Новото правителство в Молдова заседава под тежка охрана. Паралелното правителство

Новото правителство в Молдова заседава под тежка охрана. Паралелното правителство ...

Кризата в Молдова: Две правителства и много рискове.


Новото правителство в Молдова заседава под тежка охрана. Паралелното правителство също работи

© Reuters След повече от три месеца политическа парализа миналия уикенд Молдова скочи в откровена управленска криза. В понеделник страната вече имаше две правителства, провеждащи паралелни заседания. И докато изход от безпрецедентната ситуация засега не се вижда, кризата има потенциал да ескалира както във вътрешен план, така и да засегне съседни страни като Украйна и Румъния.

Всичко започва от изборите през февруари, когато нито една партия не печели ясно мнозинство. След месеци безвремие на 9 юни проевропейският блок ACUM и проруската Социалистическа партия (PSRM) изненадващо загърбиха различията си, съставиха коалиция в парламента и избраха ново правителство. Целта им е да се борят с корупцията и да държат далече от властта доскоро управлявалата Демократическа партия (PD) на влиятелния олигарх Владимир Плахотнюк, както и нейни сателити като партията на бизнесмена Илан Шор, осъден на първа инстанция във връзка със случая, наречен "Огромният грабеж" на 1 млрд. долара от молдовската банкова система.

Абонирайте се за Капитал Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив Сега двете партии решиха, че социалистите ще вземат поста на председател на парламента за Зинаида Гречани, а ACUM ще получат премиерската позиция за Майя Сънду. Формациите обещаха да проведат деолигархизация, да деполитизират държавните институции и да подготвят честни предсрочни избори. "Ако кабинетът на Сънду се задържи и PD отстъпи, обещаните реформи трябва да бъдат въведени и комуникирани много ефективно. Хората се умориха от неуспешни политически експерименти", посочва пред "Капитал" Ангела Грамада, директор на базирания в Букурещ аналитичен център Experts for Security and Global Affairs Association (ESGA). Майя Сънду положи клетва миналата събота пред президента Игор Додон и буквално навлезе в тъмна територия, тъй като токът в сградата на парламента спря.

Въпросът е колко издръжлива би могла да бъде новата коалиция. "Подобен съюз – технически, както бе наречен в Кишинев, няма голям шанс да се задържи за дълго време. Опасенията от режима на Владимир Плахотнюк доведоха до съставянето на този невъзможен съюз, но вътрешният и външният натиск ще го разкъсат", казва пред "Капитал" експертът по постсъветски държави Михай Исак.

Ние управляваме, вие управлявате

Последва политически блицкриг, след като лидерът на PD заяви, че съставеното мнозинство е незаконно и има елементи на преврат. След неговото изказване излезе решение на Конституционния съд, че всичко това е незаконно, тъй като крайният срок от 90 дни след изборите за сформиране на мнозинство е изтекъл, преди PSRM и ACUM да гласуват новото правителство.

Скоро основните държавни здания бяха обградени от полицаи, а "цивилни милиции", съставени от поддръжници на PD, разположиха палатки пред сградите на правителството, парламента и прокуратурата. Контрамитингът на PD беше още по-драматичен.

Същевременно проруският президент Игор Додон бе лишен от правомощия от Конституционния съд, след като основният тв канал на PD - Publika TV, излъчи видео, в което Додон признава, че получава 700 000 – 800 000 долара на месец от Москва за функционирането на PSRM. Временният премиер Павел Филип зае неговото място като временен президент и обяви предсрочни избори на 6 септември. "Кризата е както политическа, така и законова, а последиците ще бъдат за гражданите, чието социално и икономическо положение не може да бъде подобрено при двама премиери и двама президенти", твърди Ангела Грамада.

PD обвини Додон в измяна и проведе кампания по своите медии и по улиците срещу предателя, което събуди опасения, че се опитва да осъществи сценарий ала "Янукович" в Молдова. Плахотнюк и други партийни лидери хвърляха пуйки по президентството, а проруският президент драматизира с ролята на жертва и преспа в руското посолство в Кишинев.

На този фон и при силно охранявана от специалните сили правителствена сграда новият кабинет, воден от Майя Сънду, проведе първото си заседание в понеделник и издаде заповед за освобождаването на ръководителите на силите на реда. Сънду призова всички за сдържаност и да не се ескалира ситуацията до възможни улични борби. Тя поиска държавните институции да застанат под контрола на новото правителство по силата на закона. ЕС, Русия и САЩ публикуваха изявления, признаващи новоизбраното правителство и изразяващи желание за сътрудничество с него.

Същевременно зам.-председателят на PD Андриан Канду намекна, че тежката охрана на държавните институции се дължи на възможно руско вмешателство с "малки зелени човечета", визирайки възможен сценарий за руско военно нахлуване от отцепилия се регион Приднестровие. "Живеем в регион с високо ниво на риск, що се отнася до нашата сигурност. В този уязвим период на криза не бихме искали "зелените човечета" да се появят на улиците", посочва Канду. Русия държи около 1500 войници в този отцепнически регион, а местната армия, лоялна на Тираспол, се изчислява на около 15 000, което е двойно повече от молдовската армия.

Криза, която може да прелее навън

Ситуацията в Молдова крие рискове за съседните Украйна и Румъния. С въоръжен конфликт на своя територия в източните райони и анексиран от Русия Кримски полуостров Украйна се притеснява от развитията в Кишинев. В Румъния, външна граница на ЕС и НАТО, кризата в Молдова също се смята за сериозна заплаха.

"В Украйна молдовската нестабилност се разглежда като част от хибридната война на Русия и като засилване на руския фактор на нейната западна граница. Едно разкриване на планове за федерализация на Молдова ще има голям политически отзвук в Киев и Украйна ще засили наблюдението, включително разузнаването в Приднестровието", твърди пред "Капитал" анализаторът по сигурността Клаудиу Дегерату. Той допълва, че националистическите сили в Украйна ще направят всичко възможно да използват молдовската криза, за да докажат, че руската заплаха се поддържа от политическите сили в Молдова. "Недоверието между Киев и Кишинев ще се увеличи до притеснителни равнища", заявява Дегерату. Анализаторът подчертава, че за Русия кризата ще бъде добра възможност допълнително да окаже поддръжка на проруските партии под претекста, че се ангажира с решаването на ситуацията в Кишинев.

От друга страна, Михай Исак посочва, че и Киев, и Букурещ са крайно недоволни от влизането на проруската PSRM в правителството в Кишинев. "Заплахата от използването на възможния молдовски федералистки прецедент за пълната федерализация на Украйна плаши властите в Киев. Скорошни изявления на украинското външно министерство и на украинските тайни служби директно предупреждават Кишинев, че промяна в политиката към Украйна ще има сериозни последици за двустранните отношения", обяснява Исак.

Според Ангела Грамада евентуален сценарий за федерализация в Молдова би означавал създаването на прецедент за Украйна: "Прецедент, който Киев не може да приеме на фона на конфликта в източната част на страната." Михай Исак допълва, че Румъния също се притеснява от кризата в Кишинев и не желае провокации срещу сигурността в региона.

"Правителство в Кишинев, доминирано от PSRM, ще доведе до усилване на присъствието на руско разузнаване в Молдова, което очевидно е неблагоприятна ситуация за НАТО и ЕС", обобщава Исак. И допълва, че всяко забавяне на сформирането на стабилно управление в Кишинев дава нови причини на Кремъл и Тираспол да продължават с политиката на замразяване на разрешаването на приднестровския конфликт.

* Мадалин Нексуту е журналист от BIRN

Източник: capital.bg