Синдромът на експлодиращата глава – един весел начин да се събудиш
Някога да сте се будили от сън внезапно поради мощен гръм, гърмеж или може би бомба, само че когато се разсъните, осъзнавате, че нищо не е станало? Е, поздравления, вие сте имали едно много любопитно положение, известно като синдромът на експлодираща глава.
Кой пръв е документирал причудливия феномен, не е ясно, само че знаем, че Рене Декарт е страдал от синдрома. Както написа Адриен Бейле в „ La Vie de Monsieur Descartes “, на ноември 10, 1619 година той:
Докато Декарт наподобява е считал, че тези сънища са били с възвишен темперамент, лекарите през днешния ден считат, че той просто е бил от най-малко 10% от хората, които имат синдрома на експлодиращата глава.
Що се отнася до първия медицински експерт, който освен документира синдрома, само че и го учи доста в детайли, това е известния американски доктор Сила Уиър Мичъл през 1876 година, който през днешния ден е прочут като бащата на здравната неврология.
Освен общоприетите прояви на синдрома, доктор Мичъл намира и една жена, която изпитва феномена освен до момента в който спи, само че и до момента в който е изцяло будна. „ … след лек топлинен удар и излагане на мощна отмалялост на тялото и мозъка, изпитах… чувство като детонацията на револвер в главата ми. Не знам по какъв начин другояче да го опиша… То стартира от главата, гърдите, стомаха или червата и като че ли ме пронизва за момент, след което идва чувството за потрес в главата и неконтролируем вик. Отначало в никакъв случай не идва, в случай че очите ми не са затворени, само че за една седмица, когато бях най-силно нервна и не спях, щеше да пристигна, в случай че се стресна от някакъв неочакван тон, а по-късно открих, че за малко мога да си го причиня като се докосна на особено място върху стомаха… Тези разтърсвания не постоянно са предшествани от предизвестие и са единствено в главата ми. Те идват най-много, до момента в който дремя, и в случай че напрегна очи, с цел да ги държа отворени, от време на време мога да предотвратя шоковете. Трябва да кажа, че постоянно има някакво необичайно чувство за студ в главата ми час преди разтърсванията, което по принцип е предизвестие за това, което идва… След неявяване от вкъщи и малко отмора, нямах шокове за седмици или месеци. “
Освен мощния тон, други забавни признаци, разказани от пациентите, включват ярка светлина и моментно чувство за зной. Някои неправилно поясняват това смущаващо прекарване със сърдечен удар, други за мозъчен израстък, а някои даже мислят, че може би са били отвлечени от извънземни и взривът и мощната светлина са от ракетите на галактически транспортен съд.
Що се отнася до доктор Мичъл, още 19 век той мощно го свърза стрес или изтощеност, отбелязвайки: „ Видях огромен брой хора, които страдат по сходен метод от някоя от другите форми на синдрома. По-голямата част от случаите са на изтощени или истерични дами, без значение дали са мощни и дали се хранят добре или не. При здравите мъже това е необичайност, в случай че те не използват прекомерно доста тютюн. “
Какво обаче реализира напредъкът на актуалната медицина в следенето на източника на казуса? Всъщност не доста във връзка с дефинитивна причина, макар че има една много солидна догадка за това какво нормално се случва, даже и детайлите да не са ясни към момента.
Първо, актуалните лекари са съгласни с доктор Мичъл, че тревогата, стресът и умората способстват за задействането на синдрома. Едно изследване, „ Задействаният от топирамат синдром на избухваща глава “, който преглежда успеваемостта на топирамат (антиконвулсант, употребен за лекуване на гърчове), отбелязва, че „ майка и щерка имаха сходна симптоматика, което покачва опцията синдромът да се предава наследствено “, само че дали това в действителност е правилно към момента не е потвърдено.
Що се отнася до нещо по-конкретно – лимитирани изследвания, които следят интензивността на мозъка, до момента в който хората изпитват явлението, демонстрират забележим скок на нервната интензивност тъкмо когато се появят детонацията или другите признаци. Изглежда, че това се случва, тъкмо когато тялото повече или по-малко минава от бодрост към сън, а един от откривател, учещи синдрома, Брайън Шарплес, от Университета на Вашингтон, разказва този скок като „ хълцане в ретикуларната групировка “ – мрежа в мозък, която (освен друго) играе роля за поддържане на съзнанието.
Шарплес продължава: „ Смятаме, че невроните [отговорни за обработката на звука] се задействат едновременно “. Резултатът надлежно е в действителност мощен гръм, макар че барабаните в ушите ни в действителност не са засекли нищо. Вероятно сходно нещо се случва и при светлините (и от време на време мощни миризми), изпитвани от пациентите. По създание това наподобява е някаква по-сензорна версия на хипнагогичния конвулсия, който съвсем всеки е изпитвал понякога при прекосяване от бодрост към сън.
Що се отнася до лекуването, връщайки се към доктор Мичъл от 19 век, той заобикаля да изписва модерните тогава пиявици и вместо това предлага отмора. Един век по-късно рекомендацията си остава същата, въпреки и малко по-конкретна – неща като йога, четене, отбягване на политика или обществени медии, гореща баня преди лягане, релаксираща музика.
Що се отнася до лекуването с медикаменти, изследване от 2010 година – гореспоменатото много лимитирано изследване – демонстрира, че топираматът понижава интензивността на синдрома, само че не понижава честотата му. Авторите също означават, че други потребни медикаменти са клонезапам, нифедипин, флунаризин и кломипрамнин. Въпреки това, данните за тези медикаменти са най-вече от изследвания, които включват единствено шепа хора. Като се има поради и, че положението е много инцидентно, нужни са спомагателни проучвания.
И освен това – допуска се, че даже името се нуждае от малко адаптиране, защото чуването на мощен гърмеж е единствено една реализация на евентуално същия синдром, като се има поради, че други хора виждат мощна светлина или усещат мощни миризми, вместо или в допълнение към гърмежа. Затова се допуска, че по-подходящо име би било, да вземем за пример, „ Епизодичен черепно-сензорен потрес “.
