„Вещицата” Марина Влади стана на 80
Някогашните златисти коси и в този момент са дълги, само че сиви, съвсем бели. Усмивката обаче е все по този начин младежка, а сините очи не престават да омагьосват. Най-краткият израз на случилото се през осемте десетилетия, които Марина Влади навърши на 10 май, се съдържа в думи от нейно изявление: „ Не имам вяра в Бог, а бих желала, тъй като щеше да ми е по-лесно. Провървя ми и с четирите брака, само че най-хубавите ми години бяха с Висоцки… Животът ми е пълностоен – нечовечен, само че хубав. Никога не бих се оплакала от него. ”
Откъде е псевдонимът
Истинското име на актрисата е Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова. Родена е в парижкото предградие Клиши-ла-Гарен, има три по-големи сестри.
Майка й – Милица Евгениева Енвалд, е с дворянски генезис, щерка на царски военачалник. Завършва фамозния Институт за благородни девици „ Смолни ” и става балерина, когато фамилията й емигрира в Белград.
Баща й – Владимир Василиевич Поляков-Байдаров, произлиза от украинските роми. В навечерието на Първата международна война приключва Московската консерватория и макар желанието му не го взимат на фронта. Заминава за Франция и постъпва там на работа като авиатор. След края на войната остава в Париж и стартира да пее в операта. При едно от турнетата в Белград се среща с Милица. Марина обожава татко си и след гибелта му избира псевдонима Влади.
В Съюз на съветските социалистически републики са луди по нея
В детството и юношеството си тя учи в парижко хореографско учебно заведение, само че не става балерина като майка си. За сметка на това се снабдява с красива външност и прелест, което доста й оказва помощ в актьорската специалност.
Първата си епизодична роля Марина получава на 11 с помощта на сестра си Таня, която играе основната роля във кино лентата „ Лятна стихия ”. Следват доста други такива изяви, до момента в който най-после девойката не получава основната роля във кино лентата „ Луксозни девойки ” (Fanciulle di lusso) при започване на 50-те. Истински триумф й носи филмът „ Преди потопа ”.
В Съветския съюз за Марина разбират след появяването на кино лентата „ Вещицата ” по повестта на Александър Куприн „ Олеся ”, където тя е хубавица дивачка, живееща сама в гората. Популярността й е голяма, руските девойки копират прическата, жестовете, облеклото, макиажа й. Пристигайки в необятната страна през 1959 година, Марина е изумена, че тук я познават и обичат.
Лентата „ Кралицата на пчелите ” на Марко Ферери (1963) й носи международна популярност.
Много мъже, трима синове
Първи на чара на 15-годишната красавица не устоява 27-годишният Марчело Мастрояни, с който играят в „ Черни пера ”. Темпераментният италианец преподава на актрисата първите уроци по флирт, както тя сама написа в спомените си. Той среща девойката с „ верните ” артисти и режисьори. Орсън Уелс и Жан-Люк Годар са й правили предложение за сватба, само че тя избира 28-годишния Робърт Хосейн, артист и режисьор с ирано-украински корени, прочут на феновете с ролята на Жофре дьо Пейрак в „ Анджелика ”.
Между другото, в началото основната роля във кино лентата е трябвало да играе Марина, само че поради величествен скандал с мъжа си тя се отхвърля. От Робърт са двамата й синове – Игор и Петър.
Вторият й брак с летеца изпитател и притежател на самолетни компании Жан-Клод Бруйе е къс. Кротналият се авантюрист мечтае за фамилен уют, тя пък не може без киното. Ражда наследник Владимир и приключва брака си.
През 1967 година Марина отпътува за родината на предците си, с цел да снима в Москва по покана на режисьора Сергей Юткевич. В живота й обаче настава огромният обрат…
Висоцки – любовта и пристрастеността на живота й
Двамата са заинтригувани един от различен още преди запознанството си. Той я вижда за първи път във „ Вещицата ”, а тя постоянно е слушала за него. Казват, че когато я видял във кино лентата, Володя споделил: „ Не зная по какъв начин и по кое време, само че това момиче безусловно ще стане моя жена ”. Срещат се онлайн след подготовка на спектакъла „ Пугачов ” в Театъра на Таганка през 1967 година, когато канят френските артисти да се срещнат със руските си сътрудници.
Висоцки се оказва един до друг с Марина и те усещат по какъв начин сред тях прескачат искри. Той я кани на посетители при свои другари и цялата вечер пее единствено за нея. На всички излиза наяве, че се заражда огромно, ярко възприятие. След това тя ще признае в изявление, че изначало Висоцки й харесвал на първо място като артист и бард, до момента в който тя на него – като жена. Марина чувствала това, само че съвсем година останали единствено другари.
