Всички вече сме безсмъртни
Новото безсмъртие-екс-макина дава обещание да пази всяко изплезено селфи, всеки пост във Facebook, всеки сандвич, платен с кредитна карта. Дигиталният парадайс, в който се озовават тези мигове от нашия живот, се разраства неудържимо.
Кой споделя, че концепцията за безсмъртието на душата e отживялост?
Зад нея през днешния ден стоят спътници, микрочипове, осведомителни пакети, оптични кабели под океана, с една дума цялата мощност на актуалната техника. Вярваме, че това, което качим в интернет, ще живее там постоянно. Там горе, в облака, където невежите хора преди нас са мислели, че ще отидат душите ни. Думите отлитат, папирусите гният, стенописите се напукват и ронят, само че идеалният дигитален код ще се възпроизвежда вечно, с помощта на питагорейската мистичност на цифрата.
Новото безсмъртие-екс-макина
Цивилизацията и до момента е съхранявала нещо, само че това постоянно са били особено подбрани обекти с изключително значение. Пирамидите, Коранът, Мона Лиза. По руско време споделяха, че " ръкописите не горят ", т.е. че все се намира някой, който да препише неразрешената книга и да я съобщи нататък. Но битовете информация безусловно не горят; те се копират и пазят без значение от човешката воля, тъй като един път вечно идеалното се е освободило от тленната материална обвивка. Новото безсмъртие-екс-макина дава обещание да пази всяко изплезено селфи, всяка попържня във фейса, всеки сандвич, платен с кредитна карта. Дигиталният парадайс, където се озовават те, се разраства неудържимо по закона на Мур, съгласно който компютърната мощност се удвоява на всеки 18 месеца. Това незабелязано направи непотребен подбора, йерархиите, компресията - по-лесно е станало просто да пазим всичко. И какво се случи? Отвъдното стартира да се случва в действително време: един живот живеем ние тук долу, другият се натрупа редом горе, в облака.
Както всичко постоянно, и цифровото величие допуска избрана доза религия. Например - че няма да спре токът в международните центрове за данни, които поддържат мрежата. Че няма да бъдем нападнати от демонски вирус. Както всяко отвъдно, и цифровото буди тайнствен боязън - той ни изпълва, когато компютърът, претрупан с целия ни живот, не желае да стартира; молим се неразбираемо на кого, почукваме суеверно бакелитовата кутия, слагаме го на студено в хладилника или назад, върху радиатора. Защото новата цифрова гибел е надалеч по-страшна от остарялата, която ни дебне офлайн: след нея няма мъка, мъртвец, тленни остатъци - всичко изчезва незабавно, като че ли не го е имало. Който го е преживявал на личния си компютър, може да си показа и какво би представлявал един цифров апокалипсис, в който цялата човешка цивилизация изчезва незабавно.
Сай-фай жанрът към този момент създаде фантазма в подобаващи сюжети. Героят измисля някаква гениална стратегия и качва своето аз онлайн, където стартира да живее като чист цифров дух - вечен, неосезаем, само че и всесилен, тъй като има достъп до цялото познание на света. Както си е редно, случва се някакъв сакатлък; става известно, че нещо в програмата не е домислено, системата блокира или просто някой съзнателен контра-герой избавя света като удря машината с тежък офлайн предмет - и от безсмъртния персонаж не остава и помен. Може да сте чували и новата онтология, съгласно която светът ни е компютърна игра, основана от напреднала цивилизация, където ние разиграваме заложени функции. От една страна - обидно е да бъдеш симулация, от друга, помислете, в играта нищо не е съдбовно, ние не умираме, можем безпределно да започваме изначало, нали по този начин?
" В огромното време нищо не умира без диря "
Вярата в цифровото величие кара милиарди човешки същества ежесекундно да качват фотоси на котките си, метафизичен размисли, пародии на политици, изповеди, видеа на бебешки пакости и всичко останало, което съставлява един пълностоен човешки живот. Надеждата им е, че някой или може би Някой ще ги чуе и разбере. Най-красиво го е споделил съветският литературовед Михаил Бахтин още през аналоговата ера: " В огромното време нищо не умира без диря, всичко ще бъде възкресено за нов живот. " И ние качваме с вярата, че някой ден високоразвитата бъдеща цивилизация ще разгадае компютърните формати от началото на 21 век, ще реконструира изчезналите ни езици и ще оползотвори опита ни.
