Някои хора са като монументи. От самото начало на жизнения

Човекът-епоха Йосиф Кобзон

Някои хора са като паметници. От самото начало на виталния им път те носят в себе си нещо величествено, наподобяват толкоз представително, че няма по какъв начин да вземат участие във фарсови постановки или да пеят лековати глупави песнички. В годините на Съюз на съветските социалистически републики в въплъщение на сериозната сцена, предизвикваща сълзи в очите и дълбоки размишления, се трансформира точно Йосиф Кобзон. И даже след разпада на съюза той остана един от неговите нерушими знаци, който макар какви ли не обвинявания и нападки съумя почтено и с гордо вдигната глава да премине от епохата на славата си в новото хилядолетие, запазвайки и мултиплицирайки въздействието си освен с изявите на сцената, само че и с ярката си гражданска позиция.

Въпреки че постоянно повтаря: "Аз не се стремях към кариерата на артист, просто обичах да пея ", Йосиф Кобзон трансформира театралните си изяви в символ за качество. Изглежда на мястото си както в Кремъл, по този начин и във военната зона на Афганистан, където изнася концерти над 9 пъти. Ненапразно го назовават "Официалният глас на Съветския съюз ". Винаги грациозен - облечен с типичен мрачен костюм и вратовръзка или с бял смокинг и папийонка. Дори книгата, написана за Кобзон от журналиста на "Комсомольская истина " Николай Добрюха, носи строго и тържествено заглавие - "Как перед Богом " ( "Като пред Господ ").
Пътят на Йосиф Давидович към естрадата не е лек, само че наподобява доста бърз. Пристига от Днепропетровск във военна униформа и с най-малко цивилно облекло: израства в оскъдно семейство, а в казармата заяква и старите облекла към този момент не му стават. Докато следва в Държавния музикално-педагогически институт "Гнесини " в Москва, може да си разреши единствено черен самун, картофи и сланина, изпращана от майка му, която живее в родната му Украйна. Скоро обаче стартира да дели сцената с най-известните реализатори на Съюз на съветските социалистически републики, а песните му се знаят от цялата страна. Казват, че до края на живота си не употребява плейбек. Защото пее със сърцето си.
Дори разпадът на съюза не води до срутване на кариерата му. Много скоро след Перестройката Кобзон изнася огромен концерт, проведен от най-голямото (тогава) младежко тв предаване за поп музика. И младежите му припяват - дружно с родителите си и бабите с дядовците. Защото и тези, които обичат Йосиф Давидович, и признаващите, че не го понасят, осъзнават доста надълбоко: песните му са се трансформирали в саундтрак на живота на няколко генерации.
Самият той извънредно рядко е удовлетворен от себе си. И споделя: "Понякога даже си мисля: за какво ми приветстват? Нищо кой знае какво не съм сторил. Може би просто ми се получава в нужното време, на точното място да кажа и направя това, което е належащо? "
Има и безчет награди - доста влиятелни интернационалните, както и държавни оценки, измежду които е и званието "Герой на труда ". Не обича обаче да се окичва с ордени и златни звезди. Прави го единствено в изключителни случаи, най-много когато го канят в Кремъл. Но не чака особено повикване, когато на о-в Дамански се случва китайско-съветският пограничен спор. Пръв от културните дейци отива в Чернобил след повредата в атомната централа. По лична самодейност води договаряния с бандитите по време на заложническата рецесия в Театралния център на Дубровка, когато 50 въоръжени терористи от чеченски генезис завладяват залата, където се играе мюзикълът "Норд-Ост ". Въпреки нежеланото здравословно положение, пее пред съветските летци в Сирия, изнася концерти в Донецката република.
Неговата биография доста добре кореспондира с фамозния шлагер на Франк Синатра - "My Way " ( "Моят път ", който Кобзон въпреки всичко изпява на руски). В оригинала на тази самобитна автоепитафия умиращият музикант си спомня живота си и най-после с ръка на сърцето прави извод, че няма от какво да се срами. А сълзите от дълго време са изсъхнали, макар незабравимите загуби.
