Остаряваме бързо и заедно
Нужно е интернационално съдействие в демографската политика
Демографската политика постоянно е обект на ограничаващо пояснение, като в множеството случаи се свежда до раждаемост и застаряване. Тя е всъщност отчетна активност, която обрисува трендовете и ги проучва във времеви проект. Процесите, които дефинират равнищата на раждаемост и интензивност на застаряващото население, са свързани с измененията, които настъпват в публичните връзки под въздействието на индустриалните връзки и на цивилизационния модел като цяло.
Някои от измененията следва да се дефинират като положителни, макар вероятните им отрицателни последствия върху раждаемостта. Това важи за равенството сред половете и пълноценната интеграция на дамите на пазара на труда във връзка с кариерните благоприятни условия, възнаграждението и така нататък Все по-голямата подвижност на труда в съвремието също основава повече благоприятни условия за развиване, само че лимитира обичайна прогнозируемост на семействеността. Важен фактор в тази посока е способността на човешкия капитал да се развива с нужния интензитет, с цел да се приспособява сполучливо към софтуерния напредък, нововъведенията, специалностите на бъдещето и други Като се добави и фактът, че тези процеси се развиват в границите на световна конкуренция, се постанова изводът, че са нужни регулаторни принадлежности, надхвърлящи националния аспект.
Трансграничните съдействия и експертни мрежи са предмет на засилено развиване, тъй като способстват за по-добра съгласуваност на районно и наднационално равнище. Демографската политика отразява въздействието на секторните политики върху структурата на популацията. В взаимозависимост от пропорционалното систематизиране може да се дефинират провокациите пред действието на главните системи на всяко общество: икономическа, просветителна, здравноосигурителна, пенсионна и други
Влошаването на демографските индикатори, като да вземем за пример намаляването и застаряването на популацията, ускоряват натиска върху стопанската система на страната и подтискат предприемаческата активност, само че в това време могат да подтикват вложенията в човешки капитал и развиването на нововъведенията.
Очаква се понижаване и застаряване на работната мощ, както и количеството и качеството на труда. Това сигурно ще наложи промени в просветителната система, професионалните пълномощия и адаптивността на хората към новите условия.
България е изправена пред нуждата да организира дейна и поредна интегрирана демографска политика, чиято съществена цел е закъснение на темповете на понижаване на популацията, повишение на качеството на човешките запаси, възстановяване на благосъстоянието на популацията и намаляване на отрицателното влияние на измененията.
Най-отчетлив проблем е застаряването на популацията и прогресивното повишаване с всяка минала година на процентния дял на хората над 60-годишна възраст.
България е единствената страна в света, в цялата човешка история, в която при един от двата пола (женския) най-голямата кохорта население към този момент е в пенсионна възраст – от 60 до 64 години.
От демографска позиция сега България е изправена пред два съществени казуса – непрекъснатата емиграция на младежи, както и фрапантните несъответствия сред районите в страната.
Изключително сериозен проблем е непрекъснатият отлив на младо и интензивно население. По последни данни на Организация на обединените нации България е на четвърто място в света по темпове на застаряване на популацията. Съществуват области, където делът на популацията на 65 и повече години приближава и даже надвишава 25% или една четвърт от цялото население.
От 2017 година дирекция „ Стратегическо обмисляне и демографска политика “ в Министерството на труда и обществената политика стартира създаването на районни демографски политики, съобразени със спецификите на районите, социално-икономическата реалност, етнопсихологията на популацията и традициите.
Регионалните демографски политики ще регистрират спецификите на обособените райони, да вземем за пример – брой на деца в риск, възрастни хора, хора с увреждания, етнорелигиозен състав на популацията, репродуктивни и миграционни настройки на мъжете и дамите в дейна възраст.
Необходимо е да се подхващат сложни ограничения в региона на демографската политика. При тяхната реализация би трябвало да вземат участие както страната, по този начин и локалните регионални и общински администрации и несъмнено, локалният бизнес.
