Възможно ли е Планета 9 да е малка черна дупка?
Някои астрономи имат вяра, че има голяма планета, надалеч оттатък орбитата на Нептун, която обикаля към Слънцето – само че след години на търсене учените не са разкрили този научен свят, който са нарекли Планета девет.
Това подтикна теоретиците да прегледат коренно нова догадка: Може би Планета девет не е планета, а по-скоро дребна черна дупка, която може да се открие от теоретичната радиация, предавана от нейния край, по този начин наречената радиация на Хокинг.
В продължение на епохи астрономите са употребявали вариации в планетарните орбити, с цел да предскажат съществуването на нови планети. Когато орбитата на планетата не съответствува с прогнози, основани на всичко останало, което знаем за Слънчевата система, би трябвало да актуализираме физиката си (като, да речем, получим по-добра доктрина на гравитацията) или да прибавим повече планети към картината. Например, неспособността на учените да опишат тъкмо орбитата на Меркурий в последна сметка докара до теорията за относителността на Айнщайн. А на противоположния завършек на Слънчевата система странното държание в орбитата на Уран докара до откриването на Нептун.
През 2016 година астрономите са изследвали сбирка от извънредно отдалечени обекти в Слънчевата система. Наречени транснептунови обекти (TNO), тези дребни, ледени тела са останали от образуването на Слънчевата система и те седят в самотна, тъмна орбита отвън тази на Нептун (оттук и името им).
Няколко от тези TNO имат необичайно групирани орбити, които се подравняват една с друга. Вероятността това групиране да се случи по чисто инцидентен метод е по-малко от 1%, което накара някои астрономи да подозират, че там може да има солидна планета – нещо по-голямо от Нептун, което обикаля повече от 10 пъти по-далеч от слънцето, в сравнение с Нептун. Те кръстиха този предполагаем свят Планета девет. Идеята споделя, че гравитацията от подобен обект може да притегли тези TNO в клъстерирани орбити.
Доказателствата за Планета девет обаче не са безапелационни. Наблюденията на TNO могат да бъдат предубедени, тъй че астрономите може да не са следили обективна извадка, което значи, че странното групиране може да е по-скоро артефакт от нашата тактика за наблюдаване, в сравнение с действителен резултат.
Например откривателите оповестиха през февруари, че доказателствата за Планета девет – изключително групирането на TNO – може да са резултат от това къде астрономите насочват своите телескопи, оповестява Live Science. С други думи, тези TNO наподобява се групират единствено заради нашите „ предубедени “ наблюдения. Освен това има очевидната действителност, че след съвсем пет години търсене никой не е намерил Планета девет.
Ако Планета девет в действителност е там, тя може да е в част от орбитата си, която я води толкоз надалеч от Слънцето, че не можем да я следим със актуалните технологии, тъй като даже и нашите най-дълбоки и чувствителни сканирания не са разкрили нищо.
Така че в този момент астрономите предложиха различна догадка: Може би Планета девет въобще не е планета, а по-скоро дребна черна дупка.
Малките черни дупки са доста забавни за астрономите. Всички черни дупки, за които знаем във Вселената, идват от гибелта на солидни звезди. И защото единствено най-масивните звезди (не по-малки от, да речем, 10 слънчеви маси) са задоволително огромни, с цел да образуват черна дупка, те могат да оставят след себе си единствено черни дупки с минимална маса към 5 пъти повече от тази на Слънцето.
Но черни дупки, по-малки от това, биха могли да се образуват в рисковите условия на ранната Вселена. Тези изконни черни дупки могат да наводнят космоса. Но космологичните наблюдения изключиха множеството модели на в началото формиране на черни дупки, с няколко дребни изключения – като черни дупки с размерите на планетата.
Така че, в случай че учените могат да потвърдят, че дребна черна дупка обикаля към Слънцето, това може да обезпечи завладяващ взор към една от най-големите мистерии на актуалната космология.
През 70-те години известният физик Стивън Хокинг допуска, че черните дупки не са тъкмо 100% черни. Поради комплицираното взаимоотношение сред гравитацията и квантовите сили в хоризонта на събитието или границата на черна дупка, той предложи, че черните дупки в действителност могат да имат едва лъчение, постепенно свивайки се в процеса.
И когато споделяме „ едва “, в действителност имаме поради едва: черна дупка с масата на слънцето, ще излъчва по един фотон, една електромагнитна парченце – всяка година. Това е безнадеждно неоткриваемо.
Но дребна близка черна дупка (като, да речем, Планета девет) може да е по-достъпна. Предишни проучвания към този момент демонстрираха, че радиацията на Хокинг ще бъде прекомерно слаба, с цел да се види от Земята, само че ново проучване, оповестено през януари в базата данни arXiv, изследва дали задача за прехвръкване ще има по-голям късмет да забележи радиацията на Хокинг от такава Черна дупка.
Уви, даже употребявайки флот от леки, бързи галактически кораби за изследване на външната Слънчева система, е доста малко евентуално да видим Планета девет посредством нейното лъчение на Хокинг.
Радиацията е прекомерно слаба и защото не знаем местоположението на черната дупка, не можем да подсигуряваме, че можем да се приближим задоволително при инцидентно прехвръкване.
Но не всяка вяра е изгубена. Ако учените могат по-категорично да дефинират местоположението на хипотетичната Планета девет благодарение на други наблюдения и се окаже черна дупка, тогава целенасочена задача може вероятно да я обиколи.
Така ще имаме директен бдителен достъп до една от най-екстремните гравитационни среди във Вселената. Нищо чудно, че астрономите са разчувствани от вероятността за черна дупка в Слънчевата система. Мисията там би била необикновено скъпа и отнемаща време. Но имаме опит с тези типове задачи на дълги дистанции – New Horizons, сондата на НАСА, която сега се движи през пояса на Кайпер. В рамките на софтуерния ни обхват е да проектираме и да управляваме по-дългосрочна версия на New Horizons, с цел да посетим близката черна дупка.
Черните дупки са може би най-загадъчните обекти в космоса и ние не ги разбираме изцяло. По-специално, самата радиация на Хокинг ще ни научи за връзката сред гравитацията и квантовата механика в дребни мащаби. Ако Планета 9 е черна дупка (и това в действителност е огромно „ в случай че “), в границите на няколко години бихме могли да стартираме задача, с цел да я следим в елементи и да се надяваме да отговорим на някои дълго изгарящи въпроси във физиката.
