Маги и Ваня: Опитваме се да покажем нашия пример и смятаме, че той действа заразително
Нутриционистът Маги Пашова и експертът по ресторативно придвижване Ваня Висарионова са от тези девойки, които съумяват да вдъхновят другите с персоналния си образец или най-малко тези, които желаят да трансформират навиците си освен във връзка с спорта, само че и на храненето. Двете сплотяват мощните си страни, сработват се с лекост и основават стратегиите „ Не на диастазата “, която е за възобновяване след раждане, и Healthy@Office за хората, работещи в офис. Срещаме се с тях, с цел да ви заразим с тяхното ентусиазъм, тяхната осъзнатост, с техните средства, които ни оказват помощ да живеем по-добре в тялото си.
Заедно с Birell, бира без алкохол, ще ви помогнем да намерите своя път към смяната, освен със страхотния й усет, естествена прохлада и натурални съставки, а и с ново предизвикателство. Какво е то? Публикувайте ваша фотография или видео в деяние във Фейсбук или Instagram (важно е постовете да са публични) с #ПредизвикахСе , разкажете за какво избрахте тъкмо това предизвикателство и всяка седмица може да спечелите страхотни награди, а огромна премия е велосипед Drag. Срокът е до 10 март.
Започваме всяка година с персонални обещания към себе си. Вие предизвикахте ли се с нещо?
Ваня: Преди повече от година около програмата, по която работим – „ Не на диастазата “, организирахме коледно празненство на девойките и ги накарахме да си напишат 5 неща, които желаят да им се случат през 2018-а, в това число и ние си написахме. Наскоро ги отворихме и коментирахме с девойките, че някои са се случили, други – не. Говорихме, че не е задоволително единствено да си пожелаеш нещо – да бъда здрав или желая да отслабна, а да го формулираш доста тъкмо. Да си напишеш задачата и да я сложиш на видно място, където да я виждаш всеки ден и да планираш какви стъпки ще предприемеш, с цел да я постигнеш. Това, което аз съм си сложила за цел предходната година, не го реализирах, беше да избягам 10 км за 45 минути. Досега най-хубавото ми време е 49 минути. За да реализира задачата си тази година ще стартира тренировки с треньори по лека атлетика и всяко тичане ще бъде с избрана цел. Досега беше някак апропо, а няма по какъв начин да избягам 10 км за 45 минути " апропо ".
Маги: Ако би трябвало да отлича една цел, тя ще е обвързвана с моето време, което извозвам на стол. Откакто работя с Ваня, тя ми обръща внимание на това и знам на едно рационално равнище какъв брой е нездравословен стола. Но е доста мъчно да излезеш от навика. Това, което си мислех за тази година, е, че ще се предизвикам по-често да ставам от стола и да опитвам други работни позиции – да работя права, на земята, седнала на топка, да не си разрешавам повече от половин час да седнал съм в една поза. Това звучи елементарно, само че не e чак толкоз, тъй като в действителност сме обездвижени, доста ни е статично всекидневието и когато работата те увлече, мъчно намираш време да се раздвижваш.
Как могат тези девойки, които работят по-статично, да се движат повече?
Ваня: Да си измислят разнообразни позиции за седене. Например да седят малко на ръба на стола, към 20-ина минути, по-късно да се опитат да седят компактно прилепнали към стола, а в случай че им разрешава офисната среда, могат да седнат с пети под дупето. Малко да седят прави, в случай че е допустимо, или клекнали върху самия стол, а в случай че си работят на преносим компютър у дома, което все по-често се среща, към този момент опциите са безчет. Може да си седнал на земята, може да си лежащ, може да си на колене. Това, което аз употребявам, е супер комфортно и го предлагам, като не нужно да се купуват някакви комплицирани плъгини. Аз употребявам кутии за обувки, с които си поставям преносимия компютър на каквато височина желая. Стига да не би трябвало да пишеш, в случай че е единствено да гледаш и да редактираш, е комфортно. Много е значимо мишката да е на комфортно място, рамото да е отпуснато и лакътят да е покрай тялото, тъй като даже и отпусната ръката на бюрото, когато е отдалечена, малко или доста натоварва рамото. Но е реалност, че има специалности, при които няма по какъв начин това да се направи. Тогава е добре девойките да се опитат преди работа да се раздвижват по 20 минути, в обедната отмора – 20 минути и след работа също 20 минути, само че множеството нямат осъзнатост и не го вършат.
