Новото попълнение на иранския Естеглал Николай Бодуров даде интервю за

Новото попълнение на иранския Естеглал Николай Бодуров даде изявление за " Блиц " от Техеран. Сърцатият бранител към този момент дебютира за новия си тим - при гостуването на иракския Ал Шорта в мач от Азиатската шампионска лига, приключил 1:1. Бившият капитан на ЦСКА-София е удивен от град техеран, строителството там и дамите. както и от 100-те хиляди фенове на дербито на неговия отбор Естеглал против Персеполис.

Как се стигна до прехвърлянето ти в Естеглал и за какво избра да играеш в Иран?

- След като се разделих с ЦСКА, знаете, че известно време бях без тим. Започнах да подкрепям форма с Пирин и дори имаше възможност да заиграя в родния ми отбор напролет. Един ден обаче получих позвъняване от Иран. Първоначално реагирах негативно. Викам си: " Как в Иран?! Какво ще върша там? ". Хората обаче бяха настоятелни. Лично с шефа на клуба приказвах. И след две-три нощи на размисъл, но споделям ти го в дословния смисъл, тъй като доста мислих, взех решение да опитам. Все отново това е различен свят, друга просвета. А и, което по никакъв начин не е маловажно, а в противен случай - финансовите условия са положителни.

Докога е договорът ти, тъй като се появиха спорни информации?

- До лятото. Те желаеха да е за година и половина, само че аз отхвърлих. Даже когато оформяхме документите и трябваше към този момент да подписваме контракта, спортният шеф ми предложи контрактът да е за половин година плюс още една. С две думи - да има уговорка да го удължим автоматизирано след края на сезона. Но аз отново отхвърлих, тъй като е доста значимо за мен дали ще съумея да се приспособявам и дали ще мога да оказа помощ на тима, който е на висока респект в Иран и е клуб с огромни обичаи.

Вече записа първия си мач...

- Да, дебютът ми беше в Ирак против локалния Ал Шорта от Азиатската шампионска лига. Играх 90 минути. Треньорите са удовлетворени от представянето ми, което ме радва. И те, и съотборниците ми към този момент гледат с друго око на мен. Личи си уважението им, което ме окуражи да демонстрирам в идващите дуели още и още от своя капацитет.

Как е в Иран и по-специално в столицата Техеран?

- Разликата от това, което чаках, и това, което виждам, е от земята до небето. Леле - мале! Не е за поверие! Направо съм шокиран, от позитивна позиция. Преди да дойда, се разрових из интернет, с цел да прочета нещо за Иран. Навсякъде пишеше за военна конюнктура, за голямо напрежение сред Щатите и Иран след убийството на уважавания от локалните военачалник Сюлеймани. Отделно мои познати ми споделяха: " Там ще се върнеш години обратно. Те са изостанали. Животът е сив, тъмен, няма развлечения ". Абе споделяха ми, че надали не ще се пренеса епохи обратно. Нищо сходно, разбираш ли, нищо сходно! Техеран е прелестен град. Огромен е - живеят близо 20 милиона души с предградията. Та това са три Българии напряко! Очарован съм от хубостта на града, а да знаеш какво строителство пада, свят ще ти се завие. Темповете са големи, персийците строят приказни здания и скоро може и да стигнат Дубай, почтено ти споделям. И по какъв начин няма да е по този начин, откакто Иран е доста богата страна, в която има безчет петрол и всевъзможни естествени запаси.

Падна и още един мит, за който ми говореха: Всички дами били забулени със забрадки. Дрън-дрън! Такива дами в действителност има, само че единствено възрастните се движат по този начин по улиците. Нали бях по заведения за хранене и заведения. Пълно е с красиви дами - усмихнати, лъчезарни и без забрадки. Срещаш ги освен в заведенията, само че и по булевардите и в парковете.

Когато отидохме със аероплан за мача в Ирак, си мислех, че и там ще заваря надали не руини. Какви руини, братче. Мачът не се игра в Багдад, както писаха някои медии у нас, а в град Ербил. Той е столица на Иракски Кюрдистан. И тук едни здания, едни чудеса. Казваха, че в този район всичко било порутено от войната със Щатите, но нищо такова. При нас, тук-там, не приказвам за София и огромните градове, май е по-порутено... Така че - неверна ни е визията, да знаеш, много неверна. И си е друго да го видиш с очите си, а не да гледаш телевизия или в интернет. На живо е истината!

Кажи освен това за новия ти тим - за базата, за треньорите и съотборниците ти?

- Споменах, че Естеглал е част от историята на иранския футбол и клуб с обичаи. Базата е на положително равнище. Треньорът Фархад Маджиди е легенда. Него го и Вория Гафури, който ни е капитан, ги боготворят. Като ги видят из улиците, ги преследват, до момента в който не ги стигнат и не се снимат с тях. Даже един път някакви почитатели се сбили поради това кой първи да се снима с треньора. Откакто съм тук, Естлеглал игра три мача. В единия участвах, само че в предходните два за състезание - не, тъй като още не бях изцяло подготвен като ново попълнение. Един от дуелите беше огромното дерби против водача Персеполис. Мачът приключи 2:2, изравниха ни в последната минута. И знаеш ли пред какъв брой фенове се игра срещата.

Пред какъв брой?

- Пред 100 хиляди. Стадионът беше препълнен! Паднах, като видях за каква аудитория иде тирада. Те са фанатици и боготворят тимовете си. Ушите ни стартират да дават заето от големия звук. Тук обаче е неразрешено на дамите да вървят на мачове и имаше единствено мъже. Футболът е като вяра. Народът е вманиачен по най-обичания спорт в света. Аз съм тук неотдавна, само че хората към този момент ме разпознават по улиците. Онзи ден над 30 индивида ме стопираха в границите на няколко часа, почтено. Искат селфита, фотоси, подписи. Направо неловко да ти стане. Влизам в такси. Качвам се. Казвам на водача да ме закара до подготвителната база. И той ме погледна, усмихна се необятно и взе да ме прегръща. " Новият, новият си ти, българинът в Естеглал ". Закара ме и ми вика: " Няма да плащаш, черпя! ". Аз му блъскам парите в ръката, той се цупи и отхвърля да ги вземе. Но най-после, като излязох от колата, му ги оставих на седалката. Тук има и голямо почитание сред почитателите на другите тимове. Това не е за поверие. Ще ти дам следния образец.

Отивам на коафьор, с цел да се подстрижа. Влизам вътре - фризьорът мъж, а по стените му залепени фотоси на нашия противник Персеполис. Малко се тормозих, крещя си: " Леле, къде влязох тука! ", тъй като това е все едно да сравняваш Левски и ЦСКА. Човекът ме позна. Аз виждам малко необичайно, не знам каква ще е реакцията му. А той се усмихна, сподели ми да седна, попита ме по какъв начин желае да ме подстриже и най-после отхвърли да ми вземе пари. Беше повече от безапелационен спрямо водача (б.р. - смее се). Каза ми: " Тук почитаме всички футболисти. Даже и от най-големия ни зложелател! За мен е чест, че посети моя салон! ". Леле, крещя си на акъла, това в България знаеш ли по кое време ще стане?! Да отиде примерно футболист от Левски да се подстриже при някой цесекар - ами нула номер ще го офъкат.

Да не пропуснеш нещо за съотборниците си да кажеш...

- Споменах за капитана - огромно име е! Ние сме единствено трима чужденци. Повече не позволяват да играят в даден тим. Единият е нападател - Диабате, той e от Мали, само че е играл във Франция. Добър е. Другият е хърватинът Хървое Милич. Много добър футболист и страховит човек. Веднага се сприятелихме. Хървое има солидна визитка - играл е във Фиорентина, Наполи, Олимпиакос и други тимове.

Къде е идващият ви мач?

- Пак за Азиатската шампионска лига. В понеделник е. Трябваше да гостуваме на Ал Ахли, само че поради тежките политически връзки сред Саудитска Арабия и Иран мачът ще е на безпристрастен терен. Ще пътуваме до Кувейт и там ще играем.

С кой номер играеш в Естеглал?

- С №20.

Защо с 20?

- Защото моята прелестна щерка Никол е родена на 20 януари. Всъщност, знаеш ли, тя е единствено на три годинки, само че ми предсказа прехвърлянето.

Как по този начин ти предсказа прехвърлянето!?

- Ами преди Коледа все викаше: " Тате, тате, желая синьо! ". Ние с жена ми се чудим какво синьо желае детето. А тя все това повтаря. После на 20 януари, когато беше рожденият й ден, отново същото: " Тате, тате, желая синьо. Моля те, желая синьо! ". И какво се оказа. След няколко дни аз отпътувах за Иран и подписах с Естеглал, чийто главен екип е в синьо. Това си е живо предсказване... Та заради тази причина си избрах нейния номер, номер 20.

Чу ли се с националния селекционер Георги Дерменджиев?

- Да. Поговорихме за моя трансфер, за дебюта ми. Дерменджиев сподели, че ще ми пратят повиквателна за контролата с Беларус на 26 февруари. Има обаче възможност от Естеглал да не ме пуснат, тъй като на 27 февруари имаме значим мач за състезание. Но да съм жив и здрав, всичко ще бъде наред. Аз желая да съм на линия най-много за борбата с Унгария на 26 март. Битка, която цяла футболна България чака.