Сблъсква се на пътя си с много неволи. Неведнъж го "отлъчват " от малкия екран. Първия път - след публикация на публицист от "Советская Россия ", който изревнувал известния реализатор към певицата Вероника Круглова. А втория - когато в една от най-големите концертни зали, по време на тържествена вечер, отдадена на другарството на народите, поздравява присъстващите с "Хава нагила ". Израелската делегация доста се зарадвала, само че 16 арабски демонстративно напущат събитието в цялостен състав. Случката е от 1983 година, тогава Йосиф Давидович даже е изключен от партията, само че няколко месеца по-късно суровото наказване е заменено с тежко неодобрение и го "връщат в тв приемника ".
Личният му живот също е много коментиран. Първите два брака - със упоменатата към този момент Вероника Круглова и с фамозната актриса и певица Людмила Гурченко, са къси и несполучливи. Но с третия съумява да откри жадуваното дълго фамилно благополучие със брачната половинка си Нинел Дризина, която го подарява с две деца - Андрей и Наталия. Смята ги за най-голямото си благосъстояние, макар че мнозина го назовават милионер в чисто финансов проект.
Отличава се и със забележителна продуктивност. Самият Кобзон споделя: "Може да се каже, че съм основоположник на това безчовечие, когато актьорът е зает в 2-3 и даже в 5-6 независими концерта в границите на едно денонощие. " Без отпуск е близо 22 години - от 70-те доникъде на 90-те.
Боледува тежко и дълготрайно. Неведнъж пресата го "погребва ". Въпреки всичко Кобзон непроменяемо "възкръсва ". Най-сериозните проблеми със здравето обаче стартират през 2001 година Заради мъчителна дискова херния е приет в болница. Откриват му и захарен диабет, включват го на системи. Но Йосиф Давидович не дочаква окончателните разбори и отпътува за Астана, където се организира Международната асамблея на столици и огромни градове от страните на Оперативно-наблюдателно дело. Активно взе участие в многочислени срещи и концерти и след три денонощия се връща в Москва в извънредно неприятно здравословно положение: тресчица и към 40-градусова температура. Близо 17 дни е в кома. Но съумява да се възвърне. Уви, донякъде.
В известна немска клиника през 2005 година претърпява комплицирана 6-часова интервенция по отстраняването на рак на простатата. След това имунитетът на Кобзон внезапно отслабва, получава тромбофлебит, инфектиране на белите дробове и сепсис на десния бъбрек. Четири години по-късно се постанова повторна хирургична интервенция, която е извънредно несполучлива. Спасяват го в Националния медицински проучвателен онкологичен център в Москва.
"Йосиф Давидович има извънреден темперамент, забележителна мощ на волята и такава жадност за живот, че надделя всичко. Той излъга гибелта. Пет дни след тежка двучасова интервенция отива в Юрмала, излиза на сцената и, за разлика от доста "звезди ", пее онлайн ", разкри известната изпълнителка Лариса Долина.
Тегобите обаче не престават. На Световния конгрес за духовна просвета в столицата на Казахстан му прилошава и два пъти губи схващане. Лекарите напряко на сцената ползват изкуствено дишане и му оказват първа помощ. Страданията, породени от рака и наречени от светила в медицината "чернобилски подпис ", не престават да го изтезават.
Фактът, че е съществено болен, е прочут на всички. Но той не просто близо две десетилетия живее с тежката диагноза, а и интензивно работи - по 18 часа в денонощието, не пропуща нито едно съвещание в Държавната Дума като депутат, намира се с хората, взема решение проблемите им. Освен това изнася безчет концерти, пътува до Донбас, показва дейната си гражданска позиция - въобще не се щади.
Обаче. В края на юли т.г. Кобзон е признат в болница. Седмица по-късно положението му е нормализирано и той се прибира у дома. Но организмът му внезапно отслабва и жизнеспособността на артиста се поддържа единствено благодарение на медицински апарати. На 28 август изпада в кома, от която по този начин и не съумява да излезе. Умира на 30 август. Близо две седмици го разделят от рождения му ден. На днешния 11 септември Йосиф Давидович Кобзон щеше да навърши 81 години.
Поклон...