Гневът на мравките и старите коли
Някога, през 70-те години на предишния век, когато четях „ Гроздовете на гнева “ на Джон Стайнбек, се чудех, колкото и да е смешно това през днешния ден, по какъв начин може хора, които могат да си купят автомобил, въпреки и на остаряло, да се усещат нещастни. Е, с тези остарели коли те, хората от романа, се мъчеха демонски да си намерят нов занаят, откакто са изгонени от земята си и домовете си от арендаторите, само че...
И в този момент открих абзаца, който в миналото ме караше да си мисля, че американската фермерска мизерия при започване на 20. век е била много по-обилна от нашето българско благополучие съвсем в края му.
Ето го този абзац. С него стартира седма глава на „ Гроздовете на гнева “: “В градовете, в покрайнините им, измежду полята, на празните места - на всички места се виждат паркове с оказионни коли, със счупени коли, гаражи с рекламни надписи - „ Запазени коли “, „ Добре непокътнати коли “, „ Форд 27 година, отличен тип “. В романа следват хитростите, с които продавачите на трошките се пробват да ги продадат, и тъгите на купувачите, които се пробват с тези коли да стигнат до някакво свое по-човешко бъдеще.
Нали няма да възразите, че от известно време в този момент и у нас е по този начин. Градовете са заобиколени от така наречен автосалони или автоморги.
Да, само че в тези времена у нас частните коли бяха изключителна необичайност. За новите руските по-късно се чакаше с години. А забогатели по относително почтен метод българи, в случай че се позовем на Остап Бендер, се избиваха да играят на търгове за авариралите у нас западни коли на турските гастарбайтери. Тези коли нормално бяха с качествата на описаните от Стайнбек в „ Гроздовете на гнева “.
Тенекеджии виртуози с гения си на скулптори, най-често благодарение на кит, парцали, тел и автобоя, извайваха от авариралите ламарини западен автомобил, по който изтичаха очите на автоманиаците. Така реанимираните коли се продаваха след това на галактически високи цени.
Младите българи не са го живели това време, само че доста добре го знаят от нашите разкази. Нали ние, техните дядовци, до скука напираме да описваме мемоари.
И те, младите българи, затова поглеждат през днешния ден с положително око на крайградските паркинги, обитаеми с амортизирани или в най-хубавия случай омръзнали на западните жители коли. Защото с оскъдните си приходи не могат да си разрешат нови коли, само че доста им се желае да полетят с ятото на автомобилистите.
И по този начин няколко милиона българи през днешния ден се усещат удовлетворени, в случай че не и щастливи, че имат, за разлика от дядовците си, лично средство за напредване от точка А до точка Б. И са подготвени с цената на всичко да пазят и пазят тази си независимост на пътешестване. Но, както споделя и Стайнбек, пътуването е като брака, ще сбъркаш, в случай че решиш, че можеш да го контролираш.
Ако сте най-малко малко наблюдателни, не е допустимо да не сте забелязали, че страните, освен нашата, разчитат не толкоз на дребното свои богати жители, колкото на многото междинни и небогати свои жители при пълненето на хазната си. Когато вземеш от многото по малко, натрупваш доста повече, в сравнение с, в случай че вземеш от дребното по доста. Това гласяло главно, само че непризнавано предписание на бюджетарите.
И ето в този момент нашите висши пълначи на бюджета взеха решение да поизтръскат българската сиромашия посредством застраховката Гражданска отговорност на колите. Щом притежаваш автомобил, значи не си толкоз безпаричен, можем да ти вземе още стотина-двеста лв. повече годишно.
Според познавачи на материята алчността на страната е заразителна и ето у нас и търговците на горива взеха решение, че до момента в който притежателите на коли се гневят на страната за нарасналите налози и застраховки и те могат съвсем неусетно да ги ощипят с някой и различен % покачване в цената на литър гориво.
Да, само че като нарастне горивото, нараства и животът и това от дълго време се знае от необятните национални маси, извинете за остарялата терминология. И тяхното самообладание раздира капсула си. И избухва.
