Олга Николова, на която Харвард отворите очите за българския фолклор
Нуждае ли се българският фолклор от преосмисляне?
За Олга Николова, създател и основен редактор на литературното списание " Пеат некогаш ", отговорът е позитивен. Както тя споделя, още от края на XIX век фолклорът се учи като исторически документ, а не като изкуство: " Това продължава и до през днешния ден. Никога не се разисква естетическата страна на националните песни, а единствено до каква степен те разкриват нещо за българския обичай и психика ". Смята това за слепотата на инерцията - едно от явленията, с които " Пеат некогаш " се бори.
Олга живее в центъра на Сандански в къщата на баба ѝ по майчина линия, издигната от дядо ѝ през 30-те години на предишния век. Всяка заран, даже в дните, в които е на работа, тя отделя по един час, в който просто пие чай на терасата, мисли и написа. Твърди, че най-хубавият парк, който е виждала, е този в Сандански и от време в точния момент усеща по какъв начин вятърът носи откъм Пирин планински благоухания. Израснала е в Перник, само че по остаряла българска традиция " същинското детство - босоногото, щурото детство, това с ходенето на лятно кино, с плуването, с лутането из планината - е обвързвано със Сандански. "
Нейният интерес към литературата води началото си от домашните библиотеки на татко ѝ и на вуйна ѝ, само че той постоянно е бил обвързван и с езиците. Учи британски, следвайки в унес Уилям Шекспир, Пърси Биш Шели, Едгар Алън По и кого ли не още, и френски -ппо дирите на Шарл Бодлер, Франсоа Вийон и плеяда други френски поети.
Завършва Английска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". След това пази докторат по британска литература в Харвардския университет. " В Харвард започнах да виждам по-различно на българската литература. Там за първи път, съвсем инцидентно, попаднах на сборници с национални песни и останах удивена. Тези песни можеха да се наредят почтено до прелестните неща, които изучавах. " Не след дълго Олга осъзнава, че е поела по път, който не е нейният. " За мен беше по-важно да чета Данте, в сравнение с книги за Данте. Затова не потеглих по нормалния маршрут и с години не преподавах литература ", продължава тя. След Харвард пътят я води във Франция, където известно време преподава в Ла Рошел, а след това, като че ли в отговор на някакъв непонятен вик - в България.
В началото бе фолклорът
За нея фолклорът е значим като първоизвор, като основа на литературата. " Всички химни в чест на Аполон, на Атина Палада, на Афродита, на процедура са основани на фолклорни претекстове и форми ", споделя Олга. " Това е, върху което стъпват и Сафо, и Архилох, и съвсем всички антични създатели. Песните на трубадурите имат отчетливи фолклорни корени. А българският фолклор и трубадурската лирика имат сходни жанрове като албата да вземем за пример - ария на двамата влюбени, които се разделят заран ", добавя тя.
" Една от задачите на нашето списание " Пеат некогаш " е да се отсее най-хубавото от българското национално творчество, което да се постави като съществена книга на българската литература. Навремето Конфуций е направил това с китайските национални песни, а Овидий - с митовете на Древен Рим. В историята на литературата от време на време има пречистване, събиране на най-хубавото ", акцентира Олга.
Списанието излиза в интернет, само че от края на 2018 година стартира да разгласява и книги на книжен притежател - без каквито и да било искания, че ще се трансформира в издателство, разпространявайки ги само посредством страницата си в интернет. До момента са излезли един специфичен брой, ознаменуващ петгодишнината на списанието, и " Само възприятието пребъдва " - алманах, в който са включени определени есета на Езра Паунд - това е първото показване на български език на някои от главните текстове на американския стихотворец и книжовен критик. А книгата на самата Олга " Опорна точка. Избрани есета " е с марката на издателство " Факел ", само че и тя може да бъде открита само на уеб страницата на " Пеат некогаш ".
От Езра Паунд до литературните стилове
Връзката на Олга с Езра Паунд стартира, до момента в който тя е студент в Софийския университет. За нея заниманията с американския стихотворец са нещо, което може да продължава цялостен един живот. Започва да го превежда в края на следването си в Харвард. Работи върху " Песните " на Паунд, които дефинира като " една от най-трудните и спорни произведения на двадесети век ". " В момента " Песните " са оставени на пауза. Имам потребност от един доста просторен взор върху българските стилове, тъй като в " Песните " Паунд употребява най-различни форми: ренесансова ария, древен химн, епична лирика от британски вид... Голяма част от тези форми не съществуват на български и би трябвало да се измисли по какъв начин да бъдат въведени ", споделя още тя. Затова задача на " Пеат некогаш " е и проучването на стиловете в българската литература.