Тук обаче рискуваме да бъдем разочаровани. Както би бил отчаян античният боец, в случай че разбере, че наместо от храбрите му победи, палеоантрополозите на бъдещето се занимават с остатъците храна в стомаха му, по които съдят за питателните привички на племето. Нарастващото количество цифрови следи, които оставяме след себе си, в действителност биха могли да останат в облаците вечно (ако моливите ни бъдат чути и токът в никакъв случай не спре), въпросът е защо биха могли да послужат те на бъдещите генерации.
Всеки ден качваме приблизително по 100 милиона фотоси, отвън това, което създават охранителните камери, спътниците, научните лаборатории. И наклонността е към повишаване: тъй като хората към този момент се снимат с дронове, инсталират камери на шапките си, в очилата си. Още по-впечатляваща е лавината от текстове, които през днешния ден създават освен експерти, само че и блогъри, писачи на постинги, на СМС-и. Представяте ли си чудовищното стълпотворение, в случай че нищо не умира и всичко се помни постоянно?
Машините и ние
Истината е, че в " огромното време " цифровите ни следи ще се обработват не от хора, а от машини. Те ще се интересуват от неща, които през днешния ден не подозираме - да речем, при сегашния текст изкуственият разсъдък ще опита да разбере не какво съм желал да кажа, а, примерно, по какъв начин е функционирала търсачката на Google при започване на 21 век като наблюдава думите, които съм търсел в нея, пишейки въпросния текст. Или някаква друга нелепост, която ще им е значима. Вари го, печи го, няма по какъв начин да се отървеш от това механично величие, да останеш единствено с това, което смяташ за значимо. Вероятно на доста от вас се е случвало да разчиствате стаята на умрял непосредствен. Изхвърляте купища безсмислени движимости, които са му били значими, запазвате смешно нощно гърне, което може да се продаде на антиквар. Впрочем вършим това периодичен, когато презаписваме цифровизирания си живот на нов притежател, нов хард диск, нов облак. Някакви неща са ни станали по-малко значими, други излизат напред, за трети се оказва, че нямаме самообладание. Времето се оказва по-силно от вечността на цифровия код. Дори и да останем вечно в паметта на мрежата, надали можем да се надяваме, че ще бъдем постоянно същите.
(Ивайло Дичев, " Дойче веле " )
Кой споделя, че концепцията за безсмъртието на душата e отживялост?
Зад нея през днешния ден стоят спътници, микрочипове, осведомителни пакети, оптични кабели под океана, с една дума цялата мощност на актуалната техника. Вярваме, че това, което качим в интернет, ще живее там постоянно. Там горе, в облака, където невежите хора преди нас са мислели, че ще отидат душите ни. Думите отлитат, папирусите гният, стенописите се напукват и ронят, само че идеалният дигитален код ще се възпроизвежда вечно, с помощта на питагорейската мистичност на цифрата.
Новото безсмъртие-екс-макина
Цивилизацията и до момента е съхранявала нещо, само че това постоянно са били особено подбрани обекти с изключително значение. Пирамидите, Коранът, Мона Лиза. По руско време споделяха, че " ръкописите не горят ", т.е. че все се намира някой, който да препише неразрешената книга и да я съобщи нататък. Но битовете информация безусловно не горят; те се копират и пазят без значение от човешката воля, тъй като един път вечно идеалното се е освободило от тленната материална обвивка. Новото безсмъртие-екс-макина дава обещание да пази всяко изплезено селфи, всяка попържня във фейса, всеки сандвич, платен с кредитна карта. Дигиталният парадайс, където се озовават те, се разраства неудържимо по закона на Мур, съгласно който компютърната мощност се удвоява на всеки 18 месеца. Това незабелязано направи непотребен подбора, йерархиите, компресията - по-лесно е станало просто да пазим всичко. И какво се случи? Отвъдното стартира да се случва в действително време: един живот живеем ние тук долу, другият се натрупа редом горе, в облака.
