Нуждае ли се българският фолклор от преосмисляне?За Олга Николова, основател

Нуждае ли се българският фолклор от преосмисляне?За Олга Николова, основател ...

Олга Николова, на която Харвард отворите очите за българския фолклор.



Нуждае ли се българският фолклор от преосмисляне?

За Олга Николова, основател и главен редактор на литературното списание "Пеат некогаш", отговорът е положителен. Както тя казва, още от края на XIX век фолклорът се изучава като исторически документ, а не като изкуство: "Това продължава и до днес. Никога не се обсъжда естетическата страна на народните песни, а само доколко те разкриват нещо за българския бит и душевност". Смята това за слепотата на инерцията - едно от явленията, с които "Пеат некогаш" се бори.

Олга живее в центъра на Сандански в къщата на баба ѝ по майчина линия, построена от дядо ѝ през 30-те години на миналия век. Всяка сутрин, дори в дните, в които е на работа, тя отделя по един час, в който просто пие чай на терасата, мисли и пише. Твърди, че най-хубавият парк, който е виждала, е този в Сандански и от време навреме усеща как вятърът носи откъм Пирин планински благоухания. Израснала е в Перник, но по стара българска традиция "истинското детство - босоногото, щурото детство, онова с ходенето на лятно кино, с плуването, с лутането из планината - е свързано със Сандански."

Нейният интерес към литературата води началото си от домашните библиотеки на баща ѝ и на леля ѝ, но той винаги е бил свързан и с езиците. Учи английски, следвайки в захлас Уилям Шекспир, Пърси Биш Шели, Едгар Алън По и кого ли не още, и френски -ппо дирите на Шарл Бодлер, Франсоа Вийон и плеяда други френски поети.

Завършва Английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това защитава докторат по английска литература в Харвардския университет. "В Харвард започнах да гледам по-различно на българската литература. Там за първи път, почти случайно, попаднах на сборници с народни песни и останах удивена. Тези песни можеха да се наредят достойно до прекрасните неща, които изучавах." Не след дълго Олга осъзнава, че е поела по път, който не е нейният. "За мен беше по-важно да чета Данте, отколкото книги за Данте. Затова не тръгнах по обичайния маршрут и с години не преподавах литература", продължава тя. След Харвард пътят я води във Франция, където известно време преподава в Ла Рошел, а после, сякаш в отговор на някакъв необясним зов - в България.

В началото бе фолклорът

За нея фолклорът е важен като първоизвор, като основа на литературата. "Всички химни в чест на Аполон, на Атина Палада, на Афродита, на практика са базирани на фолклорни мотиви и форми", казва Олга. "Това е, върху което стъпват и Сафо, и Архилох, и почти всички антични автори. Песните на трубадурите имат отчетливи фолклорни корени. А българският фолклор и трубадурската поезия имат сходни жанрове като албата например - песен на двамата влюбени, които се разделят сутрин", допълва тя.

"Една от целите на нашето списание "Пеат некогаш" е да се отсее най-хубавото от българското народно творчество, което да се положи като основна книга на българската литература. Навремето Конфуций е направил това с китайските народни песни, а Овидий - с митовете на Древен Рим. В историята на литературата периодично има прочистване, събиране на най-доброто", изтъква Олга.

Списанието излиза в интернет, но от края на 2018 г. започва да публикува и книги на хартиен носител - без каквито и да било претенции, че ще се превръща в издателство, разпространявайки ги единствено чрез страницата си в интернет. До момента са излезли един специален брой, ознаменуващ петгодишнината на списанието, и "Само чувството пребъдва" - сборник, в който са включени избрани есета на Езра Паунд - това е първото представяне на български език на някои от основните текстове на американския поет и литературен критик. А книгата на самата Олга "Опорна точка. Избрани есета" е с марката на издателство "Факел", но и тя може да бъде намерена единствено на сайта на "Пеат некогаш".

От Езра Паунд до литературните стилове

Връзката на Олга с Езра Паунд започва, докато тя е студент в Софийския университет. За нея заниманията с американския поет са нещо, което може да продължава цял един живот. Започва да го превежда в края на следването си в Харвард. Работи върху "Песните" на Паунд, които определя като "една от най-трудните и противоречиви творби на двадесети век". "В момента "Песните" са оставени на пауза. Имам нужда от един много обширен поглед върху българските стилове, защото в "Песните" Паунд използва най-различни форми: ренесансова песен, античен химн, епична поезия от английски тип... Голяма част от тези форми не съществуват на български и трябва да се измисли как да бъдат въведени", казва още тя. Затова задача на "Пеат некогаш" е и изследването на стиловете в българската литература.

По време на търсенията си Олга открива истински чудеса като тълковния речник на Стефан Младенов, от който е издаден е само първи том от А до К. "Идеята на Младенов е била, че българският език представлява своите говори, а не книжовна норма, която изключва диалектните думи."

Маршрутите през литературата

Олга Николова, на която Харвард отворите очите за българския фолклор
© "Пеат некогаш"

Друг дългосрочен проект на "Пеат некогаш" е създаването на поредица с българската класика. Това, което ще я различава от останалите такива на книжния пазар, ще са подборът и естетически издържаното оформление на книгите. "Най-хубавото от българската литература трябва да е постоянно в обръщение, а за издателския бизнес в момента културното наследство на страната и на езика не са приоритети", твърди Олга. Предстои да излезе книга с избрани фейлетони на Любен Каравелов. "Той е един от най-острите езици на българската литература, а го познаваме най-вече с повестите му."

Според нея един от основните проблеми на българската литература е българският литературен канон. Не само поради избора на авторите, които влизат в него, а и заради начина, по който те се разглеждат - предимно в историческа перспектива, без да се обръща почти никакво внимание на тяхната красота, композиция, език. За нея отговорността в това отношение обаче не е изцяло на плещите на литературоведите, а българските писатели са тези, които трябва да дадат тон. "Когато във Франция потърсиш нещо върху Бодлер, намираш книга на Сартр върху Бодлер", дава пример тя. "Самите писатели пишат върху други писатели с любов. Не от литературоведска гледна точка, а от човешка".

В едно от есетата си Олга говори за фигурата на Георги Раковски и подчертава, че "на нас ни трябват маршрути през тая планина". "Но с течение на времето един писател ще открие свой маршрут и ще ни разкаже как вижда Раковски, а после някой друг ще открие своя собствен път през него. Именно чрез тези пътешествия ще се оформи неговият портрет в ума на хората. Ние сме в началото на тези процеси и не мисля, че трябва да сме много недоволни от себе си", обяснява тя. "В тези посоки се правят малки крачки и те отнемат време, но ако смелостта и постоянството не ни изоставят, плодовете няма да закъснеят."

Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".

Всичко, което трябва да знаете за:Новини без коронавирус (150)

Източник: dnevnik.bg