Преките последствия от неподходящата демографска обстановка върху бизнеса се виждат към този момент в острата липса на професионално готови фрагменти и качествена работна ръка.
Важно е да почерпим опит от развитите европейски страни, където също се следи развой на застаряване и се организират политики за ангажиране и потребление на уменията на хората в пенсионна възраст. Крайно належащо и налага се да се ускори трансграничното съдействие в превъзмогването на неподходящите демографски трендове.
През последните две десетилетия това съдействие се утвърждава като основен инструмент за развиването на граничните райони освен в Европейския съюз, а и в целия свят. През интервалите 2000-2006 година и 2007-2013 година то се показва в трансфер на познания и нововъведения, подсилване на районната еднаквост, повишението на институционалния потенциал, опазването на здравето, образованието, заетостта и подвижността на работната мощ и гражданската отбрана.
Междурегионалното съдействие дава опция на районите да обменят опит и положителни практики. То основава благоприятни условия да се предотврати релокацията на човешки капитал в трети страни, обезлюдяването на районите и увеличението на безработицата.
През последните няколко години България се наложи освен като виновен сътрудник в балканския район, само че и като решителен фактор за развиването на добросъседските връзки в Югоизточна Европа.
Всички страни от нашия район се намират в демографска рецесия и се сблъскват с сходни проблеми – емиграция на младежи, висока смъртност и застаряване на популацията. Това важи даже и за Албания, която имаше положително демографско развиване в последните 10 години.
Ето за какво се нуждаем от взаимни ограничения и политики, от трансгранично съдействие сред балканските страни за решаването на тези проблеми. Трябва да насочим нашите старания към развиването и насърчаването на съдействие в региона на туризма, културното и естествено завещание, общата ни история.
Първите крачки в тази тенденция към този момент са действително направени. През 2016 година по време на Българското председателство е призната взаимна декларация на министрите на труда и обществените политики на страните-участнички в Процеса за съдействие в Югоизточна Европа. В края на предходната година в София беше извършена районна експертна среща на тематика: „ Посрещане на демографските провокации в страните-участнички в Процеса за съдействие в Югоизточна Европа “.
На експертната среща бяха разисквани демографските провокации, основаване на Транснационална демографска експертна мрежа, както и беше обменен опит сред страните-участнички. В срещата се включиха публични представители на Регионалния офис на Фонда за население на Организация на обединените нации (ФНООН) за Източна Европа и Централна Азия, които поддържаха самодейността на Министерството на труда и обществената политика и показаха предпочитание за по-активно и по-тясно съдействие в региона на демографската политика посредством сключване на Меморандум, който към този момент е реалност.
България стана център на демографските политики в Югоизточна Европа. Устойчивата поддръжка на българските начинания в региона на демографското развиване, освен се отразява удобно върху нейния интернационален имидж и престиж, само че и способства за надграждането на ползотворно съдействие.
Създаването на Транснационална демографска експертна мрежа подкрепя обмяната на опит при използването на разнообразни ограничения и политики, целящи да се увеличи качеството на човешкия капитал, да се основат условия за обществена и трудова реализация на младежите, да се насърчи дейния живот на възрастните хора и солидарността сред поколенията.
Сред задачите на плана е и да бъде реализирано по-ефективно контролиране на миграционните потоци, да бъдат изграждани и поддържани зони и градове за стабилно развиване и приобщаващ напредък.
Подкрепяме начинания, свързани със основаване на качествени работни места и повишение на нивото на претовареност на всички жители, понижаване на бедността, повишение виталния стандарт.
Изграждането и поддържането на транснационална мрежа от специалисти ще подтиква развиването на трудовите пазари и подвижността на работната мощ. А основаването на междудържавен механизъм за мониторинг на миграционните процеси и демографските трендове е осъществимо посредством трансфер на познания и „ ноу-хау “, както и посредством създаване на интернет-платформа за шерване на познания. Всичко това основава добра основа за политическо единодушие и положително съдействие.