Нали си спомняте, че имаше време, когато схващахме Емил Димитров - Ревизоро, като бунтовник, който е подготвен да се бори с всички типове финансови измами. Сега господин Димитров е народен представител, ръководител на парламентарна комисия и гледа на нещата от живота през пердето на властта. Каза, че избухналите тези дни у нас всеобщи митинги са с политическа подкладка.
Нали си спомняте също, че лицето Росен Петров, учил за полицай, беше първи сценарист в Шоуто на Слави. После излезе от опеката на шоумена, споделиха, че го направил, поради властническите пристрастености на последния. Водеше предаване в БТВ. От което се отхвърли обществено и в ефир и по този метод пристана на нашумял тогава нов политически план на Николай Бареков. И по този начин стана народен представител. Сега отново води някакво историческо ли, патриотарско ли предаване в една телевизия.
В това свое предаване той кани една професорка историчка, която не се уморява да твърди, че революциите стават с доста пари. Които пари нормално идват навън. И господин Росен Петров, като старателно кима, се съгласява с нея, само че той старателно се съгласяваше и с Бареков. Нищо, че още е признато да се усмихваме на тайните теории.
И въпреки всичко, по кое време се пука капсулът на търпението? И по кое време това разпукване довежда до по-добри дни за живеещите в една страна? Ще доведат ли в този момент разрастващите се митинги до нещо ново у нас? Дори и най-универсалните анализатори всезнайковци се въздържат от прогнози.
Но решението на ръководещите да посегнат на автомобилчето втора, трета и следваща ръка си е аксиоматична управническа неточност. Точно това автомобилче е общото сред другите прослойки на нашето население. Нали хора, които нямат общи ползи за отбраняване, не биха тръгнали на общ митинг.
А в случай че има политически, все едно външни или вътрешни такива фактори, искащи дестабилизация на страната ни, автомобилчето им е подготвило почвата. А до него или след него се подреждат проблемите на децата с увреждания, растежът на цените, прогнилата ни правосъдна система и бурно растящата към нея корупция.
И в проблясъците на протеста все по-ярко се вижда непохватността на властта в опитите да се отърси от подозренията в компетентността.
Ето го и образеца. В навечерието на оня страшния отчет от Европа трябваше да се дадат доказателства, че у нас се води битка против корупцията по високите етажи на властта. И факторите взеха решение да се отнеме депутатският имунитет на именитата журналистка Елена Йончева. Защото лицата Антон Тодоров, Тома Биков и някогашният министър от ГЕРБ Делян Добрев твърдели, че тя е прала пари посредством КТБ. За паницата леща на властта господата Тодоров и Биков смениха радикално противоположно политическите си възгледи. А господин Добрев е набрал на госпожа Йончева, тъй като разкри шуробаджанашката му скица в Хасково.
В навечерието на знаковата дата 10 ноември пък президентът Румен Радев изрази обществено мнението си за качеството на държавното ръководство у нас. То не е ласкаво за ръководещите, само че е мнение на директно определен президент на републиката ни. Какъв беше отговорът на властта? Оръженосецът на господин Борисов господин Цветан Цветанов, в качеството си на началник на парламентарната група на ГЕРБ, сподели, че президентът ни разединява нацията.
Да твърдиш, че една относително добре образована персона в обикновено физическо и психическо положение в ролята си на президент на републиката желае да разединява нацията, може да е обикновено за един политик. Но за един елементарен жител е изказване, толкоз подходящо, колкото изказванието, че лице в обикновено физическо и психическо положение в ролята си на пастир неистово желае да разпръсне овцете си из горската пустота.
Ако ръководещите имат някакви учредения да се гневят от речта на президента, те ще да се базират на чувствата им, че тази тирада се споделя от масите. И нещо друго. Сложете едно до друго словото на президента за 10 ноември и стихотворението, озаглавено „ Българско стихотворение “ на поета Ивайло Балабанов. Ще видите, че и двамата създатели са писали по една и също тематика и с едни и същи безредици и чувства за живота на нас, българите, през днешния ден. Кой стихотворец не желае да бъде всеобщо четен.
