Някои хора несъзнателно правят неща, които отблъскват околните. Други пък

Някои хора неумишлено вършат неща, които отблъскват близките. Други пък са в положение с една най-обикновена усмивка да провокират благосклонност. Често дребните елементи са тези, които дефинират дали сме известни или непопулярни. При това способността да накараме другите да ни харесват е значим фактор за професионален триумф и персонално благополучие, написа Obekti.bg.

Комуникационни специалисти са проучили кои свои качества би трябвало да променим, в случай че желаеме да спечелим утвърждението на хората. Ако някой желае да мери славата си не по броя на враговете си, дано ревизира дали една или повече от точките по-долу се отнася и за него.

1. Да бъдеш изкуствен
Изкуствен смях и предвзети забележки – близките инстинктивно усещат, когато някой трескаво се мъчи да поддържа ослепителна фасада. Самоиронията или спонтанната реакция на дадена обстановка са непознати на такива хора. Толкова се напрягат да се харесат на другите, че самите те наподобяват напрегнати.
2. Да се хвалиш самичък
Собствената похвала вони, гласи една остаряла поговорка. Който превъзнася себе си в компания, подплашва близките и те млъкват объркано; по този начин притегля цялото внимание само върху себе си. Особено подла форма на самохвалството е „ просенето на похвали “, т.е. неприятният табиет съзнателно да подценяваш личните си достижения, единствено и единствено да изкопчиш от другите противоположната реакция: да стартират да те хвалят, потвърждавайки какъв брой си процъфтяващ. Запомнете: не трябва да се срамувате да изтъквате триумфите си, само че единствено когато сте в положение да ги отбраните.
3. Да не се интересуваш от другите
Който омаловажава персоналните проблеми на сътрудниците си или разяснява присмехулно проектите им за отпуска, пропуща нещо значимо: всеки човек е жаден за внимание. Колкото повече интерес демонстрираме към близките, толкоз повече благосклонности ще печелим. При това освен самохвалковците се отнасят с неуважение към другите - интровертните меланхолици също доста постоянно са фокусирани само върху себе си.
4. Да не цениш другите
Независимо дали го прави скрито или намерено – който вижда у другите най-вече грешките, рядко се употребява със благосклонности. Напротив – в случай че се отнасяте с внимание и почитание към себеподобните си и вярвате в техните качества, най-вероятно ще ви отвърнат със същото. Впрочем зад високомерието на даден човек постоянно се крие нерешителност и ниско самочувствие.

5. Негативна настройка
Изпарява ли се мигновено положителното въодушевление, когато избрана персона влезе в стаята, следствията са по-тежки, в сравнение с си мислите. Който вижда нещата единствено в черни краски и непрекъснато мърмори и се оплаква, ограбва прочувствената сила на другите. Буквално я изсмуква. Необходима е известна позитивна настройка, с цел да живееш стимулирано личния си живот.
6. Постоянно състезание
По-високо, по-бързо, по-далече – даже когато става дума за заболявания, някои хора изпитват нужда непрестанно да се потвърждават. Ако безусловно желаете да сте първи във всичко, изпращате недвусмисленото обръщение: тук само аз съм значимият, не откъсвайте взор от мен! Би трябвало да сте наясно, че това не се посреща задушевно от близките. Една от най-дразнещите форми на това състезание е многознайството – ще изпаднете в доста неудобно състояние, в случай че най-после се окаже, че зад привидните ви познания се крие въздух под налягане.

Но за какво тези качества са по-изявени у някои хора в сравнение с у други? Д-р Ролф Меркле изяснява, че такива модели на държание нормално се дължат на комплекс за непълноценност. „ Когато искаш да си по-добър от другите, намираш недостатък на всеки, знаеш всичко най-добре и приказваш единствено за себе си, по предписание преследваш една-единствена цел: да погъделичкаш егото си, да се самоизтъкнеш. “

И в случай че някой споделя: „ Аз съм си подобен, приемете ме какъвто съм или си гледайте работата “, би трябвало да го прави не напук, а тъй като е на чисто със себе си и със света.