Ако стартират да мислят в тази тенденция, съм сигурна, че ще намерят времето.
Кога идва тази осъзнатост?
Ваня: Когато стартира всичко да те боли и като видиш какъв брой си крив, по какъв начин стартира да ти стърчи корема и да те нервира, по какъв начин ти стърчи гърба.
Маги: Ще ви покажем това с корема и е доста „ уоу “ като резултат, тъй като единствено една смяна в стойката може да дефинира това дали имаш стомах, или не. Тази стойка се образува единствено от това, че сме на стола и тялото трансформира оста си.
Ваня: По-скоро мускулите се приспособяват към тази седяща позиция. След това, когато се изправите и си казвате, че ще се разноските, само че сте прекарали пет часа в тази позиция, мускулите към този момент са се приспособили. Не става внезапно, а става с струпване през годините. Както като сложиш гипс и мускулът е обездвижен, той атрофира. Нещо сходно се случва и когато седите на стол. Неслучайно всички експерти, рехабилитатори и масажисти имат доста работа, тъй като хората страдат, боли ги, не се усещат добре, схванати са.
При вас самите имало ли е подобен миг на смяна, когато осъзнахте, че нещо би трябвало да се промени, с цел да се чувствате по-добре?
Маги: По отношение на спорта аз мога да кажа, че последните 15-20 години постоянно съм упражнявала нещо. По-рано се водех от концепцията да съм в по-добра форма, да съм слаба, само че около Ваня и работата с нея осъзнах другите смисли на тренировките и придвижването. Естествено външният тип и естетиката са едната страна, само че не по-малко значение има това, което споделя тя – да не те боли, да не си вдървен, да се чувстваш уютно в тялото си. Затова е значимо самото трениране да бъде целеустремено. Затова е скъпа работата с треньор. Ти можеш да вървиш,
Заедно с Birell, бира без алкохол, ще ви помогнем да намерите своя път към смяната, освен със страхотния й усет, естествена прохлада и натурални съставки, а и с ново предизвикателство. Какво е то? Публикувайте ваша фотография или видео в деяние във Фейсбук или Instagram (важно е постовете да са публични) с #ПредизвикахСе , разкажете за какво избрахте тъкмо това предизвикателство и всяка седмица може да спечелите страхотни награди, а огромна премия е велосипед Drag. Срокът е до 10 март.
Започваме всяка година с персонални обещания към себе си. Вие предизвикахте ли се с нещо?
Ваня: Преди повече от година около програмата, по която работим – „ Не на диастазата “, организирахме коледно празненство на девойките и ги накарахме да си напишат 5 неща, които желаят да им се случат през 2018-а, в това число и ние си написахме. Наскоро ги отворихме и коментирахме с девойките, че някои са се случили, други – не. Говорихме, че не е задоволително единствено да си пожелаеш нещо – да бъда здрав или желая да отслабна, а да го формулираш доста тъкмо. Да си напишеш задачата и да я сложиш на видно място, където да я виждаш всеки ден и да планираш какви стъпки ще предприемеш, с цел да я постигнеш. Това, което аз съм си сложила за цел предходната година, не го реализирах, беше да избягам 10 км за 45 минути. Досега най-хубавото ми време е 49 минути. За да реализира задачата си тази година ще стартира тренировки с треньори по лека атлетика и всяко тичане ще бъде с избрана цел. Досега беше някак апропо, а няма по какъв начин да избягам 10 км за 45 минути " апропо ".