Връзката им върви тежко – тя във Франция, той в Съюза. Отделен проблем в връзките им е алкохолната му взаимозависимост, от която тя по всякакъв начин се пробва да го избави. Понякога това й се отдава, само че всичко приключва с нови сривове. Независимо от това на 1 декември 1971 година те се женят. Деветте години общуване не са лесни – бурни кавги, сълзи, проклятия… Марина прави и невъзможното бракът да оцелее. Убеждава Володя да си вгради капсула есперал, която би го умъртвила, в случай че допре алкохол. Тази процедура удължава земния път на Висоцки с 6 години, само че постоянно той вади с нож импланта от тялото си и след това моли още веднъж да го „ пришият “.
По-късно Марина ще си спомни за този брак като най-тежкия и по едно и също време с това – най-щастливия интервал в живота си.
Спасителят онколог
След гибелта на Висоцки през 1980 година тя изпада в меланхолия. Андрей Тарковски, който се лекува във Франция, я среща със своя онколог – Леон Шварценберг, който й оказва помощ да преодолее положението си. Той е воин от Съпротивата, предстоящ заместник-министър на опазването на здравето на Франция. Приятелството им последователно прераства в фамилиарност, скрепена и в легален брак.
Докторът е академик и политик, благотворител и публичен деятел. Помага на бедните, покровител е на евтаназията, което му коства поста. Сполетява го заболяването, от която лекува другите, и той умира през 2003 година
Марина обезверено се пробва да избяга от действителността и още преди кончината му хваща крепко чашката, прекарвайки 2 години в алкохолно замайване. Да се избави, й оказва помощ писането. Така първо се появява автобиографията „ 24 фрагмента в секунда ”, последвана от доста други.
Толкова мъка…
Марина едвам не изгубва сина си Игор, който взема решение да търси шанса си в Полинезия през ноември 1996-а, само че е затрит на пътя от пийнал водач и получава фрактура на черепа. Изпада в кома, от която никой не се наема да предвижда дали ще излезе. Игор се връща към живота, само че по противоположния път е изгубил вечно разсъдъка си.
През същата година Марина погребва 4-годишната си внучка Мирела, която за секунди издъхва от спукана аневризма. Момиченцето е щерка на Владимир, от който е и единствената друга внучка на Марина – Ванина, която неотдавна я подари с правнук.
Трудно е да запазиш наличие на духа след толкоз нещастия!
През май м.г. актрисата продаде на търг движимости, свързани с Висоцки. Независимо от лавината от мнения тя твърди, че това са нейни персонални предмети, а не благосъстоятелност на барда, и се усеща в правото си да се разпорежда с тях – икони, книги, ръкопис на последното стихотворение на огромния стихотворец, негова посмъртна маска и доста други. Тя ги е пазела доста години, терзаейки се от мемоари, и било пристигнало време да се раздели с любовта и болката и да престане да тъгува.
„ Тя е същинска хищница! ”
Руската емигрантка Татяна Фролоф, която е била другарка с родителите на актрисата, разказва напълно друг неин портрет. Майката непрестанно внушавала на Марина и на сестрите й, че са суперталантливи и всички средства за реализиране на популярност са положителни. В резултат още като дете бъдещата разбивачка на сърца била много „ отприщена ”.
Веднъж гостите изпаднали в потрес, когато 10-годишното момиченце, надянало пачка на балерина и сребърни пантофки, се кълчело като в кабаре – вдигало полата над главата си и смело намигало на мъжете.
Според сестра й Олга тя изгубила девствеността си на 15, а първият й мъж, естествено, бил кинопродуцент, и то с майчината благословия. Така и получила първата си роля в „ Черните пера ” с опитния в сърдечните работи Мастрояни. Девойката незабавно превключила на Марлон Брандо, влюбила се в него и почнала да крои проекти. Но на него и през разум не му минавало да се захваща с малолетна. Тя изпаднала в дива нервност, затворила се в стаята си, ридаела, чупела съдове… Веднъж се наложило да разбият вратата, опасявайки се, че може да посегне на живота си. Извикали и доктор – бащата на Татяна Фролоф.
„ Тя е същинска хищница – твърди Татяна, – също така е завистлива, злобна и зла. ” Като доказателство дамата споделя по какъв начин един път им отишла на посетители, нагиздена с нова красива шапка. Марина ахнала от учудване, след време се направила, че не вижда стилния аксесоар, който Татяна оставила на стола, и седнала върху него. Изящната шапка се смачкала, а в очите на младата завистница святкали злобни пламъчета.
