Някъде в България съществува тайно училище, в което на 15

...
Някъде в България съществува тайно училище, в което на 15
Коментари Харесай

Правих ремонт в България и оцелях

Някъде в България съществува скрито учебно заведение, в което на 15 септември загрубял деец (белег от бормашина на палеца, засъхнало леке от блажна багра над веждата, къси гащи, атрактивно смъкнати доникъде на задника) се изправя пред група младежи и споделя: „ Тук ще създадем мъже от вас! Мъже, които правят еднодневна работа за месец! Които могат да измъкнат двойно повече пари от действително направените! И които дават обещание по-убедително и от самия министър-председател! " Така си представям, че се култивира биологичният тип " български занаятчия ".

Наложи ми се това лято да си поддържам връзка с един от тях. Кухнята ми, 2 на 3 метра стаичка, се нуждаеше от ободряване. Нищо изключително - махане на остарели тапети, шпакловане, боядисване. Работа за три дни, без да броим изсъхването.

Ама несъмнено, ще го създадем, ще стане супер, сподели занаятчия Н. И по този начин се стартира с:

Етап 1: Комуникацията

Модерен човек е занаятчия Н., желае да си поддържаме връзка по Viber. Няма неприятно. Само дето общуването ни се показва в общителни (все още) опити от моя страна да се уточним най-накрая, на които ми се дава отговор с една дума: „ Здрастиии “. Две седмици по-късно се приближаваме към заветната спогодба, когато занаятчия Н. изтърсва: „ Ама не може ли да стане идващия месец? “. Не, не може. Пускам намек, че очевидно ще си диря различен човек. Майстор Н. е отчаян, само че незабавно кляка. Чувствам се победител. Колко наивно. Преминаваме към:

Етап 2: Стартът

Идва занаятчия Н. в първия ден на ремонта. Закъснява, естествено, само че надали някой е очаквал друго. Поработва умерено. Оставя след себе си обнадеждена атмосфера.

Във втория ден занаятчия Н. още веднъж е тук… за интервала от един час, макар че е заречен, че ще работи през целия ден. Изведнъж се оказва, че материалът, който самият той е донесъл, нещо не е ок. Няма смисъл да работи с него, ще потегля (Да се чете: Поел съм хиляда уговорката, тъй като лятото ми е мощният сезон и в този момент би трябвало да ида на другия ремонт, че да изимитирам и там дейност). Остава едвам рече и отсече, че би трябвало да купим латекс от едно несъмнено място, другояче няма въобще да работи (Да се чете: Разбрал съм се с авера да му изпращам клиенти, а той да ми дава по някой лев).

В третия ден занаятчия Н. идва. Работи. Както излиза наяве - тъй като си поисква половината сума в края на деня. А цялата сума неизвестно по какъв начин е набъбнала по отношение на първичната оферта. Заради „ спомагателни услуги “. Притисната съм от задължения и към този момент няма по какъв начин да диря различен, ще карам с този. Уговаряме се високо, тъкмо и ясно за след няколко дни, когато шпакловката ще е изсъхнала и ще се боядисва. Стигаме до:

Етап 3: Кризата

След няколко дни. „ Майстор Н., звъня ти единствено да ти припомня за през днешния ден, излязла съм от работа, заела съм и близки да оказват помощ за някои неща, готово е всичко. “ Майстор Н. прави пауза по телефона. „ Дааа… ами аз отпътувах за провинцията по проекти… няма да се върна известно време. “ Нервите ми не устоят. Започвам да викам по телефона. Крещя 10 минути. За уместност, отговорност и други отживелици.

И реализирам невероятното. След половин час занаятчия Н. ми написа известие във Viber (от няколко думи!), с което се извинява и споделя, че ще се прибере по-рано, с цел да довърши кухнята ми. Продължаваме към:

Етап 4: Дългият край. Много, доста дългият край.

Колко време съгласно вас е нужно, с цел да се боядиса една дребна стая? Четири, пет часа? Е, на занаятчия Н. му лиши 12. Дванадесет. Едно до две. Две по шест. Може би се чудите какво е правил толкоз време. Освен да подмята уместни реплики като: „ Ее, кой ви сподели да взимате толкоз доста латекс? “ (Той.) „ То в неделя не е хубаво да се работи. “ (Ами нямаше да работиш в неделя, в случай че си беше спазил уговорката). „ Ама ти за какво не си усмихната през днешния ден? “ (О, усмихната съм. Наум. Докато си представям по какъв начин те цапардосвам със стълбата).

Някъде след десетия час стартира да ти се коства, че безремонтият живот в никакъв случай няма да се върне, само че това въпреки всичко се случва. След финален сериозен миг с неработещ контакт, занаятчия Н. завършва и си потегля с апел да го викна и за идващия ремонт. Дано не си сдържа дъха в очакване.

Латексът не е в точния цвят. Ще би трябвало да пребоядисвам. Но този път сигурно сама.

***

Майстор Н. е относително младеж, което не му пречеше да се държи като своето социалистическо алтер его „ баш майсторът “. Така беше теоретичен, по този начин беше привикнал.

Сигурно доста от вас са имали надалеч по-тежки случаи с поправки и изпълнителите им. Може би сте се помирявали, едвам се свърши работата и да не ви се струпат още проблеми на главата. Така сме приучили едно цяло съсловие да счита, че може необезпокоявано да ни яде времето, парите и нервите. Знаете ли, от време на време допълните проблеми си заслужават, в случай че накараш някого да се държи малко по-адекватно. А в случай че толерираш тарикатлъкът на ниско равнище, нямаш право след това да се оплакваш, че вилнее и на високо.

Поздрав за всички, които са правили ремонт през това лято. Пожелавам ви да мине най-малко година, преди латексът ви да се напука.

Автор: Деница Райкова

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР