ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА СЛУГИНАЖА
Някакви младежи, облечени в алено се усмихват, по кое време неуместно, по кое време сърдечно, по кое време усещате дъха им на фъстъци, само че въпреки всичко са покрай едно положително обслужване.
Касиерките- също. Вече не са тези с бозави кюркчета и фъкани шушони. Мили са, деликатни са. И след цялата покупка и нужната магазинна тържественост се постанова финалният щемпел. Той се слага от…Тарарарарам!
Охраната на магазина. Бай Пешо ще кажете вие или бай Манол, само че не. Този е евентуално Ангел /но не Господен/, евентуално Иван / само че не свети/. Защото целият му свят се върти към този щемпел и нелепата униформа, на раменете на която се е събрал пърхут като първи сняг. Погледът е като боец от армията на Марк Юний Брут,само че мъждив, някак си непряк, безразличен към обстоятелството, че твоята покупка построява неговата заплата. Той се държи като курфюрст, чиито щемпел и мнение дефинират избирането на немския император.
Да но не. Хич, но по никакъв начин. Това е държание на прослойка от охранители, взели се насериозно, откакто никоя друга службица не ги и приютила и никой различен пост не им е заслужен за жалкото обучение и познания. Мъжът с печата! Който ще се върне при скромната си женица и ще сърба до лудост лещата или ще отопи дъното на алпакяната тава, без да се интересува телешко или пуешко е имало преди този момент в нея. Ще отопи картофите с самун, както е привикнал и със спагетите. Може би гастрономските му привички включват отопяване с самун и на яхния от нахут. Всичко това- по потник и бели гащи, чиито овален ластик стои разпран и се поклаща, като неремонтиран водосток. Гледката съдържа още потник и чорап с по една дупка всеки. Обувките са изнесени на терасата по уханни аргументи.
Униформата мирише на лучена яхния, химическо почистване не е дума от неговия речник. Пък и униформата е служебна. Какво тук значи някакъв си аромат. И този сарош дефинира финалната визия на един магазин, в който видимо всичко е наред. От бялата техника, до белите бузки на касиерката. Но този бльон седи в края на добре измислената верига и никой не може да се опълчи на допотопната му визия за света, в който климатикът към този момент се включва не с копче а единствено с мисъл и техниката надалеч е надхвърлила държанието му на подведен каруцар, който размята камшика над изтощения си кон.
Тук мога да прибавя и синдрома на портиера- оня върховен Свети Петър на земята, който позволява или отпраща съгласно волята си. Те са на държавни службици и към момента носят повелята на това време, по което настроението на портиера движи цялото институция. Но през днешния ден господа и дами времената са дотолкоз разнообразни, че тези длъжности единствено отброяват последните си часове.
Колко по-достолепна е електронната система на надзор и допускане в една постройка от тези човеци. Тя не е намръщена, не е с пърхут по раменете, не е дебела и не е със синя риза, омърсена от непран врат. И не взема тези мизерни стотинки, които хем закърпват бюджета му хем му придават излишно самочувствие и мощ. Като се замисля, една електронна защита, доста по-вероятно ще ти кимне и каже „ лек ден” да вземем за пример. Без да те лъхне на яхния и компот отнякъде.
Касиерките- също. Вече не са тези с бозави кюркчета и фъкани шушони. Мили са, деликатни са. И след цялата покупка и нужната магазинна тържественост се постанова финалният щемпел. Той се слага от…Тарарарарам!
Охраната на магазина. Бай Пешо ще кажете вие или бай Манол, само че не. Този е евентуално Ангел /но не Господен/, евентуално Иван / само че не свети/. Защото целият му свят се върти към този щемпел и нелепата униформа, на раменете на която се е събрал пърхут като първи сняг. Погледът е като боец от армията на Марк Юний Брут,само че мъждив, някак си непряк, безразличен към обстоятелството, че твоята покупка построява неговата заплата. Той се държи като курфюрст, чиито щемпел и мнение дефинират избирането на немския император.
Да но не. Хич, но по никакъв начин. Това е държание на прослойка от охранители, взели се насериозно, откакто никоя друга службица не ги и приютила и никой различен пост не им е заслужен за жалкото обучение и познания. Мъжът с печата! Който ще се върне при скромната си женица и ще сърба до лудост лещата или ще отопи дъното на алпакяната тава, без да се интересува телешко или пуешко е имало преди този момент в нея. Ще отопи картофите с самун, както е привикнал и със спагетите. Може би гастрономските му привички включват отопяване с самун и на яхния от нахут. Всичко това- по потник и бели гащи, чиито овален ластик стои разпран и се поклаща, като неремонтиран водосток. Гледката съдържа още потник и чорап с по една дупка всеки. Обувките са изнесени на терасата по уханни аргументи.
Униформата мирише на лучена яхния, химическо почистване не е дума от неговия речник. Пък и униформата е служебна. Какво тук значи някакъв си аромат. И този сарош дефинира финалната визия на един магазин, в който видимо всичко е наред. От бялата техника, до белите бузки на касиерката. Но този бльон седи в края на добре измислената верига и никой не може да се опълчи на допотопната му визия за света, в който климатикът към този момент се включва не с копче а единствено с мисъл и техниката надалеч е надхвърлила държанието му на подведен каруцар, който размята камшика над изтощения си кон.
Тук мога да прибавя и синдрома на портиера- оня върховен Свети Петър на земята, който позволява или отпраща съгласно волята си. Те са на държавни службици и към момента носят повелята на това време, по което настроението на портиера движи цялото институция. Но през днешния ден господа и дами времената са дотолкоз разнообразни, че тези длъжности единствено отброяват последните си часове.
Колко по-достолепна е електронната система на надзор и допускане в една постройка от тези човеци. Тя не е намръщена, не е с пърхут по раменете, не е дебела и не е със синя риза, омърсена от непран врат. И не взема тези мизерни стотинки, които хем закърпват бюджета му хем му придават излишно самочувствие и мощ. Като се замисля, една електронна защита, доста по-вероятно ще ти кимне и каже „ лек ден” да вземем за пример. Без да те лъхне на яхния и компот отнякъде.
Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