През последните години на взаимния й живот с Висоцки, по думите на неговия другар Едуард Володарски, той желал да се разведат. И даже се страхувал от нея! Веднъж тя го завела при своя психоаналитик. След дълъг диалог той й съобщил резултатите и Марина била гневна: „ Този глупак ми сподели, че аз съставлявам за Володя огромен черен облак! ”.
Откъде е псевдонимът
Истинското име на актрисата е Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова. Родена е в парижкото предградие Клиши-ла-Гарен, има три по-големи сестри.
Майка й – Милица Евгениева Енвалд, е с дворянски генезис, щерка на царски военачалник. Завършва фамозния Институт за благородни девици „ Смолни ” и става балерина, когато фамилията й емигрира в Белград.
Баща й – Владимир Василиевич Поляков-Байдаров, произлиза от украинските роми. В навечерието на Първата международна война приключва Московската консерватория и макар желанието му не го взимат на фронта. Заминава за Франция и постъпва там на работа като авиатор. След края на войната остава в Париж и стартира да пее в операта. При едно от турнетата в Белград се среща с Милица. Марина обожава татко си и след гибелта му избира псевдонима Влади.
В Съюз на съветските социалистически републики са луди по нея
В детството и юношеството си тя учи в парижко хореографско учебно заведение, само че не става балерина като майка си. За сметка на това се снабдява с красива външност и прелест, което доста й оказва помощ в актьорската специалност.
Първата си епизодична роля Марина получава на 11 с помощта на сестра си Таня, която играе основната роля във кино лентата „ Лятна стихия ”. Следват доста други такива изяви, до момента в който най-после девойката не получава основната роля във кино лентата „ Луксозни девойки ” (Fanciulle di lusso) при започване на 50-те. Истински триумф й носи филмът „ Преди потопа ”.
В Съветския съюз за Марина разбират след появяването на кино лентата „ Вещицата ” по повестта на Александър Куприн „ Олеся ”, където тя е хубавица дивачка, живееща сама в гората. Популярността й е голяма, руските девойки копират прическата, жестовете, облеклото, макиажа й. Пристигайки в необятната страна през 1959 година, Марина е изумена, че тук я познават и обичат.
Лентата „ Кралицата на пчелите ” на Марко Ферери (1963) й носи международна популярност.
Много мъже, трима синове
Първи на чара на 15-годишната красавица не устоява 27-годишният Марчело Мастрояни, с който играят в „ Черни пера ”. Темпераментният италианец преподава на актрисата първите уроци по флирт, както тя сама написа в спомените си. Той среща девойката с „ верните ” артисти и режисьори. Орсън Уелс и Жан-Люк Годар са й правили предложение за сватба, само че тя избира 28-годишния Робърт Хосейн, артист и режисьор с ирано-украински корени, прочут на феновете с ролята на Жофре дьо Пейрак в „ Анджелика ”.
Между другото, в началото основната роля във кино лентата е трябвало да играе Марина, само че поради величествен скандал с мъжа си тя се отхвърля. От Робърт са двамата й синове – Игор и Петър.
Вторият й брак с летеца изпитател и притежател на самолетни компании Жан-Клод Бруйе е къс. Кротналият се авантюрист мечтае за фамилен уют, тя пък не може без киното. Ражда наследник Владимир и приключва брака си.
През 1967 година Марина отпътува за родината на предците си, с цел да снима в Москва по покана на режисьора Сергей Юткевич. В живота й обаче настава огромният обрат…
Висоцки – любовта и пристрастеността на живота й
Двамата са заинтригувани един от различен още преди запознанството си. Той я вижда за първи път във „ Вещицата ”, а тя постоянно е слушала за него. Казват, че когато я видял във кино лентата, Володя споделил: „ Не зная по какъв начин и по кое време, само че това момиче безусловно ще стане моя жена ”. Срещат се онлайн след подготовка на спектакъла „ Пугачов ” в Театъра на Таганка през 1967 година, когато канят френските артисти да се срещнат със руските си сътрудници.
Висоцки се оказва един до друг с Марина и те усещат по какъв начин сред тях прескачат искри. Той я кани на посетители при свои другари и цялата вечер пее единствено за нея. На всички излиза наяве, че се заражда огромно, ярко възприятие. След това тя ще признае в изявление, че изначало Висоцки й харесвал на първо място като артист и бард, до момента в който тя на него – като жена. Марина чувствала това, само че съвсем година останали единствено другари.