По време на търсенията си Олга открива същински чудеса като тълковния речник на Стефан Младенов, от който е публикуван е единствено първи том от А до К. " Идеята на Младенов е била, че българският език съставлява своите приказва, а не книжовна норма, която изключва диалектните думи. "
Маршрутите през литературата
© "Пеат некогаш "
Друг дълготраен план на " Пеат некогаш " е основаването на поредност с българската класика. Това, което ще я разграничава от останалите такива на книжния пазар, ще са подборът и естетически издържаното оформление на книгите. " Най-хубавото от българската литература би трябвало да е непрекъснато в послание, а за издателския бизнес сега културното завещание на страната и на езика не са цели ", твърди Олга. Предстои да излезе книга с определени фейлетони на Любен Каравелов. " Той е един от най-острите езици на българската литература, а го познаваме най-много с повестите му. "
Според нея един от главните проблеми на българската литература е българският книжовен канон. Не единствено заради избора на създателите, които влизат в него, а и поради метода, по който те се преглеждат - най-вече в историческа вероятност, без да се обръща съвсем никакво внимание на тяхната хубост, комбинация, език. За нея отговорността в това отношение обаче не е напълно на плещите на литературоведите, а българските писатели са тези, които би трябвало да дадат звук. " Когато във Франция потърсиш нещо върху Бодлер, намираш книга на Сартр върху Бодлер ", дава образец тя. " Самите писатели пишат върху други писатели с обич. Не от литературоведска позиция, а от човешка ".
В едно от есетата си Олга приказва за фигурата на Георги Раковски и акцентира, че " на нас ни трябват направления през тая планина ". " Но с течение на времето един публицист ще открие собствен маршрут и ще ни опише по какъв начин вижда Раковски, а след това някой различен ще открие своя личен път през него. Именно посредством тези пътешествия ще се оформи неговият портрет в мозъка на хората. Ние сме при започване на тези процеси и не мисля, че би трябвало да сме доста недоволни от себе си ", изяснява тя. " В тези направления се вършат дребни крачки и те лишават време, само че в случай че смелостта и постоянството не ни изоставят, плодовете няма да закъснеят. "
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (150)
За Олга Николова, създател и основен редактор на литературното списание " Пеат некогаш ", отговорът е позитивен. Както тя споделя, още от края на XIX век фолклорът се учи като исторически документ, а не като изкуство: " Това продължава и до през днешния ден. Никога не се разисква естетическата страна на националните песни, а единствено до каква степен те разкриват нещо за българския обичай и психика ". Смята това за слепотата на инерцията - едно от явленията, с които " Пеат некогаш " се бори.
Олга живее в центъра на Сандански в къщата на баба ѝ по майчина линия, издигната от дядо ѝ през 30-те години на предишния век. Всяка заран, даже в дните, в които е на работа, тя отделя по един час, в който просто пие чай на терасата, мисли и написа. Твърди, че най-хубавият парк, който е виждала, е този в Сандански и от време в точния момент усеща по какъв начин вятърът носи откъм Пирин планински благоухания. Израснала е в Перник, само че по остаряла българска традиция " същинското детство - босоногото, щурото детство, това с ходенето на лятно кино, с плуването, с лутането из планината - е обвързвано със Сандански. "
Нейният интерес към литературата води началото си от домашните библиотеки на татко ѝ и на вуйна ѝ, само че той постоянно е бил обвързван и с езиците. Учи британски, следвайки в унес Уилям Шекспир, Пърси Биш Шели, Едгар Алън По и кого ли не още, и френски -ппо дирите на Шарл Бодлер, Франсоа Вийон и плеяда други френски поети.
Завършва Английска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". След това пази докторат по британска литература в Харвардския университет. " В Харвард започнах да виждам по-различно на българската литература. Там за първи път, съвсем инцидентно, попаднах на сборници с национални песни и останах удивена. Тези песни можеха да се наредят почтено до прелестните неща, които изучавах. " Не след дълго Олга осъзнава, че е поела по път, който не е нейният. " За мен беше по-важно да чета Данте, в сравнение с книги за Данте. Затова не потеглих по нормалния маршрут и с години не преподавах литература ", продължава тя. След Харвард пътят я води във Франция, където известно време преподава в Ла Рошел, а след това, като че ли в отговор на някакъв непонятен вик - в България.
