Митове и истина: София без вода като Перник СНИМКИ
Някогашна София страда от неналичието на вода като настоящия Перник. „ Водата беше нищожна. В редица квартали нямаше жилищни, а имаше единствено квартални чешми. Дори в централната улица „ Аксаков “ множеството жилища имаха единствено дворни чешми “, написа в записките си съвременникът Димо Казасов.
„ Центърът – свидетелства той, – въпреки и облагоприятстван, също страдаше от липса на вода, която му се осигуряваше единствено през избрани часове на деня. Често пъти водният напън беше толкоз слаб, че не можеше да изтласка водата до първия етаж и тя се черпеше от водомерите в избите. “
През 1907 година проф. Стефан Киров назовава София „ Сахара “. Неговият вестник „ Гражданин “ кани фенове на мощни чувства да се разходят по улица „ Ломска “. Те ще видят „ сахарската пустиня с нейните пясъци “, твърди газетата. Поради липса на вода са потънали в прахуляк и други столични улици.
Същата година кметът разпорежда на двама експерти да проучат градските термални води. Минен инженер и геолог стигат до заключението, че минералните извори са отговорни за сушата.
„ Много евентуално е – рапортуват специалистите, – че тия точно термални извори са повода да се засели гр. София таман на това място на Софийската долина, към изворите на Софийската баня, а не да вземем за пример край реката Искър, която минава недалеко край града София или при подножието и дефилетата на Витоша, гдето има по-изобилна за пиянство и непорочност студена вода. “
Древните жители на Сердика предпочели целебната вода пред речната и вдигнали стените на града към топлия извор. Старите римски бани в центъра са разкрити през 1891-1892 година Тогава се вижда, че минералната течност е уловена в бунар, бездънен четири метра. От него по оловни тръби водата отива към басейните за къпане.
Чудеса се описват за лечебната мощ на извора. През ХVII век пътешественикът Евлия Челеби твърди: „ Който седем дни пие от софийската минерална баня и се къпе в нея, в случай че има лепра (проказа), краста, дезинтерия, сърцетуптене, с Божа воля може да се излекува от заболяванията. Който страда от тресчица, задоволително е да влезе тук няколко пъти, с цел да се излекува. “
Ценната течност се лее толкоз разточително, че жителите се перат в „ Жешкио кладенец “. Той бликал на улиците „ Триядица “ и „ Сердика “. „ Беше обкръжен с висока дъсчена ограда и имаше един отвор за вход. Служеше и за пералня на града и край него постоянно беше оживено. Ползването на водата беше гратис “, споделя коренячката софиянка Райна Костенцева.
По това време топлата вода се изстудява за пиянство. Тази от водопровода не доближава, тъй като иде единствено от няколко извора при Бояна. През 1902 година е приключена градската канализация, която утежнява ситуацията. Без задоволително вода каналите миришат и стават гнезда на болести.
Тогава Боянската река е отбита над селото и през един небрежно изработен филтър е пусната във водопровода. Бедствената обстановка е закърпена до декември 1907 година, когато е изработен Високият витошки каптаж. Хванати са Боянската и Владайската река в сиенитния пояс на планината, облечен с торфена завивка.
Благодарение на торфа водата се оттича постепенно. Високата витошка вода е със пресен, възкисел усет, който се дължи на непрекъснатия u досег с кислорода и озона. Тя обаче също се оказва незадоволителна. Докато през 1880 година столичанинът черпи 125 литра на денонощие, през 1925 година кранчето му пуска 69 литра. Лете и зиме пък от чучурите капят едвам 35 литра.
Класическата норма е 150 литра на човек за 24 часа. Тя е регламентирана още през 1856 година, годна е и през днешния ден. По нея е изчислено водоснабдяването на множеството европейски страни. В Съединените щати употребяват повече. През 30-те години на предишния век там се падат по 400-600 литра на глава в денонощието. В някои градове дажбата стига 700 литра, а във Филаделфия е 860 литра.