Маги: Ако би трябвало да отлича една цел, тя ще е обвързвана с моето време, което извозвам на стол. Откакто работя с Ваня, тя ми обръща внимание на това и знам на едно рационално равнище какъв брой е нездравословен стола. Но е доста мъчно да излезеш от навика. Това, което си мислех за тази година, е, че ще се предизвикам по-често да ставам от стола и да опитвам други работни позиции – да работя права, на земята, седнала на топка, да не си разрешавам повече от половин час да седнал съм в една поза. Това звучи елементарно, само че не e чак толкоз, тъй като в действителност сме обездвижени, доста ни е статично всекидневието и когато работата те увлече, мъчно намираш време да се раздвижваш.
Как могат тези девойки, които работят по-статично, да се движат повече?
Ваня: Да си измислят разнообразни позиции за седене. Например да седят малко на ръба на стола, към 20-ина минути, по-късно да се опитат да седят компактно прилепнали към стола, а в случай че им разрешава офисната среда, могат да седнат с пети под дупето. Малко да седят прави, в случай че е допустимо, или клекнали върху самия стол, а в случай че си работят на преносим компютър у дома, което все по-често се среща, към този момент опциите са безчет. Може да си седнал на земята, може да си лежащ, може да си на колене. Това, което аз употребявам, е супер комфортно и го предлагам, като не нужно да се купуват някакви комплицирани плъгини. Аз употребявам кутии за обувки, с които си поставям преносимия компютър на каквато височина желая. Стига да не би трябвало да пишеш, в случай че е единствено да гледаш и да редактираш, е комфортно. Много е значимо мишката да е на комфортно място, рамото да е отпуснато и лакътят да е покрай тялото, тъй като даже и отпусната ръката на бюрото, когато е отдалечена, малко или доста натоварва рамото. Но е реалност, че има специалности, при които няма по какъв начин това да се направи. Тогава е добре девойките да се опитат преди работа да се раздвижват по 20 минути, в обедната отмора – 20 минути и след работа също 20 минути, само че множеството нямат осъзнатост и не го вършат.
Ако стартират да мислят в тази тенденция, съм сигурна, че ще намерят времето.
Кога идва тази осъзнатост?
Ваня: Когато стартира всичко да те боли и като видиш какъв брой си крив, по какъв начин стартира да ти стърчи корема и да те нервира, по какъв начин ти стърчи гърба.
Маги: Ще ви покажем това с корема и е доста „ уоу “ като резултат, тъй като единствено една смяна в стойката може да дефинира това дали имаш стомах, или не. Тази стойка се образува единствено от това, че сме на стола и тялото трансформира оста си.
Ваня: По-скоро мускулите се приспособяват към тази седяща позиция. След това, когато се изправите и си казвате, че ще се разноските, само че сте прекарали пет часа в тази позиция, мускулите към този момент са се приспособили. Не става внезапно, а става с струпване през годините. Както като сложиш гипс и мускулът е обездвижен, той атрофира. Нещо сходно се случва и когато седите на стол. Неслучайно всички експерти, рехабилитатори и масажисти имат доста работа, тъй като хората страдат, боли ги, не се усещат добре, схванати са.
При вас самите имало ли е подобен миг на смяна, когато осъзнахте, че нещо би трябвало да се промени, с цел да се чувствате по-добре?
Маги: По отношение на спорта аз мога да кажа, че последните 15-20 години постоянно съм упражнявала нещо. По-рано се водех от концепцията да съм в по-добра форма, да съм слаба, само че около Ваня и работата с нея осъзнах другите смисли на тренировките и придвижването. Естествено външният тип и естетиката са едната страна, само че не по-малко значение има това, което споделя тя – да не те боли, да не си вдървен, да се чувстваш уютно в тялото си. Затова е значимо самото трениране да бъде целеустремено. Затова е скъпа работата с треньор. Ти можеш да вървиш,
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