В началото бе фолклорът
За нея фолклорът е значим като първоизвор, като основа на литературата. " Всички химни в чест на Аполон, на Атина Палада, на Афродита, на процедура са основани на фолклорни претекстове и форми ", споделя Олга. " Това е, върху което стъпват и Сафо, и Архилох, и съвсем всички антични създатели. Песните на трубадурите имат отчетливи фолклорни корени. А българският фолклор и трубадурската лирика имат сходни жанрове като албата да вземем за пример - ария на двамата влюбени, които се разделят заран ", добавя тя.
" Една от задачите на нашето списание " Пеат некогаш " е да се отсее най-хубавото от българското национално творчество, което да се постави като съществена книга на българската литература. Навремето Конфуций е направил това с китайските национални песни, а Овидий - с митовете на Древен Рим. В историята на литературата от време на време има пречистване, събиране на най-хубавото ", акцентира Олга.
Списанието излиза в интернет, само че от края на 2018 година стартира да разгласява и книги на книжен притежател - без каквито и да било искания, че ще се трансформира в издателство, разпространявайки ги само посредством страницата си в интернет. До момента са излезли един специфичен брой, ознаменуващ петгодишнината на списанието, и " Само възприятието пребъдва " - алманах, в който са включени определени есета на Езра Паунд - това е първото показване на български език на някои от главните текстове на американския стихотворец и книжовен критик. А книгата на самата Олга " Опорна точка. Избрани есета " е с марката на издателство " Факел ", само че и тя може да бъде открита само на уеб страницата на " Пеат некогаш ".
От Езра Паунд до литературните стилове
Връзката на Олга с Езра Паунд стартира, до момента в който тя е студент в Софийския университет. За нея заниманията с американския стихотворец са нещо, което може да продължава цялостен един живот. Започва да го превежда в края на следването си в Харвард. Работи върху " Песните " на Паунд, които дефинира като " една от най-трудните и спорни произведения на двадесети век ". " В момента " Песните " са оставени на пауза. Имам потребност от един доста просторен взор върху българските стилове, тъй като в " Песните " Паунд употребява най-различни форми: ренесансова ария, древен химн, епична лирика от британски вид... Голяма част от тези форми не съществуват на български и би трябвало да се измисли по какъв начин да бъдат въведени ", споделя още тя. Затова задача на " Пеат некогаш " е и проучването на стиловете в българската литература.
По време на търсенията си Олга открива същински чудеса като тълковния речник на Стефан Младенов, от който е публикуван е единствено първи том от А до К. " Идеята на Младенов е била, че българският език съставлява своите приказва, а не книжовна норма, която изключва диалектните думи. "
Маршрутите през литературата
© "Пеат некогаш "
Друг дълготраен план на " Пеат некогаш " е основаването на поредност с българската класика. Това, което ще я разграничава от останалите такива на книжния пазар, ще са подборът и естетически издържаното оформление на книгите. " Най-хубавото от българската литература би трябвало да е непрекъснато в послание, а за издателския бизнес сега културното завещание на страната и на езика не са цели ", твърди Олга. Предстои да излезе книга с определени фейлетони на Любен Каравелов. " Той е един от най-острите езици на българската литература, а го познаваме най-много с повестите му. "
Според нея един от главните проблеми на българската литература е българският книжовен канон. Не единствено заради избора на създателите, които влизат в него, а и поради метода, по който те се преглеждат - най-вече в историческа вероятност, без да се обръща съвсем никакво внимание на тяхната хубост, комбинация, език. За нея отговорността в това отношение обаче не е напълно на плещите на литературоведите, а българските писатели са тези, които би трябвало да дадат звук. " Когато във Франция потърсиш нещо върху Бодлер, намираш книга на Сартр върху Бодлер ", дава образец тя. " Самите писатели пишат върху други писатели с обич. Не от литературоведска позиция, а от човешка ".
В едно от есетата си Олга приказва за фигурата на Георги Раковски и акцентира, че " на нас ни трябват направления през тая планина ". " Но с течение на времето един публицист ще открие собствен маршрут и ще ни опише по какъв начин вижда Раковски, а след това някой различен ще открие своя личен път през него. Именно посредством тези пътешествия ще се оформи неговият портрет в мозъка на хората. Ние сме при започване на тези процеси и не мисля, че би трябвало да сме доста недоволни от себе си ", изяснява тя. " В тези направления се вършат дребни крачки и те лишават време, само че в случай че смелостта и постоянството не ни изоставят, плодовете няма да закъснеят. "
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (150)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