Демографската политика постоянно е обект на ограничаващо пояснение, като в множеството случаи се свежда до раждаемост и застаряване. Тя е всъщност отчетна активност, която обрисува трендовете и ги проучва във времеви проект. Процесите, които дефинират равнищата на раждаемост и интензивност на застаряващото население, са свързани с измененията, които настъпват в публичните връзки под въздействието на индустриалните връзки и на цивилизационния модел като цяло.
Някои от измененията следва да се дефинират като положителни, макар вероятните им отрицателни последствия върху раждаемостта. Това важи за равенството сред половете и пълноценната интеграция на дамите на пазара на труда във връзка с кариерните благоприятни условия, възнаграждението и така нататък Все по-голямата подвижност на труда в съвремието също основава повече благоприятни условия за развиване, само че лимитира обичайна прогнозируемост на семействеността. Важен фактор в тази посока е способността на човешкия капитал да се развива с нужния интензитет, с цел да се приспособява сполучливо към софтуерния напредък, нововъведенията, специалностите на бъдещето и други Като се добави и фактът, че тези процеси се развиват в границите на световна конкуренция, се постанова изводът, че са нужни регулаторни принадлежности, надхвърлящи националния аспект.
Трансграничните съдействия и експертни мрежи са предмет на засилено развиване, тъй като способстват за по-добра съгласуваност на районно и наднационално равнище. Демографската политика отразява въздействието на секторните политики върху структурата на популацията. В взаимозависимост от пропорционалното систематизиране може да се дефинират провокациите пред действието на главните системи на всяко общество: икономическа, просветителна, здравноосигурителна, пенсионна и други
Влошаването на демографските индикатори, като да вземем за пример намаляването и застаряването на популацията, ускоряват натиска върху стопанската система на страната и подтискат предприемаческата активност, само че в това време могат да подтикват вложенията в човешки капитал и развиването на нововъведенията.
Очаква се понижаване и застаряване на работната мощ, както и количеството и качеството на труда. Това сигурно ще наложи промени в просветителната система, професионалните пълномощия и адаптивността на хората към новите условия.
България е изправена пред нуждата да организира дейна и поредна интегрирана демографска политика, чиято съществена цел е закъснение на темповете на понижаване на популацията, повишение на качеството на човешките запаси, възстановяване на благосъстоянието на популацията и намаляване на отрицателното влияние на измененията.
Най-отчетлив проблем е застаряването на популацията и прогресивното повишаване с всяка минала година на процентния дял на хората над 60-годишна възраст.
България е единствената страна в света, в цялата човешка история, в която при един от двата пола (женския) най-голямата кохорта население към този момент е в пенсионна възраст – от 60 до 64 години.
От демографска позиция сега България е изправена пред два съществени казуса – непрекъснатата емиграция на младежи, както и фрапантните несъответствия сред районите в страната.
Изключително сериозен проблем е непрекъснатият отлив на младо и интензивно население. По последни данни на Организация на обединените нации България е на четвърто място в света по темпове на застаряване на популацията. Съществуват области, където делът на популацията на 65 и повече години приближава и даже надвишава 25% или една четвърт от цялото население.
От 2017 година дирекция „ Стратегическо обмисляне и демографска политика “ в Министерството на труда и обществената политика стартира създаването на районни демографски политики, съобразени със спецификите на районите, социално-икономическата реалност, етнопсихологията на популацията и традициите.
Регионалните демографски политики ще регистрират спецификите на обособените райони, да вземем за пример – брой на деца в риск, възрастни хора, хора с увреждания, етнорелигиозен състав на популацията, репродуктивни и миграционни настройки на мъжете и дамите в дейна възраст.
Необходимо е да се подхващат сложни ограничения в региона на демографската политика. При тяхната реализация би трябвало да вземат участие както страната, по този начин и локалните регионални и общински администрации и несъмнено, локалният бизнес.
