Новото попълнение на ЦСКА-София Амос Юга даде ексклузивно интервю за

Новото попълнение на ЦСКА-София Амос Юга даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . През годините „ армейците “ са имали отлични попадения с африкански футболисти, като всеобщият любим е сенегалецът Ибрахима Гай. Сега пристигна ред в " алените " редици да заиграе и национал на Централна африканска република. Дебютът на Юга за отбора на тази страна е в международна подготовка за Мондиал 2014, когато е едвам на 20 години. Цялата му кариера обаче е предходна във Франция. В последните три години халфът игра непрекъснато в Льо Авър, откъдето имаше предложение да остане при нови по-добри условия. Но той избра ЦСКА поради предизвикването да играе в европейските клубни шампионати и да се бори за трофей в България.
@@@

- Здравейте, мосю Юга! Добре пристигнали в предаването „ Код Спорт “! Знаете ли, че сте първият футболист от Централна африканска република, който идва в българския футбол?

- Добър ден. Това ми прави наслаждение и се надявам да мога с чест да показва Централна африканска република тук в България.

- Какво можете да ни разкажете за вашата страна? Роден сте във Франция, както е известно, само че живял ли сте в Централн a африканска република?

- Не дълго, само че ще ви кажа - това е доста красива страна. За страдание, от няколко години насам има известни проблеми и етнически спорове. Понастоящем е малко комплицирано там, само че се надяваме, че обстановката ще се промени към положително в бъдеще.

- Имате 15 мача за националния тим на тази африканска страна. Кой от тях е най-паметен за вас?

- За момента мисля, че това е мачът ни против Ангола. Беше доста значимо да го спечелим, с цел да останем в борбата за класиране за Купата на Африка. Атмосферата по трибуните беше невероятна, а хората спаха на стадиона в навечерието на мача, с цел да си подсигуряват място на трибуните. Победихме и по тази причина ще си припомням този мач постоянно.

- Кой е най-известният футболист, против който сте играл като национал?

- Мисля, че това са Серж Орие, Беннасия, Беланда, Чабалала, само че …Може би Риад Марез - той е най-известното име понастоящем.

- А кой от африканските футболисти харесвате най-вече?

- Яя Туре.

- Защото играе на вашата позиция ли?

- Не, не безусловно поради това. Харесвам го по какъв начин играе. Лидер е на терена, мощен е, мощен е. Освен това, не се шуми доста към него отвън терена.

@@@
- Има ли късмет националният тим на Централна африканска република да се класира за международно състезание?

- Надяваме се, само че вървим малко по малко към задачата. Искаме да стигнем финалите в шампионата за Купата на Африка. Още сме в играта и се опитваме да го сторим. Сега ни предстоят два мача против Мароко. Ако успеем да се оправим там... Но действително ще е доста мъчно да се класираме.

- Разкажете ни за вашата кариера, която е била напълно във Франция. Как започнахте с футбола?

- Започнах да играя като всички деца, сред блоковете в квартала. По-късно облякох екипа на дребен аматьорски клуб, а след това се озовах в Олимпик (Лион). Там останах две години, само че от клуба взеха решение да ме обиграват в по-малки тимове. Продължих да играя в районни отбори от покрайнините на град Лион, до момента в който станах на 19 години. Тогава Олимпик още веднъж ме притегли и в продължение на две години имах опцията да упражнявам с първия тим. Но в последна сметка не ми предложиха професионален контракт. И отидох във Ван за един сезон, а по-късно за три години в Газелек (Аячо). С този отбор имах опцията да играя във втора дивизия, спечелихме и промоция за Лига 1. За наше страдание обаче изпаднахме още на идната година. Но това беше струпване на добър опит за мен. И ето, че по-късно се озовах за три години в тима на Льо Авър.

- Винаги ли сте играли като вътрешен халф?

- Не. Започнах кариерата си като централен бранител. Преди пет-шест години ме реалокираха в средата на терена. Мога да играя и като централен защитник, само че се усещам по-добре в ролята на опорен халф.

- Кой беше треньорът, който първи видя качествата ви?

- Много са, само че в случай че би трябвало да назова едно име - това е Тиери Лоре. Това е треньорът на Страсбург понастоящем. Той доста ми е помагал и ме е научил на доста неща във футбола.

- Какъв е първият ви тим Сент Приест?

- Няма доста за описване. Бях на 18 години, преди малко бях приключил учебно заведение, започнах да работя и редом с това да играя футбол там. Това е. Беше хубава година. Започнах да играя в мъжкия отбор и ми се даде късмет да покажа качествата си в най-високото аматьорско равнище.

- Олимпик /Лион/ е първият ви първокласен тим. Защо не изиграхте мач в първия отбор?

- Бях 18-19 годишен, преди малко бях завършил с оформянето си като футболист. Тогава професионалните клубове оферират или не контракти на младите футболисти и… Лион просто на мен не ми предложи подобен.

- Играли сте за Ван, Аячо и Льо Авър – разкажете за изявите си в тези тимове. Къде позитивните страсти бяха най-силни и се чувствахте най-добре?

- Спортният шеф на Ван, в трета дивизия на Франция, тогава ми предложи контракт. Към момента нямах други оферти и взех решение да отида. Добре се получи в персонален проект, само че в групов - изпаднахме в четвърта дивизия. Точно тогава от Газелек (Аячо) с треньор Тиери Лоре ме извикаха. Току-що бяха спечелили промоция в Лига 2. Тогава, в първия ми сезон там, ме реалокираха да играя в средата на терена, въобще беше чудесна година. Спечелихме промоция за Лига 1 и по тази причина най-прекрасните страсти за мен бяха точно в този клуб.

- Прави усещане, че не вкарвате постоянно голове. Не ви ли е силата в последния изстрел?

- Да, мисля, че се откриват благоприятни условия за гол пред мен, само че не поемам задоволително отговорност. А също така и не е тъкмо моят профил да отбелязвам, тъй като съм по-скоро отбранителен халф. Но правилно е, че в някои обстановки би трябвало да съм съдбоносен при стрелбата, тъй като това влиза и в персоналната ти статистика.

- С кой мач до момента в кариерата сте изключително горделив?

- Не са малко тези мачове, не към момента нямам за любимец някой съответен.

- Как решихте да дойдете в ЦСКА? Имахте ли съмнения? Проучвахте ли клуба?

- Бях в края на договора си в Льо Авър. Във втора дивизия на Франция не е зле, само че аз към този момент имах предпочитание да опитвам нещо друго. А предлагането от ЦСКА пристигна незабавно след карантината. Обадиха се моите сътрудници да ми кажат, че съществува съответна алтернатива. Подобно на всички в тази обстановка, прегледах първо данните за клуба в интернет. Поисках и да дойда да се уверя персонално с очите си по какъв начин е животът тук във вашата столицата. Да видя също подготвителната база и да изгледам няколко мачове. Останах задоволен и по тази причина дадох единодушието да подпишем контракт.

- Какво е самочувствието на футболистите във Франция, откакто сега страната е настоящият международен първенец?

- Нищо значително няма като смяна. Не съм видял нещо друго отпреди. Просто страната е международен първенец и животът продължава.

- Какво знаехте за българския футбол и в частност за ЦСКА, преди да дойдете?

- Честно, не знаех доста. После попрегледах. А и моят брат познава български футболисти. Разказа ми за Светослав Тодоров и за Кишишев, играли са дружно в британския Чарлтън. Моят брат се споделя Кели. Именно той се обади на Тодоров и от него получихме увещание, че всичко ще бъде наред.

- Вече упражнявате от няколко седмици в София. Какви са усещанията ви от тима?

- Отскоро съм тук, в действителност, само че считам, че имаме добър тим. Да, виждам и някои неща, които можем да подобрим още, само че като цяло отборът е добър.

- Имахте ли време да разгледате София? Как намирате столицата на България?