Тръгнахме с реминисценции по Стайнбек, написал „ Гроздовете на гнева “, издавана у нас и под заглавието „ Гневът на мравките “ и за какво и да не приключим с него. Защо ли по някакъв мотив на едно място в своето творчество той споделя: “Разбрах от дълго изследване, че се удивлявам на всички народи и ненавиждам всички държавни управления “.
И в този момент открих абзаца, който в миналото ме караше да си мисля, че американската фермерска мизерия при започване на 20. век е била много по-обилна от нашето българско благополучие съвсем в края му.
Ето го този абзац. С него стартира седма глава на „ Гроздовете на гнева “: “В градовете, в покрайнините им, измежду полята, на празните места - на всички места се виждат паркове с оказионни коли, със счупени коли, гаражи с рекламни надписи - „ Запазени коли “, „ Добре непокътнати коли “, „ Форд 27 година, отличен тип “. В романа следват хитростите, с които продавачите на трошките се пробват да ги продадат, и тъгите на купувачите, които се пробват с тези коли да стигнат до някакво свое по-човешко бъдеще.
Нали няма да възразите, че от известно време в този момент и у нас е по този начин. Градовете са заобиколени от така наречен автосалони или автоморги.
Да, само че в тези времена у нас частните коли бяха изключителна необичайност. За новите руските по-късно се чакаше с години. А забогатели по относително почтен метод българи, в случай че се позовем на Остап Бендер, се избиваха да играят на търгове за авариралите у нас западни коли на турските гастарбайтери. Тези коли нормално бяха с качествата на описаните от Стайнбек в „ Гроздовете на гнева “.
Тенекеджии виртуози с гения си на скулптори, най-често благодарение на кит, парцали, тел и автобоя, извайваха от авариралите ламарини западен автомобил, по който изтичаха очите на автоманиаците. Така реанимираните коли се продаваха след това на галактически високи цени.
Младите българи не са го живели това време, само че доста добре го знаят от нашите разкази. Нали ние, техните дядовци, до скука напираме да описваме мемоари.
И те, младите българи, затова поглеждат през днешния ден с положително око на крайградските паркинги, обитаеми с амортизирани или в най-хубавия случай омръзнали на западните жители коли. Защото с оскъдните си приходи не могат да си разрешат нови коли, само че доста им се желае да полетят с ятото на автомобилистите.
И по този начин няколко милиона българи през днешния ден се усещат удовлетворени, в случай че не и щастливи, че имат, за разлика от дядовците си, лично средство за напредване от точка А до точка Б. И са подготвени с цената на всичко да пазят и пазят тази си независимост на пътешестване. Но, както споделя и Стайнбек, пътуването е като брака, ще сбъркаш, в случай че решиш, че можеш да го контролираш.
Ако сте най-малко малко наблюдателни, не е допустимо да не сте забелязали, че страните, освен нашата, разчитат не толкоз на дребното свои богати жители, колкото на многото междинни и небогати свои жители при пълненето на хазната си. Когато вземеш от многото по малко, натрупваш доста повече, в сравнение с, в случай че вземеш от дребното по доста. Това гласяло главно, само че непризнавано предписание на бюджетарите.
И ето в този момент нашите висши пълначи на бюджета взеха решение да поизтръскат българската сиромашия посредством застраховката Гражданска отговорност на колите. Щом притежаваш автомобил, значи не си толкоз безпаричен, можем да ти вземе още стотина-двеста лв. повече годишно.
Според познавачи на материята алчността на страната е заразителна и ето у нас и търговците на горива взеха решение, че до момента в който притежателите на коли се гневят на страната за нарасналите налози и застраховки и те могат съвсем неусетно да ги ощипят с някой и различен % покачване в цената на литър гориво.
Да, само че като нарастне горивото, нараства и животът и това от дълго време се знае от необятните национални маси, извинете за остарялата терминология. И тяхното самообладание раздира капсула си. И избухва.
Нали си спомняте, че имаше време, когато схващахме Емил Димитров - Ревизоро, като бунтовник, който е подготвен да се бори с всички типове финансови измами. Сега господин Димитров е народен представител, ръководител на парламентарна комисия и гледа на нещата от живота през пердето на властта. Каза, че избухналите тези дни у нас всеобщи митинги са с политическа подкладка.
