Ефектът на снежната топка в здравеопазването
Нужен е стимулиран медицински личен състав
Изграждане на здравна система, която да обезпечи освен високо качество на здравната активност, само че и правдивост, еднакъв достъп и взаимност при използването на медицински услуги. Това са упованията на обществото. Така, че при реформирането на здравната система следва да се обезпечи допустим баланс сред пазарни връзки и социална регулация от страната в полза на популацията.
Ето някои изходни предпоставки, които би трябвало да се отчетат при реформиране на здравната система.
Един от повтарящите се недостатъци при провежданите промени у нас е, че те нормално се концентрират в областта на финансиране на здравната система и основно в неговата приходна част. Не бива да се не помни, че е нужен систематичен метод за решение на проблемите на цялата система в нейна цялост, а не сегментирано и целево разглеждане на част от тях. Необходимо е да се внесат основни промени в организацията, ръководството и финансирането на държавните органи и техните спътници – организации, институти, районни звена и така нататък. С приоритет следва да се преодолеят съществуващите деформации в организацията, ръководството и финансирането на здравноосигурителната система.
Освен това, триумфът на промяната се дефинира от нивото на електронизация на здравната система. В този смисъл решаващо изискване за осъществяване на сполучлива промяна е тя да се организира въз основата на всеобхватна електронизация на цялата система на опазване на здравето. Световният опит демонстрира, че одобряването на електронно опазване на здравето е главен фактор за дейно действие на здравната система.
Друг главен фактор за обезпечаване на непоклатимост, сигурност и предвидимост при провеждането на промяната е да се извърши авансово действително остойностяване на главния пакет от здравни действия, който се подсигурява с бюджета на НЗОК. Само на основата на действително остойностяване могат да се построят актюерските планове, които да дефинират идващите стъпки при реформиране на системата. Подобен метод ще разреши да се надгради системата и всеки да знае за вноските, които е направил, какви услуги ще получи, без да доплаща.
Не бива да се не помни, че промяната може да се извърши с добре готови и стимулирани медицински фрагменти, което изисква да се направи действителна оценка за положението и опциите от обезпечаване на медицински личен състав през идващите 15 – 20 години.
Да помислим какво следва от предложенията за цялостна демонополизация за здравната каса.
Идеята за демонополизация на Здравната каса е прекомерно клиширана през последните години и се употребява като „ мантра “, когато се приказва за промяна на опазването на здравето. Политици и специалисти водят нескончаема полемика по отношение на опциите да се ограничи или ликвидира монополното състояние на НЗОК. В публичното пространство битува мнението, че с демонополизирането на НЗОК автоматизирано ще се сътвори действителен пазар на здравни услуги, който ще разреши пациентът да избира осигурителна институция, която да обезпечава здравното му обслужване. Това съдържа огромна доза истина, само че представянето на сходни тези без ясна цел, наличие, цена и благоприятни условия, деформират и най-хубавите политически планове. Липсата на обосновка не разрешава на обществото да реагира съответно, а разумният резултат от сходен метод е основаването на нихилизъм към измененията в системата на опазване на здравето.
Забравя се или по-скоро се подценява фактът, че демонополизацията е комплициран и нескончаем развой, който визира всички субекти в здравната система и изисква да се извършат радикални промени в организацията, ръководството и финансирането на здравната и на здравноосигурителната система. Освен това не трябва да се смята, че демонополизацията не може да бъде цел на провежданата промяна, а съставлява едно от вероятните средства за реализиране на бъдещия модел на здравна система.
Заедно с това, при избора на модел не трябва да се подценява фактът, че здравните системи на страните с високи нива на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се разграничават доста от тези страни, които имат ниски нива на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Очевидно е, че липсва нужният финансов запас да се вкарва и поддържа сходен модел. С тази процедура следва да се съобразим и ние.
Прилагането на модел, при който ще се конкурират две и повече осигурителни институции, с изключение на с безспорните преимущества, е обвързвано с потребността на забележителен финансов запас за тяхното основаване и поддържане: високи първични разноски за основаване на организация и ръководство – материално-техническа база, модерна осведомителна система и квалифицирани фрагменти, офиси, превоз и доста други. Подобни системи изискват висок и непрестанно увеличаващ се размер на оперативната настояща прехрана. Например, единствено годишната оперативна прехрана на НЗОК е към 50 млн. лева годишно. Ако се одобри сходен метод, всичко това ще повлияе върху размера на осигурителните вноски и застрахователните награди. По тези аргументи, въвеждането на този модел се прави последователно и за нескончаем интервал от време.
Когато дефинираме източниците на финансиране, следва да се съобразим със структурата и обсега на съществуващите източници на средства за здравната система. Можем условно да разграничим три източника за финансиране на здравната система:
Първият – обществени средства, заплащани от НЗОК. Това са средства от осигурителни вноски, направени от работодатели, обезпечени лица и от прехвърляния от републиканския бюджет за лицата, които страната обезпечава. Техният размер доближи до 4 милиарда лева
Вторият са застрахователни награди и осигурителни вноски за закупуване на здравни пакети, предлагани от здравноосигурителни или застрахователни сдружения. Техният размер е не-повече от 80 – 90 млн.лв.
Третият източник са така наречен регламентирани заплащания от пациентите, с които се доплащат и/или заплащат напълно тези действия и услуги, които не се финансират с обществени средства. Тук причисляваме и така наречен неофициални, нерегламентирани заплащания, или известни като заплащания „ под масата “. Техният обсег и размер не се управлява, по тази причина и нарастват фрапантно. За тези средства няма публична статистика. Очевидно има ползи за това. Размерът на посочените средства по разнообразни източници е сред 4, 0 – до 5,0 милиарда лева Известно е, че част от тях не се употребяват за възстановяване на качеството на медицинските услуги.
Ако се отчетат всички средства, които влизат в здравната система, техният размер няма да е по-малко от към 7,5 – 8,5 милиарда лева, което е към 8 до 10 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Подобно е съотношението на средствата в по-голяма част от страните на Европейски Съюз. За страдание, делът на средствата за сметка на популацията в тях е към 45 – 50 на 100, до момента в който в страните на Европейски Съюз е най-вече от 15 до 18 на 100.
Процесите, които произтичат във финансирането на опазването на здравето, могат да се сравнят с резултата на възходящата снежна топка, в която ядро е здравноосигурителната система, на която обществото напълно се доверява и разчита на качествено обслужване. И по този начин ще е отсега нататък, тъй като всеки недостиг, образуван от активността на обществените здравни фондове, ще се покрива и ще е напълно за сметка на популацията.
Парадоксалното е, че вниманието на политици и ръководещи е съсредоточено основно към пазара на здравни услуги, финансирани с обществен запас. Забравя се, че в него са съсредоточени към 40% от общия размер на средствата за здравни услуги. Нещо повече – смята се, че в случай че този пазар се овладее и контролира, ще настъпят качествени промени в възстановяване на здравното обслужване.
Считаме, че промяната в опазването на здравето би трябвало да е подчинена на идея и пакет от решения ориентирани към ефикасното ръководство и целево потребление на целия финансов запас, който влиза в системата на опазването на здравето, с цел да се обезпечи еднакъв достъп и качествено обслужване на всички лица. И крайната цел е да се обезпечи ограничение и последователно понижаване на каузи на средствата за сметка на популацията.
*Авторът е учител във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ), член на Надзорния съвет на НЗОК и основен шеф „Осигурителни връзки “ в Българската стопанска камара (БСК).
Изграждане на здравна система, която да обезпечи освен високо качество на здравната активност, само че и правдивост, еднакъв достъп и взаимност при използването на медицински услуги. Това са упованията на обществото. Така, че при реформирането на здравната система следва да се обезпечи допустим баланс сред пазарни връзки и социална регулация от страната в полза на популацията.
Ето някои изходни предпоставки, които би трябвало да се отчетат при реформиране на здравната система.
Един от повтарящите се недостатъци при провежданите промени у нас е, че те нормално се концентрират в областта на финансиране на здравната система и основно в неговата приходна част. Не бива да се не помни, че е нужен систематичен метод за решение на проблемите на цялата система в нейна цялост, а не сегментирано и целево разглеждане на част от тях. Необходимо е да се внесат основни промени в организацията, ръководството и финансирането на държавните органи и техните спътници – организации, институти, районни звена и така нататък. С приоритет следва да се преодолеят съществуващите деформации в организацията, ръководството и финансирането на здравноосигурителната система.
Освен това, триумфът на промяната се дефинира от нивото на електронизация на здравната система. В този смисъл решаващо изискване за осъществяване на сполучлива промяна е тя да се организира въз основата на всеобхватна електронизация на цялата система на опазване на здравето. Световният опит демонстрира, че одобряването на електронно опазване на здравето е главен фактор за дейно действие на здравната система.
Друг главен фактор за обезпечаване на непоклатимост, сигурност и предвидимост при провеждането на промяната е да се извърши авансово действително остойностяване на главния пакет от здравни действия, който се подсигурява с бюджета на НЗОК. Само на основата на действително остойностяване могат да се построят актюерските планове, които да дефинират идващите стъпки при реформиране на системата. Подобен метод ще разреши да се надгради системата и всеки да знае за вноските, които е направил, какви услуги ще получи, без да доплаща.
Не бива да се не помни, че промяната може да се извърши с добре готови и стимулирани медицински фрагменти, което изисква да се направи действителна оценка за положението и опциите от обезпечаване на медицински личен състав през идващите 15 – 20 години.
Да помислим какво следва от предложенията за цялостна демонополизация за здравната каса.
