Някога пясъчната ивица на брега се е използвала само за

Някога пясъчната линия на брега се е употребила единствено за сантиментални разходки. Защото там двойките можели да се усамотят. Ако е денем – дамите наложително носели шапка и чадърче, роклите – с дълги ръкави. Самата дума „ плаж ” е френска и значи песъчлив бряг. Не е за чудене, че французите, разкрили за света плажните сладости, постоянно са били най-разгащени и в дословния, и в преносния смисъл.
Първият морски курорт у нас е Варна, само че изначало не става дума за къпане и безоблачен загар, а единствено за морския въздух – лековит при сърдечни болести, астма, анемия… Заслуга за интереса към морската вода у нас има доктор Анастасия Головина, която още през 1897 година разгласява в сп. „ Медицински алманах ” публикацията „ Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и прочие ”. В по-късни години тя даже подарява средства за основаването на плаж за небогати и заболели варненски деца.

Варна се осъзнава като курорт едвам през 1909 година, когато в града идват ненадейно към 200 французи,
организирани курортисти. (Как е името на първия туроператор, пресата не оповестява.) Те идват освен поради свежия морски въздух, само че и поради неповторимата панорама на Дикилиташ („ Вкаменената гора ”), както и поради Девненските карстови извори.
С времето ползата към „ морските бани ” нараства. Все повече лекари предлагат на пациентите си къпане или най-малко обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построяват “женска баня ” и “мъжка баня ” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси е построена платформа, а върху нея – сковани дъсчени кабинки. Къпането ставало единствено в басейна, ограден от релсите.

С други думи – в случай че чак толкоз искаш да се разгологъзиш за здраве под откритото небе – няма да е на пясъчната линия, та всички да те видят, а във вътрешността в морето, на скрито… Малцина знаели да плуват, даже моряците не смятали това за наложително като умеене.
В началото на пътечката към женската баня се разхождал жандарм. Униформата и пушката му трябвало да възпират мъжете, петимни да се облажат с гледката на разголена женска плът. Всъщност не става дума за никакво разголване, най-малко първоначално.
Историята на банския костюм по нашенско (отначало единствено за баня, а не за плаж!) не е кой знае какъв брой богата, само че по този начин е било на всички места. Такъв тоалет не е съществувал в миналото и в най-богатия женски дрешник. Древните гърци – само че единствено в случай че имат съвършени тела – се къпели голи, римляните употребявали къси туники, а
през Средновековието всички се потапяли с риза даже в личната си вана.

Богаташите през 19 век, които дръзвали да се къпят в реки, езера, а и в морето, влизали вътре облечени с няколко ката облекла – долни дрехи, дълги чорапи, платнени пантофки, необятна дреха като халат и дори шапчица на главата. Тъй като халатът плуввал над водата, измислили в подгъва да се зашиват железни тежести – доста рисково откритие.
Първите дрехи, предопределени за къпане навън, били мъжки, естествено, нещо като гащеризон от компактно трико, нормално на райе.
По-интересна е историята на женския бански костюм. Той изначало включва и трико, и туника или нещо като къса рокличка. За този костюм Димо Казасов споделя: “Той покриваше безусловно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити ”. Чак след Първата международна война плувните женски костюми станали по-смели като кройка и материя.

Пак Казасов: “Примерът, който няколко горди и смели софиянки дадоха, като излязоха да се къпят в намерено море в опънато по тялото им майо (прилепнало по тялото трико с крачоли – бел. на авт.), бе посрещнат с упреци и възмущение от всички страни… Радостта, която освободеното тяло изпитваше от ласките на слънчевите лъчи и на морския зефир, се наричаше непоносимо, срамно и развращаващо доволствие ”. Тези софиянки обаче са единствено фенки на фамозната Анет Келерман, австралийска актриса и спортистка, която първа в света през 1907 година се появила с трико по тялото, без всевъзможни туники, роклички и полички. Веднага я арестували, несъмнено.

