Битката при Таутън: Може би най-кървавата битка на английска земя
Някои борби шокират даже съвременниците си със своята активност и свирепост. Тоунтън е точно такава борба. Регионалните агресии и фамилните вендети подсигуряват свирепост, което дружно с многочислеността на участващите армии трансформира Битката при Таутън в една от най-кървавите на британска земя.
Проведена на 29 март 1461 година, тя е кървавата кулминационна точка на поредност от военни маневри в ранния период на Войните на розите – конфликтът за британския престол сред династиите Йорк и Ланкастър – като крайните спечелили са Тюдорите.
Сигурно ланкастърците се усещат уверени в успеха, до момента в който наскърбяват редовно своите съперници от Йорк в студената сутринта на Цветница през 1461 година Те към този момент а победили враговете си в Уейкфийлд и Сейнт Олбанс и заемат все по-силни позиции като имат преимуществото на броя и, най-малко в тяхното схващане, законното право над кралския трон на Англия.
Подобно на доста борби от този интервал, и тази стартира с двубой по пукотевица с лък, когато стрелците от Ланкастър дават отговор на залп от йорски стрели, като изстрелват хиляди свои стрели през плитката котловина, която разделя двете армии. Но заради силния вятър, който духа сняг в лицата им, ланкастърците не виждат, че стрелите им падат доста преди да стигнат врага.
Когато ланкастърците изхабяват всичките си стрели, командирът на йоркския авангард лорд Фоконберг се възползва от опцията. По-късно историкът на Тудор Едуард Хол разяснява: „ Лорд Фоконберг потегля напред със своите стрелци, които освен стрелят свои залпове [от стрели], само че и по пътя другар стрелите на враговете си и изстрелват и огромна част от тях по ланкастърци… “
След като хиляди стрели падат върху хора им и жертвите се усилват с всяка минута, командирите на Ланкастър нямат огромен избор, с изключение на да наредят задатък. Армията напуща защитната си позиция и настъпва във виелицата с крясъци „ Крал Хенри! Крал Хенри! “ Линията на йорките в началото отстъпва, когато ланкастърците се блъскат в тях, само че персоналното управление на Едуард IV се оказва извънредно значимо. Докато Хенри VI е в сигурност в Йорк, високата фигура на Едуард може да се види да се бие на фронта редом с хората си.
Йоркската линия устоя и борбата се трансформира в дълга, тежка, ръкопашна битка сред мъже, които се посичат един различен с мечове, боздугани и всевъзможни оръжия. Някои източници настояват, че борбата продължава 10 часа, само че това може да включва и по-ранните боеве при Ферибридж. Във всеки случай никой в броня не би могъл да се бори толкоз дълго без поне няколко почивки.
Боят е дефинитивно решен, когато подкрепления обръщат хода в интерес на Йорк. Изправена пред тези нови свежи войски, ланкастърската линия постепенно стартира да се разрушава. Много ланкастърци се борят, или тъй като не са наясно какво се случва, или защото доминацията на врага значи, че няма къде да отидат. Но шепата бегълци в последна сметка се трансформира в наводняване и с ланкастърската линия е свършено.
Едуард заповядва на войските си да не вземат пленници и, преследвани от йорските конници, доста ланкастърци се изкачват по стръмните скатове на долината, единствено с цел да бъдат посечени, до момента в който се мъчат да прекосят реката, оцветявайки я в алено от кръв. Други се подхлъзват, падат във водата и са стъпкани. Съвременните изказвания, че в този ден умират 28 000 мъже, съвсем сигурно са пресилване, само че въпреки всичко Таутън е извънредно необикновен във връзка с интензивността на боевете и броя на жертвите.
Микелгейт
Таутън е злополука за ланкастърците. Хиляди техни бойци са убити, а командирът им, херцогът на Съмърсет, съумява да избяга, както и Хенри VI, само че петима водещи ланкастърски благородници са убити, в това число Нортумбърланд и Клифорд. Графът на Девън пък е хванат и по-късно обезглавен в Йорк. Десетки ланкастърски рицари също падат или са екзекутирани, а Едуард не губи време, заменяйки отсечените глави на мъртвия си татко и брат си на Микелгейт в Йорк с тези на някои от враговете си.
Графът Уорик по-късно се бунтува против Едуард IV, когато кралят благоприятства фамилията на новата си брачна половинка Елизабет Уудвил и се пробва да понижи въздействието на рубрика върху политическите каузи. Уорик за малко възвръща Хенри VI на трона, само че е погубен от Едуард в борбата при Барнет през април 1471 година
През май 1471 година Едуард IV още веднъж побеждава ланкастърците, този път в борбата при Тюксбъри в Глостършир, където синът и наследникът на Хенри VI, различен Едуард, е погубен. Тогава и самият Хенри е безшумно погубен и Едуард IV цари несъмнено до гибелта си през 1483 година
***
Битката е основен епизод в „ Хенри VI “ на Уилям Шекспир. Част от действието се вижда през очите на слабия Хенри VI, който следи разгръщането на събитията, до момента в който седи на една къртичина.
Шекспир употребява сцената, с цел да покаже злините на гражданската война, когато баща открива, че е умъртвил сина си, а наследник – татко си. Порочният цикъл на възмездие на войната е илюстриран посредством лорд Клифорд, чийто татко от Ланкастър е един от убитите от йоркците в Сейнт Олбанс: Шекспир го кара да отмъсти, убивайки херцога на Йорк и дребния му наследник в Уейкфийлд. Синът на Йорк, бъдещият Ричард III, се пробва да убие Клифорд в Тоутън, само че Клифорд умира, преди Ричард да го откри.
Шекспир дава на Ричард видна роля в действието, само че би трябвало да се означи, че през 1461 година той в действителност е бил единствено на осем години.
