Нужни са нов регулаторен модел, ръст на заплащането, нов подход

Нужни са нов регулаторен модел, растеж на заплащането, нов метод в капиталовата политика за " ВиК " бранша, " водни помощи " за обществено слабите хора, сподели Николай Нанков, ръководител на парламентарната комисия по районна политика, благоустройството и локално самоуправление по време на Националния конгрес " За почтено възнаграждение на труда и стабилно бъдеще на бранш ВиК в България ", представен от Българска телеграфна агенция. Форумът е проведен от Национален браншови профсъюз (НБС) " Водоснабдител " към КНСБ и фондация „ Фридрих Еберт – България “.

Ако до година и половина не се вземат ограничения, проблемите ще са в пъти по-големи, защото секторът е цъкаща бомба в България, уточни той. По думите му аргументите за това са тежката регулация, която трансформира бранша в бранш, в който удовлетворени няма – както потребителите, по този начин и работещите в него, сподели още той. В бранша се влага съвсем два пъти и половина повече спрямо предходното десетилетие, само че темповете, с които са амортизира ВиК структурата, не дават отговор на потребностите на бранша. Заплащането в бранша е най-ниското спрямо останалите обществени браншове и заплатите са с към 30 на 100 по-ниски в съпоставяне със междинната заплата за страната, уточни още Нанков. По думите му са нужни съществени и доста бързи управнически решения.

Цената на водата за потребителите в цялата страна би трябвало да е единна, а вложенията в бранша да са ангажимент на страната, сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му не може да се чака, че през цената на водата водоснабдителните и канализационните оператори ще могат да вършат вложения. Има европейски фондове, планове и стратегии, републикански бюджет, само че вложенията би трябвало да са ангажимент на притежателя – страната и общините, а не на потребителите, уточни Димитров. Крайно време е да се отговори дали страната ни има потребност от единно ръководство на водите, сподели още Димитров и напомни, че сега водите се ръководят от доста разнообразни законови регламенти и структури на изпълнителната власт – Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните. По думите му един от най-големите въпроси е дали да се пристъпи към обединен механизъм, с който „ върви “ и механизмът на регулацията. Ако се пристъпи към единно ръководство на водите, се допуска различен механизъм на регулация, защото сегашният има редица недъзи, уточни още той.

Хората, работещи в системата на „ ВиК “, би трябвало да получават по-високи хонорари, защото в този момент те са една трета под междинната заплата за страната, добави Димитров. През тези години на политически турбуленции честите смени на модели и неналичието на подготвеност за каквото и да било решение доведоха до извънредно тежко положение на целия „ ВиК “ бранш, добави Димитров.

Мариян Бухов, ръководител на НБС „ Водоснабдител “ към КНСБ уточни, че в съглашение, подписано през 2021 година с КЕВР, се планува повишение с 15% на заплатите всяка последваща година по отношение на миналата, само че инфлацията „ изяде “ този %. Средната брутна заплата за тази година е 1100 лева, което води до отлив на експерти, както и до искащи да се образоват. Средната възраст на заетите в бранша е над 52 год. Липсват съответни политики и дейности от страна на страната, които да водят до решения отсега нататък. Против сме навлизането на частни задгранични или наши вложители, секторът би трябвало да е приоритет на страната, добави той. Сегашният регулаторен модел обаче няма да докара до стабилно развиване на бранша, а заплатите няма да могат да доближат междинните за страната, уточни още Бухов. В края на тази година изтича тактиката за ръководството на бранша, напомни Бухов и изрази подготвеност за експертни диалози. Против сме навлизането на частни задгранични или наши вложители, секторът би трябвало да е приоритет на страната, добави той.

Калина Дренска, представител на фондацията, сподели, че когато става дума за трудови права, се приказва и за обществени права, за обществено търпима цена на водата, за ограничения, допринасящи за това цената на водата да не бъде плащана от по-уязвимите в обществото. Застанахме зад този конгрес, с цел да се търсят обществени решения, обществото да не изоставя свои членове на опашката, сподели още тя. По думите ѝ без единна визия за ръководство на ресурсите,трудно можем да се приказва да резистентен зелен преход.

Притеснителен е отливът от искащи да се образоват като инженери, сподели Ренета Колева, заместник- министър на околната среда и водите. По думите ѝ даже и да има завършващи тази компетентност, те се насочват към работа в ИТ-сектора. Все още нямаме и резултат за обезпечаване на нараснало възнаграждение на фрагментите, работещи в бранша, сподели още тя. Без фрагменти каквито и политики да се вършат, няма по какъв начин те да бъдат изпълнявани, добави Колева.