Звезди-мисирки, генерали-пуяци и Господи, Бойко мой
Някои неща крепко увяхват. Забележете, че не използваме словосъчетанието " крепко мрат ", тъй като в последно време то крепко се поизтърка. От една страна не желаеме да изкарваме акъла на хората, тъй като някои към този момент много сполучливо го направиха. От друга страна глаголът " увяхват " е и по-благозвучен, и по-достоверен в нашия случай.
Слава на Бойко Борисов и Щаба, че към момента никой не е тръгнал да мре стихийно и безотговорно. Всичко се управлява, в това число популацията на мисирките и пуяците. Някои увяхват, други се раждат или самопораждат. Е, най-малко всеки с акъла си може да реши на какви места какви думички може да употребява, по какъв начин и пред кого. Дали присъщата за тийнейджърски речник думичка " крепко " е подобаваща за публицистичен формат и с какви други думички и настроения може да се съчетава. Иначе ползата към такива работи увяхва. Бързо и окончателно, без значение дали ги сервират в инсталиран или немонтиран вид. Двустранната липса на ум е като неприятната хигиена. Рано или късно лъсва инсталирана или немонтирана. И да, приказваме за изявлението на проф. доктор ген.-майор Венцислав Мутафчийски пред тогавашната телевизионна журналистка Миролюба Бенатова отпреди няколко дни. Да ни простите за застаряващата (и увяхваща) тематика. Ако не беше абсурдът, осведомителната стойност на този медиен артикул си остава нулева. И освен по тази причина ни е мисълта. Някои неща несправедливо се не помнят, а под тях се крият други, дребни и ситни като камилчета. Те изплуват под формата на неблаговонни медийни мехури, пукат се, карат публиката да отвърне глава със запушен нос и по този начин до идващия балон.
Феноменът се назовава " отвод от информация ". Отказ да се замислиш какво се крие сред редовете, кое е обикновено и кое – не и в още по-лошия случай – какво тъкмо ти споделят и не ти споделят. Медиите и обществените мрежи се равняват едни по други до уеднаквяване. Котира се пикантерията, а не смислеността. Мисленето отсъства до степен, че всичко губи меродавност и осведомителна стойност. Остава въпросът кой приказва, а не какво споделя. Ако личността е придобила някаква гласност, казаното има някаква тежест, без обаче достоверността да е наложителна. А обществените персони у нас се интересуват единствено от публичността, критичността не ги визира. Иначе казано, когато ги плюят, те одобряват, че ги парфюмират. Успехът се мери в брой кликвания и трафик, не в публично доверие. От нещо инсталирано е имало отзив, от нещо немонтирано – също. Какво значение има, че всичко увяхва тъкмо за 3 дни, дори и по-малко?
Социалните медии от дълго време са приравнени като тежест с обичайните. Заедно с осведомителната им олекотеност и лекомисленост. Групирането и разделянето на " наши " и " ваши " там се случва по правилник. Със сигурност и за жалост това ще се придвижи и в обичайните медии. Там към момента няма отявлени зрителски групи " наши " и " ваши ". Има лишена от мисъл консумация, което е равно на отвод от информация.
Никоя от обичайните електронни и печатни медии не е сериозна към властта, не по този начин, както маргинализираните от таман тази власт браншове в обществените медии и в онлайн пространството.
Разликата може да се илюстрира с един отново бързо увяхнал медиен казус. Помните ли паметния брифинг на Бойко Борисов от 23.04.2020г., след съвещанието на Европейския съвет? Има го целия в YouTube. Дайте си труда, чуйте го. Там министър председателят рече следното във връзка с медиите: " Шапка ви смъквам. И на колежките от жестомимичния превод също. Виждате, че идват някои публицисти, с цел да се заяждат и да извършват поръчки. Вие сами виждате какво вършат. Ако намерим метод, ще помогнем на медиите. По гледище на ръководителите на медиите, ще имаме среща. Като цяло доста помагате в битката с ковид. Винаги изписвате правилно и призовавате хората да си останат у дома, с цел да се предпазят от пандемията. Това е огромна помощ ", съобщи Борисов на вечерната си конференция.
Тази, на която разгласи, че драконовските ограничения по вътрешните КПП-та падат. И това се запомни. Флиртът с медиите мина и отпътува за всеобщия фен. Той просто привикна с това и не му прави усещане. За него е обикновено медиите да трансформират искрено дебелашки реплики в крилати изречения.