По същото време Бистрица, Железница, Драгалевци, Огоя, Крапец и други села към София не престават да пият напряко от реката. Д-р Любомир Цветков открива, че от 144 селища в Софийско 69 са с съвременен тръбопровод. Едва 9 обаче черпят вода единствено от него, останалите употребяват и други източници.
В окръга работят 92 каптажа – 22 са проучени в санитарно отношение, 21 са изследвани отчасти, а от 49 се пие без публично позволение. „ Тези обстоятелства са поразяващи и демонстрират какъв брой леко се гледа на такива крупни здравни въпроси “, възмущава се доктор Цветков през 1937 година
Чревните заболявания са чести посетители на София и близките села. В чашите шетат представители на фауната. През 1929 година да вземем за пример червей рекордьор се демонстрира от чучура на една софийска къща. „ Вчера при наливане вода за пиянство в дома на фамилията Н-в, ул. „ Св. Кирил и Методий “ 76, е уловен един 15 см червен воден червей, наред дошъл цялостен и незасегнат по дългия път на столичния тръбопровод “, оповестява на 19 март вестник „ София “.
Пътешественикът е занесен в редакцията. „ Много сходни животни бяха улавяни от софиянци, само че вчерашната находка е в действителност необичайност “, дивят се публицистите. „ Г-н Н-в ни увери, че ще постави всички вероятни грижи да резервира живота на този необичаен образец до през днешния ден, с цел да го съобщи незасегнат на санитарното поделение при столичната община “, приключва дописката.
Понеже водата е неприятна и дефицита, Общината взема решение да утоли жаждата на столичани от Рила. Проектът на Рилския тръбопровод е направен през 1923 година, градежът стартира през 1925 година, приключен е през 1933 година На 23 април живителната течност шурва в басейна на игрище „ Юнак “. Един свидетел разказва знаменателното събитие:
„ Под звуците на военната музика, която свиреше националния химн и под мощното ура на възрадваното голям брой, фонтанът и водоскоците в басейна бликнаха в безчет струи и озариха с церемониален екстаз лицата на присъстващите. Пускането на водата представляваше величествена картина. “
Източник: в. Труд
„ Центърът – свидетелства той, – въпреки и облагоприятстван, също страдаше от липса на вода, която му се осигуряваше единствено през избрани часове на деня. Често пъти водният напън беше толкоз слаб, че не можеше да изтласка водата до първия етаж и тя се черпеше от водомерите в избите. “
През 1907 година проф. Стефан Киров назовава София „ Сахара “. Неговият вестник „ Гражданин “ кани фенове на мощни чувства да се разходят по улица „ Ломска “. Те ще видят „ сахарската пустиня с нейните пясъци “, твърди газетата. Поради липса на вода са потънали в прахуляк и други столични улици.
Същата година кметът разпорежда на двама експерти да проучат градските термални води. Минен инженер и геолог стигат до заключението, че минералните извори са отговорни за сушата.
„ Много евентуално е – рапортуват специалистите, – че тия точно термални извори са повода да се засели гр. София таман на това място на Софийската долина, към изворите на Софийската баня, а не да вземем за пример край реката Искър, която минава недалеко край града София или при подножието и дефилетата на Витоша, гдето има по-изобилна за пиянство и непорочност студена вода. “
Древните жители на Сердика предпочели целебната вода пред речната и вдигнали стените на града към топлия извор. Старите римски бани в центъра са разкрити през 1891-1892 година Тогава се вижда, че минералната течност е уловена в бунар, бездънен четири метра. От него по оловни тръби водата отива към басейните за къпане.
