Изкуствените общини и техните икономически последствия
Новопубликуваният разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) на икономическите центрове в България цели на първо място да открои главните територии - мотори на стопанската система, в които се струпва капитал, служащи и вложения.
В хода на разбора обаче нескрито излязоха редица неподозирани и любопитни феномени, които елементарно се пропущат от птичия взор на макроикономическия разбор. Сред тези е появяването на няколко групи стопански центрове с друг и допълващ се профил към Стара Загора, " самодостатъчните " центрове без външна страна Габрово-Севлиево и Хасково, както и центровете от " изкуствени " общини като Добрич и Ямбол.
Ще се спрем по-подробно на последните две. Под " изкуствени " общини разбираме такива, в които населено място с неговото землище в извънселищната територия съставлява икономическа целокупност, само че е превърнато в две обособени общини при построяването на административно-териториалното разделяне.
Най-чистият образец за такива изкуствено разграничени общини са Добрич и Ямбол, които са заобиколени от всички страни надлежно от общините Добричка (също известна като Добрич-селска) и Тунджа. Сходни са и община Сопот, заобиколена съвсем отвред от Карлово, както и община Пловдив, където самият град се разгръща и в рамките на прилежащите общини Марица и Родопи.
Общините Тунджа и Добричка си наподобяват освен по географските си особености. И двете нямат личен административен център, а вместо това употребяват Ямбол и Добрич. И двете са основани през 1987 година, в хода на териториална промяна в края на социалистическия интервал.
Значителната ежедневна трудова миграция сред тях е артикул точно на това разделяне. И в двата случая обаче огромна част от миграцията е от заобикалящата община към ядрото, защото в него са съсредоточени множеството благоприятни условия за работа.
Докато при Добрич този вид миграция не е толкоз забележителна – съгласно последните данни 17% от работещите в Добричка община пътуват всекидневно до Добрич, то в Ямбол това са съвсем една трета. Ако се вземат поради чистите потоци, то при двете се следят противоположни трендове – до момента в който Ямбол притегля повече служащи от Тунджа, то повече хора пътуват всекидневно до Добричка община от Добрич, в сравнение с противоположното.
Административното разделяне има последици и за структурата на стопанската система на обособените стопански центрове. Отделянето на земеделските землища от градовете в обособени общини значи, че стопанските системи им също се разделят на две, надлежно на индустриална община и земеделска община. Характерна специфичност е и че през последните години земеделските общини в двата упоменати центъра (Ямбол и Добрич) имат по-високи заплати от индустриалните, най-вероятно вследствие на механизацията на земеделието и усвояването на европейски средства.
Феноменът на " изкуствените " общини единствено акцентира потребността от скорошна териториално-административна промяна (наред с събитието, че с помощта на отрицателните демографски процеси редица общини към този момент не дават отговор на законовите условия за своето съществуване). В най-хубавия случай такава бъдеща промяна ще бъде учредена не на официални критерии и бюрократична логичност, а на естествените стопански процеси.
В хода на разбора обаче нескрито излязоха редица неподозирани и любопитни феномени, които елементарно се пропущат от птичия взор на макроикономическия разбор. Сред тези е появяването на няколко групи стопански центрове с друг и допълващ се профил към Стара Загора, " самодостатъчните " центрове без външна страна Габрово-Севлиево и Хасково, както и центровете от " изкуствени " общини като Добрич и Ямбол.
Ще се спрем по-подробно на последните две. Под " изкуствени " общини разбираме такива, в които населено място с неговото землище в извънселищната територия съставлява икономическа целокупност, само че е превърнато в две обособени общини при построяването на административно-териториалното разделяне.
Най-чистият образец за такива изкуствено разграничени общини са Добрич и Ямбол, които са заобиколени от всички страни надлежно от общините Добричка (също известна като Добрич-селска) и Тунджа. Сходни са и община Сопот, заобиколена съвсем отвред от Карлово, както и община Пловдив, където самият град се разгръща и в рамките на прилежащите общини Марица и Родопи.
Общините Тунджа и Добричка си наподобяват освен по географските си особености. И двете нямат личен административен център, а вместо това употребяват Ямбол и Добрич. И двете са основани през 1987 година, в хода на териториална промяна в края на социалистическия интервал.
Значителната ежедневна трудова миграция сред тях е артикул точно на това разделяне. И в двата случая обаче огромна част от миграцията е от заобикалящата община към ядрото, защото в него са съсредоточени множеството благоприятни условия за работа.
Докато при Добрич този вид миграция не е толкоз забележителна – съгласно последните данни 17% от работещите в Добричка община пътуват всекидневно до Добрич, то в Ямбол това са съвсем една трета. Ако се вземат поради чистите потоци, то при двете се следят противоположни трендове – до момента в който Ямбол притегля повече служащи от Тунджа, то повече хора пътуват всекидневно до Добричка община от Добрич, в сравнение с противоположното.
Административното разделяне има последици и за структурата на стопанската система на обособените стопански центрове. Отделянето на земеделските землища от градовете в обособени общини значи, че стопанските системи им също се разделят на две, надлежно на индустриална община и земеделска община. Характерна специфичност е и че през последните години земеделските общини в двата упоменати центъра (Ямбол и Добрич) имат по-високи заплати от индустриалните, най-вероятно вследствие на механизацията на земеделието и усвояването на европейски средства.
Феноменът на " изкуствените " общини единствено акцентира потребността от скорошна териториално-административна промяна (наред с събитието, че с помощта на отрицателните демографски процеси редица общини към този момент не дават отговор на законовите условия за своето съществуване). В най-хубавия случай такава бъдеща промяна ще бъде учредена не на официални критерии и бюрократична логичност, а на естествените стопански процеси.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