им. Но най-интересният факт за медалите е различен – те са направени от възобновени метали от изхвърлена остаряла електроника.
Между април 2017 година и март 2019 година хората от цяла Япония предаваха своите дребни електронни устройства, с цел да бъдат направени от тях 5000-те медали за игрите. Именно от остарели смарт телефони, таблети и други джаджи са добити нужните количества злато, сребро и бронз.
Според комисията, инженерите са съумели да рециклират 32 кг злато, 3 500 кг сребро и 2200 кг бронз (той се състои от 95% мед и 5% цинк). Всичко това е извлечено от 78 985 тона електроника. Тази цифра включва зашеметяващите 6,21 милиона остарели мобилни телефона, предадени в магазините на NTT DoCoMo в цялата страна.
Електронните сметища
Старата електроника съдържа огромни количества злато, сребро, мед, платина и паладий. В огромната си част тези материали не се рециклират. Те най-често отиват на сметищата. А количествата са зашеметяващи. Последните публични числа по тематиката разкриха, че през 2016 година суровините в изхвърлените електроуреди и електроника са тежали колкото 4500 Айфелови кули. По-конкретно, това са 45 милиона тона.
още по тематиката
Паричната стойност на скъпите първични материали, пратени на депата, бе 55 милиарда евро. 55 милиарда евро на боклука!
Това е повода икономистите да разясняват, че някои от най-богатите европейски находища на скъпи метали се намират не къде да е, а в сметищата за е-отпадъци на континента.
Тенденцията единствено ще се ускорява. Скоро всеки европейски жител ще има по към 250 кг електроника, съгласно оценка на Университета на Организация на обединените нации. Това е количество, 3,5 пъти по-голямо от междинното тегло на възрастен човек. Наред с това на всеки европеец ще се падат приблизително по 17 кг акумулатори и съвсем 600 кг коли. Всичко това дава обещание растеж на електронните боклуци, надлежно и на скъпите първични материали, които сметищата „ крият ”.
Говори се към този момент дори за „ сметищно миньорство ” – извличане на скъпи първични материали от отпадъците. Нещо повече – от предходната година работи профилиран онлайн справочник, който следи и предвижда потоците от материали в 30 европейски страни, проследявайки пътя им от продажбата до сметището. Това е базата данни urbanmineplatform.eu.
Потенциал за милиарди
Скритите съкровища в остарялата електроника са обилни. Наскоро стартират план в шведската компания Boliden разкри, че преработването на изхвърлените първични материали има голям стопански смисъл. С спомагателна инвестиция посредством заем от Европейска инвестиционна банка компанията разшири производството си, във връзка което управлението на компанията показа показателни числа.
„ Тази инвестиция значи, че ще можем да обработваме три пъти повече електронен скрап, с което общият годишен потенциал ще доближи 120 000 тона. Това ще разреши производството на спомагателни 2 тона злато, 30 тона сребро и 15 000 тона мед, както и други метали ”, изясни генералният управител на фабриката Роджър Съндквист.
Макар че компанията не показва какви са базовите числа, към които ще бъдат допълнени въпросните 2 тона злато и 30 тона сребро, споделеното дава визия за цената на ресурсите, които биват изхвърляни посредством пращането на остарялата електроника на сметището.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