Историята на Статуята на свободата
Някога европейските мигранти, които дошли в Ню Йорк единствено по море, прекосявали около остров Бедлоу (днес остров Либърти), близо до пристанището на града. Пред тях била обетованата земя, за която мечтаели. Срещата им със статуята на римската богиня на свободата била първата крачка към свободата.
Статуята на свободата е безспорният знак на Ню Йорк . Тя се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти и е подарък от Франция в символ на другарството сред двете народи.
Статуята съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Под краката й са счупените вериги на робството. Короната на главата й има седем лъча, символизиращи седемте морета и континенти. 25-те прозорчета в нея припомнят за съкровищата на света.
ThinkStock/Getty Images
Историята и стартира през 1865 година , когато френският правист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле предлага Франция за създаде паметник за Америка в символ на другарството сред двете народи.-->
Тази концепция въодушевява един млад ваятел - Фредерик Огюст Бартолди , който проектира Статуята. А Густав Айфел , конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща структура.
На 350 обособени елементи голямата статуя е натоварена в 214 сандъка, които при доста неприятно време успяват да преплуват Атлантическия океан - на борда на товарния транспортен съд " Isere ".
Първоначално нюйоркчани нямали никаква визия какво да вършат с този подарък.
Повече от година сандъците с обособените елементи на статуята лежали в нюйоркското пристанище, тъй като статуята, подарък от Франция по случай 100-годишнината от американската самостоятелност, се нуждаела от пиедестал. А за издигането му били нужни пари.
Guliver/Getty Images
През 1878 година в Париж се организира международно ревю. Там е показана и главата на статуята за събиране на средства. И тогава известният маджарски бежанец и издател Йосиф Пулицър трансформира своя вестник в мощно средство за събиране на пари за изграждане на статуята. Като приканва нюйоркчани да се включат, той употребява блестящата фраза: " Нека не чакаме милионерите! " Името на всеки донор той разгласява във вестника.
Призивът на издателя Джоузеф Пулицър е последван от милиони американци. Те събират общо 102 хиляди $.
За сглобяването и били нужни цели четири месеца.
Статуята е публично открита на 28 октомври 1886 година от тогавашния американски президент Гроувър Кливланд.
Днес Статуята на свободата продължава да бъде знак на вярата, свободата и другарството.
Статуята на свободата е безспорният знак на Ню Йорк . Тя се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти и е подарък от Франция в символ на другарството сред двете народи.
Статуята съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Под краката й са счупените вериги на робството. Короната на главата й има седем лъча, символизиращи седемте морета и континенти. 25-те прозорчета в нея припомнят за съкровищата на света.
ThinkStock/Getty Images Историята и стартира през 1865 година , когато френският правист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле предлага Франция за създаде паметник за Америка в символ на другарството сред двете народи.-->
Тази концепция въодушевява един млад ваятел - Фредерик Огюст Бартолди , който проектира Статуята. А Густав Айфел , конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща структура.
На 350 обособени елементи голямата статуя е натоварена в 214 сандъка, които при доста неприятно време успяват да преплуват Атлантическия океан - на борда на товарния транспортен съд " Isere ".
Първоначално нюйоркчани нямали никаква визия какво да вършат с този подарък.
Повече от година сандъците с обособените елементи на статуята лежали в нюйоркското пристанище, тъй като статуята, подарък от Франция по случай 100-годишнината от американската самостоятелност, се нуждаела от пиедестал. А за издигането му били нужни пари.
Guliver/Getty Images През 1878 година в Париж се организира международно ревю. Там е показана и главата на статуята за събиране на средства. И тогава известният маджарски бежанец и издател Йосиф Пулицър трансформира своя вестник в мощно средство за събиране на пари за изграждане на статуята. Като приканва нюйоркчани да се включат, той употребява блестящата фраза: " Нека не чакаме милионерите! " Името на всеки донор той разгласява във вестника.
Призивът на издателя Джоузеф Пулицър е последван от милиони американци. Те събират общо 102 хиляди $.
За сглобяването и били нужни цели четири месеца.
Статуята е публично открита на 28 октомври 1886 година от тогавашния американски президент Гроувър Кливланд.
Днес Статуята на свободата продължава да бъде знак на вярата, свободата и другарството.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