Александра Фейгин: Мечтая да представям България на Олимпийските игри
Новото лице на самодейността „ София – европейска столица на спорта “ Александра Фейгин и нейната треньорка Ина Лутай гостуваха в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Техният тандем води до съществени триумфи в един от най-красивите спортове. Те направиха по този начин, че българите още веднъж да чакат с неспокойствие надпреварите по фигурно пързаляне. Изминалият сезон бе изпълнен с невероятни резултати. Кои бяха те? Рекордното за страната ни 11-то място на европейското за дами в Минск, пристигнало още в дебюта на новата ни вяра на леда на подобен конгрес. Както и 17-ата позиция на шампионата на планетата в японския град Сайтама, с която българка за първи път попада във финалите на международно състезание от 25 години.
- Здравейте и добре пристигнали на терена на „ Код Спорт “! От какъв брой години сте дружно и какъв сезон изпраща дуетът Александра Фейгин – Ина Лутай?
Ина: От доста години, може би към този момент 10. Саша беше на 6 години, когато пристигна на пързалката и започнахме да упражняваме дружно. Тя ми е като дете. Цялото израстване и като човек, и като състезател минава пред очите ми.
Александра: Мисля, че към този момент изпращаме десети сезон и ще почваме 11-и.
@@@
- Десетият сезон се оказа много сполучлив, тъй като постигнахте изключителни резултати! Да стартираме с европейското в Минск – вярвахте ли, че ще постигнете 11-о място? Каква цел си бяхте сложили за шампионата в Беларус?
Ина: Целта ни беше да попаднем в топ 24, защото когато правиш дебют във фигурното пързаляне е належащо време, с цел да те опознаят съдиите. Не вярвахме, че ще я позволен толкоз напред в класирането. Но пък Саша беше безапелационна през целия сезон и сподели, че не е случайност това, че от дребна играе толкоз добре. Нещата се случиха по най-хубавия метод за нас.
- Саша, по десетобалната система на скалата какъв брой огромно беше напрежението в Минск преди да излезеш на дебютното съревнование при огромните?
Александра: Може би към шест-седем. Горе-долу бях спокойна.
@@@
- Защото нямаше какво да губиш или…
Александра: Просто знаех, че би трябвало да изиграя чисто стратегиите си. Аз не се борех за първото място, по тази причина и не се притеснявах толкоз.
Ина: Саша е необикновен герой. Тя има едно качество, което доста малко състезатели във всички спортове имат – когато би трябвало, излиза и прави нещата, които умее и на които е научена. При нея вълнението просто не е главен фактор, до момента в който се пързаля. Затова не е имала такова терзание.
@@@
- Саша, когато излезе за първото комбиниране при дамите, какво си сподели? Какво беше в главата ти?
Александра: Старая се да излизам по този начин да се каже с празна глава и да мисля единствено за съчетанието. Нямах съвсем никакви мисли, тъй като те ще ми пречат.
- Ина, не съжаляваше ли, че остана в България и не отпътува с Александра за шампионата в Беларус?
Ина: Не, никога. Трябваше да остана тук, защото имаме още 7-8 девойки, които към този момент навлизат във възраст да се състезават на огромни шампионати. Един от двама ни с Андрей трябваше да остане в България. Да, вълнението е доста по-голямо, когато гледаш от тв приемника, само че пък е страст, която ми е доста добре позната в годините.
- Заставаш пред телевизионния екран, виждаш по какъв начин Саша излиза, стартира нейното съчетание… Мерила ли си си пулса?
Ина: Всеки път, когато тя играе се тормозя извънредно доста, само че несъмнено се старая да не го демонстрирам. Когато стоиш в профил, всичко е в ръцете на твоя играч. Ти даваш целия си труд, всичките години на него и той би трябвало да покаже на какво е теоретичен. Но пък аз имам опит, тъй като от четиригодишна със сестра ми беше по безусловно същия метод. Заставах пред тв приемника, събирах играчки, които носят шанс и я гледах. Поне това не беше оригиналност за мен.
- Саша, кое беше най-трудно за теб в Минск? Казват, че доста комплицирани детайли имаш в съчетанията – това ли е огромният ти плюс?
Александра: Не са чак толкоз комплицирани. Просто трябваше програмата ми да бъде постоянна. Общо взето детайлите ми бяха най-трудни.
- Ина, по какъв начин одобряват съдиите един дебютант на огромен конгрес?
Ина: Трудно, в случай че би трябвало да бъда откровена. Особено от България. Не могат да одобряват, че едно дете прави четири финала поред, тъй като още от предходната година, когато се яви на юношеското международно състезание, се класира за край и извоюва шест международни купи за България, на които и други деца да отидат. Така че им е много комплицирано да одобряват това, че от толкоз дребна страна има толкоз добър играч. От една страна това пречи на Саша, тъй като тя всякога се бори против съдиите, а не толкоз със себе си и с детайлите, които демонстрира. Но пък въпреки това, по този начин триумфът е доста по-сладък. Тя работи доста повече от другите, тъй като знае, че зад нея не стои една голяма нация, която я поддържа и със съдии и с огромно лоби.
- А по какъв начин се преодолява субективният фактор във фигурното пързаляне?
Ина: Почти не се преодолява. Трябват доста години. Вярвам и знам, че в един миг нещата се получават. Просто би трябвало да знаеш какво искаш, да работиш непрекъснато, да имаш цел, която би трябвало да постигнеш. И в един миг няма по какъв начин да не се получи, тъй като всеки труд се възнаграждава. Убедена съм и имам вяра в това.
- Саша, по какъв начин те одобриха в европейския хайлайф? Кой първи те поздрави? Какво е отношението на съперничките?
Александра: С моите съпернички доста не си приказваме по време на надпреварите. След това се поздравихме една с друга, само че не с всички.
- От кои страни са по-високомерни?
Александра: Не знам, всички се стараят да наподобяват много високомерно.
Ина: Тя е доста съсредоточена по време на съревнование и си гледа единствено нейната работа. Предполагам, че поради това не си спомня. Рускините, несъмнено, имат необикновено самочувствие, тъй като там този спорт е като вяра. Много добре знаят кои са, какъв брой са известни и по какъв начин са най-важни за страната им. При тях си проличава единствено от първата крачка от коя страна са.
- Ина, какво сподели твоят брачен партньор Андрей Лутай за представянето на Саша?
Ина: Много беше удовлетворен. Той е необикновен експерт по отношение на скоковете и техническите детайли. Възпитаник е на Алексей Мишин, който е най-голямото име във фигурното пързаляне. Техническата част, която де факто е най-големият плюс на Саша за момента, напълно е с помощта на него и на неговите умения. Разбира се, че е доста удовлетворен. А аз съм безпределно щастлива, тъй като повдигнахме равнището на самостоятелното пързаляне в България. Доста години сме на опашката в обратна посока и на мен ми беше доста болно поради това. Борим се на вътрешно равнище, само че никой не излиза и не демонстрира същински резултати на интернационалния лед. Затова съм му безпределно признателна и пъклен щастлива, че той пристигна тук и че сътвори такава школа, в която деца от 9-10 години към този момент вършат тройни скокове.
- Виждат ли в елита опасност в нейно лице или към момента е рано за нещо сходно?
- Разбира се, че виждат. Всеки път тя излиза на съревнование и играе чисто. Смятам, че виждат опасност и то си проличава във всяко едно отношение. При нея би трябвало просто още малко да се акцентира на артистичността. Тя го знае, тъй като е машинка за скокове. От бебе влиза на леда и стартира да скача. Когато изисквах от нея да е артистична и да танцува, се мръщеше много дълго време. Обаче в един миг разбра, че това е извънредно значимо и в този момент акцентираме най-вече на това.
- Саша, в никакъв случай ли не си имала спорове с Ина?
Александра: Не, те не са строги, просто изискват от нас. Много добре го разбирам. Като почнат малко повечко да се изнервят, разбирам, че не върша нещата по този начин, както би трябвало и се старая още повече, с цел да не ми се карат.
- Да поговорим за международното състезание в Япония. Ина, ти отново от поверие ли не отпътува или просто липса на средства?
Ина: По принцип трябваше да отида в Япония, само че незабавно след международното, тук имаше интернационално съревнование и отново някой трябваше да остане. А и тя с Андрей се показва в действителност ужасно по време на шампионатите. Но към този момент ще пътувам, през идващия сезон ще бъдем и двамата на всички места.
@@@
- Александра, кое бе особеното сред европейското и международното?
Александра: Повече се притеснявах на международното, тъй като всички споделяха, че това е най-важното съревнование. Появява се терзание, тъй като знаеш, че това в действителност е най-важното съревнование през този сезон и би трябвало да се представиш добре. За да може през идващия сезон съдиите да си спомнят коя си и да дават по-хубави оценки.
Ина: А и след резултатите на европейското състезание, несъмнено, върху нея към този момент имаше една тежест, която стоеше в главата, че хората чакат от нея да ги зарадва още веднъж.
- Може ли без лоби българка да се бори за орден във фигурното пързаляне? В този смисъл на някое от двете съревнование имаше ли известно ощетяване на Саша?
Ина: Имаше, да, на международното състезание. Там бяхме без български арбитър и за безусловно същото изиграно комбиниране тя получи доста по-ниска оценка за съставни елементи. Но пък от идващия сезон към този момент ще има арбитър на всяко едно огромно съревнование и считам, че ще се преборим с този проблем. Неведнъж или два пъти сме виждали фигуристи от Европа, които нямат огромно лоби, да реализират големи неща във фигурното пързаляне като Хавиер Фернандес или като сестра ми.
- Музикалният акомпанимент на съчетанието в Япония бе от кино лентата „ Списъкът на Шиндлер “ – за какво се спряхте на тази музика?
Ина: Защото това е една музика и една тематика, която доста подхожда на Саша. Нейният характер е доста вътрешно събран прочувствено, а извън тя не демонстрира съвсем никаква страст. Тя може да изрази тази музика ужасно. След като поставихме това комбиниране, разбрахме какъв брой тя може да пресъздаде облици, с които да споделя истории. Затова пък за волната стратегия взехме музика от театрална режисура. Там тя задава разнообразни въпроси посредством своето фигурно пързаляне.
- Саша, имаш ли някакво отношение към музиката или каквото ти каже треньорката?
Александра: Предлагат ми разновидности и дружно избираме кой най-добре ми подхожда. Всичко вършим дружно.
- Какво следва на тандема в края на сезона? Вече в отмора ли сте?
Ина: Не, никога не сме в отмора. След интернационалното съревнование тук, което е доста значимо, тъй като класирането влиза в международната класация, имаме интернационален лагер в Кранево, който организираме Андрей и аз. След това Саша отпътува за Сочи, където ще се пързаля с Иля Авербух, с Алексей Ягудин, със сестра ми. Там ще работи върху обичаната артистичност. След което следва лагер в София, който ние организираме, след това в Швейцария на 2000 метра планинска подготовка, тъй като това е доста значимо за нейната устойчивост. Когато слезе от горе, може да изиграе две съчетания поред без въобще да се задъха. За голямо страдание, време за отмора в околните няколко години, няма по какъв начин да има.
- Саша, за какво избра фигурното пързаляне? Как стартира твоята приказка в този хубав спорт?
Александра: Просто баща ме водеше на разнообразни спортове и най-после си избрах фигурното пързаляне. Почувствах, че това е моят спорт. Обичам студеното, а и е доста комплициран спорт, изисква доста дисциплинираност и усърдност.
- Кои бяха другите спортове, които преди този момент се опита да практикуваш?
Александра: Спортна гимнастика, плуване, художествена гимнастика, само че там въобще не ми хареса.
- С Албена Денкова сте сестри, какво споделя двукратната международна шампионка за резултатите на Саша?
Ина: От сестра ми постоянно съм имала необикновен почит. Винаги съм била по-малката сестра и в никакъв случай не съм си представяла, че тя може да ме похвали за нещо дотам, че да усетя, че тя вижда какъв брой съм направила в дадена сфера. Като се чухме след Минск, аз се почувствах доста горда, че съм я зарадвала. Дори тя ми сподели, че има потребност от някакви препоръки по отношение на треньорската работа, защото те са по шоу стратегии и към момента не са станали треньори. Това доста ме учуди и доста ме зарадва, тъй като в действителност тя постоянно ме е възпитавала в живота и е била образец за мен. Тя е безумно дисциплинирана. А това са все качества, които на мен малко ми липсват. Аз съм малко по-творчески човек, по-разсеяна. Затова предпочитам музики и повеждам Саша на спектакъл. Просто моята натура в никакъв случай не е била толкоз спортна и тя постоянно е била образец за мен в това отношение.
- Защо реши да се занимаваш с треньорска активност?
Ина: Защото това е моето предопределение. Аз се усещам прелестно, когато съм от другата страна и давам. Много рано разбрах, че това ще бъде водещото нещо за мен. Непрекъснато имам хрумвания в главата си за всяко едно дете – каква стратегия му подхожда, на каква музика би могло да играе, какво ще изрази неговата емоционалност най-добре. Смятам, че в действителност хората, които са родени да бъдат или режисьори в театъра, или треньори, или хореографи са благословени, тъй като дават доста и виждат труда си всеки ден в профил. Това е необикновено чувство.
- Как триумфите на Саша ще повлияят на българското фигурно пързаляне?
Ина: Те към този момент въздействат, защото чувствам един почит от доста хора към нас. Вече не ни гледат с това око: „ Еми, да, но нямат резултати в този спорт. “ Разбира се, че е мъчно, тъй като в такова малко пространство, в което ние упражняваме и работим, сме няколко клуба. Всеки гони нещата към себе си и когато един човек толкоз изпъкне и реализира такива резултати, мъчно се приема от масата. Но пък има и хора, които ни поддържат и ни поддържат. Наистина виждам позитивна страст в очите им.
- А какви са ни проектите за лоби? Може ли да разчитаме на съветска поддръжка?
Ина: Разбира се, че можем. Андрей и аз имаме доста положителни връзки с най-хубавите треньори и даже с управлението на съветската федерация. Така че постоянно ще намерим поддръжка за нея, защото двамата с Андрей не сме „ господин никой “ в този спорт, което е доста значимо.
@@@
- Саша, към този момент си лице на акцията „ София – европейска столица на спорта “ – по какъв начин приемаш това предизвикателство?
Александра: Наистина съм доста признателна, че избраха мен. Все още не мога да допускам. От дребна доста желаех да бъда лице на някаква акция и най-накрая се случи.
- Имаш ли обичана фигуристка?
Александра: Нямам
Ина: Нали Алина Загитова ти беше кумир? Бяхте на съревнование дружно и към този момент не е… Но Саша доста искаше да реализира една композиция, която прави Загитова троен лутц-троен ритбергер. Вече я пробвахме на съревнование и Саша я направи сполучливо.
- Александра, защо мечтае едно 16-годишно момиче?
Александра: Да представям България на Олимпийските игри, да нямам контузии, да реализирам моите цели и стремежи.
- Как съчетаваш тази натоварена стратегия с учебното заведение?
Александра: Училището е на втори проект. Имам малко компликации с отсъствията, тъй като ми вършат забележка. Но няма какво да се направи. Аз съм си избрала спорта.
Ина: Но пък аз доста държа Саша да е интелигентно и мъдро дете, тъй като постоянно си проличава, когато един състезател е чел, учил е и се интересува от музика и изкуство. Просто се основава една друга атмосфера на леда. Въпреки че пропуща учебно заведение, съм уверена, че ще наваксаме по различен метод.
- Не важи ли към този момент частен възпитаник?
Ина: Има, да, само че нещо не се организирахме добре тази година, защото до неотдавна тя държеше доста и на учебното заведение. От следващата година към този момент няма по какъв начин – ще бъде частен възпитаник.
- Саша, какво правиш в свободното време, в случай че изобщо имаш такова?
Александра: Всяка неделя почиваме. Излизам с другари, вървим на кино.
- Вече си под прожекторите – това въздейства ли? Усещаш ли някаква смяна на приятелите ти към теб? Как ти въздейства вниманието на обществеността?
Александра: Може би просто малко повече ме почитат, само че другояче нищо не се е трансформирало. Всичко е едно и също. Имам същите другари.
- Ина, вярваш ли в олимпийската фантазия?
Ина: Вярвам, несъмнено. Знам какъв брой доста може Саша и съм сигурна, че ще реализира невероятни триумфи.
- Какво ще кажете за край на нашия диалог?
Ина : Наистина доста държа Саша да е като мое дете и да може да ми споделя всичко, с цел да оказвам помощ във всяко едно отношение.
- Здравейте и добре пристигнали на терена на „ Код Спорт “! От какъв брой години сте дружно и какъв сезон изпраща дуетът Александра Фейгин – Ина Лутай?
Ина: От доста години, може би към този момент 10. Саша беше на 6 години, когато пристигна на пързалката и започнахме да упражняваме дружно. Тя ми е като дете. Цялото израстване и като човек, и като състезател минава пред очите ми.
Александра: Мисля, че към този момент изпращаме десети сезон и ще почваме 11-и.
@@@- Десетият сезон се оказа много сполучлив, тъй като постигнахте изключителни резултати! Да стартираме с европейското в Минск – вярвахте ли, че ще постигнете 11-о място? Каква цел си бяхте сложили за шампионата в Беларус?
Ина: Целта ни беше да попаднем в топ 24, защото когато правиш дебют във фигурното пързаляне е належащо време, с цел да те опознаят съдиите. Не вярвахме, че ще я позволен толкоз напред в класирането. Но пък Саша беше безапелационна през целия сезон и сподели, че не е случайност това, че от дребна играе толкоз добре. Нещата се случиха по най-хубавия метод за нас.
- Саша, по десетобалната система на скалата какъв брой огромно беше напрежението в Минск преди да излезеш на дебютното съревнование при огромните?
Александра: Може би към шест-седем. Горе-долу бях спокойна.
@@@- Защото нямаше какво да губиш или…
Александра: Просто знаех, че би трябвало да изиграя чисто стратегиите си. Аз не се борех за първото място, по тази причина и не се притеснявах толкоз.
Ина: Саша е необикновен герой. Тя има едно качество, което доста малко състезатели във всички спортове имат – когато би трябвало, излиза и прави нещата, които умее и на които е научена. При нея вълнението просто не е главен фактор, до момента в който се пързаля. Затова не е имала такова терзание.
@@@- Саша, когато излезе за първото комбиниране при дамите, какво си сподели? Какво беше в главата ти?
Александра: Старая се да излизам по този начин да се каже с празна глава и да мисля единствено за съчетанието. Нямах съвсем никакви мисли, тъй като те ще ми пречат.
- Ина, не съжаляваше ли, че остана в България и не отпътува с Александра за шампионата в Беларус?
Ина: Не, никога. Трябваше да остана тук, защото имаме още 7-8 девойки, които към този момент навлизат във възраст да се състезават на огромни шампионати. Един от двама ни с Андрей трябваше да остане в България. Да, вълнението е доста по-голямо, когато гледаш от тв приемника, само че пък е страст, която ми е доста добре позната в годините.
- Заставаш пред телевизионния екран, виждаш по какъв начин Саша излиза, стартира нейното съчетание… Мерила ли си си пулса?
Ина: Всеки път, когато тя играе се тормозя извънредно доста, само че несъмнено се старая да не го демонстрирам. Когато стоиш в профил, всичко е в ръцете на твоя играч. Ти даваш целия си труд, всичките години на него и той би трябвало да покаже на какво е теоретичен. Но пък аз имам опит, тъй като от четиригодишна със сестра ми беше по безусловно същия метод. Заставах пред тв приемника, събирах играчки, които носят шанс и я гледах. Поне това не беше оригиналност за мен.
- Саша, кое беше най-трудно за теб в Минск? Казват, че доста комплицирани детайли имаш в съчетанията – това ли е огромният ти плюс?
Александра: Не са чак толкоз комплицирани. Просто трябваше програмата ми да бъде постоянна. Общо взето детайлите ми бяха най-трудни.
- Ина, по какъв начин одобряват съдиите един дебютант на огромен конгрес?
Ина: Трудно, в случай че би трябвало да бъда откровена. Особено от България. Не могат да одобряват, че едно дете прави четири финала поред, тъй като още от предходната година, когато се яви на юношеското международно състезание, се класира за край и извоюва шест международни купи за България, на които и други деца да отидат. Така че им е много комплицирано да одобряват това, че от толкоз дребна страна има толкоз добър играч. От една страна това пречи на Саша, тъй като тя всякога се бори против съдиите, а не толкоз със себе си и с детайлите, които демонстрира. Но пък въпреки това, по този начин триумфът е доста по-сладък. Тя работи доста повече от другите, тъй като знае, че зад нея не стои една голяма нация, която я поддържа и със съдии и с огромно лоби.
- А по какъв начин се преодолява субективният фактор във фигурното пързаляне?
Ина: Почти не се преодолява. Трябват доста години. Вярвам и знам, че в един миг нещата се получават. Просто би трябвало да знаеш какво искаш, да работиш непрекъснато, да имаш цел, която би трябвало да постигнеш. И в един миг няма по какъв начин да не се получи, тъй като всеки труд се възнаграждава. Убедена съм и имам вяра в това.
- Саша, по какъв начин те одобриха в европейския хайлайф? Кой първи те поздрави? Какво е отношението на съперничките?
Александра: С моите съпернички доста не си приказваме по време на надпреварите. След това се поздравихме една с друга, само че не с всички.
- От кои страни са по-високомерни?
Александра: Не знам, всички се стараят да наподобяват много високомерно.
Ина: Тя е доста съсредоточена по време на съревнование и си гледа единствено нейната работа. Предполагам, че поради това не си спомня. Рускините, несъмнено, имат необикновено самочувствие, тъй като там този спорт е като вяра. Много добре знаят кои са, какъв брой са известни и по какъв начин са най-важни за страната им. При тях си проличава единствено от първата крачка от коя страна са.
- Ина, какво сподели твоят брачен партньор Андрей Лутай за представянето на Саша?
Ина: Много беше удовлетворен. Той е необикновен експерт по отношение на скоковете и техническите детайли. Възпитаник е на Алексей Мишин, който е най-голямото име във фигурното пързаляне. Техническата част, която де факто е най-големият плюс на Саша за момента, напълно е с помощта на него и на неговите умения. Разбира се, че е доста удовлетворен. А аз съм безпределно щастлива, тъй като повдигнахме равнището на самостоятелното пързаляне в България. Доста години сме на опашката в обратна посока и на мен ми беше доста болно поради това. Борим се на вътрешно равнище, само че никой не излиза и не демонстрира същински резултати на интернационалния лед. Затова съм му безпределно признателна и пъклен щастлива, че той пристигна тук и че сътвори такава школа, в която деца от 9-10 години към този момент вършат тройни скокове.
- Виждат ли в елита опасност в нейно лице или към момента е рано за нещо сходно?
- Разбира се, че виждат. Всеки път тя излиза на съревнование и играе чисто. Смятам, че виждат опасност и то си проличава във всяко едно отношение. При нея би трябвало просто още малко да се акцентира на артистичността. Тя го знае, тъй като е машинка за скокове. От бебе влиза на леда и стартира да скача. Когато изисквах от нея да е артистична и да танцува, се мръщеше много дълго време. Обаче в един миг разбра, че това е извънредно значимо и в този момент акцентираме най-вече на това.
- Саша, в никакъв случай ли не си имала спорове с Ина?
Александра: Не, те не са строги, просто изискват от нас. Много добре го разбирам. Като почнат малко повечко да се изнервят, разбирам, че не върша нещата по този начин, както би трябвало и се старая още повече, с цел да не ми се карат.
- Да поговорим за международното състезание в Япония. Ина, ти отново от поверие ли не отпътува или просто липса на средства?
Ина: По принцип трябваше да отида в Япония, само че незабавно след международното, тук имаше интернационално съревнование и отново някой трябваше да остане. А и тя с Андрей се показва в действителност ужасно по време на шампионатите. Но към този момент ще пътувам, през идващия сезон ще бъдем и двамата на всички места.
@@@- Александра, кое бе особеното сред европейското и международното?
Александра: Повече се притеснявах на международното, тъй като всички споделяха, че това е най-важното съревнование. Появява се терзание, тъй като знаеш, че това в действителност е най-важното съревнование през този сезон и би трябвало да се представиш добре. За да може през идващия сезон съдиите да си спомнят коя си и да дават по-хубави оценки.
Ина: А и след резултатите на европейското състезание, несъмнено, върху нея към този момент имаше една тежест, която стоеше в главата, че хората чакат от нея да ги зарадва още веднъж.
- Може ли без лоби българка да се бори за орден във фигурното пързаляне? В този смисъл на някое от двете съревнование имаше ли известно ощетяване на Саша?
Ина: Имаше, да, на международното състезание. Там бяхме без български арбитър и за безусловно същото изиграно комбиниране тя получи доста по-ниска оценка за съставни елементи. Но пък от идващия сезон към този момент ще има арбитър на всяко едно огромно съревнование и считам, че ще се преборим с този проблем. Неведнъж или два пъти сме виждали фигуристи от Европа, които нямат огромно лоби, да реализират големи неща във фигурното пързаляне като Хавиер Фернандес или като сестра ми.
- Музикалният акомпанимент на съчетанието в Япония бе от кино лентата „ Списъкът на Шиндлер “ – за какво се спряхте на тази музика?
Ина: Защото това е една музика и една тематика, която доста подхожда на Саша. Нейният характер е доста вътрешно събран прочувствено, а извън тя не демонстрира съвсем никаква страст. Тя може да изрази тази музика ужасно. След като поставихме това комбиниране, разбрахме какъв брой тя може да пресъздаде облици, с които да споделя истории. Затова пък за волната стратегия взехме музика от театрална режисура. Там тя задава разнообразни въпроси посредством своето фигурно пързаляне.
- Саша, имаш ли някакво отношение към музиката или каквото ти каже треньорката?
Александра: Предлагат ми разновидности и дружно избираме кой най-добре ми подхожда. Всичко вършим дружно.
- Какво следва на тандема в края на сезона? Вече в отмора ли сте?
Ина: Не, никога не сме в отмора. След интернационалното съревнование тук, което е доста значимо, тъй като класирането влиза в международната класация, имаме интернационален лагер в Кранево, който организираме Андрей и аз. След това Саша отпътува за Сочи, където ще се пързаля с Иля Авербух, с Алексей Ягудин, със сестра ми. Там ще работи върху обичаната артистичност. След което следва лагер в София, който ние организираме, след това в Швейцария на 2000 метра планинска подготовка, тъй като това е доста значимо за нейната устойчивост. Когато слезе от горе, може да изиграе две съчетания поред без въобще да се задъха. За голямо страдание, време за отмора в околните няколко години, няма по какъв начин да има.
- Саша, за какво избра фигурното пързаляне? Как стартира твоята приказка в този хубав спорт?
Александра: Просто баща ме водеше на разнообразни спортове и най-после си избрах фигурното пързаляне. Почувствах, че това е моят спорт. Обичам студеното, а и е доста комплициран спорт, изисква доста дисциплинираност и усърдност.
- Кои бяха другите спортове, които преди този момент се опита да практикуваш?
Александра: Спортна гимнастика, плуване, художествена гимнастика, само че там въобще не ми хареса.
- С Албена Денкова сте сестри, какво споделя двукратната международна шампионка за резултатите на Саша?
Ина: От сестра ми постоянно съм имала необикновен почит. Винаги съм била по-малката сестра и в никакъв случай не съм си представяла, че тя може да ме похвали за нещо дотам, че да усетя, че тя вижда какъв брой съм направила в дадена сфера. Като се чухме след Минск, аз се почувствах доста горда, че съм я зарадвала. Дори тя ми сподели, че има потребност от някакви препоръки по отношение на треньорската работа, защото те са по шоу стратегии и към момента не са станали треньори. Това доста ме учуди и доста ме зарадва, тъй като в действителност тя постоянно ме е възпитавала в живота и е била образец за мен. Тя е безумно дисциплинирана. А това са все качества, които на мен малко ми липсват. Аз съм малко по-творчески човек, по-разсеяна. Затова предпочитам музики и повеждам Саша на спектакъл. Просто моята натура в никакъв случай не е била толкоз спортна и тя постоянно е била образец за мен в това отношение.
- Защо реши да се занимаваш с треньорска активност?
Ина: Защото това е моето предопределение. Аз се усещам прелестно, когато съм от другата страна и давам. Много рано разбрах, че това ще бъде водещото нещо за мен. Непрекъснато имам хрумвания в главата си за всяко едно дете – каква стратегия му подхожда, на каква музика би могло да играе, какво ще изрази неговата емоционалност най-добре. Смятам, че в действителност хората, които са родени да бъдат или режисьори в театъра, или треньори, или хореографи са благословени, тъй като дават доста и виждат труда си всеки ден в профил. Това е необикновено чувство.
- Как триумфите на Саша ще повлияят на българското фигурно пързаляне?
Ина: Те към този момент въздействат, защото чувствам един почит от доста хора към нас. Вече не ни гледат с това око: „ Еми, да, но нямат резултати в този спорт. “ Разбира се, че е мъчно, тъй като в такова малко пространство, в което ние упражняваме и работим, сме няколко клуба. Всеки гони нещата към себе си и когато един човек толкоз изпъкне и реализира такива резултати, мъчно се приема от масата. Но пък има и хора, които ни поддържат и ни поддържат. Наистина виждам позитивна страст в очите им.
- А какви са ни проектите за лоби? Може ли да разчитаме на съветска поддръжка?
Ина: Разбира се, че можем. Андрей и аз имаме доста положителни връзки с най-хубавите треньори и даже с управлението на съветската федерация. Така че постоянно ще намерим поддръжка за нея, защото двамата с Андрей не сме „ господин никой “ в този спорт, което е доста значимо.
@@@- Саша, към този момент си лице на акцията „ София – европейска столица на спорта “ – по какъв начин приемаш това предизвикателство?
Александра: Наистина съм доста признателна, че избраха мен. Все още не мога да допускам. От дребна доста желаех да бъда лице на някаква акция и най-накрая се случи.
- Имаш ли обичана фигуристка?
Александра: Нямам
Ина: Нали Алина Загитова ти беше кумир? Бяхте на съревнование дружно и към този момент не е… Но Саша доста искаше да реализира една композиция, която прави Загитова троен лутц-троен ритбергер. Вече я пробвахме на съревнование и Саша я направи сполучливо.
- Александра, защо мечтае едно 16-годишно момиче?
Александра: Да представям България на Олимпийските игри, да нямам контузии, да реализирам моите цели и стремежи.
- Как съчетаваш тази натоварена стратегия с учебното заведение?
Александра: Училището е на втори проект. Имам малко компликации с отсъствията, тъй като ми вършат забележка. Но няма какво да се направи. Аз съм си избрала спорта.
Ина: Но пък аз доста държа Саша да е интелигентно и мъдро дете, тъй като постоянно си проличава, когато един състезател е чел, учил е и се интересува от музика и изкуство. Просто се основава една друга атмосфера на леда. Въпреки че пропуща учебно заведение, съм уверена, че ще наваксаме по различен метод.
- Не важи ли към този момент частен възпитаник?
Ина: Има, да, само че нещо не се организирахме добре тази година, защото до неотдавна тя държеше доста и на учебното заведение. От следващата година към този момент няма по какъв начин – ще бъде частен възпитаник.
- Саша, какво правиш в свободното време, в случай че изобщо имаш такова?
Александра: Всяка неделя почиваме. Излизам с другари, вървим на кино.
- Вече си под прожекторите – това въздейства ли? Усещаш ли някаква смяна на приятелите ти към теб? Как ти въздейства вниманието на обществеността?
Александра: Може би просто малко повече ме почитат, само че другояче нищо не се е трансформирало. Всичко е едно и също. Имам същите другари.
- Ина, вярваш ли в олимпийската фантазия?
Ина: Вярвам, несъмнено. Знам какъв брой доста може Саша и съм сигурна, че ще реализира невероятни триумфи.
- Какво ще кажете за край на нашия диалог?
Ина : Наистина доста държа Саша да е като мое дете и да може да ми споделя всичко, с цел да оказвам помощ във всяко едно отношение.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