Матю Нимиц-Прекръстникът
Някои хора си мислят, че по през целия ден си седнал съм и си мисля какви епитети да сложа пред името Македония – като да вземем за пример Нова Македония, Горна Македония – само че казусът има историческо значение… значение в смисъла на построяването на нация.
Това сподели преди близо година в репортаж на английската телевизия Би Би Си специфичният делегат на генералния секретар на Организация на обединените нации по въпроса за разрешаването на разногласието за името на Македония, американският посланик Матю Нимиц. Няколко думи, с които да обрисува в резюме това, с което се занимаваше, до оня ден, в продължение на 24 години. Колкото продължиха договарянията сред Скопие и Атина през всичките им остри завои, земетресения, напрежения и на фона на общата балканска злост, която всяка страна от района изпитва към най-малко един от съседите си. Върху която злост битуват и процъфтяват не една и две политически пиявици през последните близо три десетилетия.
Или както самичък Нимиц описа през 2017 година за естеството на работата си: “Никога не е скучно – подборът на персонажите, които вземат участие, се трансформира непрестанно. Представете си сценичен шеф, който слага на сцена “Крал Лир ” или “Хамлет ”, само че всякога с разнообразни артисти и фон. Дали ще му е скучно? ” Вероятно не, съгласно гледалите някои “представления ” и съвременници на процеса по формалното преименуване на “Бившата Югославска Република Македония ”, с какъвто титул страната бе призната в Организация на обединените нации през 1993 година Година преди да стартират по този начин наречените “исторически ” договаряния – с квалификацията повече заради дълготрайност, в сравнение с заради заможност на окончателния спор сред Атина и Скопие. И даже да е очаквал бързо разрешаване на казуса, Нимиц споделя, че в никакъв случай не е изпитвал желанието да се откаже. Разбираемо. Предизвикателство си е въпреки всичко да участваш в разрешаването на “най-странния интернационален спор в актуалната история ”, както е по-тривиално известно по света съответното балканско джамборе.
Иначе, един от тримата генерални секретари на Организация на обединените нации, от чието име е работил до момента Матю Нимиц, Бан Ки-мун (начело на интернационалната организация от началото на 2007 до края на 2016 г.), преди години на публично събитие се объркал и по неточност приветствал “Бившата Югославска Република Югославия ”. Обърнал се Бан към специфичния си делегат за Македония и му споделил: “Трябва да разрешиш този проблем непременно, смахвам се ”, споделя Нимиц.
В другите стадии на диалозите (в взаимозависимост от участниците, статистите и другите “заинтересовани ”) се появявали най-различни оферти за име на югозападната ни съседка. От “Нова Македония ” през “Славо-Македония ” до “Република Скопие ”. И напълно не на смешка в един миг на масата за договаряния изскочили “Горна Република Македония ” и “Република Горна Македония ” като други възможности едно на друго. Но не хванали дикиш. За да си визиите в действителност “откъде е минал индивида ”, както се споделя, с цел да стигне оня ден Матю Нимиц до Преспа и да застане справедливо до гръцките и македонските представители при подписването на съглашението за името – Република Северна Македония. При това точно на рождения му ден!
Та, за индивида заложил престижа си това да се случи, “прекръстникът ”, както ще го назовем за потребностите на този “силует ”, какво да прибавим?! Американският посланик Матю Нимиц е роден на 17 юни 1939 година в едно от еврейските гета на Ню Йорк. Средното и главното си обучение получава в държавни учебни заведения в родния си Бруклин, а след това пази дипломи по право в английския Оксфордски и американския Харвардски университети.
В средата на 1960-те Матю Нимиц прекарва две години на работа в администрацията на тогавашния американски президент Линдън Джонсън като помощник, преди да продължи дългогодишна частна кариера като юрист в Ню Йорк. С идването на власт на Джими Картър през 1977 година Нимиц е назначен за консултант към Държавния департамент на Съединени американски щати. Занимава се задълбочено с Кипърския въпрос, гръцко-турските териториални разногласия, използването на Хелзинкските съглашения и най-общо – Централна и Източна Европа.
С края на “администрацията Картър ” през 1981 година Матю Нимиц се завръща в частния бранш, където за идващите 20 години се издига до пълновръстен сътрудник в влиятелна нюйоркска адвокатска компания. Оттам го привиква през 1994 година американският президент Бил Клинтън, с цел да го назначи за собствен специфичен делегат за разрешаване на “македонския въпрос ”. Което пък докара до подписването година по-късно на съглашението, с което Гърция призна БЮРМ за суверенна страна. Освен с името, де! През 1999 година титулът на Нимиц като “пъдар на котки ” или публично казано: Специален делегат на генералният секретар на Организация на обединените нации по въпроса за името на Македония, е доказан от тогавашния началник на интернационалната организация Бутрос Бутрос Гали. И от този момент, все по този начин.
