Някога живял ангел, който имал прекрасни, ослепително бели крила –

Някога живял ангел, който имал прелестни, ослепително бели крила – толкоз светли, толкоз леки, че му разрешавали да лети дълго и безотказно.

Веднъж летейки над земята, ангелът видял човек, който се нуждаел от помощ. Той, несъмнено, слязъл на земята и оказал помощ на индивида.

Човекът дълго му благодарил и се възхищавал на крилата на ангела. А след това помолил да ги допре. Ангелът му разрешил. Тъй като индивидът бил елементарен служащ и изкарвал прехраната си с двете си ръце, които били мръсни, на крилете на ангела останало малко петънце.

Но какво е за ангела едно малко петънце – той даже и не забелязал. Когато ангелът се приготвил да излети, индивидът помолил за помощ в още едно дело. Ангелът не могъл да откаже на подобен благ човек и му оказал помощ още веднъж, а индивидът още веднъж благодарил и погалил крилата на ангела.

И по този начин те станали другари, тъй като индивидът имал доста проблеми, а за ангела не било проблем да ги взема решение бързо и елементарно.

Човекът постоянно бил признателен и постоянно галил крилата на ангела. След време крилата на ангела станали напълно черни. Ангелът не можел към този момент да лети, а и нямал време, тъй като бил ангажиран да оказва помощ на индивида и с времето по този начин свикнал към това, че не запомнил, че е ангел.

Така си живели двамата. Докато един път в небето не се появил различен ангел. И този ангел, който бил на земята, го видял, и почнал да мечтае, че в случай че той имал крила, също би полетял и би покорил небесната простор – към този момент бил изцяло не запомнил, че е ангел. Ангелът, който бил в небето, го видял, спуснал се на земята и го попитал за какво не излетява и какво прави измежду хората. В този миг ангелът от земята си спомнил, погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.

Той схванал, че всичката нечистотия на крилата му са непознатите проблеми и задания, които били дадени на индивида, с цел да се научи той самичък да ги взема решение. Тогава тръснал крилата си и всичката нечистотия паднала в краката на индивида. Двата ангела изхвърчали в небето, а индивидът с удивление гледал полета им и мечтаел и той да бъде като тях.

Но той бил човек, имал доста проблеми и бил задължен да живее на земята и да ги взема решение. Мислейки по този начин, индивидът тръгнал по пътя си, а в съзнанието му бил полетът на двата ангела – той непрекъснато мислел за тях и му се желало да може да лети.

И какво да види? Той не схванал, по какъв начин спрял да мисли за своите проблеми и не тъй като те изчезнали, а просто почнали да се вземат решение като че ли сами. Всички мисли на индивида били за полета. Тази му фантазия го окриляла. И той престанал да се бои от компликациите, в противен случай с наслада приемал новите провокации. И с всяка нова позволена задача ставал все по лек и ето, забелязал, че краката му вървят по пътя едва-едва докосвайки земята.

Какво става? – замислил се той.

- Това са твоите крила! - чул той някакъв интуиция.

- Как по този начин? И аз ли съм ангел?

- Да! Ти просто беше не запомнил това, а проблемите ти бяха дадени, с цел да могат да израснат крилата ти.

Човекът бил благополучен. Така в небето се появил още един бял ангел, а след него още и още се издигали един след различен красиви бели ангели. И те ставали от ден на ден и повече. Били радостни и се чувствали прелестно, тъй като били щастливи от това, че могат да летят. /woman.bg