Някои футболни скандирания се измислят на момента, но други се

Някои футболни викания се измислят на момента, само че други се задържат с години. Учените обаче считат, че корените на скандирането са надълбоко заложени в човешката просвета.

Всяка обществена група, от маорите през дервишите до европейските нации, се включва в някаква форма на групово пеене, танцуване и скандиране. Всъщност типове викания е имало доста преди писменото слово, споделя психологът доктор Даниъл Ричардсън пред BBC.

Проучвания са открили, че когато дадена група се включи в групово деяние, това оказва огромно въздействие на мислите и възприятията на членовете ѝ. Груповото пеене да вземем за пример доста усъвършенства положението на хора, страдащи от меланхолия. Синхронизираното дишане, сърцетуптене и издаване на звуци с други хора ни кара да се усещаме свързани едни с други.

Разбира се, футболните почитатели надали се усещат свързани с всички на стадиона. Има доста викания, които са груби, расистки, хомофобски и обидни. За благополучие има и много положителни.

Колективно държание като скандирането е най-много метод на изложение на обществена еднаквост и принадлежност към избрани полезности.

То обаче има и своята тъмна страна - в предишното съвсем всички армии са имали свои крясъци и викания, когато са марширували, и е потвърдено, че бойците, които са скандирали дружно, по-късно са били по-ефективни в борбите и са убивали повече врагове. Това допуска, че груповите дейности притъпяват персоналните полезности и характерността на хората и ги вършат по-податливи на заповеди и експанзия.

Редактор: Деница Райкова