Преките последствия от неподходящата демографска обстановка върху бизнеса се виждат към този момент в острата липса на професионално готови фрагменти и качествена работна ръка.
Важно е да почерпим опит от развитите европейски страни, където също се следи развой на застаряване и се организират политики за ангажиране и потребление на уменията на хората в пенсионна възраст. Крайно належащо и налага се да се ускори трансграничното съдействие в превъзмогването на неподходящите демографски трендове.
През последните две десетилетия това съдействие се утвърждава като основен инструмент за развиването на граничните райони освен в Европейския съюз, а и в целия свят. През интервалите 2000-2006 година и 2007-2013 година то се показва в трансфер на познания и нововъведения, подсилване на районната еднаквост, повишението на институционалния потенциал, опазването на здравето, образованието, заетостта и подвижността на работната мощ и гражданската отбрана.
Междурегионалното съдействие дава опция на районите да обменят опит и положителни практики. То основава благоприятни условия да се предотврати релокацията на човешки капитал в трети страни, обезлюдяването на районите и увеличението на безработицата.
През последните няколко години България се наложи освен като виновен сътрудник в балканския район, само че и като решителен фактор за развиването на добросъседските връзки в Югоизточна Европа.
Всички страни от нашия район се намират в демографска рецесия и се сблъскват с сходни проблеми – емиграция на младежи, висока смъртност и застаряване на популацията. Това важи даже и за Албания, която имаше положително демографско развиване в последните 10 години.
Ето за какво се нуждаем от взаимни ограничения и политики, от трансгранично съдействие сред балканските страни за решаването на тези проблеми. Трябва да насочим нашите старания към развиването и насърчаването на съдействие в региона на туризма, културното и естествено завещание, общата ни история.
Първите крачки в тази тенденция към този момент са действително направени. През 2016 година по време на Българското председателство е призната взаимна декларация на министрите на труда и обществените политики на страните-участнички в Процеса за съдействие в Югоизточна Европа. В края на предходната година в София беше извършена районна експертна среща на тематика: „ Посрещане на демографските провокации в страните-участнички в Процеса за съдействие в Югоизточна Европа “.
На експертната среща бяха разисквани демографските провокации, основаване на Транснационална демографска експертна мрежа, както и беше обменен опит сред страните-участнички. В срещата се включиха публични представители на Регионалния офис на Фонда за население на Организация на обединените нации (ФНООН) за Източна Европа и Централна Азия, които поддържаха самодейността на Министерството на труда и обществената политика и показаха предпочитание за по-активно и по-тясно съдействие в региона на демографската политика посредством сключване на Меморандум, който към този момент е реалност.
България стана център на демографските политики в Югоизточна Европа. Устойчивата поддръжка на българските начинания в региона на демографското развиване, освен се отразява удобно върху нейния интернационален имидж и престиж, само че и способства за надграждането на ползотворно съдействие.
Създаването на Транснационална демографска експертна мрежа подкрепя обмяната на опит при използването на разнообразни ограничения и политики, целящи да се увеличи качеството на човешкия капитал, да се основат условия за обществена и трудова реализация на младежите, да се насърчи дейния живот на възрастните хора и солидарността сред поколенията.
Сред задачите на плана е и да бъде реализирано по-ефективно контролиране на миграционните потоци, да бъдат изграждани и поддържани зони и градове за стабилно развиване и приобщаващ напредък.
Подкрепяме начинания, свързани със основаване на качествени работни места и повишение на нивото на претовареност на всички жители, понижаване на бедността, повишение виталния стандарт.
Изграждането и поддържането на транснационална мрежа от специалисти ще подтиква развиването на трудовите пазари и подвижността на работната мощ. А основаването на междудържавен механизъм за мониторинг на миграционните процеси и демографските трендове е осъществимо посредством трансфер на познания и „ ноу-хау “, както и посредством създаване на интернет-платформа за шерване на познания. Всичко това основава добра основа за политическо единодушие и положително съдействие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