За един продънен $
Съвсем съществено – в цялата каша към дългогодишните договаряния за името на страната Македония, траяли 27 години напред-назад, на позицията си като специфичен делегат на Генералния секретар на Организация на обединените нации, Матю Нимиц, работи против символичната сума от един американски $ на месец. Е, индивидът има сполучлива частна кариера, одобрен престиж, членува в управителните препоръки на благотворителни и природозащитни компании и т. н. Както посочихме по-рано, въпросът си е предизвикателство, самичък по себе си – пък другите ползи, настрани!
За него
Трябваше да е държавен секретар
Матю Нимиц е един от най-умните хора, които познавам и който в предишното бе мой наставник в адвокатска адвокатска фирма. Нимиц трябваше да бъде назначен за държавен секретар на Съединени американски щати. Има неповторим разум, помни безусловно всичко.
Елиът Лорън Спитцър, някогашен губернатор на Ню Йорк
Добре, че пристигна Заев
Възможността (б.р. – за Матю Нимиц да реализира пробив в договарянията за името) пристигна откакто ляво-ориентираният Зоран Заев стана министър-председател на Македония преди година. Той, сходно на премиера на Гърция Алексис Ципрас, е анти-националист. Г-н Нимиц ускори посредническите си старания, предлагайки едно прилагателно след друго, до момента в който и двамата министър-председатели се споразумяха върху “Северна ”. Аплодисментите заваляха от всички страни
“Ню Йорк Таймс ”, публицистичен коментар
Не бе безпристрастен
Скъпи Матю… Знаеш че в никакъв случай не съм поставял под въпрос твоите умения и отдаденост да си обективен събеседник в сложното търсене на заслужено решение на казуса с името на Македония. Трябва да призная въпреки всичко, че последните ти рекомендации за допустимо намиране на решение на несъгласието “БЮРМ ” с име, което съдържа “Македония ” в себе си, ме изненада. Не единствено предложенията бяха несъответствуващи, изключително за хипотетично безпристрастен медиатор, само че бяха също по този начин невъзможни за преправяне.
Крис Спиру, американски политик от гръцки генезис, в отворено писмо, януари 2018 година
Това сподели преди близо година в репортаж на английската телевизия Би Би Си специфичният делегат на генералния секретар на Организация на обединените нации по въпроса за разрешаването на разногласието за името на Македония, американският посланик Матю Нимиц. Няколко думи, с които да обрисува в резюме това, с което се занимаваше, до оня ден, в продължение на 24 години. Колкото продължиха договарянията сред Скопие и Атина през всичките им остри завои, земетресения, напрежения и на фона на общата балканска злост, която всяка страна от района изпитва към най-малко един от съседите си. Върху която злост битуват и процъфтяват не една и две политически пиявици през последните близо три десетилетия.
Или както самичък Нимиц описа през 2017 година за естеството на работата си: “Никога не е скучно – подборът на персонажите, които вземат участие, се трансформира непрестанно. Представете си сценичен шеф, който слага на сцена “Крал Лир ” или “Хамлет ”, само че всякога с разнообразни артисти и фон. Дали ще му е скучно? ” Вероятно не, съгласно гледалите някои “представления ” и съвременници на процеса по формалното преименуване на “Бившата Югославска Република Македония ”, с какъвто титул страната бе призната в Организация на обединените нации през 1993 година Година преди да стартират по този начин наречените “исторически ” договаряния – с квалификацията повече заради дълготрайност, в сравнение с заради заможност на окончателния спор сред Атина и Скопие. И даже да е очаквал бързо разрешаване на казуса, Нимиц споделя, че в никакъв случай не е изпитвал желанието да се откаже. Разбираемо. Предизвикателство си е въпреки всичко да участваш в разрешаването на “най-странния интернационален спор в актуалната история ”, както е по-тривиално известно по света съответното балканско джамборе.
Иначе, един от тримата генерални секретари на Организация на обединените нации, от чието име е работил до момента Матю Нимиц, Бан Ки-мун (начело на интернационалната организация от началото на 2007 до края на 2016 г.), преди години на публично събитие се объркал и по неточност приветствал “Бившата Югославска Република Югославия ”. Обърнал се Бан към специфичния си делегат за Македония и му споделил: “Трябва да разрешиш този проблем непременно, смахвам се ”, споделя Нимиц.