Както всичко постоянно, и цифровото величие допуска избрана доза религия. Например - че няма да спре токът в международните центрове за данни, които поддържат мрежата. Че няма да бъдем нападнати от демонски вирус. Както всяко отвъдно, и цифровото буди тайнствен боязън - той ни изпълва, когато компютърът, претрупан с целия ни живот, не желае да стартира; молим се неразбираемо на кого, почукваме суеверно бакелитовата кутия, слагаме го на студено в хладилника или назад, върху радиатора. Защото новата цифрова гибел е надалеч по-страшна от остарялата, която ни дебне офлайн: след нея няма мъка, мъртвец, тленни остатъци - всичко изчезва незабавно, като че ли не го е имало. Който го е преживявал на личния си компютър, може да си показа и какво би представлявал един цифров апокалипсис, в който цялата човешка цивилизация изчезва незабавно.
Сай-фай жанрът към този момент създаде фантазма в подобаващи сюжети. Героят измисля някаква гениална стратегия и качва своето аз онлайн, където стартира да живее като чист цифров дух - вечен, неосезаем, само че и всесилен, тъй като има достъп до цялото познание на света. Както си е редно, случва се някакъв сакатлък; става известно, че нещо в програмата не е домислено, системата блокира или просто някой съзнателен контра-герой избавя света като удря машината с тежък офлайн предмет - и от безсмъртния персонаж не остава и помен. Може да сте чували и новата онтология, съгласно която светът ни е компютърна игра, основана от напреднала цивилизация, където ние разиграваме заложени функции. От една страна - обидно е да бъдеш симулация, от друга, помислете, в играта нищо не е съдбовно, ние не умираме, можем безпределно да започваме изначало, нали по този начин?
" В огромното време нищо не умира без диря "
Вярата в цифровото величие кара милиарди човешки същества ежесекундно да качват фотоси на котките си, метафизичен размисли, пародии на политици, изповеди, видеа на бебешки пакости и всичко останало, което съставлява един пълностоен човешки живот. Надеждата им е, че някой или може би Някой ще ги чуе и разбере. Най-красиво го е споделил съветският литературовед Михаил Бахтин още през аналоговата ера: " В огромното време нищо не умира без диря, всичко ще бъде възкресено за нов живот. " И ние качваме с вярата, че някой ден високоразвитата бъдеща цивилизация ще разгадае компютърните формати от началото на 21 век, ще реконструира изчезналите ни езици и ще оползотвори опита ни.
Тук обаче рискуваме да бъдем разочаровани. Както би бил отчаян античният боец, в случай че разбере, че наместо от храбрите му победи, палеоантрополозите на бъдещето се занимават с остатъците храна в стомаха му, по които съдят за питателните привички на племето. Нарастващото количество цифрови следи, които оставяме след себе си, в действителност биха могли да останат в облаците вечно (ако моливите ни бъдат чути и токът в никакъв случай не спре), въпросът е защо биха могли да послужат те на бъдещите генерации.
Всеки ден качваме приблизително по 100 милиона фотоси, отвън това, което създават охранителните камери, спътниците, научните лаборатории. И наклонността е към повишаване: тъй като хората към този момент се снимат с дронове, инсталират камери на шапките си, в очилата си. Още по-впечатляваща е лавината от текстове, които през днешния ден създават освен експерти, само че и блогъри, писачи на постинги, на СМС-и. Представяте ли си чудовищното стълпотворение, в случай че нищо не умира и всичко се помни постоянно?
Машините и ние
Истината е, че в " огромното време " цифровите ни следи ще се обработват не от хора, а от машини. Те ще се интересуват от неща, които през днешния ден не подозираме - да речем, при сегашния текст изкуственият разсъдък ще опита да разбере не какво съм желал да кажа, а, примерно, по какъв начин е функционирала търсачката на Google при започване на 21 век като наблюдава думите, които съм търсел в нея, пишейки въпросния текст. Или някаква друга нелепост, която ще им е значима. Вари го, печи го, няма по какъв начин да се отървеш от това механично величие, да останеш единствено с това, което смяташ за значимо. Вероятно на доста от вас се е случвало да разчиствате стаята на умрял непосредствен. Изхвърляте купища безсмислени движимости, които са му били значими, запазвате смешно нощно гърне, което може да се продаде на антиквар. Впрочем вършим това периодичен, когато презаписваме цифровизирания си живот на нов притежател, нов хард диск, нов облак. Някакви неща са ни станали по-малко значими, други излизат напред, за трети се оказва, че нямаме самообладание. Времето се оказва по-силно от вечността на цифровия код. Дори и да останем вечно в паметта на мрежата, надали можем да се надяваме, че ще бъдем постоянно същите.
(Ивайло Дичев, " Дойче веле " )
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