Чудеса се описват за лечебната мощ на извора. През ХVII век пътешественикът Евлия Челеби твърди: „ Който седем дни пие от софийската минерална баня и се къпе в нея, в случай че има лепра (проказа), краста, дезинтерия, сърцетуптене, с Божа воля може да се излекува от заболяванията. Който страда от тресчица, задоволително е да влезе тук няколко пъти, с цел да се излекува. “
Ценната течност се лее толкоз разточително, че жителите се перат в „ Жешкио кладенец “. Той бликал на улиците „ Триядица “ и „ Сердика “. „ Беше обкръжен с висока дъсчена ограда и имаше един отвор за вход. Служеше и за пералня на града и край него постоянно беше оживено. Ползването на водата беше гратис “, споделя коренячката софиянка Райна Костенцева.
По това време топлата вода се изстудява за пиянство. Тази от водопровода не доближава, тъй като иде единствено от няколко извора при Бояна. През 1902 година е приключена градската канализация, която утежнява ситуацията. Без задоволително вода каналите миришат и стават гнезда на болести.
Тогава Боянската река е отбита над селото и през един небрежно изработен филтър е пусната във водопровода. Бедствената обстановка е закърпена до декември 1907 година, когато е изработен Високият витошки каптаж. Хванати са Боянската и Владайската река в сиенитния пояс на планината, облечен с торфена завивка.
Благодарение на торфа водата се оттича постепенно. Високата витошка вода е със пресен, възкисел усет, който се дължи на непрекъснатия u досег с кислорода и озона. Тя обаче също се оказва незадоволителна. Докато през 1880 година столичанинът черпи 125 литра на денонощие, през 1925 година кранчето му пуска 69 литра. Лете и зиме пък от чучурите капят едвам 35 литра.
Класическата норма е 150 литра на човек за 24 часа. Тя е регламентирана още през 1856 година, годна е и през днешния ден. По нея е изчислено водоснабдяването на множеството европейски страни. В Съединените щати употребяват повече. През 30-те години на предишния век там се падат по 400-600 литра на глава в денонощието. В някои градове дажбата стига 700 литра, а във Филаделфия е 860 литра.
По същото време Бистрица, Железница, Драгалевци, Огоя, Крапец и други села към София не престават да пият напряко от реката. Д-р Любомир Цветков открива, че от 144 селища в Софийско 69 са с съвременен тръбопровод. Едва 9 обаче черпят вода единствено от него, останалите употребяват и други източници.
В окръга работят 92 каптажа – 22 са проучени в санитарно отношение, 21 са изследвани отчасти, а от 49 се пие без публично позволение. „ Тези обстоятелства са поразяващи и демонстрират какъв брой леко се гледа на такива крупни здравни въпроси “, възмущава се доктор Цветков през 1937 година
Чревните заболявания са чести посетители на София и близките села. В чашите шетат представители на фауната. През 1929 година да вземем за пример червей рекордьор се демонстрира от чучура на една софийска къща. „ Вчера при наливане вода за пиянство в дома на фамилията Н-в, ул. „ Св. Кирил и Методий “ 76, е уловен един 15 см червен воден червей, наред дошъл цялостен и незасегнат по дългия път на столичния тръбопровод “, оповестява на 19 март вестник „ София “.
Пътешественикът е занесен в редакцията. „ Много сходни животни бяха улавяни от софиянци, само че вчерашната находка е в действителност необичайност “, дивят се публицистите. „ Г-н Н-в ни увери, че ще постави всички вероятни грижи да резервира живота на този необичаен образец до през днешния ден, с цел да го съобщи незасегнат на санитарното поделение при столичната община “, приключва дописката.
Понеже водата е неприятна и дефицита, Общината взема решение да утоли жаждата на столичани от Рила. Проектът на Рилския тръбопровод е направен през 1923 година, градежът стартира през 1925 година, приключен е през 1933 година На 23 април живителната течност шурва в басейна на игрище „ Юнак “. Един свидетел разказва знаменателното събитие:
„ Под звуците на военната музика, която свиреше националния химн и под мощното ура на възрадваното голям брой, фонтанът и водоскоците в басейна бликнаха в безчет струи и озариха с церемониален екстаз лицата на присъстващите. Пускането на водата представляваше величествена картина. “
Източник: в. Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