Идеята за демонополизация на Здравната каса е прекомерно клиширана през последните години и се употребява като „ мантра “, когато се приказва за промяна на опазването на здравето. Политици и специалисти водят нескончаема полемика по отношение на опциите да се ограничи или ликвидира монополното състояние на НЗОК. В публичното пространство битува мнението, че с демонополизирането на НЗОК автоматизирано ще се сътвори действителен пазар на здравни услуги, който ще разреши пациентът да избира осигурителна институция, която да обезпечава здравното му обслужване. Това съдържа огромна доза истина, само че представянето на сходни тези без ясна цел, наличие, цена и благоприятни условия, деформират и най-хубавите политически планове. Липсата на обосновка не разрешава на обществото да реагира съответно, а разумният резултат от сходен метод е основаването на нихилизъм към измененията в системата на опазване на здравето.
Забравя се или по-скоро се подценява фактът, че демонополизацията е комплициран и нескончаем развой, който визира всички субекти в здравната система и изисква да се извършат радикални промени в организацията, ръководството и финансирането на здравната и на здравноосигурителната система. Освен това не трябва да се смята, че демонополизацията не може да бъде цел на провежданата промяна, а съставлява едно от вероятните средства за реализиране на бъдещия модел на здравна система.
Заедно с това, при избора на модел не трябва да се подценява фактът, че здравните системи на страните с високи нива на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се разграничават доста от тези страни, които имат ниски нива на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Очевидно е, че липсва нужният финансов запас да се вкарва и поддържа сходен модел. С тази процедура следва да се съобразим и ние.
Прилагането на модел, при който ще се конкурират две и повече осигурителни институции, с изключение на с безспорните преимущества, е обвързвано с потребността на забележителен финансов запас за тяхното основаване и поддържане: високи първични разноски за основаване на организация и ръководство – материално-техническа база, модерна осведомителна система и квалифицирани фрагменти, офиси, превоз и доста други. Подобни системи изискват висок и непрестанно увеличаващ се размер на оперативната настояща прехрана. Например, единствено годишната оперативна прехрана на НЗОК е към 50 млн. лева годишно. Ако се одобри сходен метод, всичко това ще повлияе върху размера на осигурителните вноски и застрахователните награди. По тези аргументи, въвеждането на този модел се прави последователно и за нескончаем интервал от време.
Когато дефинираме източниците на финансиране, следва да се съобразим със структурата и обсега на съществуващите източници на средства за здравната система. Можем условно да разграничим три източника за финансиране на здравната система:
Първият – обществени средства, заплащани от НЗОК. Това са средства от осигурителни вноски, направени от работодатели, обезпечени лица и от прехвърляния от републиканския бюджет за лицата, които страната обезпечава. Техният размер доближи до 4 милиарда лева
Вторият са застрахователни награди и осигурителни вноски за закупуване на здравни пакети, предлагани от здравноосигурителни или застрахователни сдружения. Техният размер е не-повече от 80 – 90 млн.лв.
Третият източник са така наречен регламентирани заплащания от пациентите, с които се доплащат и/или заплащат напълно тези действия и услуги, които не се финансират с обществени средства. Тук причисляваме и така наречен неофициални, нерегламентирани заплащания, или известни като заплащания „ под масата “. Техният обсег и размер не се управлява, по тази причина и нарастват фрапантно. За тези средства няма публична статистика. Очевидно има ползи за това. Размерът на посочените средства по разнообразни източници е сред 4, 0 – до 5,0 милиарда лева Известно е, че част от тях не се употребяват за възстановяване на качеството на медицинските услуги.
Ако се отчетат всички средства, които влизат в здравната система, техният размер няма да е по-малко от към 7,5 – 8,5 милиарда лева, което е към 8 до 10 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Подобно е съотношението на средствата в по-голяма част от страните на Европейски Съюз. За страдание, делът на средствата за сметка на популацията в тях е към 45 – 50 на 100, до момента в който в страните на Европейски Съюз е най-вече от 15 до 18 на 100.
Процесите, които произтичат във финансирането на опазването на здравето, могат да се сравнят с резултата на възходящата снежна топка, в която ядро е здравноосигурителната система, на която обществото напълно се доверява и разчита на качествено обслужване. И по този начин ще е отсега нататък, тъй като всеки недостиг, образуван от активността на обществените здравни фондове, ще се покрива и ще е напълно за сметка на популацията.
Парадоксалното е, че вниманието на политици и ръководещи е съсредоточено основно към пазара на здравни услуги, финансирани с обществен запас. Забравя се, че в него са съсредоточени към 40% от общия размер на средствата за здравни услуги. Нещо повече – смята се, че в случай че този пазар се овладее и контролира, ще настъпят качествени промени в възстановяване на здравното обслужване.
Считаме, че промяната в опазването на здравето би трябвало да е подчинена на идея и пакет от решения ориентирани към ефикасното ръководство и целево потребление на целия финансов запас, който влиза в системата на опазването на здравето, с цел да се обезпечи еднакъв достъп и качествено обслужване на всички лица. И крайната цел е да се обезпечи ограничение и последователно понижаване на каузи на средствата за сметка на популацията.
*Авторът е учител във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ), член на Надзорния съвет на НЗОК и основен шеф „Осигурителни връзки “ в Българската стопанска камара (БСК).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