По-късно
Анет Келерман е и първата, която посочила голо дупе на киноекран
В. „ Варненска поща ” през 1920 година оповестява с паника: „ мнозина чужденци, мъже и дами, се къпят към този момент в региона на баните дружно и напълно голи. Нека тези посетители знаят, че благонравието не търпи това и че те като посетители би трябвало да държат сметка за нашите нрави ”. Чужденците сигурно не са били дибидюс голи, само че българската мярка за голота очевидно е била надхвърлена в тази ситуация.
На 10 юни 1921 година Варна публично е оповестена за морски курорт от тричленна общинска комисия. Няколко години по-късно този акт се удостоверява и от царски декрет. През 1925 година стартира строителството на съвременни морски бани – централните. Три години по-късно са издигнати още едни – северните, които имат водна пързалка. След построяването и на минерална баня притокът на курортисти бързо нараства. От 12 хиляди в годината на откриването, две години по-късно те са 40 хиляди.
И до момента в който мъжкият бански костюм продължава да е все по този начин скучновато прост, женският претърпява какви ли не метаморфози – с панталонки изпод, без панталонки, с ръкавчета, без ръкавчета, с къдри, панделки, с подплънки и без…

Ама за какво е цялата тази красота, като мъжкият и женският плаж във Варна стоят към момента надалеч един от различен: на север са мъжете, на юг – дамите. Постепенно и естествено те се доближават, разграничени от опънато въже, а по-късно и от ограда. За униформения охранител на морала и приличието построили нещо като мостче над пясъка, върху което индивидът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите.
Спасители? Никой не е чувал за такива екстри. Първият морски избавител, естествено, е варненка – Христина Хранова
Акушерка по специалност и запалена състезателка по плуване, тя, към този момент 50-годишна, се състезавала сполучливо с опитни млади плувци. През 1927 година, на 17 юни, помощник-кмет на Варна се оказал заобиколен на мъжкия плаж от чужденци, които гневно стачкуват, че съпругите им са надалеч от вниманието и грижата им. Те упорстват част от плажната линия да бъде обособена за разбъркан плаж, както е на всички места в модерните западноевропейски курорти. Нещо повече – роптаещите посетители на Варна предизвестили „ началника ”, че в случай че тук не се открие разбъркан плаж, те ще се трансферират в румънския курорт Кюстенджа, като предупредят и околните си да не идват тук… Помощник-кметът се поколебал, само че в последна сметка отстъпил и… още същия ден Варна се сдобила със разбъркан плаж.

Събитието провокирало бурни митинги, разногласия, обвинявания и закани в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и татковци питали яростно по какъв начин в този момент ще пускат без боязън съпругите си и дъщерите си на курорт?
Близо 1500 варненки, проведени от духовник, се изказали в пресата срещу смесените плажове
с изказванието, че те сеят безнравственост и оферират срамни съблазни. Група спортистки незабавно им опонирали с думите: „ като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и почитаме техните възгледи, ние молим към спортистките от цяла България да стачкуват срещу тази спънка за физическото ни развитие… ” (кулата за скокове била в мъжката територия!). Софиянки от квартал „ Три кладенци ” ги подкрепили, но… градската администрация си направила оглушки. В края на лятото разногласията стихнали, а и нали „ женският ” плаж бил непокътнат, какво толкоз. Варна се разраствала, жителите й станали 60 хиляди.

Морската градина будела удивление, появили се съвременни хотели, търговците се радвали на бързи и лесни облаги. На плажовете поставили люлки, появили се лодки за разходка. А банските станали неотменна част от летния дрешник. Вестник споделя по какъв начин столична дама, решена да се самоубие, избрала за задачата да се хвърли в една от столичните реки. За задачата хукнала да си купи от магазина на Я. Бакърджиев “costum du mer ”. Костюмът за къпане обаче не й харесал и тя отсрочила давенето за другия сезон.
Инфо: Ретро