Някога, много, много отдавна, преди 17 години, написах едно открито

...
Някога, много, много отдавна, преди 17 години, написах едно открито
Коментари Харесай

Открито писмо до Бербатов: Извинявай, Митко...

Някога, доста, доста от дълго време, преди 17 години, написах едно намерено писмо до Бербатов, което озаглавих: „ Извинявай, Митко! ”. В него признах, че когато го видях за първи път на една от тренировките на юношите на ЦСКА, не ме впечатли. Но след това, откакто геният му взе да мъждука на футболния небосвод, осъзнах, че съм сбъркал и му посветих въпросния коментар. Митко си беше изрязал от вестника написаното и го държеше дълго време в себе си. Защото там, сред редовете, бях написал, че му следва голямо бъдеще и че един ден освен България, само че и цяла Европа ще заприказва за него. Че от ЦСКА ще стигне надалеч. Много, доста надалеч. Всъщност, не беше по никакъв начин мъчно да се превъплъщавам в ролята на оракул, защото Бербатов имаше неповторим гений. И мъждукането на хоризонта се трансформира в ярка звезда... Днес обявявам ново намерено писмо със същото заглавие. Здравей, Митко! Тъй като достъпът до твоята персона е сложен и съвсем неосъществим, взех решение да се обърна към теб по този метод. Силно се надявам да прочетеш деликатно какво съм написал, тъй като те почитам и оценявам освен като футболист, само че и като персона. И тъй като го върша не от двуличие или от завист, а от сърце и изцяло искрено. Бяхме другари, само че заради една или друга причина пътищата ни се разделиха. Водил съм те у дома, с цел да те срещна със сина ми, който докара съвсем цялата махала у нас. Държал си щерка ми в ръцете си, когато тя беше единствено на половин годинка. А след това, откакто си тръгваше, ми призна нещо. Помниш ли? Призна ми, че един ден искаш да имаш доста деца. Е, фантазията ти се сбъдна, Митко. Днес ти имаш две прелестни дъщери, които обичаш неистово и за които си подготвен на всичко. Но имаш и още деца. Много, доста деца. Стотици. Тези, поради които сътвори своята фондация. Това са твоите деца и децата на България. Заради тях ти правиш чудеса, поради тях провежда вълнуващото шоу на 14 юни. Заради тях хиляди се стекоха на стадиона. Заради тях събра десетки футболни звезди. Ти си първият, който го направи у нас. Първият, който толкоз решително и самоуверено подава ръката си, с цел да им помогне. Това те прави неповторим. Но ти си неповторим и с още други неща. За разлика от множеството ни спортисти не хвърляш парите напразно, а умееш вярно да ги инвестираш. За разлика от други не си взе за брачна половинка някоя манекенка или чалгаджийка, която щеше да изсмучи като пиявица парите ти и да ти разбие живота. Намери си жена на място, сътвори прелестно семейство. Но човек, колкото и да е добър, позволява неточности. Ти също не правиш изключение, тъй като не си ангел. И аз в този момент ще ти ги посоча. Знаеш ли какво са споделили маите, един античен и умен народ: „ Не позволявай в никакъв случай на сянката да обгърне и погълне къщата, от която си тръгнал да покоряваш планината, тъй като ще ослепееш. Ако си интелигентен, все някой ден ще прогледнеш и ще осъзнаеш, че си сбъркал ”. Твоята къща, Митко, от която потегли към планината, се назовава ЦСКА. Да, тя не е родната ти. Родната е Пирин, в Благоевград. Но тази в Борисовата градина те изтласка към Европа, към върховете. Ти обаче я не помни, разреши на сянката да я погълне. А сянката, Димитре, се спусна от душата ти. Накара те да ослепееш и да не виждаш дома, който ти оказа помощ да станеш прочут. Затова оня ден почитателите реагираха по този метод. А те, повярвай ми, го вършат откровено. През всичките тези години ти по този начин и откри време да отскочиш до стадиона, да подкрепиш тима, оказал помощ ти да се изградиш като футболна персона. Не се интересуваше от ориста му. Не единствено в апогеите, само че и в паденията на ЦСКА. Особено след това ужасяващо горещо лято, когато клубът банкрутира. А след това, когато „ алените ” възкръснаха, ти още веднъж не откри време за реакция. Не отдели най-малко десетина реда на стената си във Facebook, която е харесвана и