- Чак да се разхождам из София - към момента не, тъй като когато един чужденец дойде, има доста документи, които следва да се уредят. Да се отиде до някои институции, да си намеря апартамент и изобщо да реша битови въпроси. Това, което виждам от колата – да, подхожда ми, само че усещанията ми към момента са бегли.

- Сигурно гледате българските мачове. Какво мислите за равнището на нашия футбол?

- Добро е. Все отново, едно е да гледаш от трибуните, а друго - да усетиш играта вътре на терена. Изчаквам самият аз да изляза на терена, с цел да си сформира по-точно мнение.

- Още сте малко време в България, само че харесва ли ви животът, сравнявайки го с Франция? С какво не можете да свикнете още и какво мислите за манталитета на хората в страната ни?

- За мен всичко е наред. Шофирането - хората карат доста бързо тук, това е особеното.

- След като в никакъв случай не сте живели отвън Франция, очаквате ли да имате проблеми с акомодацията?

- Не, не мисля.

- България беше забъркана в скандал с расизъм на мача с Англия. А и сме длъжни да признаем, че по стадионите ни има расисти, само че те са по-скоро изключение. Какво мислите по тази толкоз болна тематика?

- Да, това е значим проблем. Аз съм негър и съм срещу всяка демонстрация на расизъм. Има обаче разнообразни хора. Всеки има своите убеждения, само че в случай че всеки почита другия, мисля, че няма да има подобен проблем.

- Били ли сте жертва на расизъм?

- Аз персонално – не.

- Ще успее ли футболът да се пребори някой ден с този проблем?

- Не, не считам.

- В ЦСКА доста африкански футболисти са ставали любимци на почитателите. Вие по какъв начин планирате да спечелите трибуните?

- Трябва просто да играя най-хубавия си футбол и да печелим. Резултатите са най-важни. Така е по целия свят и по този начин се печели доверието на публиката.

- Разкажете за вашето семейство. Например брат ви Кели също е национал на Централна африканска република.

- Да, Кели също е артикул на академията на Олимпик (Лион). После той игра в Англия, в Чарлтън дружно с Кишишев и Тодоров, както и в други локални клубове. После беше и в Китай, а в този момент е нещо като състезателен шеф в националния тим на Централна африканска република. Занимава се с футболистите с двойно поданство, да вземем за пример. Моят племенник, синът на сестра ми - Уилям Гьобелс също е футболист и сега играе в Монако.

- Кой е обичаният ви футболист и на кого се стараете да наподобявате?

- Пол Скоулс.

- Който обаче не играе към този момент. А от сегашните?

- Нямам.

- Какви занимания имате отвън футбола?

- Да съм със фамилията си, да виждам филми. Обикновени неща. Аз си падам малко домошар.

- Със фамилията ли сте тук? Намерихте ли си към този момент дом?

- Със фамилията ми съм, всичко е окей, организиран съм към този момент тук.

- С кого от играчите на ЦСКА най-бързо се сприятелихте? На какъв език се приказва в съблекалнята?

- С Юнус Санкаре, с Мазику - на френски, с Джеси и Юрген - на британски също. С останалите - общо споделяме.

- Научихте ли някои изречения на български?

- Добре, добър ден, добър вечер, моля…

- Тренирали ли сте различен спорт?

- Не, в никакъв случай.

- А харесвате ли различен спорт?

- Да, обичам баскетбола.

- Какво желаете да постигнете в ЦСКА и какви фантазии имате във футбола?

-Мечтата на всеки футболист - да бъда първенец, да играя в Шампионската лига, да бъде международен отличник.

- Ако останете по-дълго в България и намерите другари тук, бихте ли им предложили да отидат в Централна африканска република и какво забавно могат да видят там?

- С наслаждение бих завел някого там. Интересно е, могат да се видят доста нови и екзотични неща. Една нова просвета, друг метод на живот, нов пейзаж и живота в един друг континент.
efbet Лига 1 кръг, петък 7 август ЦСКА 1948 2:2краен резулат ЦСКА-София