Николай Николаев: Лекарката ми изкрещя: Ако мръднеш, ще умреш
Някога Ванга предрекла, че Николай Николаев ще живее до 82 години. Остават му още пет. Но в случай че пророчицата нещо е сбъркала и Господ реши да му отпусне още малко, не е изключено да докара и до 100. Може би по тази причина през днешния ден той някак си умно, умерено и даже с възприятие за комизъм гледа на тестванията, които не стопира да му изпраща ориста. Ето достоверния роман на артиста за това, което му се е случило в един дъждовен късен следобяд на отминалия месец май. Място на действието: пътят от Вакарел към близката махала, където от години живее. Днес смешният смешник е прочут измежду децата, които се лекуват в „ Пирогов ” като професор лекар Коко. - Какво се случи, господин Николаев? Пак сте претърпели приключение?
- Валеше като из ведро. Страхотен дъжд. Чистачките не можеха да се оправят с водопада вода върху стъклото. На едно място от пътя, който познавам чудесно, има един два остри завоя. Вече бях навлязъл в единия от тях, когато с смут видях, че против мен, в моето платно, идва колосален джип. За да избегна челния удар, внезапно завих. Колата се подхлъзна и застана перпендикулярно на джипа. Успях да избегна челния конфликт, изправих дребното си рено клио и дадох газ, с цел да се измъкна. Човекът насреща не беше отговорен. И двамата карахме с към петдесет. При последната маневра се забих в предната лява джанта на джипа. Разхвърчаха се тенекии, калници, мигачи, стопове. А колите се изравниха и залепиха една за друга. Така спряхме.
- Как се чувствахте? Имахте ли нещо счупено?
- Както постоянно си бях поставил колана. При удара обаче с глава съм счупил предното стъкло на колата си. Имах страхотни болки в мозъка. Шофьорът на джипа пристигна, позна ме, стопираха и други коли. След малко дойде „ Бърза помощ” от ихтиманската болница. Лекарката ме опипа, допусна, че имам лек комоциум, и настоя за мое и нейно успокоение да отидем до болничното заведение. Аз отхвърлих.
- Защо? Било е за ваше положително.
- Казах, че на другия ден имам визитация в „ Пирогов” и там ще ме видят. Добре, че докторката прояви непримиримост: „ Не мога да ви пусна така”, сподели. В мига, в който ме сложиха на скенера, чух зов: „ Бате Николай, в случай че си мръднеш главата или тялото, ще умреш незабавно!” Внимателно ме сложиха на една носилка и придвижиха в леглото. В този миг изгубих схващане.
- Какво се бе случило?
- Това, което след това ми описаха: Сложили са ме в будна кома. Виждам, само че не мога да приказвам. Чувам откъслечни гласове, идващи отдалеко, като че ли от друга планета. Имам в устата си натикан един маркуч, през който ми дават вода и глюкоза. В това положение съм останал четири дни. После се оказа, че с изключение на главата съм си пукнал капачката на коляното и счупил два пръста. Лекарите „ ме успокоиха”, че поради възрастта те ще зараснат много по-бавно.
- Кога ви изкараха от комата?
- Събудих се и виждам - болница, хора, слънце, дървета. Казаха ми, че ме изписват и ме закараха с колата за спешна помощ до у дома. Така че към този момент на този ден ще давам курбан.
- Възстановихте ли се след всичко това?
- Физически да, само че не и душевен. Живея самичък в 180-годишната си къща. Никой няма в близост. Не мога да се отърва от страха, че побойникът може да пристигна и да ме заколи.
- Възможно ли е да ви отмъсти, като излезе?
- Не мисля...
Исак ГОЗЕС
- Валеше като из ведро. Страхотен дъжд. Чистачките не можеха да се оправят с водопада вода върху стъклото. На едно място от пътя, който познавам чудесно, има един два остри завоя. Вече бях навлязъл в единия от тях, когато с смут видях, че против мен, в моето платно, идва колосален джип. За да избегна челния удар, внезапно завих. Колата се подхлъзна и застана перпендикулярно на джипа. Успях да избегна челния конфликт, изправих дребното си рено клио и дадох газ, с цел да се измъкна. Човекът насреща не беше отговорен. И двамата карахме с към петдесет. При последната маневра се забих в предната лява джанта на джипа. Разхвърчаха се тенекии, калници, мигачи, стопове. А колите се изравниха и залепиха една за друга. Така спряхме.
- Как се чувствахте? Имахте ли нещо счупено?
- Както постоянно си бях поставил колана. При удара обаче с глава съм счупил предното стъкло на колата си. Имах страхотни болки в мозъка. Шофьорът на джипа пристигна, позна ме, стопираха и други коли. След малко дойде „ Бърза помощ” от ихтиманската болница. Лекарката ме опипа, допусна, че имам лек комоциум, и настоя за мое и нейно успокоение да отидем до болничното заведение. Аз отхвърлих.
- Защо? Било е за ваше положително.
- Казах, че на другия ден имам визитация в „ Пирогов” и там ще ме видят. Добре, че докторката прояви непримиримост: „ Не мога да ви пусна така”, сподели. В мига, в който ме сложиха на скенера, чух зов: „ Бате Николай, в случай че си мръднеш главата или тялото, ще умреш незабавно!” Внимателно ме сложиха на една носилка и придвижиха в леглото. В този миг изгубих схващане.
- Какво се бе случило?
- Това, което след това ми описаха: Сложили са ме в будна кома. Виждам, само че не мога да приказвам. Чувам откъслечни гласове, идващи отдалеко, като че ли от друга планета. Имам в устата си натикан един маркуч, през който ми дават вода и глюкоза. В това положение съм останал четири дни. После се оказа, че с изключение на главата съм си пукнал капачката на коляното и счупил два пръста. Лекарите „ ме успокоиха”, че поради възрастта те ще зараснат много по-бавно.
- Кога ви изкараха от комата?
- Събудих се и виждам - болница, хора, слънце, дървета. Казаха ми, че ме изписват и ме закараха с колата за спешна помощ до у дома. Така че към този момент на този ден ще давам курбан.
- Възстановихте ли се след всичко това?
- Физически да, само че не и душевен. Живея самичък в 180-годишната си къща. Никой няма в близост. Не мога да се отърва от страха, че побойникът може да пристигна и да ме заколи.
- Възможно ли е да ви отмъсти, като излезе?
- Не мисля...
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