четена от милиони. Ти си интелигентен човек, едно от мощните ти качества е, че разсъждаваш постоянно трезво. Искаш ли в този момент да теглим чертата и да забележим кой на кого повече е дал. Ти на ЦСКА или назад. Писал съм го неведнъж, десетки пъти в мнения и разбори. Бог те е дарил с прелестен гений, който ти разви по прословут метод в чужбина. Потегли за там като рицар без ризница, само че бързо съумя да си я изработиш и да покориш първо желязната Бундеслига, която те кали и трансформира в войник. А след това и в най-трудното, най-тежкото и най-хубавото клубно състезание в света – британското. Най-напред в Тотнъм, а сетне и в Манчестър Юнайтед. Стана два пъти първенец, стана голмайстор на Висшата лига! Но дано се върнем на болната тематика. На ЦСКА. „ Армията ” ти даде шанса, големия късмет. Тя ти отвори вратите към Европа. Ако не беше ЦСКА, през днешния ден надали щеше да си горе на планината с победоносно вдигнати ръце. Колкото и да си надарен, това мъчно щеше да се случи без „ алените ”. А ти какво даде, Митко, на ЦСКА. Нямаш трофеи, нямаш евроуспехи (нима смяташ, че петте ти гола против Конструкторул са задоволителни?), нямаш дори гол във безконечното дерби. Имаш единствено една купа, за чието продобиване твоят дял е в оня прославен полуфинален трилър в Кюстендил, когато безусловно измъкна отбора си със своята талантливост. И дотук! Такива са обстоятелствата, Митко. Ицо, Любо, Емо, да не ги изброявам всичките митове, които по-късно също покориха като теб Европа, печелиха трофеи, титли, газеха Левски и на Стария континент. Да, ще кажеш ти, аз излязох доста млад от ЦСКА. Те обаче на твоите години към този момент имаха повече титли и оценки. И, за разлика от теб, не са не запомнили и през днешния ден от кое място са тръгнали към планината. И не разрешиха на сянката да погълне „ алената ” им къща. И тъй като маите са споделили, че умният все в миналото ще прогледне, а аз съм сигурен, че ти  си подобен, мощно се надявам това да се случи... Да прогледнеш. Да прогледнеш и друго. Оставам с усещането, че е имало моменти в живота ти, когато някой към този момент не ти е от изгода, ти го задраскваш, сгъваш и захвърляш някъде из храстите. Така беше с ЦСКА,  по този начин беше дори и с националния тим, който също ти оказа помощ да се изградиш като футболист (всъщност аз по този начин и не разбрах за какво го изостави и напусна на 13 май 2010 година. Конкретните аргументи просто не си ги оповестил и до днес). Така беше и с нас, публицистите. Говоря освен за себе си, само че и за Памуков, Минев, Банов и други. След като те към този момент не ти трябваха, откакто към този момент беше направил име в България и по света, ги не помни. Хайде, майната му на нас, пишещите братя, само че ЦСКА, националния, та в случай че щеш и Пирин... Когато писах книгата за теб, я озаглавих: „ Война с времето и себе си ”. Война с времето, тъй като все попадаше в неуместно време в тимовете, в които си  бил. Но ти я завоюва. Със себе си, тъй като първоначално беше ленив, равнодушен, мощният темперамент в теб беше задремал. Но ти отново завоюва. Спечели доста борби със себе си. Въпросът е дали си спечелил и войната? Помниш ли великата сцена от кино лентата „ Жега ” с обичаните ти артисти Ал Пачино и Робърт де Ниро? Двамата, служител на реда и престъпник, се срещат в бар и организират прям диалог очи в очи. Та Де Ниро стартира първи и с думите: „ Един човек един път ми сподели: „ Не се обвързвай с нищо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, в случай че усетиш жегата зад ъгъла ”. Обвързването, Митко, при теб са посочените ти нагоре минуси. Любимият ти Роберт де Ниро споделя и друго в едно от най-откровените си изявленията: „ Най-омайващото и рисково нещо на славата е, че хората постоянно са общителни с теб. Всички кимат одобрително, дори и да изръсиш свещена нелепост. А на нас, известните, в реалност ни би трябвало някой, който да изрича в очите ни нещата, които не желаеме да чуем! Това ще ни смъкна на земята ”. Извинявай, Митко, че съм от тези някои, които ти не искаш да чуеш... РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР