Забравете GDPR. Бизнесът трепери от нов закон, който заплашва €550 милиарда годишно
Новото европейско законодателство за персоналните данни е толкоз строго, че може да убие интернет услуги, работещи, с помощта на тези данни, и да забави доста нововъведения като самостоятелните коли, предизвестяват софтуерни бизнеси. Компаниите не се опасяват от GDPR, който влезе в действие предходната седмица, а от нови текстове, утвърдени от Европейския парламент, а сега обсъждани от Съвета на Европейски Съюз, написа The New York Times.
Американската комерсиална камара в Европейски Съюз назова законодателството " прекомерно прецизно ", а Алиансът на разработчиците - група, представляваща Фейсбук, Гугъл, Intel и дузини разработчици на приложения, счита, че то ще коства на бизнесите в Европа над 550 милиарда евро в изгубени доходи всяка година. DigitalEurope пък споделя, че то " покопава развиването на европейската цифрова стопанска система ".
Новите текстове се приготвят под името ePrivacy Regulation и са ориентирани съответно към конфиденциалността на електронната връзка.
Ако сегашните текстове дефинитивно влязат в действие, законът ще изисква компании като Skype, WhatsApp, iMessage, видеоигри, в които играчите могат да споделят, и други електронни услуги, които разрешават персонални диалози да изискат експлицитното позволение на потребителите преди слагането на така наречен " проследяващ код " - код, който събира данни и ги праща на фирмите.
" По-голямата част от лобирането през днешния ден е безразсъдно и подминава обстоятелствата ", споделя Ян Албрехт, член на Екологичен потенциал от Германия, който задвижи GDPR през Народното събрание. Така промишлеността и потребителските организации в последна сметка водят борба върху един въпрос, главен за интернет стопанската система след Cambridge Analytica: дали цифровите услуги, задвижвани от персонални данни, са берекет за потребителите или метод за следене, който заплашва демокрацията.
" С един клик можеш да манипулираш стотици хиляди или милиони хора, без значение дали знаеш имената им, или не ", споделя Биргит Сипел, член на Екологичен потенциал от Германия, която сътвори черновата на новото законодателство. " Затова защитаването на персоналните данни е все по-важно, изключително в цифровата среда ".
Новите текстове дават опция на фирмите да употребяват данни или метаданни за електронната връзка на потребителите единствено при едно изискване: просто потребителят би трябвало да даде своето категорично и осведомено единодушие за потреблението на тази информация при авансово конкретизирани способи и цели. Но ще изисква компании да оферират същата услуга, без значение дали потребителите са съгласни данните им да бъдат събирани.
" Искате ли в действителност това приложение да употребява вашите метаданни? Искате ли в действителност да четат наличието на приложението за запознаства, което сте качили?, пита Сипел.
Но софтуерната промишленост твърди, че законът е толкоз прецизен, че ще убие нововъведенията като умните коли, които разчитат на автоматизирано преместване на данни към производителя. Освен това, споделят те, условието фирмите да оферират една и съща услуга без значение дали потребителите дават своите данни, ще накара някои приложения и страници, които разчитат на реклама, или да спрат работа, или да стартират да събират такси.
Cisco, Фейсбук, Гугъл, IBM, Microsoft, SAP, Американската комерсиална камара, DigitalEurope и Interactive Advertising Bureau Europe лобират в Европейска комисия законодателството да не бъде утвърдено. Колко харчат за тази цел, към този момент е неразбираемо.
Асоциациите и компании са лобирали и пред Съвета на Европейски Съюз, а още през октомври представители на Computer and Communications Industry Association - която съставлява Amazon, Гугъл, Netflix и други, са били на посещаване в България, с цел да приказват с кабинета. Оттогава няма необикновен напредък по текстовете.
Американската комерсиална камара в Европейски Съюз назова законодателството " прекомерно прецизно ", а Алиансът на разработчиците - група, представляваща Фейсбук, Гугъл, Intel и дузини разработчици на приложения, счита, че то ще коства на бизнесите в Европа над 550 милиарда евро в изгубени доходи всяка година. DigitalEurope пък споделя, че то " покопава развиването на европейската цифрова стопанска система ".
Новите текстове се приготвят под името ePrivacy Regulation и са ориентирани съответно към конфиденциалността на електронната връзка.
Ако сегашните текстове дефинитивно влязат в действие, законът ще изисква компании като Skype, WhatsApp, iMessage, видеоигри, в които играчите могат да споделят, и други електронни услуги, които разрешават персонални диалози да изискат експлицитното позволение на потребителите преди слагането на така наречен " проследяващ код " - код, който събира данни и ги праща на фирмите.
" По-голямата част от лобирането през днешния ден е безразсъдно и подминава обстоятелствата ", споделя Ян Албрехт, член на Екологичен потенциал от Германия, който задвижи GDPR през Народното събрание. Така промишлеността и потребителските организации в последна сметка водят борба върху един въпрос, главен за интернет стопанската система след Cambridge Analytica: дали цифровите услуги, задвижвани от персонални данни, са берекет за потребителите или метод за следене, който заплашва демокрацията.
" С един клик можеш да манипулираш стотици хиляди или милиони хора, без значение дали знаеш имената им, или не ", споделя Биргит Сипел, член на Екологичен потенциал от Германия, която сътвори черновата на новото законодателство. " Затова защитаването на персоналните данни е все по-важно, изключително в цифровата среда ".
Новите текстове дават опция на фирмите да употребяват данни или метаданни за електронната връзка на потребителите единствено при едно изискване: просто потребителят би трябвало да даде своето категорично и осведомено единодушие за потреблението на тази информация при авансово конкретизирани способи и цели. Но ще изисква компании да оферират същата услуга, без значение дали потребителите са съгласни данните им да бъдат събирани.
" Искате ли в действителност това приложение да употребява вашите метаданни? Искате ли в действителност да четат наличието на приложението за запознаства, което сте качили?, пита Сипел.
Но софтуерната промишленост твърди, че законът е толкоз прецизен, че ще убие нововъведенията като умните коли, които разчитат на автоматизирано преместване на данни към производителя. Освен това, споделят те, условието фирмите да оферират една и съща услуга без значение дали потребителите дават своите данни, ще накара някои приложения и страници, които разчитат на реклама, или да спрат работа, или да стартират да събират такси.
Cisco, Фейсбук, Гугъл, IBM, Microsoft, SAP, Американската комерсиална камара, DigitalEurope и Interactive Advertising Bureau Europe лобират в Европейска комисия законодателството да не бъде утвърдено. Колко харчат за тази цел, към този момент е неразбираемо.
Асоциациите и компании са лобирали и пред Съвета на Европейски Съюз, а още през октомври представители на Computer and Communications Industry Association - която съставлява Amazon, Гугъл, Netflix и други, са били на посещаване в България, с цел да приказват с кабинета. Оттогава няма необикновен напредък по текстовете.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