В другите стадии на диалозите (в взаимозависимост от участниците, статистите и другите “заинтересовани ”) се появявали най-различни оферти за име на югозападната ни съседка. От “Нова Македония ” през “Славо-Македония ” до “Република Скопие ”. И напълно не на смешка в един миг на масата за договаряния изскочили “Горна Република Македония ” и “Република Горна Македония ” като други възможности едно на друго. Но не хванали дикиш. За да си визиите в действителност “откъде е минал индивида ”, както се споделя, с цел да стигне оня ден Матю Нимиц до Преспа и да застане справедливо до гръцките и македонските представители при подписването на съглашението за името – Република Северна Македония. При това точно на рождения му ден!
Та, за индивида заложил престижа си това да се случи, “прекръстникът ”, както ще го назовем за потребностите на този “силует ”, какво да прибавим?! Американският посланик Матю Нимиц е роден на 17 юни 1939 година в едно от еврейските гета на Ню Йорк. Средното и главното си обучение получава в държавни учебни заведения в родния си Бруклин, а след това пази дипломи по право в английския Оксфордски и американския Харвардски университети.
В средата на 1960-те Матю Нимиц прекарва две години на работа в администрацията на тогавашния американски президент Линдън Джонсън като помощник, преди да продължи дългогодишна частна кариера като юрист в Ню Йорк. С идването на власт на Джими Картър през 1977 година Нимиц е назначен за консултант към Държавния департамент на Съединени американски щати. Занимава се задълбочено с Кипърския въпрос, гръцко-турските териториални разногласия, използването на Хелзинкските съглашения и най-общо – Централна и Източна Европа.
С края на “администрацията Картър ” през 1981 година Матю Нимиц се завръща в частния бранш, където за идващите 20 години се издига до пълновръстен сътрудник в влиятелна нюйоркска адвокатска компания. Оттам го привиква през 1994 година американският президент Бил Клинтън, с цел да го назначи за собствен специфичен делегат за разрешаване на “македонския въпрос ”. Което пък докара до подписването година по-късно на съглашението, с което Гърция призна БЮРМ за суверенна страна. Освен с името, де! През 1999 година титулът на Нимиц като “пъдар на котки ” или публично казано: Специален делегат на генералният секретар на Организация на обединените нации по въпроса за името на Македония, е доказан от тогавашния началник на интернационалната организация Бутрос Бутрос Гали. И от този момент, все по този начин.
За един продънен $
Съвсем съществено – в цялата каша към дългогодишните договаряния за името на страната Македония, траяли 27 години напред-назад, на позицията си като специфичен делегат на Генералния секретар на Организация на обединените нации, Матю Нимиц, работи против символичната сума от един американски $ на месец. Е, индивидът има сполучлива частна кариера, одобрен престиж, членува в управителните препоръки на благотворителни и природозащитни компании и т. н. Както посочихме по-рано, въпросът си е предизвикателство, самичък по себе си – пък другите ползи, настрани!
За него
Трябваше да е държавен секретар
Матю Нимиц е един от най-умните хора, които познавам и който в предишното бе мой наставник в адвокатска адвокатска фирма. Нимиц трябваше да бъде назначен за държавен секретар на Съединени американски щати. Има неповторим разум, помни безусловно всичко.
Елиът Лорън Спитцър, някогашен губернатор на Ню Йорк
Добре, че пристигна Заев
Възможността (б.р. – за Матю Нимиц да реализира пробив в договарянията за името) пристигна откакто ляво-ориентираният Зоран Заев стана министър-председател на Македония преди година. Той, сходно на премиера на Гърция Алексис Ципрас, е анти-националист. Г-н Нимиц ускори посредническите си старания, предлагайки едно прилагателно след друго, до момента в който и двамата министър-председатели се споразумяха върху “Северна ”. Аплодисментите заваляха от всички страни
“Ню Йорк Таймс ”, публицистичен коментар
Не бе безпристрастен
Скъпи Матю… Знаеш че в никакъв случай не съм поставял под въпрос твоите умения и отдаденост да си обективен събеседник в сложното търсене на заслужено решение на казуса с името на Македония. Трябва да призная въпреки всичко, че последните ти рекомендации за допустимо намиране на решение на несъгласието “БЮРМ ” с име, което съдържа “Македония ” в себе си, ме изненада. Не единствено предложенията бяха несъответствуващи, изключително за хипотетично безпристрастен медиатор, само че бяха също по този начин невъзможни за преправяне.
Крис Спиру, американски политик от гръцки генезис, в отворено писмо, януари 2018 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