Впрочем връзките сред министър-председателя Бойко Борисов и българските медии от дълго време напуснаха рамките на нормалността, трансферираха границата на парадокса и... станаха ежедневие. Те варират от гальовно ръмжене до откровени похвали, които нормално се осребряват. Яко.
Автор: Спасиана Кирилова
Слава на Бойко Борисов и Щаба, че към момента никой не е тръгнал да мре стихийно и безотговорно. Всичко се управлява, в това число популацията на мисирките и пуяците. Някои увяхват, други се раждат или самопораждат. Е, най-малко всеки с акъла си може да реши на какви места какви думички може да употребява, по какъв начин и пред кого. Дали присъщата за тийнейджърски речник думичка " крепко " е подобаваща за публицистичен формат и с какви други думички и настроения може да се съчетава. Иначе ползата към такива работи увяхва. Бързо и окончателно, без значение дали ги сервират в инсталиран или немонтиран вид. Двустранната липса на ум е като неприятната хигиена. Рано или късно лъсва инсталирана или немонтирана. И да, приказваме за изявлението на проф. доктор ген.-майор Венцислав Мутафчийски пред тогавашната телевизионна журналистка Миролюба Бенатова отпреди няколко дни. Да ни простите за застаряващата (и увяхваща) тематика. Ако не беше абсурдът, осведомителната стойност на този медиен артикул си остава нулева. И освен по тази причина ни е мисълта. Някои неща несправедливо се не помнят, а под тях се крият други, дребни и ситни като камилчета. Те изплуват под формата на неблаговонни медийни мехури, пукат се, карат публиката да отвърне глава със запушен нос и по този начин до идващия балон.
Феноменът се назовава " отвод от информация ". Отказ да се замислиш какво се крие сред редовете, кое е обикновено и кое – не и в още по-лошия случай – какво тъкмо ти споделят и не ти споделят. Медиите и обществените мрежи се равняват едни по други до уеднаквяване. Котира се пикантерията, а не смислеността. Мисленето отсъства до степен, че всичко губи меродавност и осведомителна стойност. Остава въпросът кой приказва, а не какво споделя. Ако личността е придобила някаква гласност, казаното има някаква тежест, без обаче достоверността да е наложителна. А обществените персони у нас се интересуват единствено от публичността, критичността не ги визира. Иначе казано, когато ги плюят, те одобряват, че ги парфюмират. Успехът се мери в брой кликвания и трафик, не в публично доверие. От нещо инсталирано е имало отзив, от нещо немонтирано – също. Какво значение има, че всичко увяхва тъкмо за 3 дни, дори и по-малко?
Социалните медии от дълго време са приравнени като тежест с обичайните. Заедно с осведомителната им олекотеност и лекомисленост. Групирането и разделянето на " наши " и " ваши " там се случва по правилник. Със сигурност и за жалост това ще се придвижи и в обичайните медии. Там към момента няма отявлени зрителски групи " наши " и " ваши ". Има лишена от мисъл консумация, което е равно на отвод от информация.
Никоя от обичайните електронни и печатни медии не е сериозна към властта, не по този начин, както маргинализираните от таман тази власт браншове в обществените медии и в онлайн пространството.
Разликата може да се илюстрира с един отново бързо увяхнал медиен казус. Помните ли паметния брифинг на Бойко Борисов от 23.04.2020г., след съвещанието на Европейския съвет? Има го целия в YouTube. Дайте си труда, чуйте го. Там министър председателят рече следното във връзка с медиите: " Шапка ви смъквам. И на колежките от жестомимичния превод също. Виждате, че идват някои публицисти, с цел да се заяждат и да извършват поръчки. Вие сами виждате какво вършат. Ако намерим метод, ще помогнем на медиите. По гледище на ръководителите на медиите, ще имаме среща. Като цяло доста помагате в битката с ковид. Винаги изписвате правилно и призовавате хората да си останат у дома, с цел да се предпазят от пандемията. Това е огромна помощ ", съобщи Борисов на вечерната си конференция.
Тази, на която разгласи, че драконовските ограничения по вътрешните КПП-та падат. И това се запомни. Флиртът с медиите мина и отпътува за всеобщия фен. Той просто привикна с това и не му прави усещане. За него е обикновено медиите да трансформират искрено дебелашки реплики в крилати изречения.
Впрочем връзките сред министър-председателя Бойко Борисов и българските медии от дълго време напуснаха рамките на нормалността, трансферираха границата на парадокса и... станаха ежедневие. Те варират от гальовно ръмжене до откровени похвали, които нормално се осребряват. Яко.
Автор: Спасиана Кирилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