Нали си спомняте също, че лицето Росен Петров, учил за полицай, беше първи сценарист в Шоуто на Слави. После излезе от опеката на шоумена, споделиха, че го направил, поради властническите пристрастености на последния. Водеше предаване в БТВ. От което се отхвърли обществено и в ефир и по този метод пристана на нашумял тогава нов политически план на Николай Бареков. И по този начин стана народен представител. Сега отново води някакво историческо ли, патриотарско ли предаване в една телевизия.
В това свое предаване той кани една професорка историчка, която не се уморява да твърди, че революциите стават с доста пари. Които пари нормално идват навън. И господин Росен Петров, като старателно кима, се съгласява с нея, само че той старателно се съгласяваше и с Бареков. Нищо, че още е признато да се усмихваме на тайните теории.
И въпреки всичко, по кое време се пука капсулът на търпението? И по кое време това разпукване довежда до по-добри дни за живеещите в една страна? Ще доведат ли в този момент разрастващите се митинги до нещо ново у нас? Дори и най-универсалните анализатори всезнайковци се въздържат от прогнози.
Но решението на ръководещите да посегнат на автомобилчето втора, трета и следваща ръка си е аксиоматична управническа неточност. Точно това автомобилче е общото сред другите прослойки на нашето население. Нали хора, които нямат общи ползи за отбраняване, не биха тръгнали на общ митинг.
А в случай че има политически, все едно външни или вътрешни такива фактори, искащи дестабилизация на страната ни, автомобилчето им е подготвило почвата. А до него или след него се подреждат проблемите на децата с увреждания, растежът на цените, прогнилата ни правосъдна система и бурно растящата към нея корупция.
И в проблясъците на протеста все по-ярко се вижда непохватността на властта в опитите да се отърси от подозренията в компетентността.
Ето го и образеца. В навечерието на оня страшния отчет от Европа трябваше да се дадат доказателства, че у нас се води битка против корупцията по високите етажи на властта. И факторите взеха решение да се отнеме депутатският имунитет на именитата журналистка Елена Йончева. Защото лицата Антон Тодоров, Тома Биков и някогашният министър от ГЕРБ Делян Добрев твърдели, че тя е прала пари посредством КТБ. За паницата леща на властта господата Тодоров и Биков смениха радикално противоположно политическите си възгледи. А господин Добрев е набрал на госпожа Йончева, тъй като разкри шуробаджанашката му скица в Хасково.
В навечерието на знаковата дата 10 ноември пък президентът Румен Радев изрази обществено мнението си за качеството на държавното ръководство у нас. То не е ласкаво за ръководещите, само че е мнение на директно определен президент на републиката ни. Какъв беше отговорът на властта? Оръженосецът на господин Борисов господин Цветан Цветанов, в качеството си на началник на парламентарната група на ГЕРБ, сподели, че президентът ни разединява нацията.
Да твърдиш, че една относително добре образована персона в обикновено физическо и психическо положение в ролята си на президент на републиката желае да разединява нацията, може да е обикновено за един политик. Но за един елементарен жител е изказване, толкоз подходящо, колкото изказванието, че лице в обикновено физическо и психическо положение в ролята си на пастир неистово желае да разпръсне овцете си из горската пустота.
Ако ръководещите имат някакви учредения да се гневят от речта на президента, те ще да се базират на чувствата им, че тази тирада се споделя от масите. И нещо друго. Сложете едно до друго словото на президента за 10 ноември и стихотворението, озаглавено „ Българско стихотворение “ на поета Ивайло Балабанов. Ще видите, че и двамата създатели са писали по една и също тематика и с едни и същи безредици и чувства за живота на нас, българите, през днешния ден. Кой стихотворец не желае да бъде всеобщо четен.
Тръгнахме с реминисценции по Стайнбек, написал „ Гроздовете на гнева “, издавана у нас и под заглавието „ Гневът на мравките “ и за какво и да не приключим с него. Защо ли по някакъв мотив на едно място в своето творчество той споделя: “Разбрах от дълго изследване, че се удивлявам на всички народи и ненавиждам всички държавни управления “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