Връзката им върви тежко – тя във Франция, той в Съюза. Отделен проблем в връзките им е алкохолната му взаимозависимост, от която тя по всякакъв начин се пробва да го избави. Понякога това й се отдава, само че всичко приключва с нови сривове. Независимо от това на 1 декември 1971 година те се женят. Деветте години общуване не са лесни – бурни кавги, сълзи, проклятия… Марина прави и невъзможното бракът да оцелее. Убеждава Володя да си вгради капсула есперал, която би го умъртвила, в случай че допре алкохол. Тази процедура удължава земния път на Висоцки с 6 години, само че постоянно той вади с нож импланта от тялото си и след това моли още веднъж да го „ пришият “.
По-късно Марина ще си спомни за този брак като най-тежкия и по едно и също време с това – най-щастливия интервал в живота си.
Спасителят онколог
След гибелта на Висоцки през 1980 година тя изпада в меланхолия. Андрей Тарковски, който се лекува във Франция, я среща със своя онколог – Леон Шварценберг, който й оказва помощ да преодолее положението си. Той е воин от Съпротивата, предстоящ заместник-министър на опазването на здравето на Франция. Приятелството им последователно прераства в фамилиарност, скрепена и в легален брак.
Докторът е академик и политик, благотворител и публичен деятел. Помага на бедните, покровител е на евтаназията, което му коства поста. Сполетява го заболяването, от която лекува другите, и той умира през 2003 година
Марина обезверено се пробва да избяга от действителността и още преди кончината му хваща крепко чашката, прекарвайки 2 години в алкохолно замайване. Да се избави, й оказва помощ писането. Така първо се появява автобиографията „ 24 фрагмента в секунда ”, последвана от доста други.
Толкова мъка…
Марина едвам не изгубва сина си Игор, който взема решение да търси шанса си в Полинезия през ноември 1996-а, само че е затрит на пътя от пийнал водач и получава фрактура на черепа. Изпада в кома, от която никой не се наема да предвижда дали ще излезе. Игор се връща към живота, само че по противоположния път е изгубил вечно разсъдъка си.
През същата година Марина погребва 4-годишната си внучка Мирела, която за секунди издъхва от спукана аневризма. Момиченцето е щерка на Владимир, от който е и единствената друга внучка на Марина – Ванина, която неотдавна я подари с правнук.
Трудно е да запазиш наличие на духа след толкоз нещастия!
През май м.г. актрисата продаде на търг движимости, свързани с Висоцки. Независимо от лавината от мнения тя твърди, че това са нейни персонални предмети, а не благосъстоятелност на барда, и се усеща в правото си да се разпорежда с тях – икони, книги, ръкопис на последното стихотворение на огромния стихотворец, негова посмъртна маска и доста други. Тя ги е пазела доста години, терзаейки се от мемоари, и било пристигнало време да се раздели с любовта и болката и да престане да тъгува.
„ Тя е същинска хищница! ”
Руската емигрантка Татяна Фролоф, която е била другарка с родителите на актрисата, разказва напълно друг неин портрет. Майката непрестанно внушавала на Марина и на сестрите й, че са суперталантливи и всички средства за реализиране на популярност са положителни. В резултат още като дете бъдещата разбивачка на сърца била много „ отприщена ”.
Веднъж гостите изпаднали в потрес, когато 10-годишното момиченце, надянало пачка на балерина и сребърни пантофки, се кълчело като в кабаре – вдигало полата над главата си и смело намигало на мъжете.
Според сестра й Олга тя изгубила девствеността си на 15, а първият й мъж, естествено, бил кинопродуцент, и то с майчината благословия. Така и получила първата си роля в „ Черните пера ” с опитния в сърдечните работи Мастрояни. Девойката незабавно превключила на Марлон Брандо, влюбила се в него и почнала да крои проекти. Но на него и през разум не му минавало да се захваща с малолетна. Тя изпаднала в дива нервност, затворила се в стаята си, ридаела, чупела съдове… Веднъж се наложило да разбият вратата, опасявайки се, че може да посегне на живота си. Извикали и доктор – бащата на Татяна Фролоф.
„ Тя е същинска хищница – твърди Татяна, – също така е завистлива, злобна и зла. ” Като доказателство дамата споделя по какъв начин един път им отишла на посетители, нагиздена с нова красива шапка. Марина ахнала от учудване, след време се направила, че не вижда стилния аксесоар, който Татяна оставила на стола, и седнала върху него. Изящната шапка се смачкала, а в очите на младата завистница святкали злобни пламъчета.
През последните години на взаимния й живот с Висоцки, по думите на неговия другар Едуард Володарски, той желал да се разведат. И даже се страхувал от нея! Веднъж тя го завела при своя психоаналитик. След дълъг диалог той й съобщил резултатите и Марина била гневна: „ Този глупак ми сподели, че аз съставлявам за Володя огромен черен облак! ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